Решение № 3786 от 20.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3786 гр. София, 20.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20241110205366 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е въз основа на депозирана жалба от С. Г. М., ЕГН ********** чрез адв. К. А. срещу електронен фиш серия К № 3875008, издаден от СДВР, с който на основание чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1 т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 (шестстотин) лева за нарушение на чл. 21, ал.2 вр. ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш и се иска неговата отмяна. Твърди се, че в електронния фиш не е посочено мястото на извършване на нарушението, тъй като същото не е подробно индивидуализирано, липсва посочване на мястото, на което е поставен пътния знак, за да бъде съобразено дали в този участък е действало ограничение от 50 км./час., не е посочено дали е приспаднат т.нар. толеранс от измерената скорост, не е ясно означено кой е собственикът на заснетото МПС, липсва посочване на субективната съставомерност на деянието. Поддържа се, че е налице противоречие в правната квалификация, тъй като разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 уреждат два отделни състава на административно нарушение. Според жалбоподателя законен представител на дружеството – 1 собственик на заснетото МПС не е жалбоподателят, а ***. Поддържа се, че до собственика не е отправяна покана по чл. 186, ал. 4 от ЗДвП и не е изисквана декларация по чл. 188, ал. 2 от ЗДвП.

По-нататък в жалбата е аргументирана тезата, че тъй като не са представени протоколът по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. и снимка на разположението на техническото средство, то не може да се извърши преценка дали отразените в тях обстоятелства отговарят на изложеното в електронния фиш. Според жалбоподателя не е доказано по несъмнен начин, че именно автомобил марка „***”, модел „***” с рег. № *** се е движил с превишена скорост, като се изразява предположението, че отчетената скорост на движение би могла да бъде на друго МПС. Според жалбоподателя при издаване на обжалвания електронен фиш е нарушена заповед на министъра на МВР, с която е разпоредено поставянето на камери/радари единствено на места с концентрация на ПТП. Поддържа се, че обжалваният електронен фиш не съответства на одобрения образец и като не са посочени в него редът и срокът за обжалване е нарушено правото на защита на наказаното лице. От съда се иска отмяна на обжалвания електронен фиш и присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от адв. А., която пледира за отмяна на електронния фиш, тъй като нарушението е останало недоказано – не е установена изправността на техническото средство, нито къде се е намирал заснетия автомобил, както и каква е максимално допустимата скорост на движение. Намира, че тъй като жалбоподателят не е законен представител на дружеството-собственик на заснетото МПС, то неправилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Претендира присъждане на разноски, в т.ч. и в полза на „****” АД, тъй като дружеството е било привлечено като страна в производството.

Въззиваемата страна - СДВР, редовно призована, не изпраща представител. В постъпили по делото писмени бележки от процесуален представител на СДВР се аргументира законосъобразността на издадения електронен фиш и се прави искане същият да бъде потвърден. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото писмени доказателствени средства прие за установено следното от фактическа страна:

На 07.09.2017 г. от Български институт по метрология било издадено Удостоверение на одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, с което била одобрена преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 със срок на валидност 07.09.2027г. Посочената преносима 2 система за контрол на скоростта била вписана в регистъра на одобрените типове средства за измерване, воден при БИМ под № 5126. На 30.09.2019 г. средство за измерване от типа на горепосочения с фабричен номер 11743ее преминало последваща периодична проверка за техническа изправност в БИМ, за което бил съставен протокол от проверка № 49-С- ИСИС/30.09.2019 г.

На 11.08.2020 г. в 13:25 часа в гр. София по бул. „***“ с посока на движение от Околовръстен път към ул. „***” било управлявано моторно превозно средство - лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № *******, собственост на „****” АД. На бул. „***“ в района на стопанство *** горепосочената преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен номер на устройството 11743ее заснела цитираното моторно превозно средство, като отчела скоростта на движение на същото, а именно 103 км./час /преди отчитане на възможна техническа грешка при измерването/, при въведено с пътен знак В -26 ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено място. За позиционирането на системата за контрол на скоростта бил съставен протокол рег. №4332 р- 49060, съгласно изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата и било заснето разположението на преносимата система за контрол на скоростта.

След заснемането на процесния автомобил бил изготвен снимков материал от паметта на техническото средство. Била извършена справка за собственост в централна база данни на КАТ по регистрационен номер на автомобила и бил установен неговият собственик – „****” АД. Към 11.08.2020 г. съветът на директорите на дружеството имал трима членове жалбоподателя С. Г. М., *** и ***. Като представител на дружеството в търговския регистър бил вписан членът на съвета на директорите ***.

Въз основа на горното бил издаден процесният електронен фиш серия К № 3875008, с който на члена на света на директорите на дружествотособственик на заснетия автомобил – С. М. на основание чл. 182, ал. 1 т. 5 от ЗДвП било наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лева за нарушение на чл. 21, ал.2 ал. 1 от ЗДвП. В електронния фиш било посочено, че разрешената скорост на движение била 50 км/ч., а установената скорост на движение на автомобила била 100 км./час, т.е. допуснато било превишение на разрешената скорост с 50 км/ч. На 23.12.2022 г. електронният фиш бил връчен на жалбоподателя, а на 05.01.2023 г. била подадена и жалбата срещу него.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, а именно: справка за собственост на МПС, копие от свидетелство за регистрация на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.

№ *******, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, ведно с 3 протокол за последваща проверка № 49-С-ИСИС/30.09.2019 г., протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег.

№4332р-38347/12.08.2020 г., справка „Картон на водача“ за жалбоподателя, копие на Заповед №8121з-931/30.08.2016г. на министъра на вътрешните работи за одобряване образец на електронен фиш ведно с образец, копие от проект на организация на движението по бул. „***” в района на стопанство „***” с посока на движение от Околовръстен път към ул. „***”, копие на разпореждане за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение на територията а гр. София от 18.06.2021 г., известие за доставяне, както и веществените доказателства - фотоснимки.

Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.

От представеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 на БИМ и протокол от проверка № 49-СИСИС/30.09.2019 г. за проверка на средството за измерване се установи, че процесната преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 представлява одобрен тип средство за измерване, като конкретното техническо средство, с което е установено нарушението /с фабричен № 11743ee/ е технически изправно, преминало е последваща проверка, като допустимата грешка при отчитане на скоростта при полеви условия е +/- 3 км./час при измерена скорост до 100 км./час и +/- 3% при измерена скорост над 100 км./час.

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. С оглед на изложеното съдът кредитира приложената по делото снимка /прикрепена към задната корица/ като годно веществено доказателствено средство. От същата се установява регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост. На гърба на фотоснимката, представяща заснетото МПС е посочено и мястото, на което е била монтирана системата за видеоконтрол, вкл. е представена и фотоснимка, установяваща разположението на видеосистемата на платното за движение, както и снимка на поставения знак, с който е въведено ограничение на скоростта.

Предвиденият в чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи протокол е съставен и приложен към доказателствената съвкупност на делото. Същият съдържа данни за мястото на разположение на уреда, мястото на заснемане, посоката на движение, начален и краен час на работа на радарната система, брой заснети изображения, служителя, поставил началото и края на работния процес на АТСС. Съдържащите се в съставения протокол данни съвпадат с данните в 4 електронния фиш, свързани с мястото на установеното движение на МПС, посоката на движение, ограничението на скоростта. Съдът намира, че при попълването на протокола е допусната неточност, като в графата, предназначена за посочване на ограничението на скоростта, чието спазване е било контролирано, не е отразено изрично, че това ограничение е било въведено с пътен знак. Това обстоятелство обаче се установява както от представената снимката на пътния знак, така и от отразеното в протокола, че АТСС е било разположено на 200 метра от пътния знак, въвеждащ ограничението на скоростта. Въведеното с пътен знак ограничение на максимално допустимата скорост на движение от 50 км./час се потвърждава и от проекта за организация на движението в процесния участък и писмото от директора на дирекция „Управление и анализ на трафика” при Столична община.

Времето на извършване на нарушението съгласно отразеното в електронния фиш е в съответствие с часовия диапазон на работа на АТСС. В протокола е посочено, че режимът на измерване е бил стационарен - тоест техническото средство не е било монтирано в движещ се служебен автомобил, а е било позиционирано неподвижно, като същото е било насочено и е отчитало скоростта на приближаващите автомобили.

От представеното копие на свидетелство за регистрация и справка за собственост се установява, че собственик на заснетия автомобил е търговско дружество „****” АД.

От приетата справка от ТРРЮЛНЦ се установи, че към 11.08.2020 г. законен представител на дружеството- собственик на заснетия автомобил е била ***.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна: