Решение № 215 от 09.05.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Пазарджик, 09.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Д. П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Д. П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20255200500975 по описа за 2025 година

Производството е въззивно, по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение №803/30.06.2025г., постановено по гр.д.№2887/2023г. по описа на РС- Пазарджик е прието за установено по отношение на Г. Д. А., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.„А. К." №** и М. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.„К. Б.*" №**, ап.*, че З. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.П. ул.„Г. Б." №***, ет.*, ап.** е собственик на основание изтекла в негова полза придобивна давност на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр.Пазарджик, общ.Пазарджик, обл.Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-1897/28.10.2008г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр.П., ул.„Б." №**, ет.*, намиращ се на етаж 0 в сграда с идентификатор № ***, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обект: ГАРАЖ, брой нива на обекта: 1, с площ от 28,87кв.м., ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, ***,

***, под обекта: няма, над обекта: ***.

1

Отхвърлен е предявения от С. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.

„Б. Х." №**, ет.*, ап.**, при условията на чл.225, ал.1 от ГПК, иск за признаване за установено спрямо З. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.П. ул.

„Г. Б." №***, ет.*, ап.**, Г. Д. А., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.„А. К." №** и М. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „К. Б*" №**, ап.*, че С. Г.

П., ЕГН ********** е собственик на 1/4 ид.част от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр.Пазарджик, общ.Пазарджик, обл.Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-1897/28.10.2008г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр.П., ул.„Б." №**, ет.*, намиращ се на етаж 0 в сграда с идентификатор № ***, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обект: ГАРАЖ, брой нива на обекта: 1, с площ от 28,87 кв.м., ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, ***,

***, под обекта: няма, над обекта: ***., придобита по силата на приращение по време на брака и в режим на съпружеска имуществена общност, трансформирана в обикновена бездялова собственост, след прекратяване на брака й с ответника М. И. П., ЕГН **********.

Осъден е Г. Д. А., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.„А. К." №**, М. И.

П., ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.„К. Б.*" №**, ап.* и С. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.„Б. Х." №**, ет.*, ап.**, да заплатят на З. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.П. ул.„Г. Б." №***, ет.*, ап.**, сумата от общо 2 103,24лв.- сторени в настоящото производство разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от М. И. П., чрез процесуалния му представител адв.М. И.- С., в частта, с което е прието за установено по отношение на М. И. П., че З. Н. Д. е собственик на основание изтекла в негова полза придобивна давност на следния недвижим имот:

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр.Пазарджик, общ.Пазарджик, обл.Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр.Пазарджик, ул.„Б." №**, ет.*, намиращ се на етаж 0 в сграда с идентификатор №***, разположена в поземлен имот с идентификатор №***, с предназначение на самостоятелния обект:

2

ГАРАЖ, брой нива на обекта: 1, с площ от 28,87 кв.м., ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, ***, ***. под обекта: няма, над обекта:

***.

Счита се, че решението в тази му част е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.

Твърди се, че РС- Пазарджик правилно е установил, че ответникът М. П. е придобил 1/2ид.ч. от процесния гараж по време на действие на брака си с ищцата С. П., поради което между тях е възникнала обща собственост. След прекратяването на брака им с Решение по гр.д.№994/2017г. на PC- Пазарджик, влязло в сила на 15.06.2017г., страните не са променяли режима на имуществените си отношения и след тази дата всеки един от тях е станал собственик на по 1/4 ид.ч. от гаража, предмет на делото.

Сочи се, че неправилни са обаче всички останали фактически и правни изводи, които е формулирал първоинстанционният съд.

Твърди се, че за да уважи изцяло исковата претенция на ищеца З. Д., РС е приел, че не е доказано по несъмнен начин, че между него и М. П. имало договор за заем за послужване на гаража, сключен поради забава с въвеждането в експлоатация на сградата и прехвърлянето на собствеността на апартамента, предмет на предварителен договор за покупко- продажба от 02.08.2006г.

Визира се, че съдът неправилно е отбелязал, че в обясненията на М. П. има противоречия, а именно: че от една страна, ответникът А. го бил помолил да предадат гаража на Д., а от друга, той бил сключил неформален договор за заем за послужване с Д.. Липсвали доказателства как бил сключен този договор, между кои лица, както и такива за учредена от доверителя ми представителна власт на ответника А. да сключва подобен договор.

Сочи се, че обясненията на ответника М. П. не съдържат противоречия и следва да се кредитират изцяло. От тях се установява, че договор за заем за послужване е бил сключен и то преди 10.02.2017г. /датата на издаване на Удостоверението за въвеждане на сградата в експлоатация/ като обезщетение за забавянето.

Визира се, че неправилен е и изводът в решението, че Г. А. е действал без 3 учредена представителна власт. В тази насока се твърди, че договорът за заем за послужване е неформален, поради което не се изисква и писмена форма за упълномощаването на Г. А. за сключването му. Достатъчно е, че М. П. е дал съгласието си и е натоварил именно А. да предаде държането и на неговата част. Това съвпада с показанията на св.К., която заявява, че парите за строежа и за уреждането на документацията на сградата давал М. П., а с всичко останало се занимавал Г. А.. Именно поради тази причина ответникът П. е възложил на А. да се срещне с Д. и да му предаде гаража за ползване.

Сочи се, че тези негови обяснения съвпадат и с безспорния факт, че в гр.д.№2575/2021г. по описа на РС- Пазарджик предмет на иска за собственост е само апартамента, но не и процесният гараж. Ако той е бил владян от 2008г., както твърди ищецът и както заяви брат му- св.Д. и св.С. е щяло да бъде предмет на предишното дело, водено през 2021г.

Твърди се, че обясненията на М. П. напълно съвпадат и с приложените по делото доказателства. На първо място това са Удостоверението за въвеждане в експлоатация от 10.02.2017г. и Констативен протокол от 10.03.2011г., подписан от жалбоподателя и заверен от Нотариус В. Г., в който протокол е отразено, че към тази дата няма издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата, а З. Д. държал прехвърлянето на имота да стане след снабдяването с този документ. Следователно, от тогава били изминали шест години докато за сградата бъде издадено Удостоверение за експлоатация /Акт 16/. Именно преди издаването на този документ жалбоподателят е дал съгласието си, ищецът да ползва неговата част от гаража като обезщетение за забавянето.

Твърди се, че обясненията на М. П., че не е подписвал предварителен договор или друг документ, с който да поема ангажимент за прехвърляне на собствеността върху гаража се подкрепят от Споразумението от 28.08.2018г., в което няма негов подпис или такъв на бившата му съпруга С. П.. Единствено Г. А., който вероятно е имал други, необвързващи П. договорки с ищеца е положил подпис върху този документ.

Сочи се, че РС не е обсъдил и твърдението на жалбоподателя, че за първи път претенциите на ищеца Д. за гаража са му станали известни с връчването на исковата молба по гр.дело №2575/2021г. по описа на РСПазарджик. Т.е., ако оттогава евентуално се говори за начало на някакво 4 владение, към настоящия момент не е изтекъл законовият срок.

Визира се, че неправилни са и изводите на съда, че са доказани твърденията на ищеца, че е имал договорка с ответниците за закупуване на гаража, за който Д. е заплатил продажната цена. По делото липсват доказателства, от които да се установи по безспорен начин, че продажна цена е заплатена- както писмени, така и гласни. Св. Д. не е присъствал на предаването на суми във връзка със закупуването на гаража. Единствените суми, които е предавал са били вноски за апартамента и то на Г. А.. И двамата свидетели на ищцовата страна не са свидетели - очевидци на заплащане на продажна цена. Следователно, направеният извод е необоснован.

Твърди се, че неправилни са изводите на съда, че З. Д. бил осъществявал владение спрямо частта на жалбоподателя, осъществявайки действия, които обективирали субективното му отношение към вещта, държейки я като своя.

В тази насока се цитира съдебна практика на ВКС.

Приема се, че районния съд е постановил решението си в противоречие с цитираните решения. Съдът е следвало да приеме, че в хипотеза, при която фактическата власт върху недвижим имот е придобита на правно основание /сключен договор за заем за послужване/ и липсва уведомяване на собственика за промяна на намерението на държателя и трансформирането му в недобросъвестно владение, презумпцията по чл.69 ЗС не намира приложение.

Твърди се, че ищецът не е доказал по категоричен начин от кога точно е започнал да владее процесния гараж и в кой момент това негово намерение е станало известно на М. П. и С. П..

Сочи се, че РС неправилно е отказал да кредитира показанията на св.Г.ев поради несъществени противоречия между тях и тези на св.К.. Съответно, съдът не е обсъдил възможната заинтересованост на показанията на св. Д., който пък е брат на ищеца и неговите показания не се подкрепят от нито едно писмено доказателство по делото.

Сочи се, че РС неправилно е кредитирал показанията на св.С., като те са в противоречие с показанията на св.Д. и то по съществен въпрос- този за началото на предполагаемото владение.

Искането е да се отмени решението в неговата обжалвана част, като неправилно и незаконосъобразно.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата 5 страна в процеса- Г. Д. А. чрез пълномощника му адв.Г..

Твърди се в него, че подадената въззивната жалба е допустима, като подадена в срок от лице с правен интерес да обжалва, но неоснователна.

В този смисъл се сочи, че въззивната жалба се основава на неправилна оценка на доказателствата от страна на съда.

Приема се, че изводите на районния съд са правилни. Обясненията на страна могат да послужат за доказване на само за неизгодни за страната факти, но не могат да докажат твърденията на страната, в случая фактите от отговора на исковата молба.

Счита се, че всички правни изводи на районния съд са правилни и обосновани. Изследвани са всички обстоятелства по делото, като не са останали необсъдени доказателства и доводи на страните. Неправилно се сочи на стр.4 от въззивната жалба, че съдът е отхвърлил показанията на св.К..

Същата е майка на главно встъпило лице в процеса, поради което съдът ги е ценил с оглед чл.172 ГПК.

Визира се, че не намира приложение Решение №291/09.08.2010г., постановено по гр.д.№859/2009г. на II на ВКС, тъй като ищецът не е преминавал от държане към владение, а направо е получил фактическата власт върху вещта, поради което не му е било необходимо преобръщане на владението.

Сочи се, че обжалваното решение е съобразено и с практиката на ВКС, съгласно която в тях е прието, че владението не трябва да е скрито. По делото е установено, че гаражът е бил заключен от ищеца и никой друг освен него или тези, които са го държали за него, не са имали достъп. Това изключва владението да е останало скрито от М. П..