Решение № 250 от 13.07.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. Пазарджик, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Въззивно гражданско дело № 20235200500300 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 776 от 08.11.2022г., постановено по гр.д.№718/2022г. по описа на Районен съд –П. е признато за установено по отношение на П. Н. П. с ЕГН ********** от град П., ул.“М.Т.“№171, че „Агенция за събиране на вземания“ЕАД със седалище и адрес на управление град С., бул.“Д-р П.Д.“№25, офис сграда Л., ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Ю.Ю. има валидно и изискуемо вземане срещу него в размер на сумата от 1000лв. главница, ведно със законната лихва върху нея , считано от 29.04.2022г до окончателното и изплащане, обезщетение за забава в размер на 575.65лв. за периода от 31.05.2018г до 28.04.2022г както и разноски по ч.гр.д.№568/2022г по описа на ПщРС в размер на 52.24лв. и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 200лв. Със същото решение е отхвърлен иска на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД за признаване за установено по отношение на П. Н. П. с ЕГН **********, че

„Агенция за събиране на вземания“ЕАД има валидно и изискуемо вземане срещу него представляващо главница в размер на 565.47лв., лихва в размер на 175.38лв. за периода от 31.05.2018г. до 31.12.2018г. и сума в размер на 295.66лв. обезщетение за забава за периода от 31.05.2018г до 28.04.2022г.

Осъден е П. Н. П. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД разноски в размер на 52.24лв. държавна такса и възнаграждение за вещо лице в размер на 200лв.

От ответника в първоинстанционното производство П. Н. П. е подадена въззивна жалба срещу решението, в частта, с която съдът е признал за установено по отношение на 1 него, че ищецът „Агенция за събиране на вземания“ЕАД има валидно и изискуемо вземане за сумата от 1000лв. -главница , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.04.2022г. до окончателното и изплащане , обезщетение за забава в размер на 575.65лв. за периода от 31.05.2018г до 28.04.2022г. В жалбата се инвокират оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част. Сочи, че обжалваният акт е постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон.Твърди се, че районният съд правилно е приел, че процесният договор за потребителски кредит, сключен между „Кредисимо“ЕАД и жалбоподателя П. П. е недействителен, тъй като не отговаря на изискванията на Закона за потребителския кредит. В този смисъл правилно били отхвърлени исковете за претендираните вземания за лихви, както и възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство.Неправилно обаче районният съд не е бил разгледал съществен за правилното решаване на правния спор въпрос, а именно, че процесните вземания са придобити от ищеца „Агенция за събиране на вземания“ЕАД не от първоначалния кредитор – „Кредисимо“ЕАД, а от „Ай Тръст“ЕООД, за който се твърди, че е цедирал вземането си в качеството на поръчител. Жалбоподателят твърди, че още с отговора на исковата молба е навел възражение, че „Ай Тръст“ЕООД не е бил поръчител по действителен договор за поръчителство, което възражение не било обсъдено от районния съд, Първоинстанционният съд не е взел предвид обстоятелство, че поради недействителност на целия договор за кредит, договорът за поръчителство, сключен между „Ай Тръст“ и ответника е нищожен/ недействителен поради противоречието му както със специалните закони, приложими към договорите за потребителски кредит- ЗПК и ЗЗП, така и с общите разпоредби на ЗЗД .

Клаузата за предоставяне на обезпечение на договора за заем и договорът за поръчителство са нищожни като постановени в противоречие с чл.8, пар.1 от Директива 2008/48, тъй като преди сключване на договор за кредит, кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя. В този смисъл в съображение 26 от директивата се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността.Тази оценка цели да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност. Клаузата, която предвижда, че ако ответникът не предостави обезпечение на кредита при невъзможни за изпълнение условия и срокове кредитът ще бъде отпуснат ако се приеме поръчителство от дъщерното на кредитора дружество , а именно –„Ай Тръст“ЕООД. Такава клауза е в пряко противоречие с директивата, тъй като прехвърля риска от неизпълнение на задълженията за предварителна оценка на платежоспособността от финансовата институция на длъжника и това води до допълнително увеличаване на размера на задължението му. Длъжникът бил задължен да приеме поръчителство на посочено от кредитора дружество и ако не го направи дългът му нараства, което било предпоставка за неговата свръхзадлъжнялост. По този начин се заобикаля императивната норма на чл.33, ал.1 от ЗПК ,според която при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва , а с процесната клауза за обезпечение и договора за поръчителство се добавя още едно обезпечение, от което пряко не произтичат вреди. Поради обстоятелството, че договорът за заем и договорът за поръчителство са 2 нищожни, то поръчителят не може да има претенции на договорно основание срещу ответника.Според жалбоподателят неправилно районният съд бил приел, че „Ай тръст“ЕООД валидно е цедирал несъществуващо вземане на ищцовото дружество, тъй като на първо място няма качеството на поръчител и на втора място както основания договор за кредит така и договорът за поръчителство са недействителни/ нищожни/.Искът е неоснователен, тъй като ответникът не е бил надлежно уведомен за цесията на вземането преди образуване на заповедното производство, поради което цесията няма действие спрямо него.Сочи се, че неправилно и в противоречие с императивните прави норми районният съд е приел, че следва да се приложи разпоредбата на чл.23 от ЗПК, тъй като тази разпоредба е приложима само ако ищецът е предявил иска си на основание неоснователно обогатяване.

В случая това не било така понеже претенцията е предявена на договорно основание и съдът не можел да приложи нормата на чл.23 от ЗПК, тъй като това би довело до недопустимост на решението поради произнасяне по непредявен иск. Пространно в жалбата е цитирана практика на ВКС и на други съдилища в различни апелативни съдебни райони.

Прави се искане да бъде отменено решението на районния съд в обжалваната част и да се постанови друго, с което предявената установителна претенция за главница в размер на 1000лв. и обезщетение за забава в размер на 576.65лв. за периода 31.05.2018г. до 28.04.2022г. да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жабата – „Агенция за събиране на вземания“ЕАД „ЕОС Матрикс“ЕООД, с който се изразява становище, че въззивната жалба е изцяло неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Според ответника по жалбата е неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не бил уведомен за извършената цесия като в тази връзка в отговора са развити подробни съображения. Оспорва довода на жалбоподателя за неприложимост на нормата на чл.23 от ЗПК като счита, че тази норма е специална и урежда по императивен начин отношенията между потребителя и кредитора при сключен договор за потребителски кредит, който е недействителен на специалните основание по чл.22 от ЗПК.Въпросът за недействителността на такъв договор се поставя именно при предявен иск по чл.422 от ГПК като дори без изрични възражения съдът е длъжен да извърши проверка за съответствието на договора с императивните изисквания на чл.10 и чл.11 от ЗПК. Моли се обжалваното решение като правилно, обосновано и законосъобразно да бъде потвърдено.Претендират се разноски за въззивната инстанция.

Решението в частта, с която е отхвърлен иска за признаване за установено по отношение на П. Н. П., че „Агенция са събиране на вземанията“ЕАД има валидно и изискуемо вземане срещу него представляващо главница в размер на 565.47лв., лихва в размер на 175.38лв. за периода от 31.05.2018г до 31.12.2018г и сума в размер на 295.66лв. обезщетение за забава за периода от 31.05.2018г до 28.04.2022г. не е обжалвано и е влязло в законна сила, поради което въззивният съд не дължи произнасяне.

С определение №3 от 06.01.2023г, постановено по гр.д.№718/2022г по описа на РС3 П. на основание чл.248 от ГПК районният съд е допълнил диспозитива на решение №776/08.11.2022г като е разпределил разноските между страните съразмерно с изхода на делото пред първата инстанция. Това определение не е обжалвано и е влязло в сила.

Пред въззивната инстанция жалбоподателят П. Н. П. не се явява и не изпраща представител.

Пред въззивната инстанция ответникът по жалбата – „Агенция за събиране на вземания“ЕАД не изпраща представител. Представена е писмена молба от надлежно упълномощен представител с изложени доводи по същество на спора. Представен е и списък по чл.80 от ГПК.

Пазарджишкият окръжен съд като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено следното от фактическа и правна страна.

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличие на правен интерес от обжалване , поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.В обхвата на така посочените въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа реквизитите на чл.236 от ГПК и е действително. Произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустим.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания относно обжалваната част на решението, като служебно следи за нарушение на императивни материално правни разпоредби, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване/ ТР№1/2013г. на ОСГТК на ВКС/.

Предмет на образуваното първоинстанционно производство е бил положителен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, предявен от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940 срещу П. Н. П. с ЕГН ********** за признаване установеност на вземания предмет на издадена Заповед №159/29.04.2022г за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№568/2022г. по описа на РС- П. следните суми: главница в размер на 1565.47лв., възнаградителна лихва в размер на 175.38лв. за периода от 31.05.2018г- 31.12.2018г., обезщетение за забава в размер на 871.31лв. за периода от 31.05.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда.

В исковата молба са наведени твърдения,че на 14.02.2018г между „Кредисимо“ЕАД в качеството му на кредитор и ответника в качеството му на кредитополучател е бил сключен договор за потребителски кредит с №10227808, по силата на който кредиторът предоставил на ответника потребителски кредит, като последният се е задължил да върне същия в уговорените срокове и с уговорената лихва.Наведени са твърдения, че между „Ай 4

Тръст“ЕООД и ответникът бил сключен договор за предоставяне на поръчителство във връзка с възникналото облигационно отношение между кредитора и кредитополучателя. На същата дата бил сключен и договор за поръчителство между„Ай Тръст“ЕООД и „Кредисимо“ЕАД , по силата на който поръчителят се съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по договора за потребителски кредит №1027808. Поради неизпълнение на задължението по договора за кредит от страна на ответника същото било изпълнено от поръчителя „Ай Тръст“ЕООД като ответникът не бил възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител.Твърди се, че на 23.08.2021г. бил сключен договор за цесия между „Ай Тръст“ЕООД и ищцовото дружество, по силата на който вземанията на „Ай Тръст“ЕООД, произтичащи от договора за поръчителство били прехвърлени на ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и лихви.