Решение № 681 от 26.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 681 гр. Пловдив, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоско Ангелов при участието на секретаря М. Пеева като разгледа докладваното от Тоско Ангелов Гражданско дело № 20225300102305 по описа за 2022 година

Ищецът „М-А Инвестрой“ ООД в исковата молба против В. И. Р. и М. Д. Р. твърди, че към 27.06.2011г., представляващият ищцовото дружество А. А. и неговата с.

М. Н. А.а били собственици на поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. П., при квоти: 45.25/442 ид. ч. за А. Г. А.- индивидуална собственост и 396.75/442 ид. ч.— съпружеска имуществена общност. В имота съгласно действащия ПУП за територията се е предвиждало застрояване на многофамилна жилищна сграда с търговски обекти. Ищецът посочва, че с нотариален акт № **** г. на СВ - П., собствениците на терена учредили на „ИКАР 95" ООД, всички права на строеж на обектите от предвидената за строителство сграда, с изключение на онези, които учредителите запазили за себе си. Насрещната престация на строителя не била уговорена в пари, а да „обезщети" собствениците на земята като дружеството изпълни за своя сметка строежът на предвидената сграда, като предаде на учредителите самостоятелните обекти, които те са си запазили. На същия ден- 27.06.2011 г., веднага след сключване на договора за суперфиция, с нотариален акт № **** г. на СВ- П., „ИКАР 95" ООД е продало на ответника В. И. Р., който към този момент е бил в гр. б. с ответницата М. Д. Р., правото на строеж на следните обекти по одобрения архитектурен проект на бъдещата сграда: апартамент **** (в това число тераси от 16,25 кв. м.), находящ се на *** етаж от горепосочената сграда, на кота + 14,60 м., със застроена площ от 92,70 кв. м., ведно с право на строеж върху 20/424.80 идеални части 1 от сутеренния етаж на сградата, при реално ползване на паркомясто ****, с площ от 20.00 кв. м., като В. Р. е възложил строителството на обектите си на продавача изпълнител „ИКАР 95" ООД.

Ищецът твърди, че дружеството „Икар 95 „ООД е пристъпило към изпълнение на строителството, но само няколко месеца след старта на изпълнението, когато е достигнало до трета плоча от бетоновата конструкция (таван на втория, под на третия етаж), строителството е бил спряно, поради причина, че дружеството е изпаднало в неплатежоспособност и е поискало обявяването си в несъстоятелност. С Решение № 18 от 10.01.2014 г. по т. д. № 596/2013 г. на Окръжен съд - Пловдив, „ИКАР 95" ООД е обявено в несъстоятелност, а неплатежоспособността му е обявена с начална дата 30.09.2010 г. За състоянието на строежа при неговото спиране е подписан Акт обр. 10 към Наредба № 3/2003 г. на МРРБ за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, който е с дата 29.08.2014 г. и в него се сочи причината на спиране на строежа „неосигурено финансиране" и състоянието му при спирането: „... СМР са изпълнени до ниво плоча над ll-ри етаж, на кота +6,16 м.“ Ищецът посочва, че положението на строежа– изоставен на посочения етап, е останало такова до 27.06.2016 г.- 5 години от учредяване на правата на строеж в полза на „ИКАР 95" ООД.

Ищецът твърди, че след като в петгодишния срок от сключване на договора за суперфиция сградата не е била построена в груб вид, собствениците на земята А. А. и М. А.а са се позовали на чл. 67 ЗС и са заявили на ответниците, че правата им на строеж, придобити по силата на посочените договори от 27.06.2011 г. са погасени по давност.

На 03.11.2016 г. А. А. и М. А.а учредили свое търговско дружество: „М-А ИНВЕСТСТРОЙ" ООД, а след това А. А. и М. А.а като съдружници в него са извършили непарична вноска- апорт на 81,08/100 идеални части от собствения им поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. П., ведно с правата на строеж, включая правото на строеж на обектите на В. Р., което не е било реализирано петгодишния давностен срок по чл. 67 ЗС, вписана в Търговския регистър на 15.03.2017 г. След вписване в Търговския регистър на увеличението на капитала, дружеството е инвестирало в строителството на сградата: организирало е възобновяване на строителния процес, извършило е строителството и строежът е въведен в експлоатация. Тъй като, Разрешение за строеж № 37 от 29.03.2011 г. на Община Пловдив, Район **** е било изгубило правното си действие, А. А. е поискал презаверяването и с ново такова се е снабдил на 01.11.2016 г.

На 28.09.2017 г. бил подписан акт обр. 14 за сградата, удостоверяващ изпълнението й в груб вид. На 29.01.2020 г. е подписан акт образец 15, а на 05.03.2020г. сградата е въведена във експлоатация. След 2018 г. и насетне ищецът „М2 А ИНВЕСТСТРОЙ" ООД е извършвало продажби на трети лица на обектите, апортирани в капитала му, с което се е самофинансирало за продължаване на строителството. Наред с това са извършвани временни парични вноски от съдружниците със същата цел- да се финансира изграждането на сградата. Ищецът „М-А ИНВЕСТСТРОЙ" ООД като владелец на правата на строеж, респ.- като владелец на обектите в груб вид финансирало и извършило строителството им. Ответниците завели дело за установяване съществуването на правото им на строеж, но с влязло в сила Решение № 10/05.02.2019 г. по в.гр.дело № 634/2018 г. на Апелативен съд Пловдив, предявените установителни искове били отхвърлени. На 28.02.2020г. ответниците образували гр.дело № 658/2020 г. по описа на Окръжен съд- Пловдив по предявена от тях против А. Г. А. и М. Н. А.а искова молба с правно основание чл. 108 ЗС. С решение, постановено по посоченото дело исковата претенция е уважена и ищците са признати за собственици на апартамент **** със застроена площ от 92.70 кв.м, ведно с 4,38 % ид. ч. от общите части на сградата; 20/424.80 ид. ч. от сутеренния етаж на сградата, при реално ползване на паркомясто ****, с площ от 20,00 кв.м, находящи се в имот с идентификатор *** по КККР на гр. П., и ответниците са осъдени да им предадат владението върху посочените обекти на собственост.

Ищецът твърди, че в резултат на изложеното ответниците в настоящия спор са се обогатили неоснователно за негова сметка. Твърди, че е добросъвестен владелец на правата на строеж до реализацията им, а след това и на изградените обекти до въвеждане на сградата в експлоатация. Ответниците не вложили никакви средства за продължаване на строителството от етапа, на който го е изоставило „ИКАР 95" ООД, поради което се обогатили от извършените в имота СМР. Като добросъвестен подобрител претендира увеличената стойност на вещта от подобренията в размер на 59 985 лева,в едно със законната лихва.

В условията на евентуалност, ищецът твърди, че ответниците неоснователно са се обогатили за сметка на ищеца с разходите по построяване и въвеждане в експлоатация на сградата, поради което иска присъждането на обезщетение в размер на 59 500 лв.

В срока по чл.131 ГПК В. Р. и М. Р. депозират отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове. Излагат следните съображения: Ответниците по време на брака си са закупили от „Икар 95” ООД с нот.акт № *** г. на н. ***, правото на строеж на едно жилище- апартамент ****, на *** етаж, представляващо СОС с ИД № *** по КК, както и паркоместо ****, с площ от 20 кв.м.в предвидената за строеж сграда в ПИ с ИД № *** по КК на П., ул."П.а н.” № ***, като фирмата продавач по този договор поела задължението да осъществи строежа на цялата сграда.

3

През 2012 г. фирма „Икар 95” ООД преустановила строежа на сградата до определено състояние

/изграждане на втора плоча/, поради финансова несъстоятелност на същата, като след продажба на активите на фирмата, физическите лица А. и М. А.и /учредители и съдружници в ищцовото дружество/ закупили правото на строеж на непродадените от фирмата други обекти в същата сграда. В периода 2012 г. до 2016 г. ответниците предприемали редица опити за строително завършване на сградата, но срещали отказ за това от страна на А.и, които били собственици на терена, в който е строена сградата, като без тяхното съдействие, това строително довършване било невъзможно. С влязло в законна сила решение по гр.д.№ 1931/2017 г., на ПОС, I г.с. било признато, че правото на строеж, учредено на настоящите ответници не е погасено по давност, но това право, с оглед покрИ.ето на сградата, настъпило в хода на делото, вече не съществува като отделно вещно право, тъй като се трансформирало в право на собственост, което съдът изрично отбелязал в диспозитива на решението си.

Това право на собственост било съдебно установено с решение по гр.дело 658/2020г., по описа на ПлОС, трети състав. По същество твърди, че искът е неоснователен, тъй като ответниците нямат качеството на добросъвестни владелци. Ако ищцовото дружество е осъществило СМР, то било поради факта, че физическите лица– учредители били притежатели на обекти в сградата. Освен това ответниците твърдят, че дори и дружеството да е извършило СМР то те представляват едва 37 % от общия обем строителни работи в сградата, от общите части в сградата, а и на следващо място, не били конкретизирани. Оспорват иска за присъждане на увеличената стойност както по основание, така и по размер.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

На първо място следва да се посочи, че съдът намира, че е предявен един иск за присъждане на обезщетение за извършени в чужд имот подобрения. Това каква стойност следва да бъде присъдена- увеличената стойност, направените разноски или друго, представлява въпрос по същество на спора, в каквато насока ще бъдат изложени съображения по-долу.

Съгласно нотариален акт № ***** г. А. А. и М. А.а, като собственици на ПИ с идентификатор 531.528 по КК на гр. П. учредяват на „Икар 95“ ООД право на строеж върху обекти в предвидена за изграждане жилищна сграда в същия имот, включително върху целия сутеренен етаж, включващ паркомясто **** и апартамент ****, срещу задължението за извършване на строителството.

С нотариален акт № ***** „Икар 95“ ООД продава на В. И. Р. правото на строеж върху самостоятелен обект в жилищната сградата, представляващ апартамент ****, както и правото на строеж върху 20/424.80 ид.ч. от сутерена на сградата с право 4 на ползване на паркомясто ****. Между страните не е спорно, че правото на строеж е закупено по време на брака на В. Р. с ответницата М. Р..

На 29.08.2014 г. е съставен акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството, в който е отразено изпълнение до кота +6.16 м.- плоча над втори етаж.

С нотариална покана от 08.07.2016 г. А. А. и М. А.а са се позовали на изтекла погасителна давност по отношение на правото на строеж на ответниците. От страна на ответниците не се установява изрично противопоставяне на това изявление, но липсва и съгласие с изтичането на погасителната давност относно правото на строеж.

На 07.11.2016 г. ищецът е сключил с трето лице договор за строителство на сградата, като на 10.11.2016 г. е съставен акт за установяване на състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителството.

На 15.03.2017 г. е вписана непарична вноска за дружеството ищец направена от А. А. и М. А.а представляваща право на строеж върху процесния ПИ, като в нея е включено и правото на строеж върху апартамент **** на ответниците. Не се установява да е направена непарична вноска с правото на строеж на върху идеални части от сутерена, съответстващи на правото на реално ползване на паркомясто ****.

Видно от приложения акт образец 15 А. А. и М. А.а са запазили това право на строеж за себе си и са считали, че го притежават като собственици на поземления имот.

На 31.06.2017 г. е подадена искова молба от 8 лица, включително ответникът В.

Р., за установяване на правото им на строеж върху ПИ. С решение по гр.д. № 1931/2017 г. на ПОС исковете, включително и на В. Р., са отхвърлени поради настъпила в хода на процеса трансформация на правото на строеж в право на собственост върху изградени в груб строеж обекти.

На 28.09.2017 г. е съставен акт образец 14 за приемане на констрикцията. С него се установява изграждането на сградата до степен на завършеност „груб строеж“, с което правото на строеж се е трансформирало в право на собственост върху обектите.