Определение № 4215 от 19.08.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4215 гр. София, 19.08.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Златина Рубиева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Касационно гражданско дело № 20268002101718 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Н. Г., чрез процесуалния му представител, срещу решение № 16 от 26.01.2026 г., постановено по в. гр. д. № 430/2025 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, 3-ти граждански състав, с което е отменено първоинстанционното решение № 119 от 03.04.2025 г., постановено по гр. д. № 428/2024 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, и вместо това жалбоподателят /ответник по иска/ е осъден на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на ищеца Б. С. М. следните суми: сумата от 12 833,43 евро, обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, болки и страдания, вследствие на телесно увреждане, причинено на 10.09.2022 г., както и сумата от 438,18 евро – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за медицински консумативи и потребителски такси във връзка с извършено лечение, и двете ведно със законната лихва, считано от 10.09.2022 г. до окончателното им изплащане.

В касационната жалба се поддържа твърдение, че обжалваното решение е неправилно, тъй като било постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и било необосновано. Оспорват се изводите на съда относно механизма на инцидента, при който е пострадал ищецът. Прави се оплакване и във връзка с определения размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, който касаторът счита за завишен и неотговарящ на принципа за справедливост.

Ответникът по касационната жалба Б. С. М., чрез процесуалния представител, в писмен отговор поддържа, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, а по същество изразява становище, че подадената жалба е неоснователна. Прави искане и за присъждане на разноски, за което представя договор за правна защита и съдействие от 16.03.2026 г.

1

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е недопустима в частта , с която се обжалва въззивното решение по отношение на предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. Според разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т.

1, предл. първо ГПК не подлежат на касационен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска под 5000 лв. В настоящия случай търсеното от ищеца обезщетение за имуществени вреди е в размер на 857 лв., респективно 438,18 евро. С оглед на това, в тази част касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

В останалата част касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Въззивният съд е приел, че е сезиран с въззивна жалба от Б. С. М. срещу първоинстанционното решение, с което са били отхвърлени предявените от него против Р. Н.

Г. искове с правно основание чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца вреди в общ размер на 25 957 лв., от които 25 100 лв., обезщетение за неимуществени вреди, и 857 лв. - за имуществени вреди. Въззивният съд е посочил, че по делото не е спорно, както и е установено от възпроизведения в съдебното заседание на 14.01.2026 г. видеозапис от охранителната камера на бензиностанция „А.“, че на 10.09.2025 г. около 07:50 ч. на входа на бензиностанцията ищецът Б. М. като водач на мотоциклет спрял до шофьорската врата на бял микробус, управляван от свидетеля С. Г., за да му поиска обяснение за опасно шофиране – извършване на забранен ляв завой за навлизане в бензиностанцията, с което бил „засечен“. От видеозаписа, както и от съвпадащите твърдения на страните, въззивният състав е установил, че в този момент от пасажерското място на буса слязъл ответникът Р. Г., който се приближил до ищеца, и между двамата възникнало съприкосновение, при което ищецът паднал заедно с мотора на земята. Съдът е определил, че спорен между страните е механизмът на настъпването на вредите – дали ищецът е паднал, след като е бил бутнат от ответника, или това се дължи на загубата на равновесие след отправен удар с крак по него. Посочил е, че основната информация по въпроса се съдържа в приобщения по делото по реда на чл. 204 ГПК видеозапис от охранителна камера на бензиностанцията, имащ характера на пряко доказателствено средство. Съдебният състав, след като в съдебно заседание е изгледал видеозаписа е приел, че от него по категоричен начин е установено, че причина за настъпване на вредите е поведението на ответника, който след излизането от лекотоварния автомобил с бързи крачки се приближил странично към ищеца и го блъснал с две ръце. Аргументирал се е, че установеното от видеозаписа опровергава тезата на ответника, че се касае до ритник, който ищецът пръв му е нанесъл. Решаващият състав е подчертал, че именно ответникът е този, който тичешком се приближил до ищеца, след което незабавно и без забавяне го е изблъскал с двете си ръце, като в този момент вниманието на ищеца е било насочено към пътното платно, поради което не е забелязал приближаването на ответника и по никакъв начин не е реагирал на нападението. Посочил е, че този механизъм е бил потвърден и от свидетеля Ц.

Й., служител на бензиностанцията, който лично е възприел приближаването на ответника 2 към ищеца и бутането му с ръце. Съдът е пояснил, че нито във видеозаписа, нито в показанията на посочения свидетел се съдържат данни за боричкане между страните, което да потвърди защитната теза на ответника. Коментирал е и противоречието в свидетелските показания по отношение на твърденията на свидетеля С. Г., че видял от страничното огледало на буса как ищецът рита ответника, негов брат, като е приел, че показанията му не следва да се кредитират поради заинтересоваността на свидетеля от изхода на делото, както и поради противоречието им с останалия доказателствен материал. Съдът е направил извод, че основната и единствена причина за падането на ищеца е противоправното поведение на ответника, който го е изблъскал с двете ръце, докато първият е бил на мотора. Допълнил е, че този извод не се опровергава от представеното от ответника медицинско удостоверение, според което ответникът е получил изгаряне от втора степен на лявата подбедрица, кръвонасядания, охлузвания и травматични отоци на ляв крайник. Решаващият състав не е споделил изводите на първата инстанция, че съдържанието на медицинското удостоверение е в подкрепа на тезата на ответника, че е бил ритнат, а е приел, че установеното от съдебния лекар при освидетелстването на ответника потвърждава факта, че последният е паднал върху ищеца, вследствие на което е получил охлузвания по крака и се е изгорил от допира с ауспуха на мотоциклета. За ирелевантни е приел и твърденията, че причина за настъпване на конфликта е арогантното и провокативно поведение на ищеца, който препречил пътя на буса, за да търси обяснения от неговия водач, доколкото същите не обосновавали нито изключване, нито намаляване на отговорността на ответника. От приетата по делото медицинска експертиза съдът е установил, че вследствие на инцидента ищецът е получил руптура /скъсване/ на сухожилието на дългата глава на двуглавия мускул на дясната мишница в долната част. Приел е, че посоченото увреждане е в причинна връзка с поведението на ответника бутнал ищеца с двете си ръце, при което скъсването на сухожилието е настъпило при опита на пострадалия да задържи мотора. Пояснил е, че причинно – следствена връзка е налице, когато вредата е закономерна и логична последица на конкретно противоправно поведение, без което тя не би настъпила, като в случая процесното движение на ищеца, от което е настъпило увреждането, не би възникнало без бутането от страна на ответника. Съдът е коментирал изявлението на вещото лице в съдебно заседание, че хипертрофията на мускулатурата на ръката може да бъде благоприятстващ фактор за скъсване на сухожилието, като е приел, че посоченото има единствено хипотетичен характер и не оборва заключението, че скъсването на сухожилието се дължи на внезапната и силна контракция на мускула при опита на пострадалия да задържи мотора.

Решаващият състав е направил извод, че по делото са установени кумулативно предвидените в чл. 45 ЗЗД предпоставки за ангажиране деликтната отговорност на ответника противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между вредите и деянието.

По отношение на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е съобразил изведеното в съдебната практика разбиране, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при деликт не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства като броя и характера на уврежданията, продължителността на 3 възстановяването, претърпените физически болки и неудобства в ежедневието, последиците върху физическото и психическо-емоционалното състояние на пострадалия и т.н. В конкретния случай се е позовал на приетата и неоспорена съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която е приел за установено следното: във връзка с претърпяното увреждане - скъсване на сухожилието на двуглавия мускул на дясната ръка в долната му част ищецът е постъпил за лечение в Клиниката по ортопедия и травматология на ВМА – София, където на 15.09.2022 г. е била извършена реинсерция на сухожилието с помощта на анкер № 1; скъсването на сухожилието на бицепса е свързано с внезапна и силна контракция на мускула, което води до авулзия (изтръгване) от залавното му място, съпроводено и последвано от болезнено „пукащо“ и парещо усещане, болка в предната част на лакътя, подуване в областта на мускула и лакътя и слабост при сгъване на лакътя, при което пострадалият не е могъл да извършва активни движения в пълен функционален обем с уредената ръка. Позовавайки се на заключението на съдебно-медицинската експертиза, съдът е приел, че периодът на пълно функционално възстановяване – обем движения и мускулна сила в лакътната става - е бил около 5 месеца и половина, за какъвто период ищецът е бил във временна неработоспособност, съобразно установеното от представените болнични листове. От свидетелските показания на сестрата на ищеца съдът е установил следните обстоятелства: след операцията във ВМА ищецът е изпитвал силни болки; за около три месеца носил презрамка на рамото; не можел сам да се обслужва, поради което се наложило свидетелката да се грижи за него; след сваляна на презрамката продължил да има болки в ръката, като по–голямо облекчение и възстановяване на функционалността почувствал след изтичане на 6 месеца от операцията; към настоящия момент продължавал да чувства болки при натоварване на ръката. Като е взел предвид установените обстоятелства относно характера на увреждането, лечението, периода на възстановяване, болките и ежедневните неудобства, претърпени от ищеца в тази връзка, обстоятелството, че и към момента продължава да изпитва болки, както и че за период от пет месеца не е могъл нито да полага труд като шофьор, нито да упражнява хобито си – управление на мотоциклет, което несъмнено е нарушило обичайния му начин на живот и е рефлектирало негативно върху психо-емоционалното му състояние, съдът е определил, че справедливото обезщетение за репариране на претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на сумата от 12 833,43 евро.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси, за които се твърди, че са разрешени от въззивния състав в противоречие с посочена от касатора практика на ВКС, включително и задължителна такава:

1. „Длъжен ли е въззивният съд при отмяна на първоинстанционното решение и аргументиране на противоположен извод – за основателност на предявените искове – да обсъди своевременно наведените възражения на ответника в отговора към въззивната жалба и писмените бележки, да изложи мотиви, като даде отговор на изложените от въззиваемия конкретни съображения срещу твърдяната от въззивника порочност на решението, да обоснове решението си и прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните защитни доводи и възражения, което произтича от характера на въззивното 4 производство, в мотивите на решението?“.