Определение № 13057 от 16.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13057 гр. София, 16.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно частно гражданско дело № 20261100500501 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 ГПК вр. с чл. 419, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частни жалби с вх. № 300740/15.09.2025 г. на длъжниците Д. Б. З. и Б. К. З. срещу разпореждане от 11.08.2025 г., с което е допуснато незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 11.08.2025 г. по гр.д. № 3310/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 68 състав, както и п о частни жалби с вх. № 409617/15.12.2025 г. на длъжниците Д. Б. З. и Б. К. З. срещу разпореждания с характер на определения № 185229/05.12.2025 г. и № 188708/12.12.2025 г., постановени по гр.д. № 3310/2025 г. по описа на СРС, 68 състав, в частта, с която са оставени без уважение исканията на длъжниците за спиране на производството по делото по реда на чл. 420 ГПК.

Жалбоподателите твърдят, че извлечението от счетоводните книги на банката не е редовен от външна страна документ, тъй като не съдържа данни за начина, по който е уговорено погасяване на задължението, размер и периодичност на погасителните вноски, видове лихви и техния размер през различни периоди от правоотношението, предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост, както и много други реквизити, като в крайна сметка документът не удостоверявал подлежащи на изпълнение вземания срещу длъжниците. Намират, че в договора се съдържат множество неравноправни клаузи, предвиждащи повишаване на лихвения процент и промяна в условията за издължаване на кредита (чл. 7.1, чл. 7.2.1 и чл. 7.6 от ОУ, чл. 8, чл. 12, чл. 18.1 от ОУ, чл. 8 и чл. 8.1. от договора). Считат, че вземанията не са индивидуализирани в достатъчна степен в заявлението с посочване на информация относно размера на предсрочно изискуемия дълг и размера на събраната до момента възнаградителна лихва. Ето защо молят обжалваното разпореждане за незабавно изпълнение да бъде отменено.

1

Ответникът по жалбите (заявителят) „Банка ДСК“ АД счита, че същите са неоснователни, а обжалваните първоинстанционни актове на заповедния съд са правилни и следва да бъдат потвърдени.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателите и данните по делото, намира следното:

Частни жалби с вх. № 409617/15.12.2025 г. на длъжниците Д. Б. З. и Б. К. З. срещу разпореждания с характер на определения № 185229/05.12.2025 г. и № 188708/12.12.2025 г., постановени по гр.д. № 3310/2025 г. по описа на СРС, 68 състав, са върнати от въззивния съд с влязло в сила определение № 4630/26.02.2026 г., поради което предмет на въззивна проверка остават жалбите по реда на чл. 419 ГПК.

Предвид нормата на чл. 419 ГПК и доколкото частните жалби са депозирани в рамките на законоустановения едномесечен срок заедно с възражението срещу заповедта, следва да се приеме, че същите се явяват процесуално допустими.

Разгледани по същество, частните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Първоинстанционният съд е бил сезиран на 20.01.2025 г. от „Банка ДСК“ АД със заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК срещу длъжниците Д. Б. З. и Б. К. З. при условията на солидарна отговорност за сумата от 12329,84 лв., представляваща непогасена главница (включително предсрочно изискуема) по договор за кредит за текущо потребление от 03.12.2019 г., отчитан по кредитна сметка № 11/****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, за сумата от 754,73 лв., възнаградителна лихва за периода от 15.02.2024 г. до 06.01.2025 г., за сумата от 88,69 лв., мораторна лихва за периода от 15.02.2024 г. до 06.01.2025 г., за сумата от 44,36 лв., законна лихва за периода от 07.01.2025 г. до 16.01.2025 г., за сумата от 120 лв., разходи при изискуем кредит, както и за направените разноски по делото за държавна такса в размер на 266,75 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Към заявлението е приложено извлечение от счетоводните книги на банката към 17.01.2025 г., в което е посочен номер и дата на договора за кредит, имена и индивидуализиращи лични данни на двамата солидарни длъжници, дата на отпускане и усвояване на кредита и размера на предоставената главница от 19000 лв.; срок на кредита от 120 месеца и месечна падежна дата 15-то число, както и краен падеж на договора на 03.12.2029 г.; датата на настъпване на предсрочна изискуемост (07.01.2025 г.), броя, размера и падежите на просрочените вноски, обусловили обявяване на предсрочната изискуемост (11 броя погасителни вноски с падежи в периода 15.02.2024 г. – 15.12.2024 г.), общ размер на просрочения дълг (2227,23 лв.), респ. размер на отделните претендирани вземания и тяхното основание (главница, лихва, вид и период на лихвата). Към заявлението е приложен процесният договор за кредит за текущо потребление, сключен между „Банка ДСК“ АД и Д. Б. З. като кредитополучател, общи условия и погасителен план към него, както и договор за поръчителство от 03.12.2019 г., с който Б. К. З. се задължава солидарно като поръчител да отговаря за задълженията на Д. Б. З. при условията на договора. На 2

16.12.2024 г. банката е упражнила правото си за обявяване на кредита за предсрочно изискуем с покана-уведомление, връчена на кредитополучателя Д. Б. З. чрез ЧСИ на 07.01.2025 г.

На 11.08.2025 г. първоинстанционният съд е издал заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК в полза на заявителя за посочените суми и срещу посочените длъжници, като на основание чл. 418, ал. 1 ГПК е допуснал незабавно изпълнение на заповедта. Заповедта е връчена на длъжниците заедно с покана за доброволно изпълнение на 03.11.2025 г., респ. на 07.12.2025 г. (на Б. З.), като още преди да започне да тече едномесечният срок по чл. 414 ГПК на 15.09.2025 г. длъжниците са подали възражение срещу нея, както и настоящата жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение по чл.

419 ГПК.

Разпоредбата на чл. 417, т. 2 ГПК предвижда възможност за издаване на заповед за изпълнение, когато вземането на заявителя-банка се основава на извлечение от счетоводните му книги относно съдържащите се в документа задължения за заплащане на парични суми.

Когато със заявлението е представен и такъв документ, заедно с документа, от който произтича вземането, банката може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист. Основателността на такова искане предполага положителен извод на съда относно наличието на формалните изисквания по чл. 411, ал. 2 ГПК и редовността на документа от външна страна като удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника – арг. чл. 418, ал. 2 ГПК.

В производството по издаване на заповед за изпълнение съдът е ограничен само в рамките на данните, пряко извличани от документа по чл. 417 ГПК, като при подадена жалба по чл. 419 ГПК въззивният съд следва да извърши същата проверка за редовност на документа от външна страна като удостоверяващ подлежащи на изпълнение вземания срещу длъжника. В настоящия случай, от приложеното към заявлението извлечение се установява, че същото съдържа посочване на договора за кредит от 03.12.2019 г., от който са възникнали вземанията, номера на кредитната сметка, трите имена на кредитополучателя и поръчителя, датите на отпускане и усвояване на кредита, размера, срока и валутата на отпуснатия кредит, месечната падежна дата, броя на просрочените погасителни вноски ведно с техните размери и падежи, датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, общия размер на просрочените вземания преди предсрочната изискуемост, размерът на дължимата главница след обявяване на кредита за предсрочно изискуем, размера и периода на неплатената възнаградителна лихва, на дължимата лихвена надбавка за забава за периода до предсрочната изискуемост и на дължимата законна лихва за периода от датата на предсрочната изискуемост до датата на съставяне на извлечението. Документът е подписан от неговия съставител и от юрисконсулт на банката, поради което настоящият въззивен състав намира, че същият представлява надлежно извлечение от счетоводните книги на банката, доколкото в него се съдържат всички правно релевантни факти относно възникването и изискуемостта на претендираните от банката вземания, описани по ясен и разбираем начин.

3

Възраженията на жалбоподателите, че извлечението не съдържало данни за всички начисления и плащания от началото на действието на договора, са неоснователни, тъй като редовността на документа от външна страна не изисква индивидуализация на всички платени вноски по кредита, които не са предмет на предявените претенции – заповедта за изпълнение се издава по твърдения на заявителя и въз основа на изрично посочените в разпоредбата на чл. 417 ГПК документи, без да е необходимо кредиторът да представя доказателства за твърденията си. Целта на заповедното производство е да провери дали претендираните вземания са безспорни между страните, като в случай на оспорването им от длъжника същите подлежат на доказване в исковия процес по реда на чл. 422 ГПК, чийто предмет е установяване на действителното възникване и изискуемост на паричните вземания в претендирания размер. Противно на доводите в частната жалба, извлечението от счетоводните книги съдържа и всички необходими данни относно изпадането на длъжника в забава, респ. за наличието на предпоставките и датата на настъпване на предсрочна изискуемост на целия кредит. Не е необходимо в документа да се посочва конкретен лихвен процент или условия и ред за погасяване на задълженията – съдържанието на извлечението изисква достатъчно подробна индивидуализация на претендираните вземания, така че същите да бъдат отграничени от всички други възможни задължения към банката и за длъжника да е ясно по кой договор и какво точно се претендира от него с оглед извършване на преценка дали признава или оспорва търсените суми, а дали тези задължения действително съществуват е въпрос по съществото на спора, който евентуално би бил иницииран по реда на чл. 422 ГПК след подадено в срок възражение по чл. 414 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 419, ал. 3 ГПК, съдът отменя разпореждането за незабавно изпълнение, когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, но според настоящият въззивен състав в процесния договор за кредит не се установява наличие на неравноправни клаузи. Съгласно чл. 8 от договора, главницата се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 6,05 % годишно или 0,02% на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден пазарен лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ (в размер на 0,170 % към датата на сключване на договора), който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка в размер на 5,880 %, предоставена на кредитополучателя при кумулативното изпълнение на условията по програма „ДСК Престиж Плюс“, описани в приложение № 2 към договора.

Според чл. 8.1 от договора, лихвеният процент се променя с промяната на референтния лихвен процент съгласно уговореното в общите условия, като стойностите на индикатора „среден пазарен лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ се публикуват на интернет страницата на Българската народна банка. Според клаузата на т. 7.2.1 от приложимите към договора Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление (ОУ), променливият лихвен процент, зависещ от референтен лихвен процент, се променя от кредитора два пъти в годината, на 15 януари и на 15 юли. Промяната се извършва съгласно стойността на използваните от кредитора лихвен индикатор, обявена два работни дни преди 15 януари и 15 юли, като ако 4 такава стойност не е обявена от БНБ, кредиторът използва последната обявена стойност (т.