Решение № 260523 от 13.10.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 13.10.2020 год.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІI „В“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на втори юли през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

Мл. с. МАРИЯ

ИЛИЕВА при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева гражданско дело № 879 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 42695 от 31.08.2018 г., постановено по гр. дело № 17404/2017 г., Софийският районен съд, ГО, 154-ти състав, е отхвърлил предявения от Н.И.С. срещу „Б.Д.“ ЕАД иск с правно основание чл. 57, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи от 2009 г. (отм.) за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лева, представляваща обща стойност на извършените за периода от 10.09.2016 г. до 17.09.2016 г. три броя неразрешени платежни операции с банкова дебитна карта Visa debit ray Wave № ******** (посочена в исковата молба с последни цифри 0943) по договор за издаване и обслужване на дебитни карти на физически лица от 03.12.2015 г., ведно със законната лихва от 22.03.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 45,09 лева - мораторна лихва върху главницата за периода от 11.10.2016 г. до завеждане на делото. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът е осъден да заплати на ответника сумата в размер на 450,00 лв. – разноски в първа инстанция.

В законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от Н.И.С. чрез адв. В.В., в която прави оплаквания, че неправилно първоинстанционният съд, анализирайки събраните по делото доказателства, е отхвърлил предявения иск, в подкрепа на което излага подробни доводи. Сочи, че неправилно съдът е приел, че ищцата не е изпълнила задължението си по чл. 53, ал. 1, т. 3 от ЗПУПС след получаване на платежния документ да предприеме всички разумни действия за запазване на неговите персонализирани защитни характеристики, както и задълженията си по чл. 23 от ОУ да ползва банковата карта само лично, поради което е действала с груба небрежност. Излага, че съгласно чл. 56 от ЗПУПС, в случай на оспорване на платежната операция от клиента, доставчикът на платежни услуги е този, който трябва да установи автентичността на платежната операция, което не е сторено, като твърди, че ответникът не е установил и наличието на хипотезите на чл. 58, ал. 1 и 2 от ЗПУПС (отм.), а именно, че платецът не е успял да запази персонализираните защитни характеристики на платежния инструмент или че загубите са причинени чрез измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл. 53 умишлено или поради груба небрежност, тъй като по делото се установява, че ищцата е унищожила веднага получения от нея ПИН код и е съхранявала банковата карта във вътрешния джоб на дамската си чанта. Сочи, че ищцата не е имала възможност да проверява наличността по банковата си сметка, тъй като живее в село Дондуково, а пенсията си тегли от АТМ в гр. Лом. Осен това излага, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че банковата карта е липсвала, каквото обстоятелство не се установява по делото, а установено е единствено, че когато ищцата е отишла да тегли пари с банковата си карта на 20.09.2016 г., средствата по нея са били изтеглени. Навежда доводи, че ответното дружество не е изпълнило задължението си да осигури видео наблюдение на АТМ. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока за отговор на въззивната жалба такъв е постъпил от въззиваемата страна „Б.

ДСК“ АД, в който оспорва въззивната жалба по подробно изложени в отговора доводи за липса на предпоставките по ЗПУПС (отм.) за ангажиране отговорността на Б.та за оспорените платежни операции. Твърди, че операциите са регистрирани при Б.та надлежно и не са засегнати от технически повреди или други недостатъци, което се установява от събраните по делото доказателства – трите операции са регистрирани чрез правилно въведен ПИН на ищцата от първия път, без предхождащи неуспешни опити, което се потвърждава от заключението на приетата по делото СТЕ. След сключване на договора за издаване и обслужване на дебитна карта същата била използвана само 5 пъти, като транзакциите не са засегнати от техническа повреда или друг недостатък, освен това на АТМ е разчетен оригиналният чип на картата. Прави обстоен доказателствен анализ. Прави искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение да бъде потвърдено.

Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено следното:

Между страните не е спорно и по делото се установява, че същите са били валидно обвързани от Договор за издаване и обслужване на дебитни карти за физически лица от 03.12.2015 г., по силата на който ищцата е държател на дебитна карта Visa debit ray Wave № *********.

Между страните не е спорно, че неразделна част от договора са приложените по делото Общи условия на Б.та по договора за издаване и обслужване на дебитни карти на „Б.Д.“ ЕАД, в сила от 18.05.2015 г., по подписани от ищцата.

Според чл. 23, ал. 1 от ОУ клиентът се задължава да ползва картата само лично и в съответствие с условията за издаване и ползване, предвидени в Договора и ОУ, като според ал. 2 на същия текст клиентът е длъжен да пази карата, записаната върху нея информация и персонализираните ѝ защитни характеристики. Съгласно чл. 40, ал. 3 от ОУ клиентът е длъжен да пази своя ПИН в тайна, като не го съобщава на никого, не го записва върху картата или върху каквато и да е вещ, която съхранява заедно с картата, и да вземе всички други необходими мерки срещу узнаването му от трети лица. Според чл. 44 от същите ОУ, клиентът е длъжен да пази картата с грижата на добър стопанин, като вземе всички необходими мерки срещу загубата, унищожаването, повреждането ѝ, както и узнаване на данни, записани върху картата или нейните персонализирани защитни характеристики от трети лица.

Според чл. 46, ал. 1 от ОУ, в случаите на изгубване, противозаконно отнемане, унищожаване, повреждане, подправяне или използване по друг неправомерен начин на картата, Клиентът е длъжен да уведоми Б.та незабавно, като съобщи личните си данни или по възможност номера на картата или на сметката си.

Според чл. 51, ал. 1 от ОУ, в случай на неразрешена транзакция Б.та възстановява на клиента стойността на неразрешената транзакция и, когато е необходимо, възстановява сметката на клиентите в състоянието, в което тя би се намирала преди изпълнението на транзакцията, в срок от 21 дни след получаване на уведомлението по чл. 50. Според ал. 2 разпоредбата не се прилага и клиентът понася загубите свързани с всички неразрешени транзакции, произтичащи от използване на изгубена, открадната или незаконно присвоена карта, когато клиентът не е успял да запази персонализираните защитни характеристики на картата, до размера от 300 лв. Според чл. 51, ал. 3 от ОУ клиентът понася всички загуби, независимо от размера им, свързани с неразрешени транзакции, ако ги и е причинил чрез измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията си по Договора или тези Общи условия умишлено или поради груба небрежност.

По делото се установява, че в срока на действие на

Договора за издаване и обслужване на дебитни карти за физически лица от 03.12.2015 г., ищцата е уведомила ответника чрез искане за оспорване на транзакции вх. № 16-10-20128/19.09.2016 г. за неоторизирани транзакции – тегления на АТМ D0011103 в гр. Брусарци, извършени на 10.09.2016 г., в 11:46 часа за сумата от 400 лева, на 14.09.2016 г., в 11:40 часа за сумата от 400 лева и на 17.09.2016 г., в 12:43 часа за сумата от 200 лева.

Между страните не е спорно и се установява, че ответникът е отказал да изплати на ищцата сочените суми, за което е уведомил същата с писмо рег. № 16-10-20128 от 03.10.2016 г. и материалите по преписката са изпратени на Помирителна комисия за платежни спорове при Комисията за защита на потребителите.

По делото не е спорно и се установява, че АТМ

D0011103 в гр. Брусарци е било технически изправно, като по него не са установени технически повреди или друг недостатък.

Обстоятелството, че ищцата е теглила суми на

02.09.2016 г. и на 07.09.2016 г. от гр. Лом, съответно от АТМ № 057624, поддържан от „Райфайзенбанк България“ ЕАД и от АТМ № D0031108, поддържан от „Б.Д.“ ЕАД, се установява от представените по делото извлечения от сметки. От писмото с изх. № 116035/23.11.2017 г. от „Райфайзенбанк България“ ЕАД, се установява, че соченият АТМ № 057624 се поддържа от Б.та и е имал прекъсване на 01.09.2017 г. за периода от 08:33 до 08:38 часа.

От приетото заключение на вещото лице по техническата експертиза, изготвена от вещото лице А.К., на която съдът два вяра като компетентно изготвена и безпристрастна, както и от разясненията му, дадени в съдебно заседание, се установява, че с дебитната карта на ищцата са извършени тегления на 01.09.2016 г. в 17:26 часа, осчетоводено на 02.09.2016 г. на АТМ № 057624, поддържан от „Райфайзенбанк България“ ЕАД в гр. Лом, на 07.09.2016 г. в 12:47 часа, от АТМ № D0031108, поддържан от „Б.Д.“ ЕАД, в гр. Лом и от АТМ D0011103 в гр. Брусарци, извършени на 10.09.2016 г., в 11:46 часа – за сумата от 400 лева, на 14.09.2016 г., в 11:40 часа - за сумата от 400 лева и на 17.09.2016 г., в 12:43 часа - за сумата от 200 лева. Всички суми са изтеглени чрез платежната карта, като е бил прочетен EMV чипа на същата и е въведен правилният ПИН код - във всички случаи от пръв опит, поради което от заключението се установява, че при всички транзакции е използвана оригиналната банкова карта, а не нейно копие.

От показанията на разпитания свидетел Б.П.Г., преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК (свидетелката е приятелка на ищцата) се установява, че свидетелката е виждала ищцата да тегли средства само от АТМ в гр. Лом, като на 07.09.2016 г. двете ходили заедно до гр. Лом, където за кратко имало проблем с АТМ. След това, около 20.09.2016 г. свидетелката придружила ищцата до гр. Лом, в клон на „Б.Д.“ ЕАД, където ищцата установила, че ѝ липсват 1000 лева от банковата сметка. За случая свидетелката уведомила полицията, където както се установява от представените писмени доказателства, било образувано досъдебно производство № 247/2016 г. по описа на РУ – Монтана, пр. пр. № 2114/2016 г. на Окръжна прокуратура – Монтана, за престъпление по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, което е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК – поради неразкриване извършителя на престъплението.

Други релевантни за спора доказателства не са представени.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Според настоящият състав на въззивния съд, разгледано по същество, решението е неправилно по следните съображения:

Правилно първоинстанционният съд е приел, че за да бъде уважен искът, в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че между страните е съществувало облигационно отношение по договор за издаване и ползване на дебитна карта, съгласно който ответникът се е съгласил да извършва платежни услуги на ищеца, че такава услуга е извършена и стойността на неразрешените платежни операции. В тежест на ответника, при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК е да докаже условията за прилагането на чл. 58 от ЗПУПС (отм.), както и автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяване, както и че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък (чл. 56 от ЗПУПС) или че платецът е действал при груба небрежност, като не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 53 от ЗПУПС.