Решение № 260157 от 28.08.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И

Е

260157/28.8.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 14-ти състав, в открито съдебно заседание проведено на 28 юли две хиляди и двадесета година в състав:

Районен съдия: Даниела Павлова при секретаря Кичка

Иванова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 19671 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на М.Г.Н. с ЕГН ********** *** срещу ****– Варна при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 178, ал.1, т.3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД с искане да бъде осъден ответникът да й заплати сумата 942.18 лева, представляваща незаплатено дължимо възнаграждение за положен извънреден труд от 132.42 часа, за периода 01.12.2016 г. - 30.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 02.12.2019 г. до окончателното изплащане на задължението /след допуснато изменение на иск по реда на чл.214 ГПК/.

Твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба от които ищецът черпи права са следните:

През периода от 01.12.2016 г. до

30.11.2019 г. ищцата е държавен служител по силата на служебно правоотношение възникнало с ответника, по силата на което заема длъжност „младши инспектор“ в

Група „****“ към ОД на МВР - Варна, с основно трудово месечно възнаграждение в размер на 890.00 лева. Съгласно ЗМВР през целия период, посочен по-горе ищецът е бил със статут на държавен служител. Орган по назначаването се явява директора на ОД на МВР Варна по силата на чл.159, ал.1 от ЗМВР и Заповед 8121з-140/24.01.2017г. на министъра на вътрешните работи, обнародвана в Държавен вестник бр.13/2017г. За процесния период ищецът е полагал труд на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време.

Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.

По силата на чл.178, ал.1, т.З от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Горното кореспондира и на Закон за държавния служител. Съгласно чл.67, ал.1 от него брутната заплата се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения.

Извънредният труд при работещите на смени не се компенсира с допълнителен платен отпуск, а се заплаща с допълнително възнаграждение според размера на положения труд.

Нормалната продължителност на работното време е регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като съгласно ал. 1 от същия член тя е с продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

Съгласно чл.187, ал.З от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени се изчислява сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5 т.2 работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. Така например, изчислените допълнителни възнаграждения за първото тримесечие следва да бъдат изплатени на служителите до края на месец април, за второто - до края на месец юли, и т.н. Преди 14.10.2016г. работното време на работещите на смени се е изчислявало ежемесечно.

Възнаграждението за положения труд се дължи в месеца следващ месеца на полагането на труда - чл.ЗЗ, ал.1 от Наредба 8121з-776/29.07.2016г. на Министъра на вътрешните работи.

Предметът на иска произтича от размера на нощния труд, полаган от ищеца в системата на МВР, както и нормите за неговото полагане и съответните дължими изчисления.

Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.

По силата на чл.178, ал.1, т.З от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Горното кореспондира и на Закон за държавния служител. Съгласно чл.67, ал.1 от него брутната заплата се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения. Извънредният труд при работещите на смени не се компенсира с допълнителен платен отпуск, а се заплаща с допълнително възнаграждение според размера на положения труд.

Нормалната продължителност на работното време е регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като съгласно ал. 1 от същия член тя е с продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

От 14.10.2016 г. съгласно чл.187, ал.З от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5 т.2 работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. Така например, изчислените допълнителни възнаграждения за първото тримесечие следва да бъдат изплатени на служителите до края на месец април, за второто - до края на месец юли, и т.н. Преди 14.10.2016г. работното време на работещите на смени се е изчислявало ежемесечно

И при действието на двата варианта възнаграждението за положения труд се дължи в месеца следващ месеца на полагането на труда, както гласи чл.ЗЗ, ал.1 от Наредба 8121з-776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи.

Предметът на иска произтича от размера на нощния труд, полаган в системата на МВР, както и нормите за неговото полагане и съответните дължими изчисления. До началото на април 2015г. е имало изрична разпоредба за преобразуването му при изчисляване на работното време, но след въвеждане в правния мир на цяла нова наредба относно работното време тази методика е останала неуредена със специална норма и следователно трябва да се прилага общата такава.

Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Понятието „нощен труд" намира своето легално определение в чл.140 от Кодекса на труда КТ/, съгласно който:

Ал.1 - нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.

Ал.2

- Нощен е трудът, който се полага от 22.00 ч. до 06.00 ч.

Следователно коефициентът се определя като нормалната продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143.

Заплащането на нощния труд като такъв и заплащането след преобразуването му са уредени с две различни правни норми на чл.8 и чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, което ги прави различни правни институти.

Двете плащания се дължат кумулативно и независимо едно от друго.

Това е пряко следствие на факта, че служителите на смени в МВР през нощта полагат 8 часа нощен труд, който е по-дълъг от нормалния 7-часов такъв.

ЗМВР изрично е разграничил заплащането за извънреден и за нощен труд в чл. 178 ичл.179.

Разликата между номиналния брой часове нощен труд за тримесечен отчетен период и умножаването им с коефициент 1,143 се явява своеобразен извънреден труд, за който следва да се прилага съответната часова ставка.

Изрично уточнява, че не претендира допълнителното възнаграждение за полагане на нощен труд, което е в размер на 0,25 лева на час. Не претендира допълнително възнаграждение за полагане на извънреден труд като разлика между сбора на общо отработените часове за един отчетен период и нормата часове за отчетния период.

Служителят претендира допълнително възнаграждение за своеобразния извънреден труд след преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен такъв, който се получава по силата на посочените общи трудови норми, приложими при липсата на специален регламент за служителите на МВР.

Основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се определя с Наредба 8121з-919/13.07.2017г. на министъра на вътрешните работи, която е обнародвана в Държавен вестник. Претенцията за главницата е формирана като разликата между часовете положен нощен труд преди и след приравняването му към дневен с коефициент 1,143 е умножена по часовата ставка за извънреден труд, формирана при завишаване на нормалната часова ставка с петдесет на сто съгласно чл. 187, ал.6 от ЗМВР.

За периода от

01.12.2016 г. до 30.11.2019 г. ищцата М.Н. е положила общо 896 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 се равнява на 1024.13 часа.

Преизчисляването на нощния към дневен труд води до своеобразен извънреден труд от 128.13 часа, който следва да бъде заплатен допълнително от ответника.

Изчислен на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, задължението на ответника към ищеца за целия период е в размер на

1068.40 лева главница. Поради изпадане в забава на ответника, ищецът е предявил и акцесорен иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.86 ЗЗД.

Ищецът моли за уважаване на предявените искове и за заплащане на разноските за производството от страна на ответника.

В срок по чл.131 ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба чрез процесуален представител. Оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер.

Не оспорва твърденията, че страните по делото са били в служебни правоотношения през процесния период.

Счита, че предявеният иск е изцяло неоснователен по следните аргументи:

Приложимият закон е ЗМВР. Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) е неприложима за служители на МВР, тъй като по отношение на тях в процесния период е действала друга наредба, в която липсва изрична норма, която допуска превръщането на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент.

Налице е и специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР, и следователно не може да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ. Тази разпоредба е непригодна за прилагането й към държавните служители в МВР, тъй като само при кумулативното наличие на четирите необходими предпоставки в нея (1. подневно отчитане на работното време; 2. работа на смени; 3. продължителност на нощно работно време, по-малка от продължителността на дневното и 4. трудово възнаграждение, заработено по трудови норми), може да се въвежда увеличение с коефищент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. В чл. 187, ал. 1 и 3 от ЗМВР дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа. Не е налице и работа по трудови норми за определяне размера на трудово възнаграждение по чл 247 и чл. 250 от КТ.

Счита, че предявените искове за заплащане на процесната сума за допълнително възнаграждение за положения от ищеца труд през нощта за времето от 22:00 часа до 06:00 часа в посочения размер и за посочения в исковата молба период, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент „1,143", ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата са неоснователни и моли за отхвърлянето им.

За процесния период, ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови (дневни и нощни) работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на това сумиране изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като извънреден труд.

При изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР. На основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Разпечатката съдържа 54 от 121 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ff63d38f-4cd1-4704-9a91-f110d0fbb1d1