Протоколно определение № 1358 от 02.02.2023, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 1358 гр. София, 02.02.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Е.Й.К. при участието на секретаря Г.Г.В. и прокурора Г. П. И.

Сложи за разглеждане докладваното от Е.Й.К. Частно наказателно дело № 20231110201564 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 15:30 часа се явиха:

На основание чл.311 ал. 3 НПК съдът разпорежда провеждане на звукозапис на съдебното заседание.

На вниманието на всички присъстващи в съдебната зала е включен контролен монитор

ОБВИНЯЕМИЯТ Д. А. С. - редовно призован, доведен от Ареста на бул. Г.М.Димитров 42, се явява.

В залата се явява адв . Д. упълномощен защитник на обв. С. от ДП.

В залата присъстват представители на различни медии, както и Б.В. С.А ЕГН ********** и А.Д. С. ЕГН **********

ПРОКУРОРЪТ - Да се даде ход на делото.

АДВ.Д. – ДА се даде ход на делото като служебно се провери дали е спазен 72 часовият срок за задържането му.

СЪДЪТ отбелязва, че мярката по чл.64 ал.2 НПК предвижда временно задържане за срок до 72 часа и същата до довеждането на лицето пред съда 1 т.е макар и което и да е лице да останало в което и да е помещение на съда след изтичане на 72 часа то не се счита задържано. Отделно от това в случая фактически предвид, че посочената мярка е от момента на предявяване на постановлението за привличане на лицето в качеството на обвиняем което станало на 31.01.2023г. в 14:36ч. предвидените в закона 72часа не са изтекли до момента.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СНЕМА самоличността на обвиняемия:

Д. А. С. - роден на 31.07.1990г. в гр. София, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, осъждан, безработен, с адрес: гр.София, ж.к. „Свобода“, бл.27, вх.В, ет.1, ап.38 ЕГН: ********** СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на обвиняемия в настоящото производство.

ОБВИНЯЕМИЯТ - Разбрах правата си, които ми разясни съда. Нямам искания за отводи.

СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме искания за отводи

ПРОКУРОРЪТ – Представям и моля се приложи по делото Постановление, с което на 02.02.2023г. е прецизирано повдигнатото на С. обвинението по чл.325 НК

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото представеното постановление за привличане на обвиняем от 02.02.2023г.

2

СТРАНИТЕ /поотделно/- Нямаме доказателствени искания. Няма да сочим други доказателства.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с искането на СРП.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането си. Намирам делото за изяснено от фактическа страна.

АДВ. Д.: Оспорвам искането. Намирам делото за изяснено от фактическа страна.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Няма да взема отношение.

СЪДЪТ на основание чл. 283 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства по делото.

НАМИРА същото за изяснено от фактическа страна.

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам така направеното искане. Считам, че към настоящият момент са събрани достатъчно доказателства, от които може да се изведе обосновано предположение, че обвиняемият е съпричастен към деянията, за които са му повдигнати обвиненията. Същото се подкрепя от гласните доказателствени средства – показанията на свидетели И. и П., които посочва как са забелязали обвиняемия да управлява автомобила, как са го последвали, как чрез светлинни и звукови сигнали са му разпоредили да спре, 3 но въпреки това той не е спрял и е увеличил скоростта на управлявания от него автомобил. В тази насока са показанията и на Р.и Г., който също са служители при 02 РУ СДВР. Показанията им се подкрепят и от показанията на свидетелят Н., който разказва, че едва е избегнал челен сблъсък с автомобила, управляван от обвиняемия, но независимо от това обвиняемият е реализирал ПТП с друг паркиран автомобил, за което свидетелстват Л. и Л..

Повдигнатите обвинения се подкрепят и от писмените доказателствени средства – протокола за оглед на местопроизшествието, протоколите за претърсване и изземване и от заключеният на изготвените физико-химични експертни справки. За обвиненията, повдигнати на обвиняемия се предвижда съответно наказание ЛОС от 3 години и ЛОС от 1 до 6 години, с което е реализирана и формалната но и изискуема предпоставка по чл.63 ал.1 НПК.

Считам че конкретните деяния разкриват висока обществена опасност на извършителя – преследването е било продължително, преминало е през множество оживени улици и булеварди в гр. София, били са застрашени живота и здравето на други ППС, пешеходци, полицейски служители, спътницата на обвиняеми, а и на самия обвиняем. Той е осъждан няколко пъти, търпял ефективно наказание ЛОС за извършен въоръжен грабеж и незаконно притежание на огнестрелно оръжие, но това не е довело до поправянето му или поне до въздържането му от извършване на нови престъпления. Обръщам внимание, че е осъждан за участие в ОПГ с военнослужещи, която ОПГ е била съставена от не малък брой лица. Едното от настоящите деяния е извършено в условията на опасен рецидив, с което е реализирана и законовата презумпция на НПК за наличие на реално опасност от извършване на престъпление и укриване. За подробност подчертавам че и след реализиране на ПТП обвиняемият е опитал да приведе автомобила в движение, което считам, че подкрепя извода за опасност от укриването му.

По тези съображения моля да му бъде наложена МНО „Задържане под стража“.

АДВ.Д.: Моля да оставите без уважение искането на СРП за вземана спрямо подзащитният ми МНО Задържане под стража по следните съображения: не са налице кумулативно предпоставките по чл.63 ал.1 НПК.

От събраните доказателства в ДП не може да се направи обосновано 4 предположение, че подзащитния ми е извършил престъпленията, за които е привлечен като обвиняем. Считам, че не са налице изобщо съставомерни деяния. Обвинението срещу подзащитния ми по чл.270 ал.1 НК е формулирано за едно деяние – че не е спрял с управлявания от него л.а на подадените светлинни и звукови сигнали от страна на полицейските служители. Не е описано като изпълнително деяние че не е изпълнил разпореждане на полицейски служител да спре управлявания от него л.а. при подаване на сигнал със стоп палка. Чл. 170 ал.3 ЗДвП посочва три начина на спиране за проверка или съдействие на автомобил: чрез подаване на своевременно ясен сигнал със стоп палка; чрез описваща полукръг червена светлина през нощта; чрез подаване на сигнал с ръка от униформен полицай.

В тази разпоредба е предвидена и възможност сигнал за спиране да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет, която е доразвита в чл.207 от ПП ЗДвП, където е пояснено че сигнала за спиране от движещ се полицейски автомобил се подава чрез постоянно светещ или мигащ надпис „полиция – спри“. От събраните доказателства не се установява на подзащитния ми да е подаден сигнал за спиране, съобразно разпоредбата на чл.170 ал. 3 ЗДвП или чл.207 от ПП ЗДвП. Не се твърди от СРП да е бил подаден постоянно светещ или мигащ надпис „полиция – спри“.

Не спирането на подаден звуков и светлинен сигнал от движещ се полицейски автомобил, сирена и ли полицейска лампа не може да бъде квалифицирано като неизпълнение на нареждане за спиране, подадено от контролен орган и осъществяване на дължимо поведение за спиране плавно в най –дясната част от платното за движение или на посочено от представителя на службата за контрол място. Наличието на звуков и светлинен сигнал на обозначен полицейски патрулен автомобил и използването му означава, че същият е автомобил със специален режим на движение по смисъла на чл.34 ал.1 ЗДвП, респ. чл.91 ал.1 ЗДвП. Употребата на светлинния и звуков сигнал от автомобил със специален режим на движение задължава останалите участници в движението да освободят платното за движение ( чл104 ал.1 и чл.115 ал.2 ЗДвП) и не е сигнал за спиране. Предвид това считам, че на подзащинтия ми не е бил подаден звуков или светлинен сигнал съобразно разпоредбите на чл.170 ал.3 ЗДвП и чл.207 ПП ЗДвП, поради което той не е имал задължение да спре плавно в дясно на платното за движение или на посочено от контролния орган място и не е осъществил нито престъплението 5 по чл 270 НК нито дори административно нарушение съобразно чл.103 ЗДвП.

Обвинението по чл.325 ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 НК е формулирано за следните деяния: шофирал с висока скорост, не спазвал правилата за движение, не спазвал пътните знаци и светлинната сигнализация, създавал опасност за живота и здравето на останалите участници в движението, реализирал ПТП с паркиран л.а., опитал да продължи движението на управлявания от него автомобил и се заключил в автомобила. Считам, че нито едно от тези деяния не съставлява престъпление. Някой от тях представляват административни нарушения като съвкупното им или последователно извършване не може да обоснове извършване на престъплението хулиганство. Хулиганството се изразява в непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Считам че липсва хулиганство, при описаните изпълнителни деяния, при обосноваване на обвинението в постановлението за привличане.

В същото не се конкретизира кои точно действия прокуратурата характеризира като непристойни, не е и налице описание какво конкретно действие се квалифицира като дръзко от деянията, посочени като изпълнителни такива в постановлението за привличане. Считам, че деянията описани и в обвиненията описани чл. 325 са несъставомерни.

Подзащитния ми установени самоличност и адресна регистрация. Няма опасност и мотив да се укрива, нито пък са налице съмнения той да извърши друго престъпление. Не са на лице и предпоставките по чл.63 ал.2 НПК. В конкретния случай считам че исканата от прокуратурата МНО е неадекватна съобразно събраните доказателства, обществената опасност на деянията на дееца и предпоставките на чл.63 ал.1 НПК. С оглед развитието на ДП и целите на МНО по чл.57 НПК считам че те могат да бъдат постигнати без да е необходимо обвиняемият да бъде изолиран от обществото като считам че една по лека мярка би била по адекватна, поради което моля да не вземате спрямо подзащитния ми МНО задържане под стража. Евентуално моля да бъде взета спрямо него по – лека от Задържане под стража Домашен арест или Гаранция.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Съгласен съм със защитника ми.

6

СЪДЪТ ДАВА последна дума на обвиняемия: Моля за по - лека МНО.

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ.

Съдът, след съвещание, като обсъди събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 64 от НПК, образувано е по искане на СРП за вземане мярка за неотклонение "ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА" спрямо обвиняемия Д. А. С. ЕГН ********** – по досъдебно производство №187/2023 г., по описа на 02 РПУ-СДВР, пр.пр. №2784/2023 г., по описа на СРП. Изложените в искането съображения са следните:

От събраните до момента по делото доказателства /показанията на свидетелите П., И., Р.Г., Н., Л., Л., Л.; протоколите за оглед на местопроизшествие и за претърсване и изземване, физико-химични експертни справки, документи от О „ПП“-СДВР, и др./ може да се направи обосновано предположение, че С. е извършил престъпленията, за което е обвинен, за които се предвижда наказание „лишаване от свобода“, и е налице реална опасност той да извърши друго престъпление, не само предвид справката му за съдимост, съгласно която той е осъждан многократно, в т.ч. и на „лишаване от свобода“, каквото наказание е изтърпял, а и е налице реализирана презумпцията на чл.63,ал.2,т.1 от НПК, като също се отчита, че двете престъпни деяния, предмет на това производство са извършени при условията на съвкупност, дръзко, което показва висока степен на обществена опасност на С..

В съдебното заседание представителят на СРП поддържа така направеното искане с изложените в него съображения, които допълва с анализ на отразеното в справката за съдимост на обвиняемия, както и с повдигнатото му днес ново обвинение, с което е прецизирано това по чл.325 НК като извършено при условията на опасен рецидив, което е отразено и в цифровата квалификация на деянието.