Определение № 542 от 23.09.2026, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 542 гр. В., 23.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ мл. съдия ДМН като разгледа докладваното от АМП Въззивно частно гражданско дело № 20261300500363 по описа за 2026 година

С определение № 273 от 28.05.2026 производството по делото. г. по гр.д. № 51/2026 г. на Районен съд - Б. е прекратено

Срещу определението е подадена частна жалба от М. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. ***, чрез адвокат А. А. М., личен № **********, със служебен адрес: гр. С., ул. „***, тел.

********** , с която се иска да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуални правила обжалваното определение.

Жалбоподателят излага следните съображения: На първо място, се твърди нарушение от първоинстанционният съд на разпоредбата на чл. 278, ал. 3 от ГПК, като не е зачел задължителната сила на акт на по-горен съд. С Определение № 185 от 14.04.2026 г. по в.ч.гр.д. № 115/2026 г.

Окръжен съд - В. отменил предходно прекратяване на производството, като прие л, че е налице правен интерес от предявения установителен иск, и е върнал делото на PC - Б. „за продължаване на съдопроизводствените действия“.

Съгласно чл. 278, ал. 3 от ГПК, този акт е задължителен за долустоящия съд. Вместо да изпълни указанията, районният съд отново е прекратил производството, давайки указания за „нередовност“, които по същество пререшават вече разрешения от Вас въпрос за допустимостта на иска. Подържа се , че подобен подход противоречи на трайната съдебна практика, съгласно която не е допустимо долу стоящият съд да преразглежда въпроси, по които въззивният съд вече се е произнесъл с влязъл в сила съдебен акт.

На следващо място, счита, че с постановяване на Определ ение № 273 от 28.05.2026 г. по гр.д. № 51/2026 г. е нарушен принципът „jura novit curia“ (съдът знае правото). С Определение № 210 от 30.04.2026 г. съдът е изискал от ищеца да „конкретизира заявените основания за недействителност“ и „на какво основание претендира сумата по осъдителния иск“. Тези указания жалбоподателят счита за незаконосъобразни. Посочва, че съгласно чл. 5 от ГПК и установената практика на ВКС (вкл. Тълкувателно решение № 1/2020 г. на ОСГТК), ищецът е длъжен да изложи фактите, а правната им квалификация е задължение на съда.

Изискването ищецът да извършва правен анализ и да определя конкретните правни основания на исковете излиза извън рамките на проверката за редовност по чл. 129 от ГПК и прехвърля върху страната задължения, които законът възлага на съда.

Н а следващо място според ищеца, исковата молба не страда от сочените от съда нередовности. Същата отговаря на всички изисквания на чл. 127, ал. 1 от ГПК. В нея са изложени подробно обстоятелствата, на които се основават исковете (некоректен ГПР, невключени разходи по кредита, размер на шрифт и др.) и е формулиран ясен петитум.

1

Съотношението на евентуалност между установителния и осъдителния иск е изрично посочено както в петитума на исковата молба, така и в депозираната впоследствие уточняваща молба. Поради това, жалбоподателят счита, че изводът на съда за наличие на неяснота относно предмета на спора е в явно противоречие с материалите по делото.

Иска се отмяна на Определение № 273 от 28.05.2026 г., постановено по гр.д. № 51/2026 г. по описа на Районен съд - Б., като неправилно и незаконосъобразно, и връщане на делото на Районен съд - Б. за продължаване на съдопроизводствените действия съгласно задължителните указания, дадени с Определение № 185 от 14.04.2026 г. по в.ч.гр.д. № 115/2026 г. на Окръжен съд - В..

Претендират се на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да бъдат присъдени сторените от него съдебни разноски за държавна такса пред Окръжен съд В.. Претендира се на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА присъждане на адвокатско възнаграждение в производството пред Окръжен съд - В..

След като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства Окръжен съд-В. прие за установено от фактическа и правна страна следното :

Делото е образувано по предявена искова молба с два съединени иска - с посочено пр. основание чл. 124 ал.1 ГПК, чл. 26 ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. с чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, чл 19 ал.4 ЗПК и чл. 55 ЗЗД.

Районният съд е приел, че предявеният установителен иск с пр. основание чл. 124 ал.1 ГПК, вр. с чл. 26, ал.1 ЗЗД е недопустим и е прекрател производството по делото в тази част.

С Определение № 185 от 14.04.2026 г. по в.ч.гр.д. № 115/2026 г. Окръжен съд - В. отменил частичното прекратяване на производството, като приел, че е налице правен интерес от предявения установителен иск, и е върнал делото на PC - Б. „за продължаване на съдопроизводствените действия“.

След връщане на делото БРС с Определение № 210 от 30.04.2026 г. е изискал от ищеца да „конкретизира заявените основания за недействителност“ и „на какво основание претендира сумата по осъдителния иск“.

Окръжен съд-В. намира, че постановеното определение е неправилно и следва да бъде отменено поради следното:

В случая в исковата молба подробно са въведени няколко различни основания за нищожност. Когато по делото са въведени различни основания за нищожност на договор (по чл. 26 ЗЗД), съдът е длъжен да ги обсъди и да даде отговор по всяко едно от релевираните твърдения.

Съдът подлага на преценка събраните доказателства спрямо всяко от посочените от страната правни основания (например липса на съгласие, противоречие с императивен закон, накърняване на добрите нрави или заобикаляне на закона). Съдът следи служебно за нищожност доколкото пороците произтичат пряко от съдържанието и формата на самия договор или от установените по делото факти, съгласно Тълкувателно решение № 1/2020 г. на ОСГТК. Съдът не е обвързан буквално от дадената от страните правна квалификация, а е длъжен сам да прецени към кое точно правно основание по закона принадлежат фактическите твърдения.

Така в Решение № 97/2013 г. на I т.о. на ВКС вижда критериите за определяне вида на съединяването на исковете в това: 1) дали основанията, на които те са предявени, се изключват или могат да са налице едновременно и независимо едно от друго и 2) какви са правните последици от уважаването на всеки един от исковете. Основанието на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се позовава ищеца, за да извлече претендираното право, което пък се свързва със заявения петитум на иска. Щом определянето на основанието на предявения иск е процесуално задължение на съда, то той извършва и преценка за съотношението, в което се намират помежду си съединените искове, без да е обвързан от изявлението на ищеца относно обективното съединяване на исковете (вж. в този смисъл мотивите на Решение № 527/21.06.2010 г. по гр. д. № 1363/09 г. на IV г. о. на ВКС). Така е и защото излагането на едни и същи факти, обуславящи порок на сделката, може да бъде свързано от ищеца с различни основания за нищожност. В който случай подвеждането на конкретните факти под някое от основанията по чл.

26 ЗЗД, е въпрос на правна квалификация на иска.

В практиката се приема още, че при кумулативно заявени с една искова молба няколко претенции, ако съдът, с оглед на техните основания счете, че те не могат да съществуват едновременно, следва да даде указания на ищеца да заяви поредността, при която желае да се разгледат исковете. Предвид изявлението на ищеца, исковете могат да се разгледат като 2 алтернативни – ако той заяви, че е без значение на кое основание ще бъде уважен искът (Определение № 586/14.10.2010 г. по ч. гр. д. № 476/10 г. на IV г. о.) или като евентуални – ако не се уважи искът на едно от въведените основания, посочен като главен, той да се уважи на друго от заявените основания. Ако обаче ищецът не направи такова изявление или поддържа исковете при условията на кумулативност, съдът следва да ги разгледа в поредност, съответна на естеството на правоотношението (Определение № 494/05.08.2011 г. по ч. гр. д. № 267/11 г. на IV г. о.).

По тези съображения ВдОс в настоящия състав приема, че дадените указания от БРС са неправилни, поради което неизпълнението им от страната не може да бъде основание за прекратяване на производството. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Искането за присъждане на разноски в настоящото производство е неоснователно, Отговорността на страните за направените разноски е уредена в разпоредбите на чл.78, ал.1 – 11 ГПК. За да бъдат присъдени разноски на страните, е необходимо същите да бъдат поискани, като разпоредбата на чл.81 ГПК регламентира задължение на съда да се произнесе по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, т.е. с постановяване на определение за прекратяване на делото или решение по съществото на правния спор. В случая делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, т.е. не се касае за окончателен акт на съда.

Водим от горното, В.ският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 273 от 28.05.2026 г., постановено по гр.д. № 51/2026 г. по описа на Районен съд - Б..

ВРЪЩА гр.д. № 51/2026 г. по описа на РС - Б., съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Оставя без уважение искането за присъждане на разноски, направено във въззивната частна жалба от М. П. П., чрез адвокат А. М..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3