Определение № 43 от 14.01.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43 гр. Монтана, 14.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Албена Миронова

Александра Нанова като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно частно гражданско дело № 20241600500613 по описа за 2024 година Производството е свързано с обжалване на отказ на съдия по вписванията и е по реда на чл. 274-278, във връзка с чл. 577 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) и чл. 32а от Правилника за вписванията (ПВ).

Образувано е въз основа на частна жалба подадена от хххАД, ЕИК 111028849, представлявано от изпълнителния член на съвета на директорите Виктор Спириев, действащо чрез процесуалния си представител адвокат А. Ч., срещу Определение от 03.12.2024 г. на съдия по вписванията при Служба по вписванията към Районен съд-гр. Монтана, постановено по писмена молба с вх. № 5126/03.12.2024 г. (наименувана като заявление), с което е отказано да се извърши нотариално удостоверяване по реда на чл. 569, т. 5 от ГПК, а именно да се разпореди заличаване на вписана възбрана на посочените в молбата имоти.

В обстоятелствената част на частната жалба се твърди, че постановеният отказ е неправилен, като постановен в нарушение на материалния и на процесуалния закон. Твърди се още, че той противоречи на съдебната практика на ВКС по аналогични случаи, в подкрепа на което се прави цитиране на конкретни части от съдебни актове. На кратко се излагат мотивите, поради които съдията по вписванията е отказал да се извърши заличаване, като се изразява несъгласие с тях. Описва се по кое изпълнително 1 дело е наложена процесната възбрана, спрямо кои имоти и в коя служба по вписванията тя е вписана. Насочва вниманието към това, че тя е наложена в хода на това изпълнително производство и следователно същата не представлява обезпечителна мярка наложена в производство по обезпечение на иск или на бъдещ иск. Излага се, че по друго изпълнително дело, с цел предприемане на изпълнителни действия по местонахождението на процесните недвижими имоти, изразяващи се в изнасянето им на публична продан, такава е проведена. В резултат на нея и въз основа на вписано и влязло в сила постановление за възлагане се сочи, че процесните имоти са възложени на жалбоподателя. От това се обосновава, че за него съществува правен интерес да иска заличаване, тъй като има качеството на купувач по публичната продан, респ. собственик на недвижимите имоти.

Въз основа на така изложеното от жалбоподателя се прави искане съдът да отмени определението и вместо него да се постанови да бъде извършено заличаване на вписаната възбрана.

Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена на 16.12.2024 г., т. е. в законоустановения по чл.

275, ал. 1, във връзка с чл. 577, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок за обжалване (започнал да тече от 09.12.2024 г.), от процесуално легитимирана странамолител в охранителното производство по вписване, при наличие на правен (частен) интерес обусловен от неблагоприятния за нея краен резултат, срещу подлежащ на обжалване акт на съдията по вписванията. Същата е редовна и отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание съгласно чл. 275, ал. 2, във връзка с чл. 260 и 261 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба се явява основателна, а обжалваният отказ на съдията по вписванията да извърши нотариално удостоверяване-незаконосъобразен.

Окръжен съд-гр. Монтана, след като се запозна с изложеното в обжалвания несъдебен акт и в частната жалба, въз основа на доказателствата по преписката по охранителното производство и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Охранителното производство пред Служба по вписванията към Районен съд-гр. Монтана е образувано по повод на подадена о т „хххх АД, действащо чрез процесуалния си представител адвокат Г Т молба с вх. peг.

2

№ 5126/03.12.2024 г. (озаглавена като заявление), ведно с приложения. С нея се прави искане за заличаване на вписана в Служба по вписванията-гр.

Монтана, под вх. № 6295/10.09.2015 г., томххх, акт № хх възбрана, наложена с постановление от 04.09.2015 г. по изп. д. № 20158580401043 по описа на ЧСИ Уляна Димоларова, с рег. в КЧСИ № 858 и с район на действия Софийски градски съд по отношение на урегулиран поземлен имот, находящ се в гр. М с обща площ по Акт за държавна собственост № 675 от 21.09.1994 г. на Община М от ххх кв. м, а по скица № ххх/04.05.2016 г., издадена от АГКК-гр.

Монтана с площ хквхх. м, съсхтавляващ съгласно скица: поземлен имот с идентификатор х похх кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-29/05.04.2006 г., с номер по предишен план х квххартал хх парцелх хс адрес ул. „х № хх, ххпри съседи ххх ххххх, ведно с построени в него 19 сгради с идентификатори съответно ххххххх С обжалваното определение от 03.12.2024 г. на съдията по вписванията е постановен отказ вписаната възбрана да бъде заличена. В мотивите на обжалвания акт, от една страна, след позоваване и цитиране на разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ПВ, е посочено, че искането не е направено от лицето, което е наложило възбраната (ЧСИ Уляна Димоларова). От друга страна, е прието, че купувачът на публична продан действително може да сезира съдията по вписванията с искане за заличаване на вписаната възбрана върху придобитите на публична продан недвижими имоти, но само когато същата е наложена по изпълнителното дело, по което е извършена и публичната продан. Посочено е още, че в случая се касае за наложена обезпечителна мярка. Всичко това е формирало изводът на съдията по вписванията да постанови отказ от заличаване.

В случаи като настоящия като писмено доказателство при подаване на заявлението молителят следва да представи доказателства, че възбраната, чието заличаване иска, е наложена в изпълнително производство, образувано въз основа на представен изпълнителен лист или друго изпълнително основание, или да посочи вписания акт, за да може съдията по вписванията да установи, че възбраната не е обезпечителна. Това е изпълнено, тъй като към молбата е приложено вписаното постановление за налагане на възбрана, от което се установява, че на 04.09.2015 г. от ЧСИ Уляна Димоларова, с рег. в КЧСИ № 858 и с район на действия Софийски градски съд, в рамките на изп. д. № 20158580401043, е наложена възбрана върху процесния поземлен имот 3 и намиращите се в него 19 сгради, които към онзи момент са били собственост на длъжника по това изпълнително производство „х ЕООД, ЕИК ххх Изрично в заключителната част на това постановление е посочено, че възбраната се налага по изп. д. № 20158580401043 по описа на ЧСИ Уляна Димоларова, последното образувано въз основа на изпълнителен лист издаден на 20.08.2015 г. от Районен съд-гр. Ловеч на основание заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 1316/2015 г., по молба на взискателя ххххх“ АД. Ergo от съдържанието му е изводимо, че възбраната не е обезпечителна, а напротив наложена е в рамките на производство по индивидуално принудително изпълнение по искане на взискателя. Тази възбрана, видно от положен върху постановлението за налагане на възбрана печат от Служба по вписванията-гр. Монтана, е вписана с вх. № хотхх 10.09.2015 г., акт № хх том ххх

Спрямо процесния поземлен имот и намиращите се в него 19 сгради, по изп. д. № 20167480400446 по описа на ЧСИ Мая Иванова, с рег. в КЧСИ № 748 и с район на действия Окръжен съд-гр. Монтана, е реализирана публична продан, като установимо от постановление за възлагане от 21.06.2016 г. те са закупени от жалбоподателя „ххх“ АД. То в а прехвърляне е вписано в Служба по вписванията-гр. Монтана, след влизане в сила на постановлението за възлагане на 01.07.2016 г., с вх. №хот х., акт № хх, томх Така жхалбоподателят е придобил правото на собственост върху процесните имоти, за които има вписана възбрана и въз основа на постановлението за възлагане е техен купувач.

От всичко изложено следва, че в случая се иска заличаване на възбрана, наложена в друго изпълнително производство, различно от това, в което процесните имоти са изнесени на публична продан и са възложени на жалбоподателя с влязло в сила постановление на съдебния изпълнител.

Следователно неправилно в обжалваното определение е посочено, че възбраната е наложена като обезпечителна мярка. Това е от съществено значение, тъй като в практиката на върховната съдебна инстанция се приема, че в хипотеза като настоящата, при действието на новосъздадената разпоредба на чл. 433, ал. 4 от ГПК, обнародвана в ДВ, бр. 100 от 2019 г., по искане на купувача от публичната продан може да бъде заличена възбрана, наложена в друго изпълнително производство, ако същата не е обезпечителна (в този 4 изричен смисъл е Определение № хххот 13.02.2023 г., постановено по ч. гр. д.

№ 4099/2022 г., г. к., ххг. о. на ВКС и Определение № 60161 от 17.12.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 3678/2021 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС).

Действително, с т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от х г., постановенохх по тълк. д. № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС, на което се е позовал и съдията по вписванията, е прието, че вписаните по изпълнително дело възбрани не се заличават след провеждане на публичната продан на възбранения имот, освен в изрично предвидените от закона случаи, а в мотивите към тази точка е посочено, че след влизане в сила на постановлението за възлагане, придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, но само ако тя не му е противопоставима и не брани права. За да приеме това ОСГТК на ВКС изхожда от това, че заличаването на възбраната има обратно действие-след заличаването все едно, че възбрана никога не е била вписвана и поради това й действие заинтересованите няма да могат да се позоват на защитното действие на чл.

452, чл. 453 и чл. 496, ал. 2, предл. 2 от ГПК. След приемане на това тълкувателно решение е извършена законодателна промяна, като в чл.

433 от ГПК е създадена нова алинея четвърта, която изрично урежда въпроса за това какво е действието на заличаването на възбраната. Съгласно нея вдигането на запорите и заличаването на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред. С оглед настъпилата законодателна промяна, след постановяване на това тълкувателно решение е формирана съдебна практика на ВКС по нейното приложение (обективирана в Определение № х от 17.хх12.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 3678/2021 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС, Определение № 65 от 10.04.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 596/2020 г., І г. о. на ВКС, Определение № 72 от 28.04.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 532/2020 г., І г. о. на ВКС, Определение № 81 от 12.05.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 632/2020 г., I г. о. на ВКС, Определение № 211 от 17.12.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 3222/2020 г., II г. о. на ВКС), според която с новото законодателно решение изрично се запазва действието на възбраните в периода от вписването им до тяхното заличаване. Това означава, че се запазва поредността на вписванията и съответно противопоставимостта на правата на купувача по публичната продан, на взискателя и на присъединилите се 5 кредитори по изпълнителното дело спрямо правата на лица, вписали актове след вписването на възбраната, независимо че по-късно тя е заличена.

Изменението е в съответствие с целта на възбраната, обезпечена с разпоредбите на чл. 451, чл. 452, чл. 453 и чл. 496, ал. 2, предл. 2 от ГПК, а именно да се запази възбраненият имот от изменение, повреждане и унищожение или разпоредителни сделки до изнасянето му на публична продан и удовлетворяване на паричното вземане на взискателя и присъединените кредитори от цената на продадения имот. Целта е постигната, едва когато влезе в сила постановлението за възлагане и е платена цената или част от нея на взискателя, или е извършено разпределение между взискатели на тази цена. С нейното постигане и съобразно новата разпоредба на чл. 433, ал. 4 от ГПК запазването на възбраната след публична продан не е оправдано, тъй като тя е изпълнила функциите си (Определение № 211 от 17.12.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 3222/2020 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС, Определение № 161 от 05.10.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 1507/2020 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС, Определение № 72 от 28.04.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 532/2020 г., г. к., І г. о. на ВКС).