Определение № 29077 от 08.07.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29077 гр. С., 08.07.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20231110162202 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Г. Г. Б., починал в хода на производството и заместен от наследниците си по закон Р. Г. Б. и Ц. Р. Б., против „К.Ц.“ ООД, „А.П.Б. 2005“ ЕООД, „М.-1“ ООД и „Ф.“ ООД, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че имуществото – самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-14/06.03.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, с предназначение ателие № 7-5, находящо се в гр. С., район „Л.“, върху което е насочено изпълнението по изпълнително дело № 20138400400176 по описа на ЧСИ М.Ц., с рег. № 840 на КЧСИ, с район на действие СГС, не принадлежи на длъжниците по изпълнението.

Ищецът твърди, че между П.С.П. – праводател на ищеца, в качеството му на купувач, и „А.П.Б. 2005“ ЕООД, „М.-1“ ООД и „Ф.“ ООД – в качеството им на продавачи, е сключен предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-1814/06.03.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, с предназначение на имота ателие за творческа дейност, представляващ Ателие № 7-5, заедно с мазе № 7-5. Въпреки изпълнение на задълженията по договора, до сключване на окончателна сделка по нотариален ред не се стигнало, поради което ищецът образувал производство по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД. С решение № 261806/31.05.2022 г. по гр. д. № 14180/2020 г. по описа на СГС, I-13 състав, искът бил уважен, решението било вписано в Агенция по вписванията на 16.11.2022 г., с което ищецът твърди, че станал собственик на имота. Поддържа, че разбрал, че по отношение на собствения му имот е обявена публична продан от ЧСИ М.Ц. с рег. № 840 на КЧСИ по изпълнително дело № 20138400400176, с взискател - „К.Ц.“ ООД, и длъжници „А.П.Б. 2005“ ЕООД, „М.-1“ ООД и „Ф.“ ООД. Добавя, че не е уведомяван за образуваното изпълнително дело, както и че с изненада открил, че входната врата на жилището е разбита, а ключалката – подменена. Счита, че с оглед изложените обстоятелства има правен интерес от иска, с който да докаже, че имотът, върху който е насочено изпълнението не принадлежи на длъжниците, тъй като с извършването на публичната продан ще стане невъзможно осъществяването на собственическите му права върху процесното ателие. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „К.Ц.“ ООД, с който твърди, че изложеното в исковата молба е само част от реалната фактическа обстановка. Твърди, че „А.П.Б. 2005“ ЕООД е кредитополучател по Договор за оборотен кредит от 13.10.2009 г., сключен с „О.Б.Б.“ АД, като за обезпечаване на задълженията си по договора „А.П.Б. 2005“ ЕООД, „М.-1“ ООД и „Ф.“ ООД са учредили в полза на банката договорна ипотека върху 1 процесното ателие с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 114 от 11.11.2009 г., том VII, рег. № 12089, дело № 1211 от 2009 г. по описа на нотариус с рег. № 40 в НК, вписан в Служба по вписванията – гр. С., с вх. рег. № 49527/11.11.2009 г., акт № 107, том XXVIII, дело № 31164/2009 г., която ипотека била подновена с молба с вх. рег. № 65996 от 10.10.2019 г., акт № 115, том 46 от 2019 г. С това ипотекарният кредитор „О.Б.Б.“ АД е станал първи по ред обезпечен кредитор. Твърди, че поради неизпълнение по кредита банката се е снабдила с изпълнителен лист от 03.08.2012 г. по гр. д. № 32334/2012 г. по описа на СРС, 74 състав, впоследствие и с изпълнителен лист от 16.02.2015 г. по ч. гр. д. № 5979/2015 г. по описа на СРС, 88 състав, въз основа на първия от които е образувано процесното изпълнително дело. Сочи, че в хода на последното е наложена възбрана върху процесния имот с постановление за налагане на възбрана, вписана в Служба по вписванията с вх. рег. № 7241/25.02.2013 г., акт № 233, том IV от 2013 г.

Твърди, че с договор за цесия от 09.06.2023 г. и с договор за цесия от 15.09.2023 г. вземанията на банката са прехвърлени на „Е.М.“ ЕООД, а впоследствие на ответника „К.Ц.“ ООД, като договорите за цесия също са вписани в Имотния регистър. Поддържа, че с влязло в сила на 28.12.2023 г. постановление за възлагане имотът е възложен на трето за спора лице, имотът е продаден като реализация на обезпечение, учредено още през 2009 г., исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е вписана на 23.02.2021 г., поради което и на основание чл. 453, т. 2 ГПК решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, от което ищецът черпи права, е непротивопоставимо на взискателя по изпълнителното дело, в чиято полза е наложена възбраната. Сочи, че за ищеца не е налице правен интерес от предявения иск, тъй като дори да бъде уважен, ищецът не би могъл да противопостави на взискателя своето право на собственост, предвид разпоредбата на чл. 453, т. 2 ГПК и разпоредбата на чл. 496, ал. 2 ГПК с оглед влязлото в сила възлагателно постановление. Моли за прекратяване на производството поради липса на правен интерес, евентуално за отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не са постъпили отговори от ответниците „А.П.Б. 2005“ ЕООД, „М.-1“ ООД и „Ф.“ ООД.

С молба от 03.06.2025 г. ищците обосновават правния си интерес от иска с това, че към датата на образуване на делото изпълнителното производство е било висящо и имотът не е бил възложен с влязло в сила възлагателно постановление, както и че изпълнението върху имота намалява имуществото на наследодателя им, а оттам – и наследствената маса.

При извършване на преценка за допустимостта на производството, съдът намира следното:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 07.04.2008 г. между П.С.П. – праводател на ищеца Г. Г. Б., в качеството му на купувач, и „А.П.Б. 2005“ ЕООД, „М.-1“ ООД и „Ф.“ ООД – в качеството им на продавачи, е сключен предварителен договор за покупко-продажба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-14/06.03.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, с предназначение на имота ателие за творческа дейност, представляващ Ателие № 7-5, заедно с мазе № 7-5.

По предявен от Г. Г. Б. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД е образувано гр. д. № 14180/2020 г. по описа на СГС, I-13 състав, по което е постановено решение № 261806/31.05.2022 г., влязло в сила на 26.07.2022 г., с което предварителният договор е обявен за окончателен. Исковата молба с вх. рег. № 305538/22.12.2020 г. е вписана в Служба по вписванията – гр. С. с вх. рег. № 9631/23.02.2021 г., том 2, акт № 295/2021 г., както и е извършено отбелязване на съдебното решение с вх. рег. № 85930/16.11.2022 г.

На 13.10.2009 г. е сключен Договор за оборотен кредит между „О.Б.Б.“ АД и „А.П.Б.

2005“ ЕООД, като съгласно чл. 6, ал. 1 от същия, за обезпечаване на вземанията на кредитора е учредена първа по ред договорна ипотека с Нотариален акт № 114, том VII, рег.

№ 12089, дело № 1211 от 2009 г. на нот. И.Н., с район да действие СРС, рег. № 040 в НК, вписан в Служба по вписванията – гр. С., с вх. рег. № 49527/11.11.2009 г., акт № 107, том XXVIII, дело № 31164/2009 г. върху обектите, собственост на „А.П.Б. 2005“ ЕООД, „М.-1“ 2

ООД и „Ф.“ ООД, сред които и процесното ателие, обект на предварителния договор за покупко-продажба. Ипотеката е подновена с молба за частично подновяване на вписването на договорната ипотека, като за това действие е извършено отбелязване в Службата по вписванията – гр. С. – с вх. № 65996/10.10.2019 г., том XLVI, акт № 215/2019 г.

Поради неплащане на задълженията към кредитодателя, банката е образувала заповедно производство по реда на чл. 417 ГПК пред Софийски районен съд, 74 състав, и на 03.08.2012 г. са издадени заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 32334/2012 г., въз основа на които е образувано изпълнително дело № 20138400400176 по описа на ЧСИ М.Ц., рег. № 840 в КЧСИ, с район на действие СГС.

С постановление за налагане на възбрана върху недвижим имот от 25.02.2013 г., вписана в Агенцията по вписванията с вх. рег. № 7165/25.02.2013 г., том IV, акт № 233/2013 г. е наложена възбрана върху ипотекираните в полза на взискателя имоти, сред които и процесният самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ ателие за творческа дейност – Ателие № 7-5. По изпълнителното дело е присъединен и изпълнителен лист от 16.02.2015 г., издаден по ч. гр. д.№ 5979/2015 г. по описа на СРС, 88 състав, за остатъка от дължимата към банката сума. На 21.12.2021 г. е извършен опис на имота, предмет на спора, при съобразяване с нормата на чл. 483 ГПК.

С договор за цесия от 09.06.2023 г., с нотариална заверка на подписите, подписан между „О.Б.Б.“ АД, от една страна като цедент и „Е.М.“ ЕООД, като цесионер, взискателят „О.Б.Б.“ АД е прехвърлил вземанията си на „Е.М.“ ЕООД, произтичащи от Договор за оборотен кредит от 13.10.2009 г., изменен и допълнен с допълнителни споразумения описани в цесията. Договорът за цесия е отбелязан към ипотеката, съгласно чл. 171 ЗЗД, с вх. рег. № 60609/29.08.2023 г., акт № 66, том ХLI, дело № 46714.

С втори договор за цесия от 15.09.2023 г. „Е.М.“ ЕООД като цедент е прехвърлило всички вземания на „К.Ц.“ ООД като цесионер спрямо длъжника „А.П.Б. 2005“ ЕООД, „М. – 1“ ООД, „Ф.“ ООД, които произтичат от Договор за оборотен кредит от 13.09.2009 г.

Договорът за цесия е отбелязан към ипотеката, съгласно чл. 171 ЗЗД с вписване в Агенция по вписванията с вх. рег. № 65222/18.09.2023 г., том 44, акт № 107/2023 г., а на 20.09.2023 г.

ЧСИ М.Ц. е конституирала като взискател „К.Ц.“ ООД. Длъжникът по изпълнителното дело, както и другите ипотекарни длъжници са уведомени за новия взискател по реда на чл. 50 ГПК на 20.09.2023 г. След извършване на опис от 27.09.2023 г. е представена актуализация на оценката на имота, като същата е приета и е насрочена публична продан за периода от 16.10.2023 г. до 16.11.2023 г.

С протокол от 17.11.2023 г. публичната продан е обявена за станала и за купувач е обявен С.Л.П.

С постановление за възлагане на недвижим имот от 28.11.2023 г. процесното ателие е възложено на купувача по публичната продан – С.П., постановлението е влязло в сила на 28.12.2023 г. и е вписано в Служба по вписванията – гр. С. с вх. рег. № 11151/20.02.2024 г., акт № 77, том ХХIII.

С оглед така събраните писмени доказателства, настоящият съдебен състав приема, че предявеният иск с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК е процесуално недопустим, като предявен при липса на правен интерес от него. Мотивите на съда за това са следните:

Съгласно чл. 440, ал. 1 ГПК, всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника, т. е. в закона е предвиден способ за защита на правата на третите лица, засегнати от принудителното изпълнение, под формата на отрицателен установителен иск. За предявяването му е необходимо съществуването на правен интерес, който произтича от изричната разпоредба в закона, както е посочено и в мотивите на ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. по описа на ОСГТК, ВКС, а именно: искът е допустим и е налице правен интерес за предявяването му, когато по започнало принудително изпълнение за парично задължение на длъжника са предприети 3 изпълнителни действия върху дадена вещ, които засягат права на третото лице и то отрича правата на длъжника върху вещта, предмет на изпълнението. Правата на третото лице върху вещта, предмет на изпълнението, не са предмет на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, а само обуславят правния интерес за предявяването му. С иска по чл. 440, ал. 1 ГПК по същество се цели изключване със сила на пресъдено нещо на титулярството на длъжника като собственик на вещта – обект на изпълнение и осъществяване на основание за прекратяване на изпълнението върху вещта (чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК). Правният интерес обаче се преценява и с оглед наличието на образувано и неприключило изпълнително производство със страни – ответниците по иска.