Решение № 3523 от 30.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3523 гр. Пловдив, 30.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20215330118486 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Продом Инвест“ ЕООД, ЕИК 204833671 против „ХМЦ“ АД, ЕИК 203877597, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1, вр. с чл. 228 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 25.09.2019 г. между страните бил сключен неформален договор за наем на трафопост, находящ се в поземлен имот с ид. *********, с адрес:

*********. Считано от м. октомври 2019 г. ищецът предоставил на ответника ползването на трафопоста, а последният се задължил да заплаща наемна цена, която била различна всеки месец, тъй като се определяла съобразно използваната ел. енергия за съответния месец. Плащането на всяка месечна вноска, следвало да бъде извършено от наемателя в 14-дневен срок от получаване на фактура, доколкото между страните не било уговорено друго. Твърди, че ответникът не е заплатил сумата от 7760,35 лева – наемна цена на трафопоста за периода 31.01.2020 г. – 20.02.2020 г., за която сума била издадена фактура № 438/12.03.2020 г. Наемодателят изпратил по електронната поща покана за плащане, но такова не постъпило, като падежът на задължението настъпил на 26.03.2020 г. Моли за присъждане на сумата, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.11.2021 г. до окончателното погасяване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. В 1 о.с.з. оспорва иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателност на иска, ищецът следва да докаже пълно и главно – наличието на валидно наемно правоотношение, с твърдения предмет и сочените в исковата молба параметри; изпълнение на договорните си задължения, като изправна страна; факта на предаване на трафопоста за ползване; постигнато съгласие за дължима наемна цена в сочения размер; настъпване на падежа за плащане, т.е. да докаже по основание и размер претенцията си.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, като установи и положителни факти, които да изключват, унищожават или погасяват претендираното вземане.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за основателен по следните съображения:

Като писмени доказателства са приети фактури между страните за предходни четири периода, считано от м.11.2019 г., ведно с извлечения за плащането им от страна на ответника.

Процесната такава съдържа всички необходими реквизити и индивидуализиращи белези във връзка с твърдяното наемно правоотношение, в т.ч. основание и предмет на сделката, с отделни цени за наем и такса, размер на дължимите суми.

По въпросите, свързани с фактурата като документ, доказателствената й стойност и дали тя е основание за плащане на уговорената сума, е формирана трайна съдебна практика, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 166/26.10.2010 г. по т. дело № 991/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 42/19.04.2010 г. по т. дело № 593/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 46/27.03.2009 г. по т. дело № 454/2008 г., ВКС, ІІ т. о., Решение № 30/08.04.2011 г. по т. дело № 416/2010 г. на ВКС, ТК, І т. о. и т.н.В тях е прието, че само по себе си, отразяването на фактурите в счетоводството на дружеството, включването им в дневника за покупкопродажбите и ползването на данъчен кредит по тях - представляват недвусмислено признание на задълженията и доказват тяхното съществуване. В случая са налице категорични доказателства – заключение на ССЕ, което съдът кредитира като ясно и компетентно изготвено, неоспорено от страните, че ответното дружество е осчетоводило процесната фактура и я е включило в месечния си дневник за покупкопродажби, като е ползвало правото на приспадане на пълен данъчен кредит по нея, но не е погасил търсената по делото сума. Налице е извънсъдебно признание на 2 неизгоден за страната факт относно дължимостта на вземането.

В този смисъл, надлежни възражения в срока по чл. 131 ГПК не са направени, а тези в о.с.з. и ПЗ не се споделят, вкл. като преклудирани. Както се посочи, признание за наличието на задължението, обективирано във фактурата, е налице, като самото наличие на наемно правоотношение се установява и от съвкупния анализ на останалите приобщени доказателства, които не са оспорени – представени от ищеца фактури за предходните четири периода преди процесния – с начало именно 2019 г., за вземания със същото основание, които са платени от ответника, видно от приобщените извлечения от банкова сметка на дружеството. Ползването на трафопоста, както и консумираната от отв. дружество ел. енергия за периода се установява и от приетия протокол от 20.02.2020 г., който документ с отразеното в него също не е оспорен от ответника.

Предвид изложеното и след преценка на събраните доказателства, анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът намира, че всички елементи от фактическия състав на претенцията са доказани. Установява се възникването именно на твърдяното в исковата молба облигационно правоотношение, по което ищецът е престирал – предал е вещта за ползване, при което за ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена, обективирана в издадената фактура – осчетоводена от наемателя, с ползван данъчен кредит в пълен размер. Вземането е изискуемо, в която връзка е изпратена и покана, но плащане не е постъпило /в т.см. и ССЕ/.

Няма нито едно ангажирано доказателство, което да противостои на извода за възникнали търговски отношения между страните с дължимост на търсената сума за главница.

Искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва, като последица.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представени са док. за плащане на: 310,41 лева – ДТ и 180 лева – ССЕ. Адв. възн. не подлежи на присъждане, т.к.

ДПЗС и док. за плащане са представени към писмена защита, входирана в съда след приключване на посл. о.с.з., при което не се приема, че док. за тези разноски са представени своевременно.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

ОСЪЖДА „ХМЦ“ АД, ЕИК 203877597, със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив, бул. „Александър Стамболийски“ № 9А да плати на „Продом Инвест“ ЕООД, ЕИК 204833671, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Борис Руменов“ № 10А, ет.1, ап. 1, следните суми: 7760,35 лева /седем хиляди седемстотин и шестдесет лева и тридесет и пет стотинки/ - главница, представляваща дължима наемна цена за трафопост, за която е издадена фактура № 438/12.03.2020 г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда – 24.11.2021 г. до окончателното погасяване, както и общо 490,41 лева /четиристотин и деветдесет лева и четиридесет и една стотинки/ - разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Банкова сметка на ищеца, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.58/:

***********************************

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4