Решение № 23286 от 18.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23286 гр. ..., 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВА АН. АНАСТАСИАДИС при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело № 20251110136828 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 127 и сл. ГПК.

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за отмяна на уволнението, възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за времето от шест месеца, през което ищецът е останал без работа, вследствие на уволнението.

С определение от 24.07.2025 г., влязло в сила на 10.09.2025 г., производството по делото е било прекратено по предявения иск по чл. 224, ал. 1 КТ.

В исковата молба и уточняваща молба към нея ищецът В. Й. Й. твърди, че по силата на трудов договор от ... г. е заемал длъжността „...“ при ответника по делото – .... Излага твърдение, че с Експертно решение № ... от ... г. на ТЕЛК към УМБАЛ „...“ ЕАД му е призната трайно намалена работоспособност от 65 % с право на работа по производствена характеристика. Поддържа, че е депозирал срещу решението на ТЕЛК жалба пред НЕЛК с вх. № .../ ... г. Посочва, че със заповед № ... от ... г., считано от ... г. трудовото му правоотношение е било прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ. Твърди, че не са се осъществили фактическите предпоставки на уволнителното основание, тъй като не е налице първият елемент от фактическия състав за възникване на правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, а именно компетентният медицински орган - трудовоекспертната лекарска комисия, да е констатирал невъзможност ищецът да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания. Напротив посоча, че в настоящия случай експертното решение изрично определя, че ищецът може да продължи да работи по производствена характеристика, като „...“, при спазване на противопоказанията на т. 14 от същото, а именно без да се натоварва с тежък физически труд, както и психически, и без да полага нощен труд, с което решение работодателят е бил длъжен да се съобрази. Излага довод, че липсата на решение на здравните органи за трудоустрояването му, прави уволнението незаконосъобразно на основанието, на което е извършено. Посочва, че до прекратяване на правоотношението е изпълнявал работата си в пълна степен, както я е изпълнявал винаги, дори предвид обстоятелството, че с предходни решения на трудово-експертната лекарска 1 комисия му е определян и по-висок процент на трайно намалена работоспособност (с Експертно решение от ... г. – 71 %, и с Експертно решение от ... г. – 100 %), което тогава не е било отчитано от работодателя като пречка за изпълнението на длъжността. Предвид изложеното, моли процесната заповед за бъде отменена, ищецът да бъде възстановен на работа, както и ответното дружество да му заплати обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, считано от ... г., за 1 месеца в размер на 1322,41 лева, ведно със законната лихва от датата на връчване на исковата молба на ответното дружество за отговор – ... г., до изпълнение на задължението. Претендира сторените по делото разноски.

С молба от ... г. ищецът заявява, че Експертно решение № ... от ... г. на ТЕЛК към УМБАЛ „...“ ЕАД е отменено с Експертно решение № ... от ... г. на НЕЛК.

Ответникът ..., редовно уведомен, в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор, в който оспорва исковете, като признава фактите относно съществуването и прекратяването на правоотношението. Поддържа, че заеманата от ищеца длъжност не е подходяща за изпълнение от страна на ищеца, предвид установената за него от здравните органи трайно намалена работоспособност и здравни противопоказания, както и че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение не е съществувала друга подходяща незаета длъжност, на която да бъде преместен. Оспорва Експертно решение № ... от ... г. на ТЕЛК към УМБАЛ „...“ ЕАД да е обжалвано пред НЕЛК, както и твърдението, че същото да не е влязло в законна сила към датата на прекратяването. Поддържа, че при процесното уволнение основно се е позовал на обстоятелството, че В. Й. не може да полага нощен труд, което е задължителна част от функционалните задължения за длъжността на ищеца. В този смисъл счита, че уволнението е извършено при наличието на предвидените от закона фактически предпоставки. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание на 04.12.2025 г., с оглед представянето на доказателство за отмяна на експертното решение на ТЕЛК от ... г., ответникът заявява, че исковете са основателни и следва да бъдат уважени.

С протоколно определение от 04.12.2025 г. съдът е допуснал, по искане на ищеца, изменение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, до сумата 7934,46 лева за периода от ... г. до 03.11.2025 г. включително.

Съдът като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и съобрази приложимия материален закон, намира от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществувало между страните безсрочно трудово правоотношение, което е прекратено. Тези факти не се оспорват от ответника. По иска по чл. 225, ал. 1 КТ ищецът твърди да е останал без работа в резултат от незаконното уволнение за процесния период, като в негова тежест е да докаже изгодния за него факт - че е останал без работа за сочения период, че оставането без работа е в причинна връзка с уволнението, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.

В тежест на ответника е да докаже законността на уволнението на основанието, на което е извършено, а именно невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или поради здравни противопоказания, която е констатирана от органите на медицинската експертиза с влязло в сила решение, и липса на друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа в предприятието.

Страните не спорят относно съществуването и прекратяването на трудовото правоотношение помежду им за длъжността „...“, безсрочния характер на трудовоправната връзка, както и, че размерът на брутното трудово възнаграждение, получено от ищеца за последния пълен отработен месец преди уволнението е 1322,41 лева, поради което и тези обстоятелства са приети за безспорни с окончателния доклад, следователно следва да се 2 счита и за установени по делото.

Правоотношението е прекратено със заповед № ... от ... г., считано от ... г. на осн. чл.

325, ал. 1, т. 9 КТ.

Видно от Експертно решение № ... от зас. № ... на ... г. на ТЕЛК към УМБАЛ „...“ ЕАД, на ищеца е определен процент на трайно намалена работоспособност /64 %/. В решението са посочени противопоказни условия на труд /в т. 14/, както и изрично е направена констатация, че лицето може да продължи да работи по производствена характеристика, т.е. като „...“ при ответника, при спазване на визираните в него противопоказания.

При прекратяване на процесното правоотношение работодателят се е позовал на горецитираното решение на ТЕЛК.

Видно от Експертно решение № ... от зас. № 98 на ... г. на Национала експертна лекарска комисия, с решението се отменя Експертно решение № ... от ... г. на ТЕЛК към УМБАЛ „...“ ЕАД, като се връща експертното решение на ТЕЛК за ново освидетелстване на ищеца.

Предвид изложеното, съдът приема, че по делото не се установява да се е осъществил първият елемент от фактическия състав на уволнителното основание /така както нормата на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ предвижда/, а именно компетентният медицински орган - трудовоекспертната лекарска комисия /ТЕЛК/, с влязло в сила решение, да е констатирал невъзможност ищецът да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания.

Следва да се посочи, че дори решението да не беше отменено, от съдържанието му не се констатира невъзможност на ищеца да изпълнява възложената му работа. Напротив, в отмененото експертно решение изрично определя, че ищецът може да продължи да работи като „...“ при спазване на визираните в същото здравни противопоказания. Решението на ТЕЛК по медицинския въпрос дали конкретна длъжност е противопоказна за здравето на проверяваното лице или не и за това то да следва или да не следва да я изпълнява поради това, е задължително за работодателя. Същият няма право на последваща преценка относно трудоспособността на ищеца, респективно да съпоставя здравословното му състояние с трудовите характеристики на заеманата от него длъжност и да формира извод, че не може да я изпълнява. Преценката на ТЕЛК дали дадена длъжност е противопоказна или не за здравето на работника, не може да се изследва нито от службите по трудова медицина, нито от вещи лица в трудов спор за законност на уволнението. Тази преценка не подлежи на инцидентна проверка от гражданския съд.

Така че по делото категорично не се установява да е налице невъзможност на работника да изпълнява възложената работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания.

На още по – голямо основание не е настъпила и втората предпоставка от фактическия състав на уволнителното основание, тъй като ако би се приело, че има решение на здравните органи за трудоустрояване на ищеца, каквото безспорно няма, то именно последните по реда на чл. 317 КТ и след като се запознаят с обявените от работодателя работни места по чл. 315 КТ е следвало да направят преценка дали и каква друга работа от определените от работодателя работни места за трудоустрояване може да изпълнява ищецът. Едва след това за работодателя възниква задължение, в случай че щатът за длъжността е свободен, да предложи работата на работника. На изследване и проверка в трудовия спор за законосъобразност на уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, включително и с помощта на вещо лице, ако са необходими специални знания, подлежи единствено въпросът била ли е свободна посочената от компетентните органи длъжност, определена в списъка на работодателя по реда на чл. 315, ал. 1 КТ, непредложена от последния на конкретния 3 работник, имащ медицинско предписание за нейното заемане.

От изложеното, съдът приема, че уволнението е незаконосъобразно извършено и искът за неговата отмяна следва да бъде уважен.

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ

С оглед установената по делото основателност на иска за отмяна на уволнението и безсрочния характер на прекратеното трудово правоотношение, основателен се явява и искът за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ

По иска по чл. 225, ал. 1 КТ ищецът твърди да е останал без работа в резултат от незаконното уволнение за процесния период, като е представил заверен препис от справка от ... г. за актуално състояние от Единния електронен трудов запис на Националната агенция за приходите за ищеца, официален удостоверителен електронен документ относно възникването и прекратяването, именно на такива правоотношения, от която се установява, че към ... г., ищецът не е встъпвал в трудови правоотношения с трети лица и не е получавал доход от трудова дейност. Отделен като безспорен факт по делото е, че брутното трудово възнаграждение, получено от ищеца за последния пълен отработен месец преди уволнението, е в размер на 1322,41 лева, който следва да бъде използван при определяне размера на обезщетението за оставане без работа, или за периода от ... г. за шест месеца (до 03.11.2025 г. включително) размерът на дължимото обезщетение е 7934,46 лева. Искът, като предявен до посочената сума след допуснатото изменение на иска, се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.

Следва да бъде присъдена и законната лихва върху обезщетението, както е поискана.

Право на разноски при този изход на спора има ищецът в размер на 1500,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.