Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 23.05.2022, Административен съд - Велико Търново

Съд
Административен съд - Велико Търново
Дело
9/2022
Подписан
23.05.2022

Цитирани разпоредби

  • чл. 137 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 159, т. 6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 21, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 27, ал. 2, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.54, ал.1, т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 55 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 55, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 99 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 204 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 62, ал. 5 · Кодекс на труда
  • чл.68б, параграф 1 · Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета

Р Е Ш Е Н И Е

№ 137 гр. Велико Търново, 23.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – гр. Велико Търново, IV състав, в публично заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА МАТЕВА

При секретаря Д. С. разгледа докладваното от съдия Матева адм. дело №

9/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 64, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).

Образувано е по жалба на Сдружение „Приятели на Горски Сеновец“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Горски Сеновец, общ. Стражица, обл. Велико Търново, ул. „Училищна“ № 7, представлявано от Б.И.Б.,чрез *** Е.Д. от ВТАК, против т. 2, т.4, т. 6 и т.8 от Решение за верификация на постъпи искания за плащане № BG05М9ОР001-2.053-0001/К1 от 16.12.2021 г., издадено от ръководителя на УО на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014-2020 г.“, с което след като на основание чл. 55 от АПК са възобновени административните производства по верификация по т. 3 от Решение № BG05M9OP001 -2.053-0001/6 от 25.06.2020 г.(ИП № 3/01.05.2020 г.); по т. 3 от Решение № BG05M90P001 -2.053-0001/16 от 26.08.2020 г. (ИП № 4/02.07.2020 г.); по т. 2 от Решение № BG05M90P001-2.053-0001/22 от 24.11.2020 г. (ИП № 5/07.10.2020 г.) и по т. 2 от Решение № BG05M90P001-2.053-0001/25 от 06.02.2021 г. (ИП № 6/21.12.2020 г.), на основание чл. 57, ал. 1, т.2 и т. 4 от ЗУСЕСИФ е определен допълнителен размер на неверифицираните разходи в общ размер на 17 671,45 лв., от които разходи от 12 622,47 лв. по б.р. 1.1 „разходи за трудови възнаграждения по КТ и възнаграждения по ЗДСл“ и 5 048,98 лв. по б.р.II „Единна ставка“ за периода м.януари – м. ноември 2020г.

Според жалбоподателя решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита че е налице несъответствие между посоченото правно основание за отказ от верификация и изложените от органа мотиви в решението. Намира за неверни констатациите на УО, че лицата Т.С. и А.А.не попадат в допустимите целеви групи към момента на включване на проектните дейности. В тази връзка развива подробни доводи, че двете лица попадат в допустимата целева група по програмата съгласно условията за кандидатстване, видно от допълнително представените документи, поради което разходите за тях подлежат на верификация. Посочва, че А.А.към датата на включване в проектните дейности е бил регистриран като безработен в Дирекция „Бюро по труда“ и е с основно образование, поради което попада в изискването на Условията за кандидатстване по процедурата в целева група „лица с основно или по-ниско образование и без професионална квалификация“, а Т.С., която също е регистрирана като безработна в Дирекция „Бюро по труда“ към датата на включване в проектните дейности и е принадлежала към целева група „други групи безработни – зависими“, в случая от алкохол, като били налице и данни, че същата е посещавала психолог във връзка с алкохолната зависимост. Допълва, че посочените предпоставки са били налице още към момента на включване на Т.С. и А.А.в изпълнението на проекта, поради което необосновано УО приема, че тези лица не попадат в съответните целеви групи само заради погрешно попълнени от тяхна страна декларации и карти за участие. Заявява, че първоначално пълнените от тези лица данни са били коригирани при подаване на исканията за плащане по програмата и са били причислени към целевите групи, към които действително са принадлежали. По изложените аргументи жалбоподателят намира за неправилен отказа за верификация за разходите за възнагражденията им и моли за отмяна на решението в оспорената част като незаконосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски, за които представя списък с разноски.

Ответникът по жалбата – Главен директор на ГД „ЕФМПП“ в МТСП, като ръководителят на управляващият орган на ОП „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020, чрез процесуалния си представител, в съпроводителното писмо вх. №

35/05.01.2022г. (наименовано „отговор“) и в съдебно заседание намира жалбата за неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв., като представя списък с разноски по чл. 80 от ГПК. Оспорва претендираните от жалбоподателя разноски по основание и размер, тъй като намира, че делото не е от фактическа и правна сложност.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Сдружение „Приятели на Горски Сеновец“ е бенефициер по сключен договор с Министерство на труда и социалната политика – Административен договор за субсидия от ЕФРР № BG05M9OP001-2.053-0001-C01/24.05.2017 г. Целта е предоставяне на бенефициера на безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 199 707,20 лв. по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, Приоритетна ос 2 „Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване“, процедура BG05M9OP001-2.053 МИГ05, „Насърчаване развитието на местна социална икономика и нови работни места в социални предприятия“ на МИГ Лясковец-Стражица чрез водено от общностите местно развитие за изпълнение на проект BG05M9OP001-2.053-0001 „Социално предприятие „Обществена пералня и услуги в дома“. Предвидени са четири основни дейности, една от които е подбор и назначаване на персонал на Социално предприятие „Обществена пералня и услуги в дома“, като е предвиден индикатор за изпълнение от общо 17 неактивни или безработни лица. Изрично е посочено, че изпълнението на договора е при спазването на одобреното проектно предложение в обема и вида, посочен в него, условията за изпълнение и прочие. Предвидено е, че разходите по договора се извършват съобразно с предвиденото в секция „Бюджет“ от формуляра за кандидатстване и за дейностите, описани в него.

1.

В хода на изпълнение на проекта от жалбоподателя е постъпило искане за междинно плащане (ИМП) № 1/04.01.2020г. на обща стойност 15 849,61 лв., включващо разходите за отчетен период от 01.09.2019 г. до 31.12.2019 г. По това искане за плащане управляващият орган се е произнесъл с Решение № BG05M9OP001-2. 053-001 от 10.04.2020 г., с което са верифицирани средства в размер на 13 984,95 лева и е определен общ размер на неверифицираните разходи от 1864,66 лв. В сумата на неверифицираните разходи е включена сумата от 1331,90 лв. (за м.12.2019г.) от бюджетен ред 1.1 „Разходи за трудови възнаграждения по реда на КТ, възнаграждения определени по реда на ЗДСл и възнаграждения произтичащи от договори за услуга или договори за поръчка по реда на ЗЗД, на лицата, пряко ангажирани с изпълнението на преките дейности“ отнасящи се до лицата Т.С. и А.А.ов, като е прието, че тези разходи са недопустими на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ, както и сумата от 532,76 лв. (за м.12.2019г.) по бюджетен раздел ІІ „Единна ставка“ – на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ. Аргументът на управляващия орган е, че посочените две лица не отговарят на изискванията за принадлежност към целевите групи на процедурата, тъй като не са „неактивни“, а са „безработни лица“ според предоставената служебна справка от Агенцията по заетостта, а същевременно не отговарят на нито един от допълнителните критерии на целевата група „безработни“, съгласно раздел 6 „Допустими целеви групи“ от Условията за кандидатстване по схемата. Предвид това не са верифицирани възнагражденията и осигурителните вноски за тези лица, както и съответните суми, надвишаващи допустимия размер на бюджетен раздел ІІ „Единна ставка“ – 40% от допустимите преки разходи за персонал.

След издаването на решението от 15.04.2020 г. бенефициерът е представил допълнителни доказателства, касаещи въпросните две лица. С писмо от 27.04.2020 г. /л. 21 от адм. д. № 272/2020 г. по описа на АСВТ/ УО е отговорил, че няма законово основание да преразгледа своето решение от 10.04.2020 г. Въпросното Решение № BG05M9OP001-2. 053-001 от 10.04.2020 г. е било оспорено от жалбоподателя като с Определение № 187/02.06.2020 г. на АСВТ по адм. дело № 272/2020 г. (в сила от 22.06.2020 г.) жалбата е оставена без разглеждане поради просрочие.

2. Впоследствие, жалбоподателят е подал ИМП № 3/01.05.2020г., с което е заявил за плащане сумата от 53 613,22 лв. за отчетен период от 01.01.2020 г. до 31.03.2020 г. С това искане повторно са заявени за верифициране и неверифицираните с Решение № BG05M9OP001-2.

053-001 от 10.04.2020 г. на УО по предходното искане разходи в размер на 1864,66 лв. (за м. декември 2019г.), които са били предмет на вече описаното искане №1.

С въпросното ИМП №3 бенефициерът е добавил и е поискал да му бъдат заплатени същите по вид разходи за тези лица, но вече за отчетния период 01.01.2020 г. до 31.03.2020 г. общо в размер на 6 093,44 лв. (включваща разходи за периода по б.р. 1.1 за трудово възнаграждение на Т.С. и А.А.общо в размер на 4 352,46 лв. и съответните им разходи по б.р. II „Единна ставка“ общо в размер на 1 740,98 лв.).

С Решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане № BG05М9ОР001-2.053-0001/6 от 25.06.2020 г. управляващият орган е верифицирал разходи в размер на 45 655,12 лв., определил е общ размер на неверифицираните разходи от 1864,66 лв.

(за м. декември 2019г.) и на основание чл.54, ал.1, т. 5 от АПК е спрял административното производство по верификация за сумата от 6093,44 лв. (за период м.януари – м.март 2020г.). Решението на УО от 25.06.2020 г. е обжалвано от Сдружение „Приятели на Горски Сеновец“ пред АСВТ като е образувано адм. дело №389/2020 г. по описа на АСВТ. По посоченото дело съдът е отделил производството по оспорването на решението в частта му, с която ОУ е спрял административното производството, като е разгледал спора досежно отказа да се верифицират разходите в размер от 1864, 66 лв.( по б.р. 1,1 „разходи за трудови възнаграждения по КТ, възнаграждения по ЗДСл и по по б.р.II „Единна ставка“ за м. декември 2019г.), които са били отречени с вече цитираното по-горе негово решение. С Определение №276/04.08.2020г. по адм. дело №395/2020г. по описа на АСВТ е оставена без разглеждане жалбата на Сдружение „Приятели на Горски Сеновец“ против Решение за верификация на № BG05М9ОР001-2.053-0001/6 от 25.06.2020 г. в частта (т.3 от решението), в която е спряно административното производство по верифицирането на сумата от общо 6093,44 лв. за отчетния период 01.01.2020 г. до 31.03.2020 г. във връзка с ИМП № 3, тъй като със свое Решение peг. № BG05M90P001-2.053-0001/14 от 31.07.2020г. ответникът е възобновил спряното производството. Впоследствие, УО отново е спрял това производство с Решение № BG05M90P001-2.053-0001/23 от 24.11.2020г. поради наличие на висящи съдебни производства пред АСВТ.

Що се касае до изхода на спора по законосъобразността на Решение за верификация на № BG05М9ОР001-2.053-0001/6 от 25.06.2020 г., в останалата му част, с която е отказана верификация на разходи в общ размер на 1864,66 лв. (т.2 от решението на УО), същото е отменено с влязло в сила на 20.04.2020 година Решение №251 от 24.09.2020 г. по адм. дело №389/2020 г. по описа на АСВТ и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при съобразно указанията по прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебния акт. В изпълнение на съдебното решение от УО е издадено Решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане с peг. № BG05M90P001-2.053-0001/29 от 20.05.2021 г., с което отново във връзка с подаденото от сдружението ИМП № 3 е отказана верификация на разходите за Т.С. и А.А.в общ размер на 1864,66 лв. (по б.р. 1,1 „разходи за трудови възнаграждения по КТ, възнаграждения по ЗДСл и по по б.р.II „Единна ставка за м.12.2019г.). Това решение на УО не обжалвано и влязло в законна сила.

3. Жалбоподателят е подал поредно ИМП № 4/02.07.2020г., с което е поискано верифициране и плащане на сумата от общо 59 695,95 лв. с отчетен период 01.04.2020г. – 30.06.2020г.

С това ИМП № 4 са заявени за плащане отново разходите за възнаграждения и свързаните с тях разходи „Единна ставка“ за Т.С. и А.А.в размер на 1864,66 лв., които са били предмет на ИМП №1 и ИМП №3 (за м.12.2019г.); разходи в размер на 6093,44 лв., заявени с предходното ИМП №3