Решение № 562 от 05.12.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 562 гр. Плевен, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Чавдар Ив. Попов при участието на секретаря Никол Н. Ненова като разгледа докладваното от Чавдар Ив. Попов Административно наказателно дело № 20244430201977 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази следното:

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН

С наказателно постановление № 24-0938-002458 от 12.07.2024г. на *** Група в ОДМВР Плевен, Сектор „Пътна полиция“ Плевен на Д. К. В. с ЕГН:

********** с адрес: *** на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.175, ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена глоба, в размер на 50,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за един месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“А“ от ЗДвП.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично.

Ответникът *** Група в ОДМВР гр.Плевен, Сектор „Пътна полиция“ Плевен, редовно призован, не изпраща представител.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С оглед датата на връчване на наказателното постановление на жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата пред наказващия орган, 1 съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Наказателното постановление е издадено за това, че на 19.05.2024г. около 08:20 часа в гр.*** с посока на движение към *** като водач на лек автомобил Опел Вектра с рег.№ *** извършва следното нарушение – като участник в ПТП с № 2024-1029-50617/19.05.2024г. не остава на мястото на произшествие до пристигането на компетентните органи на МВР, като същият е установен в пресечка съседна на ***.

Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира показанията на разпитаните в съдебно заседание актосъставител Х. И. И. и свидетелите М.

П. Ц. и С. Б. К., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. От тях се установява, времето и мястото на извършеното нарушение, личността на извършителя - жалбоподателя. Безспорно не бе установена различна фактическа обстановка в хода на съдебното следствие от тази, описана в АУАН.

От показанията на актосъставителя Х. И. се установява, че на 19.05.2024г. по време на изпълнение на служебните си задължения са били изпратени заедно с колегата му на сигнал за ПТП в гр.***, на ***. Като пристигнали на място установили два паркирани леки автомобила, които били ударени, като от единия от тях е излязъл св.С. Б. К., който им заявил, че е бил ударен от автомобила на жалбоподателя, а в другия автомобил не е имало никой. Полицейските служители направили обход в гр.*** и в една от пресечките – на *** установили жалбоподателя Д. В.. Същият заявил пред тях, че му е прилошало и е тръгнал да търси лекарства и заради това е направил тези ПТП-та. Жалбоподателят се е върнал на мястото на ПТП, установено е нарушението и му е съставен акт за него. От показанията на актосъставителя се установява, че в същия този акт за ПТП-то не е било включено и другото нарушение, което той е извършил, а именно напускане на ПТП без 2 уведомяване на компетентната служба на Министерство на вътрешните работи. Такъв бил съставен едва след около месец, след сигнал от другия потърпевш от ПТП-то до КАТ, вече за нарушение по чл.123 от ЗДвП.

Свидетелските показания на М. Ц. не спомагат за разкриване на обективната истина по делото, тъй като същия не е бил пряк очевидец на нарушението.

В обясненията, дадени от жалбоподателя Д. К. В. в хода на съдебното следствие същият твърди, че не е знаел, че при ПТП трябва автомобила да остане на място. Същият отрича да му е прилошавало, а твърди, че е преместил колата, за да има къде да се разминават другите превозни средства, тъй като улицата е била тясна.

Показанията на св.С. Б. К. кореспондират с показанията на актосъставителя И., както и с отразената фактическата обстановка в АУАН.

Следва да се отбележи, че при проверката на цялото административнонаказателно производство, която извърши съда се констатира неправилно приложение на материалния закон. Видно от АУАН и от обжалваното НП е, че жалбоподателят е санкциониран за извършено нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“А“ от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 123, ал.1, т.2, б.“А“ от ЗДвП гласи следното: „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са пострадали хора да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи.“ От материалите по делото – писмени и гласни такива не се събраха данни за пострадали хора от процесното ПТП.

От приложените по делото 2 бр. протоколи за ПТП с № 1794672 и №1794673, находящи се на л.7 и л.8 по делото, се установяват нанесени материални щети по автомобилите, участвали в ПТП-то – „деформирана предна броня, преден десен фар“. Безспорно според съда несъответствието между нарушените разпоредби представлява нарушение на материалния закон, ограничаващо правото на жалбоподателя да разбере за извършването на кое конкретно нарушение е санкциониран.

На следващо място, безспорно се доказа, че е налице нарушение на процесуалния закон и по-точно на чл.40, ал.3 от ЗАНН: „При липса на свидетели, присъствували при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се 3 отбелязва в него“. Това нарушение се потвърждава и от самия актосъставител Х. И., който при разпита му в хода на съдебното следствие, при въпрос от съда дали не трябва акта да е подписан от двама свидетели, когато не са очевидци, същият заявява: „По принцип трябва“.

Поради гореизложените съображения съдът счита, че следва да се отмени атакуваното НП, като незаконосъобразно.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-0938-002458 от 12.07.2024г. на *** Група в ОДМВР Плевен, Сектор „Пътна полиция“ Плевен, с което на Д.

К. В. с ЕГН: ********** с адрес: *** на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.175, ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена глоба, в размер на 50,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за един месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“А“ от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4