Решение № 3216 от 22.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3216 гр. Пловдив, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20255330114556 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от П. В. Х., ЕГН ********** против „Стик - кредит“ АД, ЕИК 202557159, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.

1 ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 28.12.2022 г. получила от ответното дружество паричен заем в размер на 950 лева, но договор и/или погасителен план не й били връчени. Върнала сумата от 3000 лева. Доколкото не било постигнато съгласие за връщане на друго освен заема, разликата между общоплатената сума и заемната подлежала на връщане, тъй като била получена при начална липса на основание.

Предвид изложеното, моли за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 лева, представляваща недължимо платена по договор за паричен заем от 28.12.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.09.2025 г., до окончателното погасяване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска. С исковата молба не били представени доказателства за плащане на твърдените суми. Ищецът следвало да докаже факта на плащане на сумата, а ответникът – единствено основание за нейното получаване. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

С допълнение към исковата молба от 27.03.2026 г. /л. 90/ ищцата е изложила съображения за недействителност на договора за кредит на осн. чл. 22 ЗПК поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

1

В проведеното о.с.з. на 30.03.2026 г. /л. 83/, на осн. чл. 214 ГПК, е допуснато изменение на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД чрез увеличаване на неговия размер от 10 лева /5,11 евро/ на 231,06 евро.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:

Между страните не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че на 28.12.2022 г. е сключен договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ********* /л. 66-70/, по силата на който ответникът е предоставил на ищцата сумата в размер на 950 лева, която следвало да се върне на 24 месечни вноски, при ГЛП в размер на 36 % и ГПР в размер 42,58 %. В чл. 17, ал. 1 от договора е било уговорено задължение на потребителя в тридневен срок да предостави едно от следните обезпечения: поръчител – физическо лице, което да отговаря на следните кумулативно поставени изисквания, разписани в чл. 20, ал. 1 и 2 от Общите условия на кредитора: да е навършило двадесет и една годишна възраст, да притежава българско гражданство, да е с постоянно местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права през последните дванадесет месеца преди датата на подаване на заявката за кредит, да полага труд по трудово/служебно правоотношение по безсрочен договор и не е в период на предизвестие за прекратяване на трудовото/служебно правоотношение към датата на подаване на заявката за кредит, както и да е получавало редовно възнаграждението си за последните 12 месеца преди подаване на заявката за кредит, да има минимален осигурителен брутен доход от 1500 лева, валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум 6 месеца, да няма записи в ЦКР към БНБ относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н., да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банка или небанкова институция, като заемодателят може едностранно да въвежда и допълнителни изисквания, и л и банкова гаранция в полза на кредитора със срок на валидност най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. В чл. 27, ал. 1 от процесния договор е било уговорено, че при неизпълнение на уговореното по чл. 17 от договора задължение се дължи неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Видно от представения от ответника погасителен план /л. 71-72/ общо дължимата сума по кредита от главница и лихва възлиза на 1488,79 лева, а при включване на неустойката – 4182,76 лева. От приложения Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация се изяснява, че по процесния договор за кредит дължимата неустойка при непредоставяне на обезпечение е в общ размер на 174,28 лева /л. 73-80/.

От представената от ответника справка за извършени плащания по процесния договор /л. 81/ е видно, че ищцата е направила плащания в общ размер на 716,79 евро, които са разпределени, както следва: 485,75 евро – за главница; 29,09 евро – за лихва; 145,47 евро – за неустойка и 56,48 евро – отразени като плащания по други приходи.

Съгласно приетото допълнително заключение на допуснатата по делото съдебносчетоводна експертиза /л. 95-98/, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно 2 изготвено, неоспорено от страните, по предоставени данни от ищцата – 11 бр. разписки в „EasyPay“, общо платената сума възлиза на 1757,64 лева /898,67 евро/, а по предоставени данни от ответника – общо платената сума възлиза на 716,79 евро. Ищцата е усвоила сумата от 950 лева /485,73 евро/, като при извършеното от ответника разпределение погасяването за главница е 485,75 евро, т.е. с 0,02 евроцента в повече. Не са налице данни за предварително или последващо рефинансиране, свързано с процесния договор за кредит.

В проведеното о.с.з. на 03.06.2026 г. /л. 105/ пълномощникът на ищцата е заявил, че общоплатената сума по договора е в размер на 716,79 евро, като изрично е уточнил, че от страна на ищцата не се твърди да е платена по-висока сума по договора от тази. Предвид това, с протоколно определение от 03.06.2026 г. е отделено като безспорно между страните, че общият размер на плащанията по кредита възлиза на 716,79 евро.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира по правните аспекти на спора следното:

От събраните по делото доказателства по категоричен начин се установи, че между страните е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.

4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.

Съобразно разпоредба на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съгласно чл. 27 от процесния договор, при непредоставяне в срок от страна на потребителя на обезпечение в полза на кредитора, към дължимите суми се начислява и неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Разпоредбата на чл. 17 от договора, възлага в тежест на потребителя да осигури едно измежду следните обезпечения: поръчител – физическо лице, което да отговаря на кумулативно поставени изисквания, разписани в чл.

20, ал. 1 и 2 от Общите условия на кредитора /посочени по-горе в изложението/, или банкова гаранция в полза на кредитора със срок на валидност най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Прочитът на съдържанието на клаузите на чл. 17 и чл. 27 от договора и съпоставянето им с естеството на сключения договор за потребителски кредит, налага 3 разбирането, че по своето същество „неустойката“ представлява скрито възнаграждение за кредитора. Изискванията, които клаузата на чл. 17 от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено в светлината на обстоятелството, че той търси бързо кредитно финансиране. Не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция /за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане/ или физическо лице – поръчител, което да отговаря на многобройните, кумулативно поставени изисквания към него /така, както са отразени във фактическата част от настоящото изложение/. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати. Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него „неустойка” при формиране на ГПР по договора, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В тази връзка, явно е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение. Именно предвид гореизложеното съдът счита, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите. Впрочем, невключването на вземането за неустойка към разходите по договора следва да се окачестви като нелоялна и по–специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО /директивата адресира нелоялните търговски практики/, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси“.

Предвид изложеното е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се 4 направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, като предвид посочения процент на ГПР и размера на начислената неустойка, съобразно представения погасителен план към договора, може да се направи обоснован извод, че при формирането му не е включена дължимата неустойка. Нещо повече, предвид предпоставките, при които става изискуема разписаната в чл. 17 и 27 от договора „неустойка“, същата е с характер на възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР.