Определение № 2720 от 21.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2720 гр. Пловдив, 21.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно частно гражданско дело № 20235300502765 по описа за 2023 година Обжалвано е разпореждане №19246/28.07.2023г. на Пловдивския районен съд, ХХI- в и гр. с. постановено по ч. гр. д. №10498/23г., с което се отхвърля изцяло заявление по чл. 410 ГПК, подадено от „АСВ“ ЕАД против Х. М. М., гр. Пловдив, за вземания по договор за потребителски кредит /кредитна карта/ от 22.04.2017 г., цедирани на заявителя.

Частният жалбоподател на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 моли съда да отмени обжалваното разпореждане по съображения изложени в жалбата и се постанови издаването на заповед за изпълнение относно всички вземания претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

За да отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение районният съд е приел, че представения договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта, сключен на 22.04.2017г. не удостоверява валидна договорка, според която потребителят да получи сума по – голяма от 2 000лв, както и че няма доказателства на длъжника да са предоставяни допълнителни суми, за да се дължи връщането им.

Отделно от това, е констатирано, че няма фактически твърдения за изискуемостта на вземанията, а посоченият падеж – 04.03.2021г. не се удостоверява.

Установена е и недействителност на договора по смисъла на чл. 22 от ЗПК, поради нарушения на изискванията по чл. 11, ал.1, т. 10 и т. 11 от ЗПК. Не са представени доказателства да е предоставена сума в размер на 3 000лв.

1

Тези изводи на районния съд са правилни.

В уточняващата молба от 27.07.2023г. заявителят е посочил, че е длъжникът е превишил кредитния лимит от 2 000лв. и с месечно извлечение от 14.06.2019г. кредитополучателят е уведомен за увеличаване на кредитния лимит на 3 000лв. От така изложените обстоятелства не става ясно дали страните са постигнали съгласие за изменение (увеличаване) на кредитния лимит, а съгласно нормата на чл. 411, ал.2, т., във връзка с чл. 410, ал.2 от ГПК това е основание да се откаже издаването на заповед за изпълнение.

В случая не следва да намери приложение нормата на чл. 23 от ЗПК, тъй като не е ясно дали се претендира главница в по – малък от посочения в заявлението размер, поради извършени частични плащания, понеже ако това е така, то евентуалното приложение на нормата на чл. 76 от ЗЗД следва да се провери в производството по чл.

415, ал.3 от ГПК.

Ето защо обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №19246/28.07.2023г. на Пловдивския районен съд, ХХI-ви гр. с. постановено по ч. гр. д. №10498/23г., с което се отхвърля изцяло заявление по чл. 410 ГПК, подадено от „АСВ“ ЕАД против Х. М. М., гр. Пловдив, за вземания по договор за потребителски кредит /кредитна карта/ от 22.04.2017 г., цедирани на заявителя.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2