Решение № 669 от 04.07.2023, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 669 гр. Кюстендил, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Н. Радев при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело № 20231520100411 по описа за 2023 година

„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление на дейността – гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез юрисконсулт ЦВЕТАНКА ПЕТКОВА, е предявило против В. А. В.,ЕГН ********** от *****, искове да бъде признато за установено по отношение на ответника, че съществува вземането на дружеството за сумите по издадената по ч.гр.д. № 2177/2022 год. на КРС заповед за изпълнение на парично задължение, както следва: 1 782,87 / хиляда седемстотин и осемдесет и два и осемдесет и седем/ лева, представляваща главница на „Кредисимо“ ЕАД във връзка с договор за потребителски кредит № 2206785, сумата от 501,40 /петстотин и един и четиредесет/лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 20.01.2021 год. до 20.03.2022 год. във връзка с договор за потребителски кредит № 2206785 и сумата от 351,82 /триста петдесет и един и осемдесет и два/ лева, представляваща обезщетение за забава по договор за потребителски кредит, начислено за периода от 21.01.2021 год. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 1 парично задължение до окончателното й изплащане.

Претендира се присъждане на разноските от заповедното производство по ч.гр.д. № 2177/2022 год. по описа на РС - Кюстендил и тези от настоящото производство.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор.Не се спори по сключването на земният договор с „Кредисимо“АД,както и получаването на заемната сума.спори се по сключванеот на дотовор за поръчителство,развват се доводи за нищожност на клаузи на договора за потребителски кредит и този за поръчителство,а от това и за погасявяне чрез плащане на главничното задължение и недължоимост на лихви.

КРС, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установено следното:

На 13.03.2020 год. между ответника и „КРЕДИСИМО“ЕАД,ЕИК 175330437,седалище и адрес на управлене на дейносттагр.София,бул.“Витоша“146,/Сграда А/,ет.4,Бизнес център „България“,на основание попълнен предварително по електронен път стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити/л.2730/ и при действето на Общи условия на кредитора /л.6-12/ бил сключен договор за потребителски кредит № 2206785,по силата на който и приложение № 1 към същият /л.17/ дружеството като кредитор поело ангажимент да предостави на ответника паричен заем в размер на 2500,00 лв.,която сума последният се задължил да върне при фиксиран лихвен процент от 40 %, ГПР в размер на 48,21 %,за срок от 24 месеца на 24 броя погасителни вноски,всяка в размер на 152,97 лв.,при общ размер на всички плащания от 3 671,28 лв.с краен срок на връщане 20.03.2022 год.В чл.4 от договора е предвидена клауза,по силата на която ответникът се задължил да предостави на кредитора обезпечение на вземането,изразяващо се или в предоставянето на банкова гаранция,или да сключи договор за поръчителство с одобрено от кредитора лице.Предоставен е като доказателство договор за поръчителство от 13.03.2020 год./л.18-22/,сключен между кредиторът и „АЙ ТРЪСТ ЕООД“,ЕИК 203508899,по силата на които поръчителят се съгласил при неизпълнение на задълженията на ответникът по договора за потребителски кредит да отговаря за тях солидарно,а в чл.13 и възможността 2 за кредитора да приема и администрира вместо поръчитнелятн изпълнеинето на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по сключен между поръчителя и потребителя договор за предоставяне на поръчителство.От справка от ТР се установява,че кредиторът е едноличен собственик на капитала на поръчителя.Представя се като доказателство и договор за поръчителство от 13.03.2020 год.,сключен между „АЙ ТРЪСТ ЕООД“ като поръчител и ответникът като потребител, по силата на който поръчителят срещу заплащане на месечно възнаграждение от 119,18 лв.,както е посочено в приложение № 1 към този договор /л.26/се съгласява да отговаря солидарно пред кредитора в случай на неизпълнение на задълженията на ответника по договора за потребителски кредит с кредитора по същият.От експ.з-ние вх.№ 5667/07.06.2023 год./л.97-112/,изп.от в.л. С. Т.,се установява това,че: 1.Ответникът е отправил по електронен път искане за отпускане на потребителски кредит на интернет сайта на „Кредисимо“ЕАД,като е попълнил форма за кандидастване за финансова услуга по електронен път;2 .Ответникът е приел стандартният европейски формуляр и договорът за финансова услуга,ведно с Общите условия,чрез маркиране на предварително празни чекбоксове с хиперлинкове,като ги е получил на 13.03.2020 год. в 13,30,25 часа.ответникът е приел да предостави обезпечение на кредита чрез поръчителство в заявлението за кандидатстване с натискане на бутон „вземи парите сега“;3.ответникът е сключил по електронен път договор за поръчителство с „АЙ ТРЪСТ“ЕООД,веднага след сключването на договора за потребителски кредит на 13.03.2020 год. в 13,31 часа.

По силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2022 год./л.31-37/ кредитора и поръчителят прехвърлили на ищцовото ТД вземанията си от длъжници,съгласно приложение № 1,като от извлечение от същото /л.40-41/ се установява,че е прехвърлено и вземане на поръчителят към ответника по договора за потребителски кредит в общ размер на 4138,16 лв.

Видно от представеното на л. 42 от делото писмено доказателство е, че на осн. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД цедентът упълномощил цесионера последният да уведомява длъжниците от името на кредитора за станалото прехвърляне,като такова правомощие е учредено по силата на изрично пълномощно /л.43/ и в от страна на „Кредисимо“ЕАД в полза на ищеца. Представено е и Уведом ително писмо /л.44/ от поръчителят до ответникът по чл. 99 от ЗЗД /л.44/, без данни 3 за получаване на същото от последният (л. 45/.

От приетата съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в. л. С. Т. ,се установява това,че : 1.Ответникът е погасил в периода 22.04.2020 г.29.04.2021 год. общо сума в размер на 2500,00 лв.,като „Кредисмо“ЕАД е отраило в ситемата нси плащания за 1406,83 лв. ,а „АЙ ТРЪСТ ЕООД“ плащания в размер на 1093,17 лв.;2.Няма доказателства за това на коя конкретно дата поръчителят „АЙ ТРЪСТ“ЕООД е заплатил на кредиторът „Кредисимо“ЕАД дължащи се от ответника суми,като по устна справка от последният това е станало на 07.02.2022 год. за сумата от 2 389,15 лв.;3.Дължимата от ответника сума по погасителен план към 07.02.2022 год. възлиза на 3 671,28 лв.,от която е платена 1406,83 лв.и остатък от 2 264,45 лв.;4.към датата на входиране на заявлението по чл.410 ГПК-29.11.2022 год. задълженията на ответникът са за обща сума в размер на 2 628,65 лв.,от която за главница 1763,05 лв.,договорна лихва от 501,40 лв. и законна лихва от 364,20 лв.;5.В погасителният план по договора за потребителски кредит не е включено уговореното между ответникът и поръчителят възнаграждение за последният в размер на 119,18 лв.,което ако се включи би дало ГПР от 80,63 %;6.Ответникът съгласно разписка от 29.04.2021 год. е внел по сметките на „Кредисимо“ сумата от 855,00 лв.,която сума е осчетоводена от последното.

Ищцовото дружество депозирало пред КРС заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 29.11.2022 г.,което било удовлетворено с издаването на ЗИПЗ по чл.410 ГПК № 1017/29.11.2022 год. по ч.гр.д.№ 2177/2022 год. по описа на РСКюстендил/пиложено изцяло към настоящото/,но поради подаденото от ответникът възражение се предявяват в срок искове за установяване съществуване на вземанията на ищеца.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателства.

Съобразявайки установеното съдът счете, че исковете са допустими, а по същество частично основателни. Мотивите на съда са следните:

По допустимостта на исковите претенции:

Производството по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК е специално и е пряко обвързано със заповедното по чл. 410 и сл. ГПК. Тази пряка обвързаност произтича от обстоятелството, че искът по чл. 422 ГПК се счита за предявен 4 от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото производство е да се установи вземането на ищеца от ответника длъжник, така както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за изпълнение. Искът по чл. 422 ГПК трябва да има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично със заявения в заповедното производство дълг. Тази идентичност е процесуална предпоставка за допустимост, за наличието на която съдът следи служебно. При разминаване в произнасянето на съда по заповедното и исковото производство, би се стигнало до недопустимо разминаване в претенциите /СПН би следвало да се създаде относно всички съществени елементи на правоотношенията./ В конкретния случай сочената по-горе идентичност между страните и предмет е налице, искът е предявен съобразно указанията на заповедния съд по ч.гр.д.

№ 2177/2022 г. на КРС и в срока за това действие, поради което съдът приема, че искът е допустим.

По основателността на претенцията:

Видно от приетите по делото писмени доказателства, е това, че между длъжника и кредитора е възникнало облигационно правоотношение, чийто правопораждащ юридически факт е сключеният на 13.03.2020 год. между „Кредисимо“ЕАД и ответникът, Договор за потребителски кредит № 2206785.Твърдението на ищеца,че този договор не попада под разпоредбите на Pакон за потребителският кредит е неоснователно.

Процесният договор не само по именоване ,но и почти напълно по съдържание покрива изискването на чл.9 от Закон за потребителският кредит. Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена - чл. 10, ал. 1 ЗПК - на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора /дефиниция на понятието "траен носител" се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК - това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация/. ЗПК допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът трябва да предостави на 5 потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал. 13, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 /при използването на телефон като средство за комуникация или друго средство за гласова комуникация от разстояние/, кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.

Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, като според чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация - едно или повече. Дефиниция на понятието "финансова услуга" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР - това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на "средство за комуникация от разстояние" - в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР , в който е посочено, че това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че е: 1/. изпълнил задълженията си предоставяне на информация на потребителя; 2/. спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и 3/. получил съгласието на потребителя за сключването на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. За доказване на електронни изявления се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис - ЗЕДЕП, като изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на 6 обстоятелствата, съдържащи се в тях - чл. 18, ал. 2 и 3 ЗПФУР.