Решение № 992 от 25.10.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 992 гр. Добрич, 25.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Детелина Вл. Михова като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Гражданско дело № 20223230101140 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Й. Г. А. с ЕГН ********** от гр. Д., ул. „***, с която срещу – „В. и к. Д.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Д., бул. „*** представлявано от изпълнителния директор Т. И. Г. е предявен иск да се признае за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи сумите: 2 315,02 лв. /две хиляди триста и петнадесет лева и две стотинки/, представляваща неплатени задължения за предоставени ВиК услуги, за обект находящ се в с. Д., община Д., ул. „***, за периода от 19.04.2017 г. до 15.05.2019 г. по фактури от 22.05.2018 г. до 17.05.2019 г., както и 877,26 лв. /осемстотин седемдесети и седем лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща лихва за забава върху главните парични задължения, изчислени в размер на законната лихва, за периода на забавата на всяко задължение, считано от деня, следващ тридесетия ден за плащане след фактурирането на задължението, а именно от 22.05.2018 г. до 17.05.2019 г.

В срока по чл. 131 от ГПК– „В. и к. Д.” АД е представил отговор на исковата молба, според който предявените искове са неоснователни и недоказани.

Основният аргумент не е това, че обектът е необитаем, а на първо място 1 се сочи, че не е редовно отчитането на предоставената услуга и изтеклата погасителна давност.

Според изложените в исковата молба твърдения ищцата е абонат на ответното дружество с отрита партида с кл. №*** за обект, находящ се в с.

Д., общ. Д.

Сочи се, че имотът целогодишно е необитаем, с изключение на летните месеци, като за поддръжката на двора и градината ищцата и нейното семейство ползвали водата от изградените в имота кладенци. Предвид на това А. счита, че текуата консумация не отговора на посоченото и регистрирано от ответното дружество.

Относно исковата претенция за забава - поради това, че в издадените фактури за начислени обезщетения за забава ответникът не е изчислявал задълженията но всяка една фактура за вода поотделно, както и не е посочил периодите, за които са изчислени тези обезщетения, за ищците е невъзможно да посочат и да знаят какви точно задължения за обезщетения е начислил ответникът. Обезщетенията за забава както посочих и по-горе са начислени върху общата стойност по всички неплатени фактури като не е ясно датата на коя фактура е взета като начална. Поради това ищците сформират размера на задължението за забава като от общо дължимата сума по партидата приспаднат задълженията за предоставени В и К услуги.

Поради това, че наследниците не са успели да уредят възникналия проблем с ответника по доброволен ред, се е наложило да предприемат действия за разрешаване на ситуацията по съдебен такъв.

Ищцата сочи, че съгласно чл. 111. б.,.в” от ЗЗД периодичните плащания се погасяват с кратка тригодишна давност, а вземанията за вода са периодични плащания съобразно приетото Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това вземанията /и за главница и за обезщетения за забава/ на ответника са погасени по давност.

Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл.

124, ал 1 от ГПК и има за предмет установяване недължимостта на спорната сумата, която следва да се установи от ответника.

Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл.

124, ал. 1 от ГПК и има за предмет установяване недължимостта на процесните суми. Същият е процесуално допустим, доколкото правният интерес от установяването на определено обстоятелство е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за наличието на които съдът следи служебно. В настоящия случай допустимостта на предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на сума се обуславя, доколкото за ищците съществува правен интерес от търсената с исковата молба защита, т.е. от установяване на обстоятелството, че същите не дължат в полза на ответника сочената сума. Правният интерес от предявените искове се определя и с оглед същността и функциите на установителните искове, които са най-широко допустими откъм предмет и легитимирани страни, поради което същите се явяват процесуално допустими.

С оглед характера на иска в тежест на ответника е да докаже 2 пораждащите спорното право факти, а в тежест на ищците – е да докажат твърдяните от него правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи и др. факти. В тежест на „В. и к. Д.” АД е да докаже, че в действителност процесната услуга по водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води през посочения период са доставени в процесния обект, собственост на ищците.

След справка с книжата се установява, че в срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Според същия предявеният иск е неоснователен и недоказан. Сочи, че водомерът е отчитал коректно, като начисленото количество доставена вода и свързаните с нея услуги за процесния период не са произволно начислени, а са следствие на реално извършени отчети от служителите на дружеството.

Несъстоятелни са според ответника и възраженията за недължимост на процесните суми поради „необитаемостта“ на процесния обект. „В. и к. Д.” АД настоява, че ищцата дължи заплащане на оспорената сума, тъй като не е изпълнила задължението си, като потребители на В и К услуги, да заплати предоставената й услуга в срок.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорно е установено, че титуляр на партидата с кл. № *** за обект, находящ се в с. Д., общ. Д. е Й. Г. А.. В този смисъл между страните е възникнало облигационно правоотношение по повод на сключен при Общи условия договор за предоставяне на В и К услуги на потребителите от оператора „В. и к. Д.” АД за посочения по-горе обект.

Предявените, в условията на обективно съединени искове черпят правното си основание от разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК и имат за предмет установяване недължимостта от ищцата, поради погасяването по давност на сумите от: 2 315,02 лв. /две хиляди триста и петнадесет лева и две стотинки/, представляваща неплатени задължения за предоставени ВиК услуги, за обект находящ се в с. Д. община Д., ул. „***, кл. № *** за периода от 19.04.2017 г. до 15.05.2019 г. по фактури от 22.05.2018 г. до 17.05.2019 г., както и 877,26 лв. /осемстотин седемдесети и седем лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща лихва за забава върху главните парични задължения, изчислени в размер на законната лихва, за периода на забавата на 3 всяко задължение, считано от деня, следващ тридесетия ден за плащане след фактурирането на задължението, а именно от 22.05.2018 г. до 17.05.2019 г.

Тези искове са процесуално допустим, доколкото правният интерес от установяването на определено обстоятелство е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за наличието на които съдът следи служебно. В настоящия случай допустимостта на предявените отрицателни установителни искове за недължимост на сума се обуславя, доколкото за ищците съществува правен интерес от търсената с исковата молба защита, т.е. от установяване на обстоятелството, че същите не дължат в полза на ответника сочената сума.

Нуждата на ищците от защита, чрез предявените искове, се поражда от това, че към настоящия момент същите не разполагат с друга правна възможност за правна защита, за да реши със сила на присъдено нещо възникналия с ответника гражданския спор относно дължимостта на процесното вземане, като обуславя техния правен интерес от предявяването именно на отрицателния установителен иск. В този смисъл ищците са легитимирани да претендират и установяват недължимостта на посочената сума. Правният интерес от предявените искове се определя и с оглед същността и функциите на установителните искове, които са най-широко допустими откъм предмет и легитимирани страни, поради което същите се явяват процесуално допустими.

С оглед характера на иска в тежест на ответника е да докаже пораждащите спорното право факти, а в тежест на ищеца – да докаже твърдяните от него правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи и др. факти. В тежест на „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД е да докаже, че в действителност процесната услуга по водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води през посочения период са доставени в процесния обект, собственост на ищеца.

Отношенията между оператора и потребителя на В и К услуги, като търговска сделка, са уредени в Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от оператора „В и К” ЕООД – гр. Д. (ОУ).

Съдържанието на представените по делото Общи условия, утвърждаването им от ДКЕВР и влизането им сила, предпоставяно от чл. 70 от тях от публикуване в централен и местен ежедневник, не е оспорено от ищеца. В цитираната Наредба са посочени санкциите при неизпълнението на приетите изисквания, като видът, границите на гражданската отговорност и елементите 4 от фактическия състав на деликтната отговорност в частност са законово определени и в наредбата те не са променени.

Според разпоредбата на чл. 11, т. 1 от Закона за водите водата в Република България е публична държавна собственост, а водностопанските системи и съоръжения на територията на общините са собственост на търговските дружества, когато са включени в тяхното имущество – чл. 19, т. 4 от същия закон. Услугите водоснабдяване и/или канализация се предоставят на потребителите от търговски дружества с предмет на дейност водоснабдяване, канализация и/или пречистване на води, наричани за краткост „оператори”. В обсъжданата хипотеза не се спори по делото, че ответното дружество е оператор по смисъла на подзаконовия нормативен акт.

В това свое качество то поддържа и експлоатира водопроводната и канализационна системи на територията на Област – гр. Д.

Съгласно чл. 5, т. 9 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на „В и К“ ЕООД гр. Добрич, понастоящем АД, потребителите са длъжни да изпълняват направените в съответствие със закона предписания за подмяна на индивидуален водомер съобразно техническите изисквания. Според чл. 5, т. 6 от същите ОУ потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ.

В случаите, при които липсват реални показания на водомера за консумация на питейна вода, каквато безспорно е и настоящата хипотеза на „повреден” водомер в процесния обект, съгласно цитираните по-горе ОУ месечното количество изразходвана питейна вода се определя по 5 куб.м. – при нетоплофицираните жилища за всеки обитател. Предвид изложеното настоящият състав намира, че ищцовото дружество е приложило правилно разпоредбите на ОУ, съобразно конкретната хипотеза.

Установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че изтъкнатите от ищците възражения относно недължимостта на оспорените суми, поради необитаемостта на жилището на адреса на което е регистриран обект с клиентски № ***, нямат характера на правоизключващи, правоунищожаващи, 19830 такива, които биха могли успешно да се противопоставят на вземането на кредитора. В този смисъл възражението на ищците, че ответникът е нарушил задължението си по цитираните ОУ са основателни. В подкрепа на този извод е и общият принцип, залегнал в облигационните отношения, да се заплаща за реално получена стока.

5

По повод възражението на ищците за недължимост на процеснте сум, поради погасяване по давност на това задължение:

Погасителната давност може да се определи като бездействие на носителя на едно гражданско право да го упражни или да поиска принудителното му изпълнение през определен от закона срок, което води до погасяване на искането за принудително осъществяване. Или, погасителната давност е юридически факт с погасителни последици. Съдържанието на този юридически факт е определено квалифицирано поведение на гражданин или юридическо лице, носител на субективно гражданско право, бездействие да упражни това право или да поиска от съда или от съдебните изпълнители принудителното му осъществяване. Такова бездействие, продължило до изтичането на определен период от време, представлява осъществяване на фактическия състав, който поражда действието на изтекла погасителна давност. Погасителната давност не заличава самото съществуване на субективните граждански права, а погасява само искането за тяхното принудително осъществяване. Затова искът поради изтичане на давността за принудителното осъществяване на претенцията ще бъде неоснователен, а не недопустим. В този смисъл погасителната давност е период от време, определен по продължителност от закона, през течение на който, ако носителят на едно субективно право не го упражнява, това право се погасява.