Решение № 435 от 15.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. София, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Илияна Стоилова

Анелия М. Игнатова при участието на секретаря Невена Б. Г. в присъствието на прокурора Калин Ив. Близнаков като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000600787 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава ХХI от НПК.

С присъда № 9 от 23.04.2025г. по НОХД№137/2025г., Окръжен съд Враца е признал подс.Й. Д. Н. за виновен в извършване на престъпление по чл.343 ал.4 вр. ал.3 алт.3, б.Б пр.1-во вр.чл.342 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.343 ал.4 вр. ал.3 алт.3, б. „б“, пр.1-во вр.чл.342 ал.1 от НК вр. чл.54 вр. чл.58а ал.1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ години, което да изтърпи при първоначален общ режим на осн.чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.

На осн.чл.343г вр.чл.37 т.7 от НК съдът е лишил подс.Н. от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът постановил вещественото доказателство - лек автомобил марка „Воксхол-Вектра“ с английски рег. № FH 53 КТЕ, да се върне на правоимащото лице - Й. Н. /ползвател/. На осн.чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъдил подс.Й. Д. Н. да заплати направените по делото разноски общо в размер на 2594.90 лева по сметка на ОД на МВР.

Срещу постановената от ВрОС присъда е постъпила жалба от адв.М., защитник на подс.Й. Н.. Твърди се, че присъдата е незаконосъобразна, а наложеното с нея наказание е явно несправедливо. Според защитата, първостепенният съд е допуснал нарушение на материалния закон в частта относно наказанието, като неправилно е приложил нормата на чл.58а от НК. В случая, не била направена двустепенната индивидуализация на наказанието, поради което съдът е определил завишено по размер наказание, несъответно на действителната обществена опасност на деянието и дееца. По делото били събрани доказателства относно личността на подсъдимия Н., които го характеризирали като лице с ниска степен на обществена опасност. Това от своя страна давало възможност спрямо него да се приложи разпоредбата на чл.58а ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК и да се определи 1 наказание под минимума, предвиден в закона, изпълнението на което да бъде отложено по реда на чл.66 от НК с изпитателен срок от 3 години. Въз основа на тези съображения се моли да бъде изменена обжалваната присъда в частта относно наказанието, като то бъде намалено под или в минималния предвиден в закона размер, изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години по реда на чл.66 от НК, като съответно бъде редуциран и размера на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“.

Депозирано е допълнение към въззивната жалба на подс.Н. чрез адв.М.. В него отново се акцентира на несправедливостта на определеното на подсъдимия наказание. Изразява се несъгласие със становището на съда, че като отегчаващо вината обстоятелство, съдът е възприел поведението на подсъдимия като „грубо нарушение на правилата за движение“ и според защитника, само по себе си това нарушение е част от състава на деянието, което не би следвало при индивидуализацията на наказанието да се отчита от съда допълнително като отегчаващо вината обстоятелство. Обръща се внимание и на приложената справка за извършени от подсъдимия нарушения, от която било видно, че те са свързани предимно с разпоредби, гарантиращи техническата изправност на автомобила, задължителните реквизити на водача на МПС и несъобразяване с пътни знаци, а не такива извършени в нарушение на правилата за движение, създаващи потенциална опасност от пътнотранспортни произшествия. Акцентира се на отличните характеристични данни, семейна и трудова ангажираност, както и направеното признание и многократно изразявано разкаяние от страна на подс.Н.. Добавя се, че последният също претърпял значителни болки и страдания в резултат на произшествието, както и болки и страдания от загубата на найблизкия си приятел Р. И., причинявайки смъртта му по време на пътния инцидент. Въз основа на тези доводи се моли да бъде изменена присъдата в частта относно наложеното наказание на подс.Н., като бъде намален размерът под минималния предвиден в закона и да бъде отложено изпълнението му по реда на чл.66 от НК. Моли се на осн.чл.55 ал.3 от НК да бъде отменено налагането на кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“ или да бъде намален неговия размер.

Въззивна жалба срещу присъдата на ВрОС е била депозирана и от адв. П. Е. защитник на подс.Й. Н.. В жалбата се твърди, че постановената присъда е неправилна, тъй като фактическата обстановка, приета от съда не съответства на събраните и проверени по делото доказателства. Присъдата била необоснована в частта на наложените наказания „лишаване от свобода“ и „лишаване от право да управлява МПС“. Обръща се внимание на смекчаващите отговорността обстоятелства, които дават възможност да бъде намален размера на наказанието лишаване от свобода, който да позволи приложението на чл.66 от НК. При същите съображения се моли да бъде редуцирано и наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ и то да бъде намалено. В този смисъл се моли да бъде изменена обжалваната присъда.

Въззивна жалба срещу постановената от ВрОС присъда е постъпила и от частните обвинители Г. Ш., Г. М., Е. И. лично и като майка и законен представител на Г. М., З. М. и В.

Е., и Е. И., чрез техния повереник адв.М.. В жалбата се твърди, че наложените на подс.Н. наказания са явно несправедливи и не биха изпълнили целите по чл.36 от НК, предвид тежкия съставомерен престъпен резултат, начина на извършване на деянието и отегчаващите вината обстоятелства. Неправилно бил приложен и материалния закон при определяне на наказанията на подсъдимия по реда на чл.58а вр. с чл.54 от НК. Излагат се подробни съображения в тази насока с обобщение, че неправилно първостепенния съд е приел, че наказанията на подс. Н. следва да се определят при превес на смекчаващите обстоятелства.

Описаните в жалбата отегчаващи вината обстоятелства, наред с отчетените такива от съда, водели до необходимост от налагане на по-високи по размер наказания. Въз основа на това се моли да бъде изменена присъдата, като по отношение на подс. Н. бъде увеличен размера на наказанието „лишаване от свобода“, който да бъде към максимума, предвиден в Наказателния кодекс за процесното деяние, а така също и размерът на наказанието 2

„лишаване от право да управлява МПС“.

Пред въззивния съд не е провеждано съдебно следствие, не са разпитвани свидетели, вещи лица и подсъдимия. В съдебно заседание бяха представени писмени доказателства епикриза и два броя амбулаторни листове, депозирани с нарочна молба от адв. М., повереник на частните обвинители Г. Ш., Г. М., Е. И., действаща в лично качество и като майка и законен представител на З. Е. М., Г. Е. М. и В. Б. Е., и на Е. И., за обстоятелства, свързани със здравословни проблеми на две от децата на починалия Р. И., а именно Г. М. и З.

М..

В съдебното заседание пред въззивния съд, защитата на подс. Н. - адв. М. развива съображения в подкрепа на жалбата. Счита, че фактите по делото са изяснени напълно и единствено възраженията на защитата се свеждат до неправилно прилагане на материалния закон в частта относно наказанието. Според него напълно резонно, с оглед обществената опасност на деянието, която не е висока според защитата, съдът е могъл да приложи чл.58а, ал.1 вр. с чл.55, ал., т.1 от НК, като слезе под специалния минимум на наказанието и отложи изтърпяването му при условията на чл.66, ал.1НК. На следващо място в хода на съдебните прения, защитникът навежда доводи относно съществуващи, но неотчетени обстоятелства по делото, свидетелстващи за съпричиняване с настъпилите увреждания спрямо пострадалия Н. В., поради липса на поставен обезопасителен колан от него. Според защитата, липсата на поставен предпазен колан, е довела до множество удари от свободното движение на тялото в купето по време на сблъсъка, което на свой ред е допринесло за настъпилите увреждания за пострадалия. Това обстоятелство обуславя допълнителен аргумент относно наличието на смекчаващо обстоятелство в полза на подсъдимия. По-нататък в своята пледоария, защитникът развива допълнителни съображения относно неправилно квалифициране на деянието като „грубо нарушение на правилата за движение“, прието от съда като отегчаващо за подсъдимия обстоятелство. Обръща внимание на въззивния съд, че административните нарушения наложени на подсъдимия не са от такова естество, което да очертава облика му на системен нарушител на правилата за движение, водещи до потенциална опасност от транспортни произшествия, а по-скоро се касае за формални и незначителни нарушения. Отчита, че формата на вината на подсъдимия, също може да се отчете като смекчаващо обстоятелство, което първият съд е пропуснал да стори. Взимайки становище по допуснатите пред въззивната инстанция доказателства, във връзка със здравословното състояние на децата на починалия И., защитникът счита същите за неотносими при оценката на обществената опасност на деянието и дееца. Счита, че следва да се намери разумен баланс между двата вида превенция, като моли съда да приеме, че целите на наказанието могат да се постигнат спрямо подсъдимия Н. с прилагане на условно осъждане за максимален срок. Относно наличието на съществени процесуални нарушения довели до нарушаване правата на подсъдимия в процеса, защитникът макар и да счита, че в хода на съкратеното съдебно следствие, да не са отчетени такива оплаквания от страните, същевременно обръща внимание на съда за пропуск в обвинителният акт относно наличието на причинна връзка между нарушените правила за движение по чл.21 ал.1 от ЗДвП и настъпилото пътно-транспортно произшествие.

Подробни съображения в същата насока, излага и другият защитник на подс. Н. – адв.Б., като в допълнение развива тезата за порочната наказателно-правна политика на държавата относно санкционирането на нарушителите за подобни деяния, свеждаща се само и единствено с механичното завишаване на санкциите за тези нарушения, без да се отчитат други фактори водещи до настъпване на пътно-транспортни произшествия. Това пречи за пълноценно правоприлагане от съдилищата, задължени да налагат наказания в определените границите. Счита, че в конкретния случай, съдът разполага с фактически и юридически основания да наложи на подсъдимия условно осъждане, както и възможност да наложи наказанието пробация, което би оказало допълнително поправително и възпитателно въздействие върху подсъдимия.

3

Адвокат Т., в качеството си на повереник на частните обвинители, поддържа подадената въззивна жалба от адв. М.. Счита, че съдът е отдал преимуществено значение на смекчаващите обстоятелства и така е допуснал нарушение в оценъчната си дейност, което е в нарушение на чл.54 от НК. Според повереника, съдът в мотивите си към присъдата, не е обсъдил въпроса за обществената опасност на деянието и дееца. Счита, че повечето административни нарушения допуснати от подсъдимия са съществени и очертават облика му на водач създаващ потенциална опасност при управление на МПС. Някои от нарушенията му са свързани с превозване на деца без поставени предпазни колани на задната седалка и управление на МПС без светлини през нощта. Счита, че не е налице степен на инвалидизация на подсъдимия поради липса на решение на ТЕЛК. Пледира за ефективна присъда на подсъдимия, като счита, че са налице условията за това.

Прокурорът от АП-София, изразява становище че присъдата е правилна и законосъобразна. Счита, че жалбите на подсъдимия и неговите защитници са неоснователни.

Извършена била точна преценка на фактите и съответния им анализ въз основа на доказателствената съвкупност. Определеното наказание било правилно индивидуализирано и отговорящо на целите на чл.36 от НК. Счита, че наложеното на подсъдимия кумулативно наказание, с което е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 години също е правилно определено.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при цялостна проверка на обжалваната присъда, намира за установено следното:

Разпечатката съдържа 27 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ff619352-697a-4bc3-8576-50718bb32220