Определение № 226 от 30.04.2026, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 226 гр. В., 30.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ГАБРИЕЛ П. ЙОНЧЕВ като разгледа докладваното от АМП Въззивно частно гражданско дело № 20261300500085 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274 и следващите от ГПК и е образувано по частната жалба на П.

В. М. от с. Р.,общ. Р. чрез адв.К. К. от ВАК, против Определение № 39/30.01.2026 г. по гр.д.801/2025 г. по описа на Белоградчишкия районен съд, с което съдът е прогласил, че не е международно компетентен да разгледа делото, образувано по молба на частната жалбоподателка против Г. Н. Г., с правно основание в чл.127а, ал.2 от СК и чл.143 СК, и е прекратил производството по делото.

Твърди се, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Излага се в жалбата, че делото се води за родителски права от ищцата – частен жалбоподател в настоящата инстанция, като майка и законен представител на малолетното си дете А. Г.а Н.а родена на 01.09.23г в град В. и живуща на адреса на баща си в град В., ул. Иглика № 64. С исковата молба са претендирани родителските права и определяне на режим за свиждане.

Развиват се доводи, че по същество съда е приел на базата на изложеното в исковата молба становище, че към момента на завеждане на иска, детето на страните е било с баща си в република Г.. Неправилно е становището на БРС, както се отбелязва в жалбата, че делото е подсъдно на друг съд в страната по пребиваване на бащата, тъй като детето А. Н.а е български гражданин и живее по постоянния адрес на бащата - ответника Г. Н. Г. в град В. на адреса му по лична карта ул. „И**. На този адрес живеят и бабата и дядото на детето по бащина линия. Твърди се , че самото отсъствие за определен период от време на бащата заеедно с детето от пределите на страната не следва да е основание съда да отказва на ищцата правото да иска предоставяне на родителските права.

Претендира се обжалваното определение като незаконосъобразно и неправилно, да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд, за продължаване на съдопроизводствените действия.

1

Препис от частната жалба не е връчван на ответника Г. Н. Г., като препис от исковата молба е изпратен.

Частната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от легитимирано лице, поради което съдът я намира за допустима. След преценка на твърденията на жалбоподателя и на събраните доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна, следното:

Производст вото пред първоинстанционния БРС е образувано по исковата молба на П.

В. М. против Г. Н. Г., с която на основание чл.127 от СК е поискано да се предоставят родителските права върху детето на страните А. Г.а Н.а с ЕГН ********** на ищцата и да осъди ответника да заплаща издръжка на малолетното си дете в размер на 300 лева месечно.

Поскано е също така съдът да определи режим на контакти на бащата с детето.

В исковата молба се твърди, че ищцата и ответника нямат сключен граждански брак, но от съвместното им съжителство в продължение на около две години се родило детето А.Първоначално двамата родители живеели в гр.В. в дома на дядото на ответника , а от началото на 2025 г.заминали за Г. , където да работят и да живеят. През април 2025 г. ищцата напуснала Г. и се върнала сама в с. Р.,обл.В., където се установила в дома на майка си и направила ремонт като пригодила стая за детето, каквато била уговорката й с ответника.

Обадила се на ответника да доведе детето, но той отказал , като и отказвал всякакви контакти с детето.

Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника. В срока за отговор не е заявил становище по иска.

С обжалваното определение съдът е приел, че след като детето има обичайно местопребиваване в друга държава членка, произнасянето по иска по чл.127а от СК попада в приложния обхват на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност. Посочил е, че съгласно чл.28 КМЧП, служебно следи дали е международно компетентен по спора. Посочил е, че съгласно чл.8 от Регламента, според която съдилищата на държавата-членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако то има обичайно местопребиваване в тази държава-членка по времето, когато съдът е сезиран, при спазването на условията на членове 9, 10 и 12. Посочил е, че в случая съгласно твърденията в исковата молба и представените доказателства, бащата и детето живеят в Република Г. от началото на 2025 г.и до настоящия момент е установено в тази държава.

По изложените съображения е приел, че Българският съд не разполага с компетентност за произнасяне по предявения иск и е прекратил делото.

В.ският окръжен съд, в настоящия съдебен състав, намира, че частната жалба е неоснователна.

Правилото на чл.8, §1 от Регламента установява общото правило, че компетентни 2 да разгледат спора са съдилищата на държавата-членка, ако детето има местопребиваване в тази държава-членка по времето, когато съда е сезиран. Правилото на чл.8, §1 от Регламента обаче не е абсолютно. Съгласно §2 от същата разпоредба, то се прилага при спазване условията на чл.9, чл.10 и чл.12 от Регламента, които предвиждат изключения от общото правило за компетентност. Затова при изпълнение на задължението си по чл.17 от Регламента за извършване на служебна проверка за компетентност съдът следва да провери не само това дали е компетентен по силата на чл.8, §1 от Регламента, но и това дали неговата компетентност не се обуславя от някое от изключеният, посочени в чл.8, §2 на Регламента. В случай, че при извършената проверка той констатира, че не е компетентен по смисъла на чл.8, §1, следва да се извърши проверка дали неговата компетентност не е възникнала по силата на чл.9, чл.10 или чл.12 от Регламента. Както е посочил ВКС в свое Определение № 402 от 23.08.2016 г. по ч.гр.д.1790/2016 г., IV г.о., ГК, приемането на обратното би обезсмислило установените в чл.9, чл.10 и чл.12 от Регламента изключения, тъй като би направило невъзможно тяхното прилагане. Затова правилото на чл.8, §2 от Регламента следва да се разбира в смисъл, че предвидените в посочените в него три текста изключения, пророгиращи общата компетентност на съда по чл.8, §1, са с предимство пред правилото, установяващо общата компетентност на съдилищата за разглеждане на спора за родителска компетентност. Предвид на това, ако е налице някое от тези изключения, именно съда, за който те се отнасят е компетентен да разгледа спора, а не съда по чл. 8, § 1 от Регламента. Съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че в случая не са налице визираните изключения по чл.9 и 10 от Регламент № 2201/2203. Съгласно Определение № 402 от 23.08.2016 г. на ВКС по ч.гр.д.1790/2016 г., IV г.о., ГК, чл.12, §3 от Регламент № 2201/2203 предвижда, че е налице изключението от правилото на чл.8, §1 от Регламента, в случаите когато са налице кумулативно дадените предпоставки на б."а" и б."б" от разпоредбата. Съгласно чл. 12, § 3, б. "а" от Регламента за да възникне компетентността на съда да разгледа спора е необходимо детето да има основна връзка с тази държава-членка и особено по силата на факта, че единият от носителите на родителската отговорност има обичайното си местопребиваване в тази държава-членка, или че детето е гражданин на тази държава-членка. Доколкото в случая ответникът има обичайно пребиваване в Република България тази предпоставка е налице. Съгласно предвидената в чл.12, §3, б."б" от Регламента предпоставка, компетентността на съда, пред който е бил предявен иска следва да е била изрично или по недвусмислен начин приета от съпрузите или от носителите на родителската отговорност към момента на сезирането на съда и да е във висш интерес на детето. Разпоредбата предвижда компетентността на съда да бъде приета и от двамата родители било изрично, било по друг недвусмислен начин. Съпругът, предявил иска се съгласява с компетентността на съда с предявяването на иска пред същия. Към този момент обаче ответникът е уведомен за предявения иск и в срока за отговор , който е изтекъл не е изразил становище за това приема или не компетентността да разгледа спора. Той може да изрази такова становище едва след като бъде уведомен от съда за предявения иск, което се извършва с връчване на препис от исковата молба. След това връчване било с отговора си п о чл.131 от ГПК, било с друг нарочен документ, ответникът може да направи изрично 3 изявление за това дали приема компетентността на сезирания съд или да предприеме съответни действия, от които да бъде направен недвусмислен извод за това.

Настоящият състав изцяло приема посоченото в цитираното по-горе определение на ВКС, поради което намира, че към настоящия момент- ответникът е бил уведомен за делото и му е връчен препис от исковата молба, съответно е имал възможност да направи изрично изявление за това дали приема компетентността на сезирания съд или да предприеме съответни действия, от които да бъде направен недвусмислен извод за това, правилно първоинстанционният съд е направил извод, че не са налице предпоставките по чл.12, §3 от Регламента за пророгация на българския съд; правилно е приел, че не е международно компетентен за разгледа и да се произнесе по иска по чл.127а СК и правилно е прекратил производството по делото.

Поради съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 39/30.01.2026 г. по гр.д.801/2025 г. по описа на Белоградчишкия районен съд.

Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280 ГПК пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4