Определение № 78 от 03.02.2023, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 78 гр. София, 02.02.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20228002902740 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. М. Н. против решение № 526/19.07.2022 г. по т.д.№ 459/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 261435/27.10.2021 г. по т.д.№ 7361/2014 г. на Софийски градски съд, за възобновяване производството по несъстоятелност на „Интернешънъл инвестмънт енд девелъпмънт„ ЕООД . Твърди се неправилност на въззивния акт на всички основания по чл. 281 т. 3 ГПК, като конкретно се сочи : 1/ допусната грешка в обозначаване седалището и адреса на управление на дружеството в несъстоятелност – бул. „ Ген. Едуард Н.

Тотлебен „ № 53-55 вместо *** , ет.6 ; 2/ неправилно обозначена правно-организационна форма на несъстоятелното дружество ООД, вместо ЕООД ; 3/ СГС не е изпратил на САС цялото дело по несъстоятелността на „Интернешънъл инвестмънт енд девелъпмънт „ ЕООД , поради което и за въззивния съд е било невъзможно да извърши проверка, дали кредитор на несъстоятелността е дружеството T. L. с рег. № 05348336 , с чиито молба и действие по предплащане на разноски се е съобразил съда по несъстоятелността, за възобновяване на производството по несъстоятелност, или е дружество със същото наименование , но с различен рег. № 05348226, каквото единствено е установено да е регистрирано във Великобритания ; 4/ производството е възобновено по молба на несъществуващ правен субект - дружество T. L. с рег. № 05348336, тъй като такова няма регистрирано във Великобритания ; 5/ недопустимо е съдът да установява дали се касае за техническа грешка при изписването на регистрационния номер на дружеството, инициирало възобновяване производството по несъстоятелност, без да разполага с цялото дело по несъстоятелността, тъй като би се касаело за предположения, а не за 1 обективно установен факт; 6/ необоснован, предвид липсата на цялото дело, е извода на съда, че в налични по делото документи дружеството T.

L.- кредитор на несъстоятелността - е изписано с действителния си рег. № 05348226 ; 7/ не са съобразени посочени от касатора документи, с вписана от самия оспорван кредитор на несъстоятелността T. L. регистрация с

№ 05348336 ; 8 / представляващият същото дружество процесуален представител – адв. П. - не разполага с представителна власт, доколкото е упълномощен от представляващ дружество T. L. с посочен рег. № 05348336, а не с рег. № 05348226 ; 9/ същото пълномощно е нищожно, поради неспазена форма за действителност, съгласно чл. 670 ал. 1 ТЗ , а и като изходящо от Андрю Марли, в качеството на едноличен собственик на капитала на T. L., а не като негов управител; 10/ липсва упълномощаване за представителство пред гореспоящите инстанции ; 11/ не се установява от доказателствата предплащане на разноските за възобновяване на производството за сметка на T. L. , предвид постъпването им от специалната клиентска сметка на процесуалния представител на дружеството – адв. П., открита на основание чл. 39 от ЗАдв.

. По същество касаторът твърди, че в нито един документ, до подаване на въззивната му жалба по настоящото производство, не е посочено като кредитор на несъстоятелността дружество T. L. с рег. № 05348226, вкл. в списъка за приети вземания , поради което молбата за възобновяване на производството по несъстоятелност, като подадена от името на T.

L. с рег. № 05348336, не изхожда от легитимирана страна - кредитор на несъстоятелността.

Ответната страна – „Интернешънъл инвестмънт енд девелъпмънт „ ЕООД / н. / - оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, по съображения, които настоящият състав взе предвид при произнасянето си.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване , в обхвата на въведените касационни доводи за неправилност на въззивното решение, настоящият състав съобрази следното:

За да потвърди първоинстанционното решение за възобновяване на производството по несъстоятелност на „Интернешънъл инвестмънт енд дивелъпмънт ЕООД , на основание чл. 632 ал.2 ТЗ , въззивният съд е приел, че молбата за това е депозирана в срока по същата разпоредба и е предявена от съществуващ кредитор, тъй като дружество T. L. фигурира в търговския регистър на Великобритания – установено от съда както чрез собствена справка в регистъра, така и от представена разпечатка на публичната му част . Приел е , че в подадената молба по чл. 632 ал.2 ТЗ е допусната техническа грешка, но в останалите документи /действително неупоменато кои / дружеството е изписано с верния си регистрационен номер. За съществено за извода му съображение въззивният съд е посочил, че 2 въззивникът и настоящ касатор не спори, а напротив - твърди, че не съществува дружество T. L. рег. № 05348336 , т.е. е невъзможно да се касае за подмяна на страна с действително съществуващ друг правен субект, но при безспорно осъществени процесуални действия от правен субект с идентично наименование, седалище и представляващо дружеството лице. Техническата грешка, според съда, не опорочава представителната власт на адв. Г. П.. Съдът е приел, че определеният от съда по несъстоятелността размер на предплатими разноски е внесен от молителя T. L., доколкото е постъпил от специалната клиентска сметка на адв.

П., разкрита по реда на чл. 39 ЗАдв. .

В изложението по чл. 284 ал.3 ГПК касаторът формулира следните въпроси : 1/ Следва ли съдът служебно, при проверка на правилността на първоинстанционното решение, да приложи императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване ? – допълнителният селективен критерий за допускане на касационното обжалване е обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поради противоречие с ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т.1 ; 2/ Следва ли съдът, служебно в мотивите на решението да се произнесе за нищожността на едностранната правна сделка, обективирана в пълномощно ? - допълнителният селективен критерий се обосновава в идентична хипотеза, поради противоречие с ТР № 1/

27.04.2022 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС ; 3/ Длъжен ли е съдът да обсъди направените по делото възражения и да се съобрази със съдебно известните факти, като се произнесе по всички искания, възражения и доводи на страните, в рамките на предмета на делото и да изложи правните си изводи ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с приетото в т.3 и т. 7 на ППВС № 1/1953 г. и решение по гр.д.№ 4497/2015 г. на ІІІ г.о. на ВКС ; 4/ При несъответствие в документ следва ли да се поправи този документ от неговия издател ? – въпросът обосноваван в идентична на горните хипотеза, поради противоречие с приетото в решение по гр.д.№ 3297/2007 г. на І г.о. на ВКС ;5/ Следва ли физическо или юридическо лице, подало като кредитор молба за възобновяване на производството по несъстоятелност, да се приеме, че е кредитор, без да е определено еднозначно като правен субект и за което да не са представени документи, от които да е видно на какво основание и в какъв размер има вземания от длъжника по делото ? Прекратява ли се производството по несъстоятелност при молба от лице, за чиято активна процесуална легитимация няма доказателства за вземане ? – допълнителният селективен критерий обосноваван в същата хипотеза, с определения по ч.т.д.

№ 305/2019 г. на ІІ т.о. на ВКС и т.д.№ 4444/2018 г. на САС .

В обстоятелствената част на изложението към първия формулиран въпрос е пояснено, че същият е предпоставен от допуснатата от първоинстанционния и повторена и от въззивния съд грешка при обозначаване седалището и адреса на управление на несъстоятелния длъжник , с което касаторът счита, че са нарушени императивните разпоредби на чл.

12 и чл. 13 ал. 1 на ТЗ. Също , предвид неизискването от въззивния съд 3 на цялото дело по несъстоятелност на „Интернешънъл инвестмънт енд девелъпмънт„ ЕООД / н. /, страната намира нарушена императивната разпоредба на чл. 263 ал. 5 ГПК – „ След изтичането на сроковете по ал.1 и ал.

3 делото заедно с жалбите и отговорите се изпраща на горестоящия съд „.

Нарушена се сочи и разпоредбата на чл. 685 ал. 2 вр. с ал. 1 ТЗ „Кредиторът посочва основанието и размера на вземането, привилегиите и обезпеченията, съдебен адрес и представя писмени доказателства„. Във връзка с представителството на T. L. от адв. П. касаторът се позовава на нарушение на чл. 30 ал.1 и чл. 32 ал. 1 ГПК и на чл. 613а ал.1 ТЗ, а във връзка с извършено плащане от специалната клиентска сметка на адв. П. - на нарушение на чл. 39 ЗАдв. . Сочените от страната , за нарушени , правни норми са неотносими към произнасянето по правния спор и за преценка правилността на въззивното решение досежно установяване предпоставките за възобновяване производството по несъстоятелност. Нито сгрешеното седалище и адрес на управление на страната компрометират правилността на съдебния акт , нито пък самата грешка се явява нарушение на чл. 12 ТЗ, който единствено дефинира понятията

„ адрес на управление „ и „ седалище „ на търговско дружество, нито на чл. 13 ал. 1 ТЗ, въвеждащ задължение за самия търговец при водене на търговската му кореспонденция.

На ненадлежно представителство, респ. липса на надлежно учредена представителна власт може да се позовава единствено представляваният и неговите универсални правоприемници, не и противната страна. При това същото евентуално рефлектира в съществено процесуално нарушение , водещо до накърнено право на защита на ненадлежно представляваната страна, но не и в неправилност при разрешаването на материалноправния спор, поради неприлагането на императивна материалноправна норма, какъвто е смисъла на разрешението в т. 1 на ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на

ОСГТК на ВКС. Нямат отношение към разрешаването на материалноправния спор и разпоредбите на чл. 263 ал. 5 ГПК – касаеща администрирането на въззивната жалба , както и чл. 685 ал. 2 вр. с ал.1 ТЗ касаещи предявяването на вземания в производството по несъстоятелност.

Последната е въведена поради довода на касатора, че няма прието вземане от кредитор T. L. с рег. № 05348226 , с какъвто единствено регистрационен номер дружество с това наименование е регистрирано във Великобритания . Сам по себе си ,обаче, този довод е останал недоказан, а и евентуален погрешен извод на въззивния съд , за допусната единствено техническа грешка в изписване елемент от индивидуализацията на кредитор , не съставлява нарушение на чл. 685 ал. 2 вр. с ал. 1 ТЗ. Касаторът не сочи приложими за разрешаване на материалноправния спор императивни материалноправни разпоредби, нито процесуални такива, досежно допустимостта на съдебния акт, поради което въпросът му е неотносим към решаващите мотиви на въззивното решение. Дори да се приеме за удовлетворен общия селективен критерий, не се явява обоснован допълнителния такъв с посоченото ТР, тъй като, както вече се посочи, то визира приложението на императивни материалноправни разпоредби за 4 разрешаването на правния спор, а такава относима разпоредба касационната жалба не въвежда .

Втори и четвърти въпроси, относими към довода за липса на надлежно учредена представителна власт за процесуалния представител на T. L. , не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като, както се посочи по-горе, на пороци в представителната власт може да се позовава единствено ненадлежно представляваният и универсалните му правоприемници, не и противната страна, каквато се явява касаторът / ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк.дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС - т.2 /.