Протокол № 40 от 19.01.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 1066/2025
- Вид
- Протокол № 40
- Подписан
- 19.01.2026
- В сила
- 27.05.2026
- Състав
- Тоско Ангелов
ПРОТОКОЛ
№ 40 гр. Пловдив, 19.01.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Тоско Ангелов при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
Сложи за разглеждане докладваното от Тоско Ангелов Гражданско дело № 20255300101066 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:20 часа се явиха:
Ищците С. Г. С., М. Д. Л., В. А. Л. и Д. К. М., редовно уведомени за днешното съдебно заседание, не се явяват и не изпращат представител.
Ответникът Община Пловдив, редовно уведомена за днешното съдебно заседание, явява се ***. Р. Б., с пълномощно по делото.
***. Б.: Да се даде ход на делото, в случай, че не са налице процесуални пречки за това.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, предвид на което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА СЕ постъпилото от Общинска служба „Земеделие“Пловдив копие на преписка на наследниците на А. Х. Л..
ДОКЛАДВА СЕ представеното от адвокат А. становище във връзка с правния интерес от завеждането на иска.
ДОКЛАДВА СЕ постъпилото от община Пловдив становище от 15.12.2025г.
В момента в залата влиза адвокат А..
Адв. А.: Не съм разгледал преписката. Да ми се даде възможност допълнително да разгледам преписката и ще изразя допълнително становище.
Истината е, че не съм се запознал с нея.
1
***. Б.: Категорично да се приеме преписката, тъй като от наличните в нея документи и доказателства, могат да се видят извършените действия от Поземлена комисия и реално преписката обосновава липсата на правен интерес у ищеца за заявения отрицателен установителен иск срещу Общината.
Съдът намира, че преписката бе изискана с оглед изясняване твърденията на ищците относно техния правен интерес. За да се избегне допълнително отлагане на делото, съдът намира, че на адвокат А. следва да бъде предоставена възможност да се запознае с преписката в днешното съдебно заседание.
Мотивиран от горното,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат А. да му се предостави допълнителен срок за запознаване с постъпилата преписка.
ДАВА възможност на адвокат А. да се запознае с постъпилата преписка.
На адв. А. се предостави възможност да се запознае с преписката в днешното о.с.з.
Адв. А.: Тази преписка, както беше заявено и в миналото съдебно заседание, то никой не оспорва наличие на преписка, тоест процедура пред Поземлената комисия. Тук въпросът е, че тази процедура не е приключила с краен акт. Наличието на преписка по една неприключила процедура, което е факт, който и Общината е признала в отговора, само по себе си не може да породи възражение, че липсва правен интерес. Самата преписка, като факт, не може да породи липса на правен интерес.
***. Б.: След запознаването с приложената преписка, се установява, че у ищеца липсва правен интерес да води така предявения иск против Общината, затова, защото е налице приключила процедура по възстановяването на земеделските земи по ЗСПЗЗ. Оказа се, че видно от приложените доказателства, наследодателят на ищците е внесъл през 1951 година в ТКЗС 21.171 дка земя по силата на нотариален акт №39/1943 година.
Именно този нотариален акт, с който ищците се легитимират за собственици с твърдението, че не им е възстановен процесният имот. Изобщо по отношение на процесния имот в сегашния си вид, ищецът няма правен интерес да води отрицателен установителен иск с твърдението, че след решение на съд, той ще може да довърши процедурата си по възстановяване, не само срещу община 2
Пловдив, но и срещу всяко едно трето лице. Поддържам становищата по уточняващата молба и в отговора на исковата молба, Общината няма собственост върху имота, така че всякакви твърдения в обратната насока са недопустими.
Адв. А.: Ако ответникът се позовава, че в тази преписка има постановени решения за обезщетяване с друга земя, то те не касаят тази отказана земя.
***. Б.: Процесуалният представител на ищеца е имал достатъчно време да се запознае, а едва ли тепърва ще си изяснява неговият доверител на какво е собственик, какво има и какви производства във времето са се извършвали преди това. Това, което се цели, е чиста злоупотреба с право, още повече, че от 2023 година се води кореспонденция с адвокат А.. Има решение на Районен съд в тази насока, с което се обжалва първоначалното решение на Поземлената комисия за възстановяването на земеделската земя. С това първоначалното решение е обжалвано от ищците в процеса в частта на признатата, но не възстановена земя. Решението е влязло в сила и е упражнен косвен съдебен контрол върху процедурата по възстановяване и именно на това признавателно решение, но невъзстановяващо собственост, има издадени и други две последващи решения в годините, дори мисля, че последното беше от 2008 година, с което ищците са обезщетени със земеделски земи и компесаторни записи. Включая и през 2023 година по преписката има писмо от Началника на Общинска служба „Земеделие“- Пловдив до адвокат Н. А. с номер РД-12-05-1996/23.02.2023г., в което изрично е описано какво се е случило с бившата нива, включена в ТКЗС и какви актове са издадени, съответно от Поземлена комисия. Обяснено е на колегата, че съгласно текстовете на ЗСПЗЗ допълване и произнасяне на процедурата по влязло в сила решение, не може да бъде извършено, тъй като представлява стабилен административен акт и дори и Министърът на земеделието, храните и водите, не разполага с правомощието и компетентността да го преразглежда, доколкото си спомням.
Адв. А.: В писмото на Министерство на земеделието, изрично е вписано, че тази земя, за която говорим – процесната, значи то тука има много земеделски земи, това не е единствената, тази конкретна земя не се възстановява, не защото е била включена или не е била включена в ТКЗС, а защото е твърдяно от страна на Поземлената комисия, че тази земя е в 3 регулацията и има изпълнено върху нея строително мероприятие и на тази база е започнала процедура по чл. 11, ал. 2 от Правилника, която трябва да завърши с удостоверение по чл. 13, ал. 3, 4 и 5 от Правилника и това е констатирано от Министерство на земеделието, че по отношение на тази земя конкретно, не е била завършена процедурата започната от самата Поземлена комисия и не трябва всичко тук да го включим анблок в един. Да, тук има много земеделски земи, има отказ да се възстановят някакви други земи, говорим конкретно за тази, процесната земя, която е една урегулирана земя, наистина в регулация и в писмото на Министъра на земеделието се казва, че след издаване на акта на ***** на Общината по чл. 13, удостоверение със скица, колко е застроената и колко е свободната площ, Поземлената комисия е трябвало да се произнесе. Няма такова произнасяне от страна на Поземлената комисия и ние затова сме я сезирали Поземлената комисия да се произнесе, защото е видно каква част е била застроена и каква е свободна и твърдим, че по отношение на свободната, са налице условията да й бъде възстановена, но не й е възстановена. Говорим конкретно за една конкретна земя от този общ притежаван от наследодателя повече от 10 дка земи. Във връзка с интереса аз съм взел конкретно становище, повече от това какво да кажа? Поддържам исканията, направени в становището.
***. Б.: По повод казаното от адвокат А., именно, предвид обстоятелството, че тази земя е попадала в регулация, не е възстановена и затова той е обезщетен. В преписката, изпратена от Поземлена комисия има писмо от Министерство на земеделието и хранителната промишленост, че дори и към онзи момент на възстановяването – 95 година е това писмо на стр.
67 от изпратената преписка от Поземлена комисия, че е имало искане за обезщетяване с имот в регулационния план на града, което искане е счетено за незаконосъобразно, тъй като имотът при влизането в ТКЗС е бил земеделски.
Той изобщо не е бил в регулацията на град Пловдив. Писмото е налично. Няма какво да допълня. Поддържам допълнителното становище по молбата на адвокат А.. Поддържам отговора на исковата молба.
Адв. А.: Да се приеме преписката.
***. Б.: Да се приеме преписката.
Съдът намира, че представената от Общинска служба „Земеделие“ Пловдив преписка следва да бъде приета.
Мотивиран от горното,
4
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представеното от Общинска служба „Земеделие“ - Пловдив заверено копие на преписка на наследниците на А. Х. Л..
С оглед приобщаването на документите, съдът намира, че следва да се произнесе по отношение на допустимостта на производството.
Производството е образувано по искова молба, с която е предявен отрицателен установителен иск за собственост на имот с идентификатор ***** по кадастралната карта. За да обосноват интерес от претенцията ищците твърдят, че са наследници на А. Л., който притежавал имот от 10,186 дка в землището на село *****, сега квартал на гр. Пловдив. С решение на Поземлена комисия от 1993 г. на наследниците била възстановена нива от 4,814 дка, представляваща парцел 8, имот 14, кв. 31 по комасационния план.
Били уведомени с писмо от Поземлена комисия, че от имота не им се възстановяват 4,814 дка поради попадането им в регулацията. Твърдят, че отказ за възстановяване не били получили. След това предприели процедура по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ, с което се установило, че от имота на техния наследодател, незастроени и извън регулация били 6038 кв. м. От тях били възстановени само 4346 кв. м., поради което разликата от 1692 кв. м. също следвало да бъде възстановена с решение на Поземлена комисия в тяхна полза. Твърдят, че имотът е заснет като поземлен имот с идентификатор ***** по кадастралната карта, като бил записан на ответника. Искат да бъде установено, че ответникът не е собственик на имота.
Според мотивите на ТР №8/27.11.2013г. на ВКС по т.д. №8/2012г. на ОСГТК всяка страна в процеса следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. При отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права, ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес, тъй като в противен случай производството се прекратява.
Интерес би бил налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника- отново ТР №8/2012г. от 27.11.2013г. на ОСГТК на ВКС. В настоящия случай не е налице никое от тези хипотези.
5
Видно от постъпилата по делото преписка на Общинска служба „Земеделие“ по отношение на посочения в исковата молба имот- парцел 8, имот 14, са налице две произнасяния, като за площ от 4,346 дка е издадено възстановяване на правото на собственост, а за разликата от 5,654 дка е постановен отказ за възстановяване на имота в съществуващи и възстановими реални граници, като 4,814 дка попадат в регулация– застроено, а 0,848 дка представляват разлика в измерването. В тази част решението на Поземлената комисия е оспорено от наследниците и с решение по гр. д. №10844/1993 година на Районен съд – Пловдив, жалбата им е отхвърлена.
След това с решение на Поземлена комисия е определено обезщетение за признатите, но не възстановени 4,814 дка частично със земя и с компенсаторни бонове, като с решение от 08.08.2008г. на Общинска служба „Земеделие“ им е определено и реалното обезщетение със земя.
При тези данни, посочената от ищците административна процедура по възстановяване на право на собственост върху парцел 8, имот 14 е приключила и за тях не се установява да е налице посочената в исковата молба възможност за придобиване на права.
Ето защо настоящото производство се явява недопустимо и следва да бъде прекратено.
Мотивиран от горното,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба, подадена от С. Г. С., М. Д. Л., В. А. Л. и Д. К.
М. срещу Община Пловдив, като недопустима.