Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260052 от 23.09.2020, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Гражданско дело 2525/2018
Вид
Решение № 260052
Подписан
23.09.2020
В сила
01.07.2021
Състав
МАРИНА ХРИСТОВА ХРИСТОВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 30, ал.3 · Закон за собствеността
  • чл. 39,ал.2 · Закон за собствеността
  • чл. 203 · Закон за устройство на територията
  • чл. 40 · Закон за устройство на територията
  • чл. 40,ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 8 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№260052/23.9.2020 г. 23.09.2020 г. град Ямбол

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ямболският районен съд

ХV-ти граждански състав

На 25.08

2020 година

В публичното заседание в състав

Председател: Марина Христова при секретаря Й.П. като разгледа докладваното от съдията Христова гражданско дело № 2525 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се намира във втора фаза по извършване на съдебна делба.

С влязло в сила съдебно решение 19.12.2018 г., по горното гражданско дело е допусната делба между В.В.Д., ЕГН ********** и Д.В.В., ЕГН ********** на следните недвижими имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.,със застроена площ 74кв.м., представляващ жилище на целия *** етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор №

***, построена върху

*** поземлен имот с идентификатор № *** , при граници на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта - № ***, в едно с прилежащия към обекта полуподземен етаж /мазета/ на жилищната сграда, без идентификатор, лятна кухня с площ

12 кв.м., с идентификатор №

***- едноетажна, в едно със съответното отстъпено право на строеж върху дворното място с административен адрес – гр. Я., ул.“***“№ *** и Поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в м.“***“ в землището на гр. Я., с площ 539 кв.м, с трайно предназначение – земеделска земя, при граници имоти № ***; ***;*** и

***, при квоти по 1/2 ид.ч. за В.В.Д. и Д.В.В..

В първото по делото съдебно заседание съделителката Д.В.В. е релевирала възлагателна претенция по отношение на допуснатия до делба жилищен имот, квалифицирана по чл. 349,ал.2 от ГПК, с мотивите че към датата на откриване на наследството е живяла в него.Претенция за възлагане по чл.

349,ал.2 от ГПК своевременно е релевирал и съделителят В.Д.. Освен това страните са релевирали претенции по сметки, както следва: претенция по сметки на В.Д. против Д.В. с правно основание чл. 30,ал.3 от СК за сумата от 2600 лв. – подобрения в имота , извършени през 1986 год., приживе на общите наследодатели и претенция по сметки на Д.В. против В.Д. с правно основание чл. 30,ал.3 от СК за сумата от 750 лв. – необходими разноски, сторени в периода август – септември 2017 год.

От заключението на приета по делото във втората фаза първоначална СТЕ, се установява, че пазарната стойност на делбения имот – жилище е 51 000 лв., като стойността на дела на всеки един от съделителите е 25 500 лв.В тази стойност влизат и допуснатата до делба лятна кухня, право на строеж върху дворното място и северното избено помещение, като без последното пазарната стойност на имота е 50 300 лв. Според вещото лице във вида, в който е допуснат до делба имотът е реално неподеляем.

Пазарната стойност на допуснатия до делба имот- земеделска земя е 800 лв., като дела на всеки от съделителите е 400 лв. Имотът е неподеляем. Вещото лице е направило изчисления по пера и обща стойност на претендираните от страните разноски , както следва стойността на сторените от Д.В. разноски по СМР в имота е 1162 лв., като така делът на В.Д. се е увеличил със сумата 581 лв. Стойността на извършените от В.Д. СМР е 7308 лв., като така делът на Д.В. се е увеличил с 1785 лв.

По делото е приет в цялост

Инвестиционен проект за преустройство на жилище, находящо се на ет. *** от жилищна сграда, с цел обособяване на два самостоятелни обекта.Проектът е изпратен за одобрение на *** на Община Я., който е уведомил ЯРС, че същият е одобрен. В тази връзка е назначена СТЕ вещото лице по която е посочило, че стойността на необходимите СМР предвидени в инвестиционния проект е 12 633 лв.Разходите за обособяване на двата обекта за на обща стойност 12 624 лв., за Жилище № ***- 788 лв., а за Жилище № *** - 11 836 лв.Процентното съотношение между стойността на необходимите СМР и пазарната стойност на имота е 20, 64 % без ДДС и 24,75 % с ДДС.

Определена е пазарната стойност на всяко от двете жилища. С предвиденото в проекта е изпълнен чл. 40,ал.1 от ЗУТ.

При изслушването си в с.з. вещото лице е посочило, че не е взета предвид стойността на самия инвестиционен проект.Предвиденото преустройство щяло да включва събарянето на стени в жилището, изпълнение на преградни стени с гипс – картон, изливане на бетонна плоча на мястото на санитарния възел, т.к. нямало такава между мазето и първия етаж.Посочило е и каква литература е използвана за определяне цените по експертизата.

Предвид оспорване и по искане на ищцовата страна е назначена повторна СТЕ, вещото лице по която посочва, че е допустимо СМР да бъдат извършени от лице или лица, които не са фирма.Качеството на материалите и работите следвало да се гарантира от лице, което разполага с конкретна строителна квалификация. Ако наетите лица не били регистрирани по ДДС, то и не следвало да се начислява този данък.Посочено е каква е ролята на техническия ръководител. Според вещото лице обобщените разходи за преустройство на жилището са в размер на 11090, 32 лв., което е около 22 % от пазарната стойност на етажа.Определена е и прогнозната пазарна стойност на двете новообразувани жилища.Отговорено е и на останалите поставени въпроси. При изслушването си в с.з. вещото лице е посочило, че отбелязаните в експертизата административни разходи са абсолютно необходими за въвеждане на строежа в експлоатация.Посочило е и предвид сегашното разпределение на етажите, кой от апартаментите ще бъде по-удобно да се ползва от всяка от страните.

Видно от представената справка от Служба по вписванията за периода 01.01.1992 – 05.06.2018 год. съделителката Д.В. се е разпоредила посредством покупко – продажба с притежаван от същата недвижим имот. Представен е и НА № ***/***.2013 год., както и подписана под страх от наказателна отговорност декларация за семейно и материално положение и имуществено състояние.

По делото са събрани и гласни доказателства.

В показанията си св. Ц. *** на съпругата на В.Д. посочва, че постоянно посещава имота на ул.“***“.Била е свидетелка на построяването на втори етаж от жилищната сграда.Преди да започне, къщата била на един етаж, имала покрив, но той бил изгнил, износен. Ето защо В. разкрил покрива, била излята плоча между първи и втори етаж, както и укрепителни колони, за да се построи втория етаж. Покрива на къщата бил направен от В..Това било направено с негови средства и труд, без помощ от родителите му.В. свързал къщата с мръсния канал, това било през 1986 год.Насочил усилията си към първия етаж, т.к. родителите му трябвало да влязат да живеят, сменил ВиК инсталацията, боядисал вътре, външната мазилка отново направил той.Той и съпругата му теглили кредит.След смъртта на родителите им В. и *** му се били разбрали да си поделят къщата, но по искане на *** се отложило.Идвало лице със специални познания и предложило начин за подялба на първия етаж.След като се завърнала от чужбина Д. се отказала.

От *** си знаела, че през лятото на 2018 год. са стоварени строителни материали от Д., която е била там. Нито В., нито семейството му били уведомени за подобни действия.Майката на В. починала на ***.2017 год.Тогава Д. се била върнала в отпуск.По това време вече живеела в чужбина, сигурно от 20 години и се завръщала в България в отпуск.Нямали добри отношения с майка си.Свидетелката счита, че към 07.07.2017 год. на първия етаж от къщата живеел *** на П. и *** на Д..Виждала го там и знаела от *** си.Знаела от ищеца и съпругата му, че родители не са помагали в строителството, били пенсионери по *** и всичко станало с кредити, теглени от ищеца и съпругата му.

Св.М.–

*** на ответницата посочва, че приживе на баба й, майка й и брат й живеели в имота , от 2010 год.И майка й и вуйчо й работели в чужбина и когато се прибирали, вуйчо й си отивал на втория етаж на къщата, а майка й на първия.До първия етаж имал достъп всеки, който иска да влезе, ключа бил оставен там.Майка й се прибрала от Г. две години преди да почине баба й, тя била в ***, но се наложило да се върне да се грижи за нея, да ходи всеки ден до ***.Когато строили втория етаж свидетелката била на 15 години.Имало покрив, ел.инсталация, чиста вода.Волята на дядо й била този етаж да остане за майка й.Предприели в едната стая да сложат гипс- картон с изолация, защото било много студено, освежили кухнята, правили шпакловка и боядисване.Не довършили ремонта, защото получили исковата молба.Сега брата на свидетелката живеел там.Когато се връщала и майка й живеела там.Майка й работела в Г. от 2003 год., връща се за различни периоди, но когато станало така с баба й си дошла и я гледала до последно.6 години преди смъртта си баба й била в ***.Майка й не притежавала друго жилище освен ½ от делбеното.Сега не била в България. В.Д. не бил уведомен за ремонта на първия етаж, който бил направен през 2018 год., т.к. нямали връзка с него.

По възлагателните претенции на съделителите с правно основание чл. 349,ал.2 от ГПК по отношение жилището находящо се в гр. Я., ул.“***“№***, ет.***:

Съгласно цитираната разпоредба ако неподеляемия имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище , може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители се уравняват с друг имот или пари. Съобразно тълкуването на нормата дадено с ТР №1/2004 год. на ОС на ВКС - основно законово изискване е делбеният недвижим имот да има жилищен характер и да е неподеляем. Процесният недвижим имот следва да е служил за жилище на наследодателя и по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на изискванията на чл. 40 ЗУТ и т. 30 от ДР на ЗУТ /ДВ, бр.

1/2002 г./, както и от същия да не могат да се обособят самостоятелни обекти на собственост при спазване изискванията на чл. 203 ЗУТ. По отношение на съделителя с възлагателна претенция, законът поставя отрицателното условие същият да не притежава друго жилище, както и условието при откриване на наследството, сънаследникът да е живял в жилището на наследодателя.

В процесния случай безспорно е установено, че делбеният имот е жилищен, както и че съсобствеността между страните е възникнала по силата на наследствено правопроемство. Според съда безспорно се установи и че съделителката В. не притежава друго жилище. До този извод съда достигна от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – подписаната под страх от наказателна отговорност декларадия , доказателства за разпореждане с притежаваното от нея жилище пред 2003 год., справка от Служба по вписванията, ценени в съвкупност с показанията на св.М. , ценени при условията на чл. 172 ГПК.Освен това в решение № 143/2016 год. на ВКС по гр. дело № 1693/2016 год. е прието, че имотните декларации, на съделителите за установяване и доказване на отрицателното условие за възлагане на недвижим имот са частни диспозитивни писмени доказателства, същите се ползват с материална доказателствена сила относно установения факт, т.к. за неистинност на декларираните обстоятелства деклараторът носи наказателна отговорност.Доколкото тези декларации имат за цел да установят обстоятелство в полза на лицето от което изхождат, то тези декларации следва да се ценят с оглед всички събрани по делото останали доказателства.

Горният факт , въпреки указаната доказателствена тежест не беше установен по отношение на съделителят В.Д., не беше установен и другият подлажащ на доказване факт, а именно към датата на откриване на наследството Д. да е живял в имота. Ето защо и неговата възлагателна претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Основният спорен между страните въпрос е дали съделитлката В. е живяла в жилището към датата на откриване на наследството.

Според мотивите към т.7 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, изискването на чл. 288, ал.2 ГПК отм. , аналогично на чл.

349, ал.2 от действащия

ГПК, съделителят, който заявява възлагателна претенция да е живял в делбеното жилище към момента на откриване на наследството изисква трайно фактическо състояние, продължило във времево отношение, установяване и пребиваване в делбения имот с цел използването му по предназначение, като се докажат конкретни, важащи са случая факти и обстоятелства, като изводът на съда не може да почива на предположения и само на постоянната регистрация. С Р № 110 от 25.05.2016 по гр.д.№