Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 45 от 20.03.2024, Районен съд - Пещера

Съд
Районен съд - Пещера
Дело
Административно наказателно дело 1/2024
Вид
Определение № 45
Подписан
20.03.2024
В сила
12.06.2024
Състав
РОСИЦА ИЛИЕВА ВАСИЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 58д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 1, ал. 2 · Кодекс на труда
  • чл. 414, ал. 3 · Кодекс на труда
  • чл. 416, ал. 5 · Кодекс на труда
  • чл. 62, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 45 гр. Пещера, 20.03.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III НАК. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ИЛ. В.А като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. В.А Административно наказателно дело № 20245240200001 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 63д от ЗАНН.

С Решение № 4/12.02.2024 г. по АНД № 20245240200001 по описа на Районен съд – Пещера за 2024 г. е изменено Наказателно постановление № 13-2300563/30.11.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което на жалбоподателя С. В. А., ЕГН **********, с адрес: с. Исперихово, ул. „***“ № ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лв. (две хиляди лева), на основание чл.

416, ал. 5 от КТ във вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, за извършено нарушение по чл.

62, ал. 1 от КТ във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, като е намален размера на наложеното на жалбоподателя С. В. А. административно наказание „глоба“ от 2000,00 лв. на 1500,00 лв. (хиляда и петстотин лева).

Със същото решение С. В. А. е осъден да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София сумата в размер на 80,00 лв.

(осемдесет лева), представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото.

По делото е постъпила молба с вх. № 1229/29.02.2024 г. от адв. Л. М. – пълномощник на жалбоподателя С. А., с която се иска изменение на постановеното по делото Решение № 4/12.02.2024 г. в частта за разноските. В същата се сочи, че обстоятелството, че с решението на районния съд наказателното постановление (НП) не е отменено, не означава, че жалбоподателят е лишен от право на разноски. Твърди се, че разноските следва да бъдат присъдени съразмерно на уважената част от иска. Поддържа се, че тъй като НП е изменено, като наложената глоба е намалена от 2000 лв. на 1500 лв., то това означава, че искът на жалбоподателя е уважен до размер на 1/4, а този на ответника – до размер 3/4, поради което и в тези пропорции следва да бъдат уважени и насрещните искания за разноски. Така по 1 съразмерност в полза на жалбоподателя следвало да бъдат присъдени разноски в размер на 150,00 лв., а в полза на ответника по жалбата – юрисконсултско възнаграждение в размер на 60,00 лв.

На основание чл. 248, ал. 2 от ГПК вр. чл. 144 от АПК препис от молбата за изменение на решението в частта за разноските е изпратен на насрещната страна - административнонаказващия орган, с указание, че има право в едноседмичен срок от получаването на съобщението да подаде отговор. В указания едноседмичен срок административнонаказващият орган не е депозирал писмен отговор.

Съдът, като съобрази, че молбата е подадена в срока, предвиден в закона (изпратена е по пощата на 28.02.2024 г., видно от пощенското клеймо върху плика), от надлежно легитимирана страна – жалбоподателя, намира, че същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата е основателна, въпреки че настоящият съдебен състав не споделя доводите, изложени в нея.

Съображенията за това са следните:

Според разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Съгласно чл. 144 от АПК за неуредените въпроси се прилага ГПК.

Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване на решението, а когато то е необжалваемо в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта за разноските.

На настоящия съдебен състав е служебно известно, че в практиката на съдилищата съществуват различни мнения относно това на кого и в какъв размер следва да се присъдят разноски в случите, в които НП не е отменено, а е изменен само размера на наложената на нарушителя санкция. Според едното схващане, в този случай следва да намери приложение принципът, важащ в гражданския процес и разноските да се присъдят съразмерно на страните, съгласно правилото на чл. 78 от ГПК. Според другото виждане, в такава хипотеза разноски се дължат само в полза на административнонаказващия орган, доколкото е установено, че жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение, като без значение е какъв е окончателният размер на санкцията, определена от съда.

2

Настоящият съдебен състав споделя второто становище. След като изходът на спора не е отмяна на оспореното НП, а напротив установено е извършено административно нарушение, за което е повдигнато административно обвинение, като е намален само размера на санкцията, определен от административнонаказващия орган (какъвто е настоящият случай), нарушителят не би следвало да има право на разноски. Настоящият съдебен състав счита, че законодателят ясно и изрично е посочил, че разноски в полза на жалбоподателя следва да се дължат само при отмяна на обжалвания акт (арг. чл. 143 от АПК ). Не е налице някаква непълнота, която следва да бъде запълнена със субсидиарното прилагане на ГПК по аргумент от чл. 144 от ГПК в случаите, когато се изменя или потвърждава акта по чл. 58д от ЗАНН (в този смисъл Определение № 2369/01.04.2021 г. по адм.д. № 2503/2021 г. по описа на АССГ, XV касационен състав, Определение № 10316/24.11.2023 г. по адм.д. № 10493/2023 г. по описа на АССГ, XXVIII касационен състав).

При съобразяване на разпоредбата на чл. 143 от АПК следва да се приеме, че когато обжалваното НП се потвърждава или изменя, то разноските са в полза на наказващия орган, тъй като отговорността на нарушителя е законосъобразно ангажирана. Само когато НП се отменя разноските са в полза на нарушителя, тъй като той е бил наказан незаконосъобразно.

При възприемане на този подход настоящият съдебен състав съобрази и това, че когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, без значение дали впоследствие наложеното му наказание е било изменено (намалено, увеличено и т. н.) от контролиращата инстанция. От значение е единствено дали подсъдимият е признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние. В тази връзка, дори горната инстанция да измени присъдата и да намали наказанието, то размерът на разноските не се променя, тъй като той не е обвързан с размера на санкцията.

Дела, като настоящото, имат за предмет деяния, представляващи административни нарушения, които с оглед по-ниската степен на обществена опасност се наказват по административен ред и не са престъпления по смисъла на НК, тоест касае се за вид наказателна отговорност, а не гражданска такава. Предвид това, частичното уважаване на осъдителен граждански иск не може да се приравнява на намаляването на наказанието в административнонаказателните производства, тъй като в единия случай се касае за гражданска претенция за определени суми, а в другия - за наказание за извършено нарушение, което се налага по справедливост от съда.

Въпреки гореизложеното, доколкото актуалната практика на касационната инстанция – Административен съд – Пазарджик възприема становището, че в хипотеза, при която се изменя размера на наложеното административно наказание, разноски се дължат по съразмерност (в този смисъл Определение № 199/13.10.2021 г. по к.ч.а.н.д. № 762/2021 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, X касационен състав), настоящият съдебен състав, макар и да не споделя това виждане, счита, че 3 следва да зачете становището на касационната инстанция и да присъди на страните разноски съразмерно с намаления размер на санкцията.

В процесния случай и двете страни са претендирали разноски.

Жалбоподателят е поискал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лв. с начислен ДДС, за заплащането на което по банков път е представил писмени доказателства - фактура.

Релевираното от административнонаказващия орган възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е в минималния размер (500,00 лв. + 100,00 лв. ДДС = 600,00 лв.), предвиден в чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая следва да се съобрази и това, че дължимият ДДС се начислява върху възнаграждението по цитираната Наредба и се счита за неразделна част от дължимото адвокатско възнаграждение. От своя страна административнонаказващият орган е бил защитаван от юрисконсулт в производството по делото. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д от ЗАНН, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Съгласно чл. 27е от НЗПП възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80,00 лв. до 120,00 лв. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, производството е разгледано в едно съдебно заседание, разпитани са четирима свидетели. Ето защо, съдът счита, че юрисконсултското възнаграждение в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София следва да бъде определено в минималния размер от 80,00 лева.

Предвид обстоятелството, че НП е изменено и практиката на касационната инстанция (която към настоящия момент не е променена ) за съразмерно присъждане на разноски в случаи като настоящия, в крайна сметка на жалбоподателя следва да се присъдят по съразмерност разноски в размер на 150,00 лв. с начислен ДДС, а на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София - разноски в размер на 60,00 лв., вместо 80,00 лв.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 248 от ГПК вр. чл.

144 от АПК вр. чл. 63д от ЗАНН, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, Решение № 4/12.02.2024 г. по АНД № 20245240200001 по описа на Районен съд – Пещера за 2024 г. в частта за разноските, като:

НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на присъдените в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото, дължими от С. В. А., ЕГН **********, с адрес: с.

Исперихово, ул. „***“ № ***, от 80,00 лв. (осемдесет лева) н а 60,00 лв.

(шестдесет лева).

4

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.

София да заплати на С. В. А., ЕГН **********, с адрес: с. Исперихово, ул.

„***“ № *** сумата в размер на 150,00 лв. (сто и петдесет лева) с начислен ДДС, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото.

Определението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Пазарджик (арг. чл. 248, ал. 3 от ГПК вр. чл. 144 от АПК).

Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________ 5