Решение № 382 от 14.09.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 382 гр. гр.Несебър, 14.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на ***и април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря Р.Г.М. като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело № 20222150100391 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.216, ал.1, т.2 и по чл.216, ал.1, т.4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Ищецът Националната агенция по приходите твърди в исковата молба, че на 05.04.2017г. е сключена сделка, обективирана в нотариален акт № 13, том II, рег.№ 1351, дело № 159/2017г. на нотариус Мария Бакърджиева с рег.№ 110 на НК и район на действие Несебърския районен съд, с която първият ответник – „С.В.“ ЕООД, в качеството му на продавач, е прехвърлил на втория ответник – „С.П.“ ЕООД, в качеството му на купувач, собствеността върху 1/2 идеална част от следните недвижими имоти: 1) Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в село К., местност „Г.“, площ 15 506 кв. м., с трайно предназначение: земеделска земя; начин на трайно ползване: нива, четвърта категория, и 2) Поземлен имот с идентификатор ***.***, находящ се в село К., местност „Г.“, площ 12 003 кв. м., с трайно предназначение: земеделска земя; начин на трайно ползване: нива, четвърта категория. Към момента на сключване на сделката продавачът „С.В.“ ЕООД е имал декларирани и неплатени публични задължения към ТД на НАП София в общ размер на 119 816,24 лева, която включва 69 794,80 лева главница и 50 021,44 лева лихва. Към датата на предявяване на иска задълженията на този ответник възлизат на сумата в размер на 218 325,64 лева, от които 130 939,83 лева главница и 87 385,81 лева лихва. Идеалните части от двата недвижими имота са продадени за цена в общ размер на 8 400 лева, която обаче според ищеца е значително по-ниска от пазарната. Затова продавачът е съзнавал, че като се е разпореждал с правото на собственост ще настъпят неблагоприятни последици за публичния 1 кредитор като значително ще се затрудни или осуети удовлетворяването на публичното вземане. В исковата молба са въведени и твърдения в условията на евентуалност за намеренията на продавача по атакуваната сделка да увреди кредитора си. Продавачът, като задължен към ТД на НАП лице, след получаване на продажната цена не е предприел действия да погаси с нея публичните си задължения, като бездействието му е довело и до увеличаване на дълга. От своя страна купувачът по сделката – вторият ответник, е знаел за увреждането. Моли съдът да постанови решение, с което сделката да бъде обявена за относително недействителна по отношение на НАП процесната възмездна сделка с предмет имуществени права на длъжника „С.В.“ ЕООД, по който той е имал качеството на продавач, поради обстоятелството, че даденото от купувача по сделката значително надхвърля по стойност полученото – идеалните части от двата недвижими имота, а при условията на евентуалност, поради намерението със сделката да се увредят публичните взискатели.

Ответниците не са подали отговори на исковата молба, не са взели становище по исковете, не са направили възражения и оспорвания.

В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален представител, който заявява, че поддържа предявените искове, намира същите за основателни и доказани и моли като такива да бъдат уважени.

Ответниците не се представляват в съдебно заседание нито от законни нито от процесуални представители.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Представени за доказателства, че през периода от месец юли 2012г. до месец февруари 2017г. „С.В.“ ЕООД е имал натрупани публични задължения в размер на 40 042,74 лева към Националната агенция по приходите, включващи 19 933,82 лева вноски за ДОО, 5 388,38 лева – ДЗПО-УПФ, 9 215,04 лева – здравни осигуровки и 5 505,50 лева – удръжки по ЗДДФЛ. През посочения период управител и едноличен собственик на капитала на „С.В.“ ЕООД е била Д. Ц. Г..

На 17.05.2016г. е сключен договор за прехвърляне на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите рег.№ 1664/17.05.2016г. на нотариус Мария Василева с рег.№ 370 на НК и район на действие Районен съд – Царево. С договора Д. Ц. Г., от една страна в качеството й на продавач, е прехвърлила на П. Б. С., от друга страна в качеството му на купувач, всички притежавани от нея 50 броя дружествени дялове в „С.В.“ ЕООД, всеки от които на стойност 100 лева – капиталът на дружеството е в размер на 5 000 лева.

П. Б. С. е вписан в Търговския регистър като управител и едноличен собственик на капитала на „С.В.“ ЕООД на 30.05.2016г.

На 05.04.2017г. е сключен договор за прехвърляне на идеални части от недвижими имоти вместо изпълнение на парично задължение, обективиран в нотариален акт № 13, том II, рег.№ 1351, дело № 159/2017г. на Валентина Илиева – помощник-нотариус по заместване при Мария Бакърджиева с рег.№ 110 на НК и район на действие Несебърския районен съд.

2

С договора „С.В.“ ЕООД, от една страна в качеството му на прехвърлител, е прехвърлил на „С.П.“ ЕООД, от друга страна в качеството му на приобретател, собствеността върху идеални части от следните два недвижими имота: 1) 1/2 (една втора) идеална част от Поземлен имот с идентификатор *** (*** точка *** точка ***) по кадастралната карта и кадастралните регистри на село К., община Несебър, одобрени със Заповед РД-1829/25.07.2005г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение със Заповед КД-1402-270/02.12.2005г. на Началника на СК-Бургас, с адрес на имота: местност „Г.“, целия на площ от 15 506 кв.м., с трайно предназначение: земеделска територия, начин на трайно ползване: Нива; категория на земята при неполивни условия – 4, номер по предходен план – 0***2, при съседни Поземлени имоти: ***.***, ***.***, ***.1***, ***.***, ***.***, ***.***;

2) 1/2 (една втора) идеална част от Поземлен имот с идентификатор ***.*** (*** точка *** точка ***) по кадастралната карта и кадастралните регистри на село К., община Несебър, одобрена със Заповед РД-18-29/25.07.2005г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение със Заповед КД-14-02-271/02.12.2005г. на Началника на СК-Бургас, с адрес на имота: местност „Г.“, целият на площ от 12 003 кв.м., с трайно предназначение: земеделска територия, начин на трайно ползване: Нива; категория на земята при неполивни условия – 4, номер по предходен план – 0***, при съседни поземлени имоти: ***.***8, ***.***7, ***.***, ***, ***.***. Страните са декларирали, че между тях е сключен договор за наем от 01.06.2016г. с предмет – ресторант с тераса в село Лозенец, по който прехвърлителят по настоящия договор – „С.В.“ ЕООД, дължи на „С.П.“ ЕООД наемна цена в размер на 8 400 лева, и че идеалните части от двата поземлени имота се прехвърлят на последния вместо изпълнение на задълженията към него по договора за наем, по смисъла на чл.65, ал.2 от Закона за задълженията и договорите, както и че с прехвърлянето на идеалните части от имотите паричното задължение на „С.В.“ ЕООД по договора за наем се погасява. В договора е посочено, че данъчните оценки на прехвърлените идеални части от двата недвижими имоти е в размер на 2 396 лева.

Управител и едноличен собственик на капитала на приобретателя „С.П.“ ЕООД е била Д. Ц. Г..

От заключението на извършената по делото съдебно техническа експертиза, която вещото лице заявява при изслушването му в съдебно заседание, че поддържа, се установява, че средната пазарна стойност на 1/2 идеална част от Поземлен имот с идентификатор ***, целият на площ от 15 506 кв.м., възлиза на 109 290 лева без ДДС (стойността на целия имот е 218 570 лева без ДДС); средната пазарна стойност на 1/2 идеална част от Поземлен имот с идентификатор ***.***, целият на площ от 12 003 кв.м., възлиза кръгло на 84 600 лева без ДДС (стойността на целия имот е 169 200 лева без ДДС).

При така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявеният главен иск е с правно основание чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК, а евентуалният с правно основание чл.216, ал.1, т.2 от ДОПК.

Съгласно чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК, недействителни по отношение на държавата 3 са сделките и действията след датата на деклариране или на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения, извършени от длъжника с намерение да се увредят публичните взискатели.

Основателността на иска по чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК се обуславя от следните материални предпоставки: 1) наличието на публично вземане на държавата, декларирано или установено с влязъл в сила акт за установяване на публично вземане, съответно с влязло в сила съдебно решение, 2) сключването на сделка след датата на деклариране или на установяване на публичното задължение, съответно след връчване на заповед за възлагане на ревизия, 3) сделката да е извършена с намерение за увреждане на публичния взискател.

Наред с общите предпоставки на отменителните искове по чл.216, ал.1 от ДОПК, във фактическия състав на иска по чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК е включено специалното изискване за наличието на намерение у данъчно задълженото лице да увреди публичния взискател. Тук е важно да се разграничи, че при въвеждане на тази предпоставка законодателят е придал релевантно значение за възникване на преобразуващото право да се обяви за относително недействителни спрямо държавата всяко действие или сделка, които са били предприети от длъжника с намерение за увреждане на публичния взискател. Тоест, установяването на подобно намерение трябва да се издирва единствено при длъжника, извършил съответната квалифицирана от ищеца като увреждаща сделка. Насрещната страна по подобна сделка, в случая приобретателя по атакуваната сделка за прехвърляне на идеални части върху недвижими имоти, не е необходимо да е встъпила в сделката с намерение да увреди публичния кредитор на нейния прехвърлител. Тоест дори купувачът/приобретателят по подобна сделка да е напълно добросъвестен при сключването й, включително и ако е изпълнил надлежно произтичащите за него от тази сделка задължения, то държавата няма да бъде лишена от възможността да постигне относителна недействителност по отношение действието на тази сделка спрямо нея, като в резултат на отчужденото имуществено право да продължи да се смята за притежание на длъжника, който да може да се удовлетвори от него. В случая тази норма поставя на преден план обществения интерес пред интереса на правния субект, придобил съответното имуществено право – в случая правото на собственост върху идеални части от недвижими имоти. В очертания смисъл е ориентирана и трайната практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК, застъпена в Решение № 69 от 22.06.2012г. по т.д.№ 534/2011г., I т.о., и в Решение № 27 от 28.02.2013г. по т.д.№ 410/2012г., II т.о. Намерението за увреждане не се предполага, а подлежи на доказване от ищеца, като същото се определя като мисъл и желание да се направи нещо във вреда на кредитора, т.е. съзнание, че със съответния правен акт се уврежда кредитора, най-често като се намалява имуществото на длъжника, служещо за удовлетворяване на вземанията на неговите кредитори. Като вътрешно мисловноемоционално състояние на длъжника, съответно на неговите органни представители, то няма самостоятелна изява, която да е обща за всички случаи на разпореждане в контекста на увреждащите разпоредителни волеизявления, а подлежи на установяване с оглед на всички 4 факти по конкретния спор. Естеството на този факт ограничава възможността за прякото му доказване, което налага установяването му да стане при условията на косвено доказване, на основата на предположения, произтичащи от преценката на конкретните факти, от които следва субективното намерение на длъжника за увреждане.

Съдът намира, че от осигурените по делото доказателства се разкрива в достатъчна степен намерението на длъжника „С.В.“ ЕООД за увреждане на публичния взискател.

Разпоредителната сделка е извършена по време, когато са били натрупани публични задължения в размери, значително надвишаващи стойността на прехвърлените имоти, и които задължения за продължили да се натрупват поради неплащане на задълженията си към държавата, достигнали към 04.04.2022г. в размер на 218 325,64 лева. Освен това с коментираната разпоредителна сделка обективно се е стигнало до негативно засягане на публичния интерес, тъй като дружеството-длъжник е отчуждило свое имущество, което е могло впоследствие да служи като обезпечение на кредиторите му съгласно чл.133 от ЗЗД, като неговата стойност е могла поне частично да осигури изпълнение на поне някаква част от публичните задължения. Всичко това дава основание атакуваното разпореждане да се разглежда като елемент от по-широка инициатива на длъжника, концентрирана към това той да се освободи от свое имущество, съдейки за липса на намерение да погасява публичните си задължения, в резултат на което същите са достигнали в значителни размери, и че основният предмет на дейност на дружеството не покупко-продажба на недвижими имоти .