Решение № 1426 от 28.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1426 гр. Пловдив, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330105354 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Гаранционен фонд“ срещу Б. Б. А., с която е предявен иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. ”а” КЗ, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 4955.91 лева, представляваща изплатено от „Гаранционен фонд“ по щета № ********г. обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на ***** г. и предизвикано от ответника докато е управлявал МПС рег. № ********, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и ликвидационни разходи в размер на 37 лева , ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът поддържа, че на ****** год. е настъпило ПТП между управлявания от ответника автомобил с рег. № *****, собственост на Й. Г.К. и МПС с рег. № ******. Отговорен за настъпването на ПТП бил ответникът, което било посочено в Постановление на РП Пловдив за прекратяване на наказателното производство. Сочи се, че към датата на ПТП ответникът е управлявал МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Гаранционният фонд бил изплатил 1 обезщетение по щета ****** год. за причинените имуществени вреди на увредения при ПТП лек автомобил ****с рег № ****** в размер на 4955.91 лева и ликвидационни разходи 37 лева. Посочва се, че въпреки отправената покана до ответника, последният не е заплатил изплатената сума от Гаранционния фонд. Иска се от съда да осъди ответника да заплати на Гаранционния фонд посочената сума от общо 4991.91 лева, ведно със законната лихва. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от особения представител на ответника. Сочи, че от представените по делото доказателства не ставало ясно как е определен размерът на изплатената от Гаранционния фонд щета, както и какъв е механизма на причиняване на процесното ПТП. Счита предявеният иск за неоснователен и недоказан по размер. Иска се от съда да отхвърли исковата претенция. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

От събрания по делото доказателствен материал се установява, че на дата ****** год., при управление на заден ход на лек автомобил марка “*****“, модел „****”, с рег. № *****, собственост на Й. Г. К. в гр. *******, ответникът Б. Б. А. удря паркиран л.а. ****, с рег. № *****, след което продължава движението си и удря паркиран л.а. ***** с рег. № ******, собственост на Монолитстрой ООД, който отскача и удря паркиран л.а.***** с рег. № *****, който също отскача и удря паркиран л.а.****с рег. №*****.

Вследствие на настъпилото ПТП, на посочените леки автомобили са настъпили материални увреди.

Горепосочената хронология се потвърждава от съставения от служител при ОД на МВР на*****0 г. протокол за ПТП № 1737355 ( л. 5 от делото).

Протоколът е съставен от длъжностно лице, в кръга на изпълняваните от него служебни функции, поради което и същият съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Предвид това, същият се ползва и с материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както са описани в документа ( изрично в тази връзка- Решение № 71 от 16.08.2017г., по т.д. № 60343/ 2016г., по описа на ВКС, II- ро г.о.; Решение № 2

15/ 25.07.2014г., по т.д. № 1506/ 2013г., по описа на ВКС, I - во т.о. ).

Констатациите, обективирани в протокола, а така също вината на управляващия лекия автомобил “****“, с рег. № ****** ответник се установяват и от приобщеното по делото Постановление на прокурор при РП Пловдив от **** год., видно от което срещу ответника е водено досъдебно производство ****** год., за причинените от процесното ПТП материални щети, което е прекратено относно това деяние по чл. 343, ал.1, б.“а“, вр. чл.

342, ал.1 от НК, поради заявен изричен отказ на пострадалите лица виновния водач да бъде наказван.

Механизма на причиняване на ПТП и причинно следствената връзка между реализираното от ответника ПТП и причинените щети по увредения автомобил ******* се установяват от назначената по делото СТЕ /л.*****/, видно от заключението на която при управление на заден ход на лек автомобил марка “****“, модел „****”, с рег. *****, в гр. ****, кръстовището с ул. *****, ответникът Б. Б. А. удря паркиран л.а. ****, с рег. № *******, след което продължава движението си и удря паркиран л.а. ***** с рег. № *****, който отскача и удря паркиран л.а. **** с рег. № ***** който също отскача и удря паркиран л.а. *** с **рег. №****. Вещото лице заключава още, че при така установения механизъм от техническа гледна точка е възможно да бъдат повредени посочените детайли по л.а. ***** с рег. № ***** Посочва също и че размерът на причинените щети е 13684.39 лева.

Видно представена справка от базата на Информационен център към “Гаранционен фонд” /л.****/, а и регистъра е публичен, се установява и че към процесната дата – **** год. за процесното МПС – лек автомобил марка “****“, с рег. № ******* не е регистрирана валидна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. Липсата на валидно сключена застраховка Гражданска застраховка на автомобилистите към процесната дата се установява и от отразеното в приетия и обсъден по-горе като писмено доказателство протокол за ПТП № ******. Не се представиха от ответната страна доказателства, които да сочат на сключена застраховка гражданска отговорност към датата на процесното ПТП.

От представените по делото уведомление за имуществени вреди от ***** год., доклад по щета №*****г. и платежно нареждане от ****** год. се установява, че собственикът на увредения автомобил е предявил претенция за 3 заплащане на обезщетение към “Гаранционен фонд”. Последното е счело претенцията за основателна, поради което и на дата * год. е *****изплатило обезщетение на увреденото лице Монолитстрой ООД, възлизащо на сума в размер от 4955.91 лева. Размерът на щетите 4955.91 лева, изплатени от ищцовата страна, се установява от заключението на изготвената СТЕ /видно от извода на експерта размерът на щетата е дори 13684.39 лева/, а изплащането на сумата се установява и от заключението на назначената ССчЕ /л.*****/, видно от която на ***** год. Гаранционен фонд е изплатил на Монолитстрой ООД сума в размер на 4955.91 лева по щета *****г.

Предвид гореизложеното, то са налице в своето единство всички материалноправни предпоставки за уважаване на иска с правно основание чл.

557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ, а именно: настъпило ПТП, при което виновният водач е управлявал лек автомобил без сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност “ на автомобилистите; причинени увреди по МПС рег. № ******* , които са настъпили вследствие на процесното ПТП; ищецът да е заплатил обезщетение на увреденото лице за причинените му вреди ( в случая имуществени). Предвид гореизложеното, то в полза на ищеца срещу ответника се поражда регресно вземане до размера на заплатеното на пострадалия обезщетение за имуществени вреди в размер на 4955.91 лева.

Към тази величина следва да се включи и сумата от 37 лв. – ликвидационни разходи във връзка със заведената щета.

Както бе посочено по- горе, не съществува съмнение, че ответникът виновно е причинил процесното ПТП, като към датата на вредоносното събитие гражданската му отговорност като водач на МПС не е била застрахована. Безспорно се установи и че ищецът е заплатил на увреденото лице сума в размер от 4955.91 лева, която именно се претендира в рамките на настоящото производство, ведно със сумата от 37 лева, за които суми предявеният иск с правно основание чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ следва да бъде уважен.

Предвид гореизложеното, искът с правно основание чл. 557, ал.1, т.2, б.

„а“ КЗ, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 4955.91 лв.- главница, представляваща регресна претенция за изплатено от ищеца на пострадало лице обезщетение за причинени имуществени вреди от ПТП, настъпило на ***** год. в гр. *****, при което 4 ответникът като виновен водач е управлявал МПС с рег. № ****** , без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно с ликвидационни разходи в размер на 37 лева следва да бъде уважен изцяло.

Върху горепосочената сума за главница, се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /*******. / до окончателното й погашение.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда в полза на ищцовата страна. Такива следва да бъдат присъдени в размер на 1349.01 лв. съобразно представения списък на сторените разноски, която сума включва- внесена държавна такса за образуване на делото- 199.72 лв., депозит за вещи лица- 350 лв., възнаграждение за особен представител 799.29 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Б. Б. А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Гаранционен фонд“- гр. София, на основание чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ , сума в размер от 4992.91 лева, от която 4955.91 - главница, представляваща регресна претенция за изплатено от Гаранционен фонд по по щета № *******г. обезщетение и ликвидационни разходи по щетата в размер на 37 лева, за причинени имуществени вреди на МПС "*****" с рег. № ***** от ПТП, настъпило на ***** в гр. *****, на ул. "*****", кръстовището с ул. "*****" и предизвикано от ответника, докато е управлявал МПС "*****", с рег. № ******, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - ***** г. до окончателното й погашение.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК Б. Б. А., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Гаранционен фонд“- гр. София, сума в размер на 1349.01 лева, представляваща сторени разноски в рамките на настоящото 5 производство.

Да се издаде РКО на особения представител на ответника – адв. Р. И.

П. за сумата от 799.29 лева.

Решението може да бъде обжалвано от страните пред Окръжен съдПловдив, в двуседмичен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 6