Решение № 98 от 30.05.2023, Административен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н

И Е

№ 98

30.05.2023г. град Кюстендил

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Кюстендилският административен съд на десети май две хиляди двадесет и трета година в открито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ:

1.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

2.АСЯ СТОИМЕНОВА с участието на секретаря Ирена

Симеонова и в присъствието на прокурор Марияна

Сиракова от КнОП като разгледа докладваното от съдия Демиревски касационно административно-наказателно дело № 18 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Адв.

А.В. ***, като пълномощник на П.Е.К., със съдебен адрес:***, обжалва Решение № 271/29.11.2022 г. по а.н.д.№ 870/2022 г. на РС - Кюстендил. Релевира касационното основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от

НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с липса на виновно поведение поради незнание за прекратената регистрация на автомобила - неуведомяване по реда на чл. 143 ал. 10 от ЗДвП. Отделно от това, твърди че не е установено безспорно извършването на нарушението от обективна и субективна страна, доколкото жалбоподателят не е собственик на автомобила. Моли за отмяна на решението и отмяна на НП.

В с.з. пълномощникът на касатора поддържа жалбата. Претендира сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

В с.з. пълномощникът на ответния началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил оспорва жалбата като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за касатора.

Представителят на КнОП дава заключение за основателност на жалбата. Счита, че въззивния съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл. 210 ал. 1 от АПК в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

Предмет на въззивно обжалване е НП № 22-1139-001153/23.06.2022г. на началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил, с което на П.Е.К. за нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

От приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че на 03.03.2022 г. в 19.50 часа в гр.Кюстендил по ул.“ А. Д.“, на Гаров площад с посока на движение от ул.“П. Б. нарушителят е управлявал лек автомобил „П**“ с рег.№ ***, собственост на Д. С. А. При спиране за проверка полицейските служители са установили, че МПС е с прекратена регистрация от 21.09.2021 г. поради липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. След съставяне на АУАН срещу водача, по реда на чл. 33 ал. 2 от ЗАНН преписката е прекратена и изпратена по компетентност на РП – Кюстендил. С Постановление от 21.06.2022 г. на прокурор от РП – Кюстендил е отказано образуване на досъдебно производство.

На основание на Постановлението на прокурора е издадено оспореното пред съда НП.

При тези фактически установявания съдът е приел от правна страна липса на допуснати съществени нарушения на процедурата по ЗАНН и доказано противоправно деяние. За да формира извода по съществото на спора районният съд е съобразил актуалната практика на касационната инстанция, съгласно която не е необходимо уведомяване на нарушителя за служебно прекратената регистрация на МПС поради недопустим косвен съдебен контрол на прекратяването в рамките на процедурата по ЗАНН.

Съдът е установил валидно прекратяване на регистрацията на МПС и осъществено управление на автомобила от дееца на посочените в НП дата, място и час. Съдът е отрекъл маловажност на случая. По посочените правни доводи съдът е потвърдил оспореното НП.

В пределите на касационната проверка по чл. 218 ал. 2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението, преценено за съответствие с материалния закон, обаче е неправилно. Съображенията за това са следните:

Касационният съд споделя изводите на районния съд за законосъобразно проведена процедура по ЗАНН.

Липсва твърдяното в касационната жалба разминаване между описанието на нарушението и дадената за него правна квалификация. Обвинението срещу дееца е за управление на лек автомобил, собственост на Д.А., който е с прекратена регистрация към 21.09.2021 г. поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилистите.

Фактическите обстоятелства по обвинението съответстват на правилото по чл. 140 ал. 1 пр. 1 от ЗДвП, посочено като нарушена правна норма в АУАН и НП. Липсата на изписване в НП на приложимото към обвинението предложение първо на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП не е съществено нарушение на формата, поради ясното и безпротиворечиво обвинение, което не води до нарушаване, респ. засягане правото на защита на дееца.

Налицие е наличие на компетентност на актосъставителя и АНО. АУАН и НП са издадени от оправомощени длъжностни лица по см. на чл. 189 ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, предвид приетата от въззивния съд като писмено доказателство Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Със заповедта са определени службите за контрол по ЗДвП и длъжностните лица от МВР, които имат право да съставят АУАН и да издават НП. По силата на посочената заповед, ОДМВР са определени като служби за контрол по спазване на ЗДвП в рамките на обслужваната територия, като полицейските органи от секторите „Пътна полиция“, включително заемащите длъжността „младши автоконтрольор“, имат право да съставят АУАН, а началниците на сектори „Пътна полиция“ са с делегирани правомощия за издаване на НП /вж. т.1.3.1, т.1.3.2, т.2.1 и т.3.7 от заповедта/. Следователно, съставителят на АУАН по силата на заеманата от него длъжност е лице от служба за контрол по чл. 189 ал. 2 от ЗДвП, във вр. с регламентацията по чл. 165 от ЗДвП, а издателят на НП е с надлежно предоставена делегация по чл. 189 ал. 12 от ЗДвП.

Изводът на районния съд по съществото на спора обаче е неправилен с оглед приетото в хода на касационното производство Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. на ОСС на НК на ВКС и I и II колегии на ВАС по тълк.д.№ 3/2022 г. С Тълкувателното постановление е установено, че не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143 ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственика на МПС. В мотивите на Тълкувателното постановление е застъпено становище, че уведомяването на собственика на МПС за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическият състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175 ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона, а се извършва след автоматизирано уведомяване от Гаранционния фонд, поради което собственикът на превозното средство няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на МПС, което знание е от значение за субективната съставомерност на деянието и е факт от обективната действителност, т.е. знанието е фактическо обстоятелство от състава на административното нарушение. Незнанието изключва виновното поведение на дееца в двете му проявни форми – умисъл и непредпазливост. Според указанията в Тълкувателното постановление, уведомяването на собственика на МПС за служебното прекратяване на регистрацията е изпълнимо както с получаване на съобщението от органа, така и с всякакво друго узнаване, доказано от органа.

На основание чл. 130 ал. 2 от ЗСВ Тълкувателното постановление е задължително за съда. Прилагайки указанията в Тълкувателното постановление спрямо казуса по делото, касационният съд установява наличие на елементите от обективна страна на нарушението по чл. 175 ал. 3 от ЗДвП и отсъствие на субективната страна на деянието. От приобщените показания на св. К.и св. В. районният съд правилно е установил от обективна страна, че на посочените в НП дата, място и час нарушителят е управлявал лекия автомобил и че автомобилът не е регистриран по надлежния ред – неговата регистрация е служебно прекратена на основание чл. 143 ал. 10 от ЗДвП. От св. показания на Д. С. А. обаче се установява, че същата като собственик на автомобила, не е била уведомена за прекратената регистрация на МПС, като не е получавала никакво известие за това. Липсата на валидни доказателства за уведомяване на собственика е констатирана и в Постановлението на прокурора от РП – Кюстендил, с което е отказано да се образува досъдебно производство. По делото няма доказателства за редовно съобщаване на собственика за прекратената регистрацията на МПС, нито, че този собственик е узнал по друг релевантен начин за това прекратяване. Изложеното, определя поведението на дееца като ненаказуемо по санкционния състав на чл. 175 ал. 3 от ЗДвП.

Задължителната сила на Тълкувателното постановление налага касационния съд да изостави практиката си, цитирана в решението на районния съд. Изложеното определя оспореното НП като незаконосъобразно.

На основание чл. 221 ал. 2 пр. 2 от АПК решението на районния съд ще се отмени като неправилно и вместо него касационния съд ще отмени НП.

На основание чл. 63д ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143 ал. 1 и §1 т. 6 от ДР на АПК ОДМВР – Кюстендил дължи заплащане на касатора на деловодни разноски пред въззивния и касационния съд в общ размер от 500 лв. за заплатени адвокатски възнаграждения, едното от които в размер на по 300 лв., а другото в размер на 200 лв., съгласно приложените по делата договори за правна защита и съдействие. Възнагражденията са заплатени в брой, под минималния размер по чл. 18 ал. 2 във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 36 ал. 2 от ЗА, поради което не подлежат на намаляване по възражението на ответника за прекомерност.

Мотивиран от горното, Кюстендилският административен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 271/29.11.2022 г. по а.н.д. № 870/2022 г. на РС – Кюстендил И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ НП № 22-1139-001153/19.07.2022 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил, с което на П.Е.К. за нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. /двеста лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за 6 /шест/ месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР – КЮСТЕНДИЛ да заплати на П.Е.К./с посочени лични данни/ деловодни разноски пред районния съд и касационния съд за адвокатски възнаграждения в общ размер от 500 лв. /петстотин лева/.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.