Определение № 547 от 04.03.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 547 гр. Пловдив, 04.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Членове:

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева

Дафина Н. Арабаджиева като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Въззивно частно гражданско дело № 20225300500555 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 4б от Закона за държавните такси.

Образувано е по депозирана от М. М. П., ЕГН ********** от гр. П., ул.“Е.Й.“№*********, и Д. З. П., ЕГН ********** от гр. П., ул.“Г.Р.“№*********, чрез адв.

С.Х. частна жалба с вх. № 5033/23.02.2022 г. против Определение № 43 от 07. 01.2022 г. по гр.д. № 1882/2021 г. по описа на РС-Асеновград, с което е оставена без уважение молбата, подадена от М. М. П. и Д. З. П. за възстановяване на сумата от 23 лв., представляваща недължимо внесена държавна такса.

Жалбоподателите считат обжалваното определение за неправилно, необосновано и незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения. Твърди се, че по телефон адв. Х. е разбрал, че трябва да довнесе сума в размер на 23 лв., която сума представлява довнасяне на държавна такса до определения от съдебния състав общ размер от 40 лв. Поради тази причина с нарочна молба е представено писмено доказателство – платежно нареждане за сумата от 23 лв. След извършена справка по кориците на делото процесуалният представител на жалбоподателите сочи, че по делото са платени общо държавни такси в размер на 73 лв., с които е изцяло погасена определената от първоинстанционния съд държавна такса в размер на 40 лв., както и два броя преписи от решението, поради и което следва да бъде възстановена сумата от 23 лв. Оспорва изложените от първоинстанционния съд мотиви, че е необходимо доплащане на сумата от 2 лв. Моли обжалваното определение да се отмени.

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Производството по гр.д. № 1882/2021 г. по описа на РС- Асеновград е образувано въз 1 основа на депозирана от М. М. П., ЕГН ********** от гр. П., ул.“Е.Й.“№*********, и Д. З.

П., ЕГН ********** от гр. П., ул.“Г.Р.“№*********, чрез адв. С.Х. молба за прекратяване на брака по взаимно съгласие. С исковата молба са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер на 25 лв.

С Решение № 181 от 06.12.2021 г. бракът между страните е прекратен, като е определена държавна такса по чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 40 лв. за допускане на развода, като всяка от страните е осъдена да заплати по 20 лв. държавна такса.

С молба от 17.12.2021 г. страните чрез адв. С.Х. са представили доказателства за заплатена държавна такса в размер на 25 лв., с която считат, че са погасили задължението си за държавна такса в общ размер от 40 лв., от която е приспадната първоначално платената от 25 лв. т.е. 15 лв. – остатък, а останалите 10 лв. са за издаване на 2 преписа от съдебното решение.

С определение от 21.12.2021 г. първоинстанционният съд е разпоредил издаване на преписи от решението, както и изпращане на призовка за доброволно изпълнение за дължимата разлика от 25 лв. от окончателната държавна такса.

С молба от 22.12.2021 г. процесуалният представител на страните – адв. С.Х. е представил доказателства за заплатена държавна такса в размер от 23 лв., като е поискал да се извърши проверка по делото за заплатените държавни такси и да се възстановят надвнесените такива.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е счел молбата за възстановяване на платени държавни такси за неоснователна, като е посочил, че съгласно чл. 6 от Тарифа № 1 по молба за развод се събира такса, както следва: при завеждане на молбата – 25 лв. и при допускане на развод по взаимно съгласие – до 40 лв. Сочи се, че се дължат две такси, като липсва законово основание за приспадане на едната такса от другата. В тази връзка е приел, че липсват недължимо платени суми, а дори внесената такса е с 2 лева по – малко от дължимата.

Настоящият въззивен състав споделя изводите на първоинстанционния съд за липса на недължимо платени държавни такси.

Съгласно чл. 4б ЗДТ по искане на заинтересованата страна се връщат недължимо платените държавни такси.

В случая след проверка на представените по делото платежни документи и постановените от съда актове за дължимите държавни такси, се установява, че не са налице недължимо платени държавни такси. Както правилно е посочено от първоинстанционния съд в производството по депозирана молба за развод се дължат две такси по чл. 6 от Тарифата за държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като таксата по чл. 6, т.1 е във фиксиран размер от 25 лв. и се дължи при завеждане на исковата молба за развод, а таксата по чл. 6, т. 3 е с определен максимум от 40 лв. и се дължи при допускане на развод по взаимно съгласие. Таксата по чл. 6, т. 3 от Тарифата се дължи в определения от съда размер, 2 който не може да е по – голям от 40 лв., като в случая първоинстанционният съд е определил държавна такса за допускане на развод по взаимно съгласие в максималния размер от 40 лв. Както правилно е посочил и първоинстанционният съд липсва законово основание за приспадане на платената държавна такса за завеждане на исковата молба от определената такава за допускане на развода. Съгласно представените и приети в първоинстанционното производство платежни документи страните са платили държавни такси в общ размер от 73 лв. Общият размер на дължимите държавни такси по чл. 6, ал.1, т.

1 и 3 от Тарифата е 65 лв., като са издадени и два броя преписи от решения, за които процесуалният представител на страните е посочил, че заплаща обща сума в размер от 10 лв. Към датата на депозиране на молбата за възстановяване на държавна такса липсват недължимо платени държавни такси, които подлежат на възстановяване.

Предвид изложеното частната жалба против определението, с което е оставено без уважение искането за възстановяване на недължимо платени държавни такси се явява неоснователна, поради и което обжалваното определение следва да се потвърди.

Мотивиран от така изложените съображения, Пловдивският окръжен съд, VІ въззивен граждански състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 43 от 07. 01.2022 г. по гр.д. № 1882/2021 г. по описа на РС-Асеновград, с което е оставена без уважение молбата, подадена от М. М. П. и Д. З. П. за възстановяване на сумата от 23 лв., представляваща недължимо внесена държавна такса.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3