Решение № 118 от 03.05.2022, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Гражданско дело 168/2021
- Вид
- Решение № 118
- Подписан
- 03.05.2022
- В сила
- 16.06.2022
- Състав
- Меденка Минчева Недкова
Цитирани разпоредби
- чл.181 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.188 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.142, ал.5 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл.163 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл.168 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл.18 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл.37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 118 гр. Смолян, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Меденка М. Недкова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Гражданско дело № 20215400100168 по описа за 2021 година
Производството е по чл.237 ГПК- постановяване на решение при признание на иска.
Производството е по два обективно съединени искаглавен иск с правно основание чл.260ал.1 и 5 ЗОВСРБ, с цена на иска 41 743.68лв. и акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД, с цена на иска 8 558.14лв..
ИЩЕЦЪТ МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявано от министъра Георги Великов Панайотов, чрез пълномощника му главен експерт- юрист М.С.Г. , твърди в исковата молба, че на 23.VІІІ.2013год., на основание чл.142ал.2 от ЗОВСРБ, е сключен договор за военна служба №442/23.VІІІ.2013год. между ответника В.
С. К., ЕГН ********** и началника на ВВМУ „Н.Й.Вапцаров“упълномощено от министъра на отбраната длъжностно лице. В раздел I, т.2 от договора е определен срока за изпълнение на военната служба след завършване на обучението. Срокът на военната служба е 10 години изпълнение на военна служба като професия след завършване на обучението.
От Министерска заповед№КВ-357/8.VІІІ.2018год. относно зачисляване във „Випуск-Ботевски”, присвояване на първо офицерско звание „лейтенант” и 1 назначаване на длъжност на випускниците от ВВМУ „Н.Й.Вапцаров” е видно, че изпълнението на военната служба за ответника е започнало, считано от 12.VІІІ.2018год., като задължението му за изпълнението й изтича на 12.VІІІ.2028год. С Mинистерска заповед №КВ-72/11.ІІ.2019год. договорът за военна служба на лейтенант В. С. К. е прекратен на основание чл.163 от ЗОВСРБ /с предизвестие от военнослужещия до министъра на отбраната, изразено с рапорт рег.№30-23-28/29.І.2019год./. Съгласно заповед №ЛС-0112/25.ІV.2019год. на ЗА командира на военно формирование 38920- Варна, началникът на Щаба на в.ф. 38920 - Варна капитан II ранг Б.В. В. С. К. е отчислен от списъчния състав на в.ф. 38920- Варна, считано от 30.ІV.2019год.
Видно от Заповед №ФСД-01-1/25.ІV.2019год. на командира на в.ф. 38920Варна, неизпълненият първоначален срок на договора за военна служба от В.К., съгласно чл.142, ал.5 от ЗОВСРБ, е в размер на 9 години 3 месеца и 12 дни. Съгласно разпоредбата на чл.260ал.1 от ЗОВСРБ, военнослужещите, освободени от военна служба на основание чл.163 от ЗОВСРБ преди изтичането на първоначалния срок на военната служба по чл.142ал.5 от същия закон, дължат възстановяване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация пропорционално на срока на неизпълнението. Редът и начинът за изчисляване на горните разходи, съобразно разпоредбата на чл.260ал.4 от ЗОВСРБ, се определят от министъра на отбраната. В изпълнение на посочената разпоредба е издадена Наредба№Н-1/14.І.2013год. за реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на военнослужещите в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия /отм. бр.
63/17.VІІ.2020год., в сила от 17.VІІ.2020год./. Видно от писмо рег.
№230/21.І.2019год., в изпълнение на чл.14ал.2 от цитираната Наредба, началникът на ВВМУ „Н.Й.Вапцаров” е определил размера на подлежащите на възстановяване разходи по чл.260ал.2 от ЗОВСРБ от В. С. К., който се е обучавал във военното училище по специалност, посочена в чл.3т.1 от договора за военна служба на същият, за периода от 2013год. до 2018год., а сумата съгласно чл.3т.1 от Наредба №Н-1/14.І.2013год. за лична издръжка и обучение за специалността, която е завършил В.К., е в размер на 46 032,72лв.
От Заповед №ЛС-01-12/25.ІV.2019год. на командира на военно формирование 38920- Варна е видно, че сумата пропорционална на 2 неизпълнения първоначален срок на военна служба, която е дължима от В.К., е в размер на 41 743,68лв. На основание чл.260ал.5 от ЗОВСРБ и чл.18 от Наредба №Н-1/14.І.2013год./отм./, и в изпълнение на заповед №ФСД-011/25.ІV.2019год. на командира на в.ф.38920 - Варна са удържани дължимите обезщетения и вземания, които се дължат на В.К. при прекратяване на договора за военна служба. С покана за доброволно плащане per.№605/25.ІV.2019год., която ответникът В.К. е получил лично на 25.ІV.2019год., същият е поканен в едномесечен срок да заплати дължимата сума. До изтичане на този срок на 25.V.2019год. дължимите разходи не са възстановени, от която дата ответникът е в забава и дължи мораторна лихва по чл.86 ЗЗД. На 27.V.2019год. в Министерството на отбраната е получен отговор на поканата и предложение за сключване на споразумение рег.№3023-28/27.V.2019год. от В.К. чрез адв. С.С.А. В отговора В.К. твърди, че „не оспорва, че дължи така определената сума и е съгласен да заплати същата. Но въпреки доброто му желание, с оглед на финансовото му състояние, за него било непосилно за погаси задължението си в рамките на определения му едномесечен срок. Поради тази причина молбата на В.К. била да се прояви разбиране и да се даде съгласие задължението му да бъде разсрочено по начин, който би направил възможно цялостното погасяване на дълга.“ Предвид така изложеното в отговора на покана и предложение за сключване на споразумение, министърът на отбраната със своя положителна резолюция върху докладна записка рег.№30-23- 28/12.06.2019год. дал съгласие за разсрочено плащане на задължението на В.К., при което от Министерството на отбраната е изготвено споразумение за разсрочено плащане между страните, както и погасителен план- неразделна част от споразумението. Така изготвените документи били изпратени с писмо рег.№30-2328/22.VІІ.2019год. до В.К. чрез пълномощника му адв.С.А. за подписване. До настоящият момент изпратените документи не са върнати в Министерството на отбраната и няма отговор от страна на ответника В.К.. При многократните телефонни разговори с пълномощника му адв.Арнаудов и служители на кантората му, било отговорено, че В.К. не искал да сключва никакво споразумение и е забранил изготвените от министерството споразумение за разсрочено плащане и погасителен план да бъдат връщани на ведомството.
Предвид изложеното за Министерство на отбраната е налице правен интерес да предяви настоящия иск.
3
Ето защо ищецът моли Смолянският окръжен съд да постанови решение, с което да осъди В. С. К., ЕГН ********** да заплати на Министерството на отбраната сумата 41 743.68лв., представляваща разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация за времето на обучението на ответника във ВВМУ “Никола Йонков Вапцаров“, изчислени по реда на Наредба№Н-1/14.І.2013год./отм./ пропорционално на срока на неизпълнението на договора за военна служба, ведно със законните лихви върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда31.V.2021год. до окончателното и изплащане , ведно със сумата 8 558.14лв., представляваща мораторна лихва за забавено плащане на главницата, за периода от 25.V.2019год. до 31.V.2021год., като му присъдят и съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция съгласно списъка по чл.80 ГПК, които суми следва да се внесат по следната банкова сметка: БНБ-ЦУ, Дирекция „Финанси“-МО, IBAN: BG 61 BNBG 9661 3000 1522 01, BIC: BNBGBGSD.
ОТВЕТНИКЪТ В. С. К., ЕГН ********** с адрес гр.Чепеларе, ул.„Зорница“ №11 , чрез особения представител адв. С.М. подава писмен отговор вх.№3517/10.ХІІ.2021год. на исковата молба. Твърди, че предявените искове са основателни, като подкрепени от неоспорими писмени доказателства- заповед№КВ-72/11.ІІ.2019год. на Министъра на отбраната за прекратяване на договора за военна служба с В. С. К., издадена на основание отправено от последния предизвестие до министъра на отбраната, както и заповед№10-01-12/25.ІV.2019год. на командира на военно формирование 38920, които са връчени лично на ответника В.К. и не са оспорени от него в законоустановения срок, поради което са влезли в сила. Ето защо са налице основанията за заплащане на претендираните главница и лихви. Особеният представител оспорва само размера на претендираните от ищеца сума, тъй като те са установени с едностранно изготвени от ищеца писмени документи, които не обвързват ответника и техния размер следва да бъде установен по надлежния ред от независимо лице-експерт, притежаващ специални знания.
След изслушване на назначената по делото ССчЕ, особеният представител на ответника признава, че така предявените искове са основателни и по размер.
Смолянският окръжен съд като взе предвид изложеното в исковата молба от ищеца и неговият пълномощник главен експерт- юрист 4
М.Г., направеното от ответника извънсъдебно признание на исковете и становището на особеният представител адв. С.М., обсъди събраните по делото писмени доказателства и заключението на ССчЕ, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235 ГПК, направи следните фактически и правни изводи:
Съгласно чл.238ал.1 ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. В този случай, съгласно чл.237ал.2 ГПК, в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.
За да постанови решение при признание на иска от ответника, съдът следва да установи, че не са налице двете отрицателни предпоставки по чл.237ал.3 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.237ал.3 ГПК съдът не може да постанови решение при признание на иска, когато:
1.признатото право противоречи на закона или на добрите нрави и 2.е признато право, с което страната не може да се разпорежда. В случая тези две отрицателни предпоставки не са налице, поради което съдът може да се произнесе с решение по чл.237ал.1 ГПК.
От представените с исковата молба доказателства безспорно се установява, че на 23.VІІІ.2013год., на основание чл.142ал.2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/, е сключен договор за военна служба №442/23.VІІІ.2013год. между Министерството на отбраната на Република България, представлявано от началника на ВВМУ „Н.Й.Вапцаров“ капитал І ранг проф.д.в.н. Б.М.К. и В. С. К., ЕГН **********, курсант. Предмет на договора е уреждане на отношенията между страните във връзка с обучението на курсанта във ВВМУ“Н.Й.Вапцаров“ за подготовка за изпълнение на военна служба като професия и задължение за последващо изпълнение на военна служба. Съгласно чл.2, срокът на договора е 15 години, от които 5 години обучение по учебния план за придобиване на висше образование при условията на чл.1 и 10 години изпълнение на военна служба като професия след завършване на обучението.
От издадената заповед№КВ-357/8.VІІІ.2018год. на Министъра на отбраната, относно зачисляването във „Випуск-Ботевски“, присвояване на първо офицерско звание „лейтенант“ и назначаване на длъжност на 5 випускниците на ВВМУ“Н.Й.Вапцаров“, се установява, че изпълнението на военната служба на ответника В. С. К. е започнало на 12.VІІІ.2018год., като задължението му за изпълнение на военната служба изтича на 12.VІІІ.2028год.
Със заповед№КВ-72/11.ІІ.2019год. на Министъра на отбраната, на основание чл.146т.2, чл.161т.2, чл.163 във връзка с чл.168 от ЗОВСРБ- с предизвестие на военнослужещия В.К. до министъра на отбраната, изразено с рапорт рег.№30-23-28/29.І.2019год., е прекратен договорът за военна служба на лейтенант В. С. К.- командир на газотурбинна и моторна група в електромеханична бойна част на фрегата във военно формирование 38920-Варна, освободен е от длъжност, от военна служба и е зачислен в запаса. В заповедта на министъра е посочено, че на основание чл.260ал.1 и 5 от ЗОВСРБ, командирът на военно формирование 38920-Варна следва да удържи от обезщетението и другите вземания, които лейтенант В.К. има право да получи, сумата за направените разходи за издръжка, обучение и квалификация, пропорционално на срока на неизпълнението.
Със заповед№10-01-12/25.ІV.2019год. на командира на военно формирование 38920-Варна капитан ІІ ранг Б.В. лейтенант В. С. К. е отчислен от списъчния състав на военно формирование 38920-Варна, считано от 30.ІV.2019год., като е задължен да възстанови във финансовия отдел на военно формирование 38920-Варна левовата равностойност на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация, пропорционално на неизпълнението на първоначалния срок на договора за военна служба, определена на основание чл.260ал.1 и ал.4 от ЗОВСРБ по реда на Наредба№Н-11/14.І.2013год., общо в размер на 41 743.68лв., както и сумата 1 051.31лв. за полученото униформено облекло пропорционално на срока на недослужването. Заповедта е връчена лично на В.К. на 25.ІV.2019год. и като необжалвана е влязла в законна сила.
Разпечатката съдържа 29 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ff61be55-b1d8-4311-bcce-19bf708725d9