Решение № 8 от 05.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Пловдив, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Емилия Бл. Лалева при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20255300502947 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД против решение № 3857/04.08.2025г. по гр.д.№ 15636/2023г. на ПдРС, XXIV гр.с., в частта, с която е присъдено обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило на 29.11.2022г. на кръстовището на бул.“*****“ и бул.“*****“, в гр. ***, за разликата над 2000 лева до присъдените 4000 лева. Във въззивната жалба се сочи, че решението на РС в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че не е спазен принципът на справедливост при определяне на обезщетението, като не е отчетен ниският интензитет на претърпените от ищцата болки и страдания. Развити са подробни доводи в тази насока.

Твърди се също така, че с платежно нареждане от 07.02.2024г. дружеството жалбоподател е заплатило по сметка на ищцата сумата от 2503,27 лева, от които 2000 лева - обезщетение за неимуществени вреди и 503,27 лева- лихви за забавено плащане за периода от 26.10.2023г. до датата на плащането. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на иска в същата тази част.

От въззиваемата Т. Г., действаща лично и със съгласието на баща си М. Г., е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че обжалваното решение е изцяло правилно и законосъобразно. Набляга се на това, че РС, при определяне на размера на обезщетението, правилно е отчел не само претърпените от Т. Г. физически болки и страдания, но и силния стрес от инцидента. Иска се потвърждаване на решението в обжалваната му част.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 15636/2023г. на ПдРС, XXIV гр.с. е образувано по искова молба от Т. М. Г. против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД. Твърди се, че на 29.11.2022г. на кръстовището на бул.„*****“ и бул.„*****“ ищцата пресичала на път за училище и през това време Т. Д. Т., при управление на застрахован при ответника по застраховка 1

„Гражданска отговорност на автомобилистите“ лек автомобил, завивайки наляво, нарушил правилата за движение по пътищата, не пропуснал пресичащата на пешеходна пътека Т., блъснал я с автомобила, в резултат от което тя претърпяла определени травми. Инцидентът оказал върху нея и психологическо въздействие, променил ежедневието й. Всяко ходене от и до училище и въобще при всяко излизане навън, при което се налагало пресичане, било съпроводено със страх и повторно преживяване на инцидента. Чувствала несигурност, съпроводена с параноидно оглеждане във всички посоки, притичване по платното за движение. Всеки автомобил създавал у нея тревожност. Наложило се родителите й да я водят на училище, което създало неудобство и притеснения за имиджа й сред съучениците и приятелите й. Чувствала вина, че родителите й се ангажират с нея всеки ден, което допълвало усещането й за непълноценен живот и неспособност да се справя сама. Станала предмет на подигравки от съучениците си, станала затворена, избягвала съучениците си, рядко участвала в съвместно организирани мероприятия. Това я дистанцирало от средата й и създавало усещане за недооцененост. След инцидента страдала от главоболие, залитане, замайване, не можела да спи пълноценно. Имала кошмари, като състоянието се задълбочавало. Наложило се регулярно да посещава *****. Това повлияло позитивно, но засилило страха й някой от съучениците й да не разбере, че ходи на *****. Всичко това довело до проблеми в обучението й.

С подадения от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД отговор на исковата молба иска е оспорен изцяло като неоснователен. Оспорва се механизма на настъпване на ПТП, като се твърди, че произшествието не е настъпило единствено по причина на водача на лекия автомобил, а е причинен от ищцата, която нарушила правилата за движение, според които пешеходците са длъжни, преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите МПС, да не удължават времето за пресичане, да не спират на платното за движение. Твърди се също така, че ищцата е нарушила задължението си да не навлиза внезапно на платното и да не пресича при ограничена видимост. Тя била предприела пресичане не на пешеходна пътека и не на предназначено за това място. Алтернативно се твърди съпричиняване на ПТП от пострадалата. Оспорва се настъпването на посочените телесни травми и здравословни състояния в резултат от въпросното ПТП. Оспорва се ищцата да е губила съзнание. Твърди се, че възстановяването е продължило между 7 и 10 дни и в тази връзка, че размерът на исковата претенция е завишен, тъй като не кореспондира с естеството на травмата, характера на проведеното лечение и срока на възстановяване.

Оспорва се и дължимостта на лихва върху главницата.

По първоинстанционното дело са приети следните писмени доказателства: констативен протокол за ПТП от 29.11.2022г., в който е отразено, че водачът на лек автомобил марка „Мерцедес“, с рег.№ ***** Т. Д. Т. при извършване на завой наляво на кръстовището на бул.“*****“ и бул.“*****“, в гр. *** е блъснал пресичащата пешеходка Т.

М. Г.; амбулаторен лист, за проведен преглед на 14.12.2022г. на Т. Г., с основна диагноза „*****“; съдебномедицинско удостоверение № 1404/29.11.2022г., в което е отразено, че при прегледа на Т. Г. е са констатирани охлузвания по десния горен крайник. Приети са и материалите по полицейска преписка рег.№ 432000- 18538/2022г. по описа на I РУ на МВР гр. ****, включваща докладна записка, заявление и обяснение от М. П. Г.- баща на Т. Г., горепосоченото съдебномедицинско удостоверение, обяснение от Р. А. / посочен като свидетел в констативния протокол за ПТП/, обяснение от Я. С. / бивш собственик на лекия автомобил марка „Мерцедес“, с рег.№ *****/, обяснение от Т. Д. Т. и акт за установяване на административно нарушение, изразяващо се в напускане на местопроизшествието от Т. Т. и управляване на МПС без свидетелство за управление. Приет е и социален доклад, изготвен от социален работник от ДСП-гр. ****, в който е отразено, че при разговор с Т. Г. тя е споделила, че претърпяният от нея инцидент на 29.11.2022г. се е отразил негативно на психо- емоционалното й състояние и по- конкретно, че я е страх да пресича сама улици, че е тревожна и се притеснява случаят да не се повтори. По настоящето дело е прието заверено копие от преводно нареждане от 18.08.2025г. от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД за сумата от 2503,27 лева, преведена по сметка на М. П. Г. като частично плащане по гр.д.№ 15636/2023г. на ПдРС.

2

По делото на ПдРС са разпитани свидетелите В. Г. / майка на Т. Г./, Ц. С. / без родство/, И. Т. / съставител на констативния протокол за ПТП/ и Р. А. / без родство/. В показанията си свидетелката Г. сочи, че След инцидента, при която дъщеря й е била блъсната от автомобил, тя се притеснява от всяко излизане навън. Когато били заедно, Т. я държала за ръката. Затворила се, не общувала с приятелките си. Отношението на съучениците и приятелите й към нея също се променило. Гледали с насмешка на това, че не смее да излиза само по улиците. Поне 5- 6 месеца била много стресирана. Посещавала **** и към момента на провеждане на разпита свидетелката сочи, че дъщеря й е малко по- спокойна. Свидетелят С. е приятел с родителите на Т. Г.. Познава и нея. Той също има впечатления, че след инцидента Т. е станала по- затворена. От родителите й знаел, че изпитва страх при пресичане на улици. Свидетелят И. Т. си спомня, че в деня на инцидента, сутринта, когато отишъл на работа, му съобщили, че има ПТП с пострадало дете. Водачът на автомобила бил напуснал местопроизшествието. Бил установен един свидетел. Свидетелят Т. прегледал и записи на видеокамери, насочени към кръстовището на бул.“*****“ и бул.“*****“. На записите видял самия инцидент. И пешеходката и автомобилът преминавали през кръстовището на зелен светофар, в посока от юг на север, като автомобилът завил наляво и ударил момичето. От записите бил установен автомобила, а впоследствие и лицето, което го управлявало по време на инцидента. Свидетелят Т. сочи също така, че разговарял с Т. Г., която не могла да му даде подробности за инцидента, защото била много уплашена.

Свидетелят Р. А. сочи, че при въпросния инцидент е пресичал в близост до Т. Г., от лявата й страна. Било към 6,30- ,640 часа сутринта. Било дъждовно и тъмно. Водачът на автомобила не видял момичето и го блъснал при завиване наляво. От удара то паднало, като закачило с тялото си и свидетеля, който политнал напред и се подпрял на тротоара. Момичето се изправило само. Не било тежко пострадало.

По първоинстанционното дело са приети заключения по СМЕ и по САТЕ, изготвени съответно от вещо лице д- р М. Б. и от вещо лице инж.Д. С.. Заключението по САТЕ е изготвено на база на наличните по делото писмени доказателства, включително и тези по полицейската преписка, свидетелските показания и записите от камерите, качени на диск, приложен по полицейската преписка. Съгласно това заключение, при движение със скорост от около 19,62 км/час, колкото е изчислена скоростта на управлявания от Т. Т. автомобил, той е имал техническа възможност да предотврати ПТП, чрез безопасно екстрено спиране, ако се е намирал на дистанция по- голяма от 8,87 метра от пешеходката. Дистанцията обаче била по- малка от 6,54 метра и ударът настъпил почти при липса на реакция от страна на водача на автомобила. Мястото на удара е в северното платно за движение на бул.“*****“, на 3,23 метра от бордюра на северния тротоар и в момент, в който автомобилът вече е завършвал маневрата „завой наляво“. Ударът е осъществен с централната част на предния капак на автомобила в горната част на бедрото на пешеходката. В резултат от същия тя е била отхвърлена напред и се е плъзнала по асфалта по дясната си страна. ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието при слаб дъжд, но също така при добра видимост. Сигналът на светофара е бил „Зелено“ и за пешеходката и за автомобила.

Съгласно заключението на вещо лице д- р М. Б., оздравителният процес от охлузванията по дясната предмишница и дясната длан на Т. Г. е продължил около 10- 15 дни, а този от главоболието и другите нарушения на вестибуларната функция- около 40- 50 дни, след което тя се е възстановила напълно.

Механизмът на настъпване на ПТП и причинно- следствената връзка между същото и претърпените от непълнолетната Т. Г. физически травми се установява категорично и непротиворечиво от показанията на свидетелите Р. А. и И. Т., от съдебномедицинското удостоверение и заключенията по САТЕ и СМЕ. Въззиваемата е пресичала на зелен светофар бул.“*****“, в посока от юг на север, като бул.“*****“ се е падал от дясната й страна. Управляваният от Т. Т. лек автомобил е навлязъл от към бул.“*****“ в кръстовището с бул.“*****“ също на зелен светофар, в посока от юг, но вътре в кръстовището е завил наляво, в посока на запад, като при приключване на маневрата „ляв завой“ е блъснал Т. Г., в резултат от което тя е паднала на пътната настилка. Съгласно чл.114, т.1 и т.2 от ЗДвП, на 3 пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното за движение и да пресичат платното за движение при ограничена видимост. В конкретния случай от пострадалата пешеходка не е допуснато нарушение нито на едната, нито на другата забрана. В момента на удара тя вече е била преминала през южното платно за движение на бул.“*****“, състоящ се от две ленти за движение, през острова между двете платна за движение и приблизително до средата на северното платно за движение и малко след нея, поради което категорично не е налице основание да се счита, че е навлязла внезапно на платното за движение. Съгласно заключението по САТЕ, на кръстовището е имало ясна видимост. От друга страна от водача на лекия автомобил несъмнено е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.119, ал.4 от ЗДвП, съгласно която, водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците. Видно от скицата към САТЕ на л.251 по делото на ПдРС, при извършването на завоя наляво Т. Т. е насочил управлявания от него автомобил към дясната лента за движение на бул.“*****“, а не към лявата, с което е допуснал нарушение и на правилото по чл.36, ал.2 от ЗДвП при завой на ляво автомобилът да навлезе по възможно най- краткия път в най- близката пътна лента по посока на движението. В случай, че той беше навлязъл в лявата лента на бул.“*****“, ПТП би могло да бъде избегнато, тъй като в момента на удара Т. Г. вече е навлизала в дясната лента за движение. В обобщение на горното съдът намира, че вина за настъпилото ПТП има изцяло водачът на лекия автомобил и не е налице в каквато и да било степен съпричиняване от страна на пострадалата пешеходка.