Решение № 465 от 01.10.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 465 гр. София, 01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно гражданско дело № 20251800500441 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 155/12.04.2024 г., постановено по гр.д. № 676/2023 г. по описа на Районен съд - Костинброд, допълнено по реда на чл.250 ГПК с решение № 110 / 27.03.2025 година е отхвърлен предявения от ищцата С. К.

А., ЕГН **********, от гр. К., ул.„Г. Д.“ № .., вх. ., ет. ., ап. .., чрез адвокат А.

Д. от САК против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от Н. П. управител иск, с правно основание: чл. 26 ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11 ал. 1 т. 10 и т. 20 от ЗПК за прогласяване за недействителен Договор за паричен заем КРЕДИРЕКТ № ...... / ........... г., сключен между С. К. А., ЕГН ********** в качеството й на заемополучател и „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК : .............. в качеството му на заемодател, като неоснователен и недоказан и е осъдена ответницата по насрещния иск С.

К. А., ЕГН ********** от гр. К., ул. „Г. Д“ №.., вх. ., ет. ., ап. .. да заплати на ищеца по насрещния иск „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, представлявано от Н. П. Пенчев сумата от 458.94 лева - лихва, за периода от 13.03.2023 г. до 12.09.2023 г., както и сумата от 2 400.00 лева - непогасен остатък от главницата по падежиралите вноски, за периода от 13.03.2023 г. до 12.09.2023 г.

1

С допълнителното решение, постановено по реда на чл.250 ГПК КРС е отхвърлен и предявения евентуален иск от С. К. А., ЕГН **********, гр. К., ул. „Г. Д“ №.., вх. ., ет. ., ап. .., чрез адв.Д. - САК против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление : гр.

София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от Н. П. – управител - за прогласяване за недействителна клаузата на чл. 6.2. от Договор за паричен заем Кредирект № .............. – за дължима договорна неустойка в размер на 4 862. 28 лева, като неоснователен и недоказан.

Районният съд не е присъдил разноски на страните, като приел, че след като ищцата е освободена от внасянето на държавна такса и разноски по производството, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, не следва да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение на ищеца по уважения насрещен иск – „СИТИ КЕШ“ ООД.

С определение № 403 / 13.05.2024 година КРС е оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК на „СИТИ КЕШ“ ООД за изменение на решението в частта за разноските, тъй като не бил своевременно представен списък по чл.80 ГПК, което обуславяло невъзможност на недоволната страна да иска изменение на решението в частта за разноските.

В установения от закона срок по чл. 259, ал.1 от ГПК, С. К. А. чраз адвокат А. Д. е обжалвала първоначалното и допълнителното решение само в отхвърлителните му части, като моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а предявените искове да бъдат уважени.

Въззивно оплакване срещу първоинстанционното решение в частта, с която е уважен насрещния иск не е постъпило, поради което настоящият съд приема, че решението на КРС в тази част е влязло в сила и не е предмет на въззивен контрол.

В жалбата са изложени редица доводи във връзка с направените оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението и постановяването му в нарушение на материалния закон. Цитира се национална и европейска съдебна практика в подкрепа на изложеното.

Оспорва се и частната жалба на „СИТИ КЕШ“ ООД срещу определението на КРС по чл.248 ГПК, с което е отказано изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, касателно отказът на районния съд да присъди разноски на „СИТИ КЕШ“ ООД по предявения и уважен насрещен иск, тъй като не бил представен в тази насока списък по чл.80 ГПК, а след като в решението си КРС е мотивирал защо не следва да му бъдат присъждани такива, тъй като е налице рестрикцията на чл.80, изр.второ ГПК, не му се следват, защото непредставяйки своевременно и надлежно списък по чл.80 ГПК, страната не може да иска изменение на решението в частта за разноските.

Претендира присъждане на разноски пред районния и въззивния съд.

2

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК „ СИТИ КЕШ“ ООД е подала отговори на въззивните жалби срещу първоначалното и допълнителното решение на КРС, в които излага съображения за тяхната неоснователност. Счита постановеното решение за правилно, а решаващите изводи на съда за обосновани и съобразени с доказателствата по делото. Иска се потвърждаване на решението, както и присъждане на сторените разноски в производството.

Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

Поддържа частната си жалба за отмяна на Определение № 403 от 13.05.2024 г., постановено по гр.д. № 676/2023 г., по описа на КРС, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата на „СИТИ КЕШ“ ООД за изменение на решението на КРС в частта, с която се иска присъждане на разноски по предявения и уважен насрещен иск.

Претендират разноски пред КРС и СОС.

Разгледани по същество, жалбата срещу първоначалното решение по главния иск е неоснователна, но тази срещу решението, постановено по реда на чл.250 ГПК – за допълване на решението на КРС по предявения в условията на евентуалност иск се явява основателна.

Неоснователна се явява частната жалба на „СИТИ КЕШ“ ООД срещу определението на КРС, с което на осн.чл.248 ГПК е оставена без уважение молбата за изменение на първоначалното решение на КРС в частта за разноските.

Съображенията на въззивния съд в тази насока са следните:

По делото безспорно се установи, че по силата на Договор за паричен заем Кредирект № ...... / ........... г. между страните по делото е възникнало облигационно отношение, по силата на което ответното дружество е предоставило на ищцата – настоящ въззивник потребителски кредит в размер на сумата от 2 400.00 лева. Ищцата е следвало да върне общо сумата от 3 363.72 лева, като размерът на погасителните вноски е бил 4 х 80.10 лева и 14 х 217.38 лева, с дата на първо плащане - 14.11.2022 г. и дата на последно плащане - 12.04.2024 година.

Тъй като за ищеца било невъзможно да предостави обезпечение, което да отговори на изискванията на кредитора, неустойка от 4862,28 лева е била начислена към общото задължение и разсрочена в погасителния план заедно с вноските за главница и лихва по заема.

3

След подписване на договора и усвояване на кредита, кредитополучателят не е изпълнил задължението си да предостави обезпечение съобразно условията на чл.6 поради което се е активирала предвидената в чл. 18 договорна неустойка.

Заетата сума от 2400 лева е следвало да бъде внесена на 18 вноски, съгласно погасителния план, като първа падежна дата 14.11.2022 г. , при годишен процент на разходите / ГПР / - 48.21 % и годишен лихвен процент / ГЛП /в размер на 40.05 %, годишен процент.

Страните са уговорили, че неразделна част от договора са Общите условия на Договора за паричен заем, които са били получени от заемополучателя. Видно от Общите условия, преди отпускане на кредита страните по договора са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 ЗПФУР.

От приложените по делото доказателства е видно, че ищцата е заплатила по сключения договор за паричен заем общо сумата от 1 856.10 лева - на 15.11.2022 г. е внесена сумата от 440.10 лева, на 10.01.2023 г. сумата от 502.00 лева и на 10.03.2023 г. сумата от 457.00 лева.

В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за паричен заем, елемент от чието съдържание е оспорената клауза за неустойка, както и че същата е засегната от релевираните основания за нищожност.

Съдът счита, че процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради ко-ето се подчинява на правилата на ЗПК и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

В чл. 143 на ЗЗП е дадено определение на понятието "неравноправна 4 клауза" в договор с потребител. Там изрично е посочено, че за такава се счита всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 19 точки на разпоредбата.

Касателно първия иск – за прогласяване нищожност на целия договор, съдът намира, че същият представлява съглашение по чл. 240 ал. 1 от ЗЗД, сключен е в писмена форма и в него е налице клауза за връщане на главница и дължима възнаградителна лихва, като по този начин надлежно е изпълнено изискването на чл. 240, ал. 2 от ЗЗД. Възнаградителната лихва представлява цената, която заемополучателят плаща на заемодателят за предоставените му парични средства, тъй като в момента, в който кредитът се усвоява от заемополучателя, заемодателят се лишава от правото да ползва дадените в заем парични средства.

В тази насока районният съд правилно е приел, че записването в кредитния договор на размер на ГПР не представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д ал.1 и ал. 2 т. 1 от Закона за защита на потребителите и съответства на правилата на свободно договаряне, без да противоречи на императивни законови запрети. От доказателствата по делото е видно, че ищцата е реализирала плащане на три вноски по договора за заем, което обективира съгласие и знание относно договореното и дължимо поведение, независимо от неспазване на сроковете по договора.

Твърдението на ответника за постигнато съгласие между него му и ищеца за сключване на договор за потребителски кредит се основава на подадена от ответника по интернет заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на интернет страницата на кредитодателя, в резултат на което кредиторът изпраща електронно съобщение до кредитополучателя, с което го запознава с условията на договора, предоставя пред договорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр и Общи условия, а след като искането е одобрено – изпраща до кредитополучателя съобщение с приложения конкретен договор и приложения към него. Със съобщението е указано да въведе конкретния номер на договора в потребителския си профил, с което потвърждава, че се е запознал с него и дава съгласие за сключването на договора. Съгласно Общите условия, с натискане на бутона „Подпиши“ кредитополучателят подписва всички страници на договора, като същият се счита сключен с въвеждането на номера на договора в потребителския профил и получаване на потвърждение от страна на ответника.