Решение № 2083 от 06.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2083 гр. София, 06.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20241110213459 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на ЕТ „М.-Р.М.“ (посочването на „ЕООД“ в жалбата е резултат на грешка с очевиден технически характер, като правната форма на търговеца както понастоящем, така и в миналото, е видна от ТРРЮЛНЦ и тя е именно ЕТ), чрез процесуален представител (представено е пълномощно за адвокатско дружество, представлявано от адвоката, депозирал жалбата, от което еднозначно следва, че въпросният адвокат се явява надлежно упълномощен) срещу ЕФ № 8504797489 на А., с който на жалбоподателя за нарушение на чл. 139, ал. 5 и 7 вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП на основание 179, ал. 3б вр. чл. 187а, ал. 1 и 2, т. 2 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на фиша и присъждане на разноски, като се излагат конкретни доводи за процесуална и материална незаконосъобразност. Въззиваемата страна А. претендира потвърждаване на фиша като правилен и законосъобразен и присъждане на юрисконсултско възнаграждение (като се релевира и възражение за прекомерност на претендирани от насрещната страна разноски).

От значение за решаване на делото в крайна сметка е единствено следното:

Изтекъл е давностният (именно давностен – съобразно задължителната съвместна тълкувателна съдебна практика на ВКС и ВАС по въпроса) срок по чл. 34, ал. 1 (не по ал. 3) от ЗАНН вр. чл. 189, ал. 14 от ЗДвП (с уточнението, че се касае за давност, която се прилага служебно), доколкото, видно от съответната получена справка ведно с разпечатка относно история на обработка, процесният фиш е издаден на 17.02.2023 г., а се твърди извършването на административно нарушение на 16.08.2021 г., като при всяко положение липсват каквито и да било извършени действия във връзка с ангажиране на отговорността на ЕТжалбоподател в периода 16.09.2021 г. – 17.02.2023 г. При съответно (по силата на чл. 11 от ЗАНН – имайки предвид и визираната преди малко съвместна тълкувателна практика на ВКС и ВАС) приложение на уредбата по чл. 81, ал. 3 вр. ал. 2 от НК, независимо от каквото и да било спиране или прекъсване на давността, именно към 17.02.2023 г. е изтекъл срок, надвишаващ с ½ едногодишният давностен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, т. е. изтекъл е т.

1 нар. абсолютен давностен срок. Отделно, още преди това, при всяко положение между датите 16.09.2021 г. и 17.02.2023 г. (най-късно) е изтекъл едногодишен срок, изключващ генерирането на обжалвания ЕФ при спазване едногодишния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 81, ал. 2, изр. 2 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН. Електронните фишове (именно те) се визират в разпоредбата на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП (т. е. те се явяват „фишове“ по нейния смисъл), доколкото неелектронните фишове по ЗДвП поначало (като законодателна идея) са замислени като необжалваеми санкционни актове (за разлика от електронните такива, а в чл.

189, ал. 14 от ЗДвП се говори за „издаването и обжалването на наказателните постановления и фишове“), както и (най-вече) доколкото логиката на самата разпоредба на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП е в това да се препрати към уредбата по общия закон – ЗАНН - изобщо за въпросите по самото ангажиране на административно-наказателната отговорност, които не са уредени в специалния закон - ЗДвП. Разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН досежно едногодишния срок от извършване на нарушението се отнася изобщо до образуването на административнонаказателното производство, а не непременно само до съставянето на АУАН (какъвто в производствата, в които отговорността се ангажира на база на ЕФ, не се съставя) и същата в тази връзка подлежи (последната конкретно посочена разпоредба) на стеснително тълкуване единствено в хипотези на образувано административно-наказателно производство съгласно изключението по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Административно-наказателно производство от процесния вид се образува с издаването на ЕФ, който правен акт практически съчетава функциите на АУАН и НП. Давностният срок по чл. 80 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН не е единственият давностен срок, който е релевантен в случая. Това, че законодателят не е установил изискване за датиране издаването на ЕФ не се явява аргумент в полза на противното на застъпваното тук становище за приложимост на съответния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН – подобно датиране действително не се явява задължителен реквизит на ЕФ по ЗДвП, но ако се приеме, че по аргумент от визираната липса на законово изискване за датиране срокът (правилото) по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не намира съответно приложение в производствата, при които се издава ЕФ по ЗДвП, то по същата логика би следвало и че приложение не намират давностните срокове по НК, което пък би се явило в противоречие със задължителната тълкувателна съдебна практика по въпроса; касае се за недотам добре обмислена от страна на законодателя нормативна уредба (във връзка с пропуска да се установи изискване за датиране на издаването на ЕФ по ЗДвП).

Така на основание чл. 63, ал. 6 вр. ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 вр. чл. 34, ал. 1 от ЗАНН обжалваният ЕФ подлежи на отмяна, а административно-наказателното производство – на прекратяване. При този изход от делото правно основание за присъждане на разноски в полза на въззиваемата страна липсва. От друга страна, представени са доказателства за направени от въззивника разноски за адвокатско възнаграждение, но те не могат да се възприемат еднозначно като такива за един адвокат (а за адвокатско дружество, с което е сключен съответният договор), респективно по аргумент от чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл.

143, ал. 1 от АПК искането на жалбоподателя за присъждане на разноски не следва да бъде уважено.

Безпредметно е да се обсъжда друго в настоящото изложение.

Мотивиран от всичко изложено, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ обжалвания ЕФ № 8504797489 на А. и ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство.

Не присъжда разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 142 дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3