Решение № 1061 от 19.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1061 гр. София, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20251110102197 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.238 от ГПК.

Образувано е по искова молба от „Т.С” ЕАД, ЕИК *****, срещу Н. И. Н. с ЕГН **********.

Ищецът твърди, че ответникът Н. И. Н. му дължи следните суми: 697,99 лева - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва за периода от 26.07.2024г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 15.07.2024 г. в размер на 113,90 лева; главница за дялово разпределение в размер на 39,59 лв., за периода от 01.06.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва за периода от 26.07.2024г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва върху главницата да дялово разпределение, дължима за периода от 15.08.2021г. до 15.07.2024 г., в размер на 9,38 лева.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът редовно уведомен, не е подал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба, няма възражения по доклада, и заявява искане на основание чл. 239 от ГПК съдът да постанови неприсъствено решение, като се уважат изцяло претендираните искове и направените разноски.

Ответникът, редовно уведомен, в съдебно заседание не изпраща процесуален представител, не е депозирал отговор на исковата молба, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие (чл.238, ал.1 ГПК), макар и да са му указани последиците по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК. Като разгледа книжата по делото съдът констатира, че постъпилото искане за постановяване на неприсъствено решение е основателно, доколкото са налице 1 предпоставките на чл. 238, ал. 1 от ГПК - ответникът не е представил отговор в срок на исковата молба, не се явява в първо с.з., не е направил искане за разглеждане в негово отсъствие, а с оглед заявеното искане от ищеца, не са налице процесуални пречки за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал. 1 от ГПК. Налице са и предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2, предл. 1 ГПК.

С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и събраните по делото и неоспорени от ответника доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на обективно съединените установителни искове с правно основание чл.422, вр. чл.415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, посочени в исковата молба, поради което претенциите следва да се уважат в претендирания размер. С оглед забавата в плащанията, основателно се явява и искането за присъждане на лихва за забава върху тях, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед по реда на чл.410 от ГПК в съда.

Съдът не излага подробни мотиви по смисъла на чл.236 ал.2 от ГПК, съгласно разпоредбата на чл.239 ал.2 ГПК, а настоящото решение се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

По разноските.

С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят и разноските по производството, за които са налице доказателства по делото за исковото производство, за което следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 150 лв., държавна такса, заплатена общо и по двете производства от 50 лв., както и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство в размер на 50 лв.,или разноски в общ размер на 127.82 евро/ 250 лв. за исковото и за заповедното производство.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С” ЕАД, ЕИК *****, срещу Н. И. Н. с ЕГН **********, обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, вр. чл.415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че Н. И. Н. с ЕГН **********, ДЪЛЖИ НА „Т.С” ЕАД, ЕИК *****, следните суми: 697,99 лева - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва за периода от 26.07.2024г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 15.07.2024 г. в размер на 113,90 лева; главница за дялово разпределение в размер на 39,59 лв., за периода от 01.06.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва за периода от 26.07.2024г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва върху главницата да дялово разпределение, дължима за периода от 15.08.2021г. до 15.07.2024 г., в размер на 9,38 лева.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Н. И. Н. с ЕГН **********, да заплати на „Т.С” 2

ЕАД, ЕИК *****, сумата в общ размер на 127.82 евро/ 250 лв. за исковото и за заповедното производство.

Решението не подлежи на обжалване. Препис да се връчи на страните.

Препис от решението да се приложи и по ч.гр.д.45994/2024г., по описа на 143 състав при СРС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3