Решение № 928 от 19.06.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 928 гр. Русе, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Н. Великова при участието на секретаря Светла К. Г. като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело № 20224520104513 по описа за 2022 година

Ищецът Агенция за събирания на вземания ЕАД твърди, че на 05.07.2018 г. между „Кредисимо“ ЕАД и ответникът М. Р. Г. бил сключен договор за потребителски кредит с № 1102916, като кредитодателят предоставил на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 2000 лева, със срок на кредита 18 месеца, размера на погасителните вноски били в размер на 130,72 лева, лихвеният процент по кредита бил 21,24 %, ГПР – 50 %, като всички плащания били в общ размер на 2352,96 лева На същата дата между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД бил сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по договор за потребителски кредит № 1102916, като възнаграждението на поръчителя било в размер на 127,97 лева на месец за период от действие на договора за кредит, и то се дължало на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план по т. 1.4.

На 05.07.2018 г. между ответника и „Ай Тръст“ ЕООД бил сключен и договор за предоставяне на поръчителство във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя.

Поради неизпълнение на задължението си по договора за потребителски 1 кредит от страна на ответника, същото било изпълнено от солидарно отговорния длъжник „Ай Тръст“ ЕООД.

На 23.08.2021 г. било подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на което вземането на „Ай Тръст“ ЕООД, във връзка с договор за предоставяне на поръчителство от 05.07.2018 г. прехвърлил в собственост на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

В изпълнение на изискванията на закона по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на ответника било изпратено уведомление за извършената цесия от страна на „Ай Тръст“ ЕООД с изх. № УПЦ-П-КРС-АТ/1102916 от 23.08.2021 г. с известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД, което се върнало в цялост.

Било изпратено и уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-КРСАТ/1102916 от 13.09.2021 г. с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството на пълномощник на цедента до ответника.

Тъй като длъжникът не изпълнил задължението си на 29.04.2022 г. било подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и било образувано ч. гр. дело № 2289/2022 г. по описа на РРС. С издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 1156/03.05.2022 г. било разпоредено на ответника да заплати на ищеца сумата от 1708,92 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва за периода от 29.04.2022 г. до изплащане на вземането; сумата от 251,88 лева – възнаградителна лихва за периода от 29.10.2018 г. до 31.12.20196 г.,сумата от 958,69 лева – обезщетение за забава за периода от 30.10.2018 г. до 29.04.2022 г., както разноски в производството размер на 108,39 лева, но ответникът в срок е подал възражение, поради което бил предявен настоящия иск.

Искат да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1708,92 лева – главница на „Кредисимо“ ЕАД, във връзка с договор за потребителски кредит № 1102916; 251,88 лева – възнаградителна лихва за периода от 29.10.2018 г. до 31.12.2019 г., във връзка с договор за потребителски кредит № 1102916; 958,69 лева – обезщетение за забава за периода от 30.10.2018 г. до 29.04.2022 г., ведно със законната лихва върху 2 главницата, считано от 29.04.2022 г. до окончателното й изплащане.

Ответникът М. Р. Г. оспорва предявените искове.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна и правна страна следното:

По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 03.05.2022 г. по гр. д. № 2289/2022 г. по описа на РРС, с която е разпоредено на длъжника М. Р. Г. да заплати на ищеца сумите в размер на: от 1708,92 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва за периода от 29.04.2022 г. до изплащане на вземането; сумата от 251,88 лева – възнаградителна лихва за периода от 29.10.2018 г. до 31.12.2019 г.,сумата от 958,69 лева – обезщетение за забава за периода от 30.10.2018 г. до 29.04.2022 г., както разноски в производството размер на 108,39 лева. В срока по чл.414 от ГПК –длъжникът М. Р. Г. възразил писмено срещу заповедта за изпълнение и съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.

Съгласно представения по делото Договора за потребителски кредит 1102916/05.07.2018 г. сключен по електронен път между Кредисимо ЕАД и ответника дружеството му било предоставило в заем сумата от 2000 лева, чрез Изипей АД която следвало да погаси на 31.12.2019 г.

Представен е и договор за поръчителство сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и ответника обезпечаващ договора за кредит, сключен по електронен път чрез използване на индивидуално генериран шестцифрен код за достъп, като ответникът се задължил да заплати на това дружество по договора сумата от 127.97 лева на месец за периода на действие на договора за кредит.

Ай Тръст ЕООД и Кредисимо ЕАД сключили договор за поръчителство на 05.07.2018 г., като ищецът се задължил да отговаря солидарно с ответника по сключения Договора за потребителски кредит 1102916/05.07.2018 г.

Съгласно заключението на назначената по делото експертиза размерът на непогасените задължения по процесния Договор за потребителски кредит №1102916/05.07.2018 г. датата на депозиране на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда 29. 01.2022 г. било: - главница в общ размер на 1 708,92 лв. падежирала в периода от 21. 10.2018г. до 31.12.2019 г. вкл., договорна лихва в общ размер на 240,13 лв. начислена за периода от 30.09.2018 г, до 31.12.2019 г. и дължима в периода от 31.10.2018 г. до 31.12.2019 г. вкл., лихва за забава 3 върху просрочена главница- 499.70 лв., начислена за периода 01.11.2018 г. до 28.04.2022 г. По Договора за потребителски кредит 1102916/05.07.2018 г. не била обявявана предсрочна изискуемост и същият бил падежирал на 31.12.2019 г. Реално плащане на дължими суми от страна на Ай Тръст ЕООД към Кредисимо ЕАД по процесния договор не било извършено, а дължимите суми в общ размер от 2392.03 лв.били прихванати по насрещни разчети между двете дружества на 20.08.2021 г. , както следва 1708,92 лв.- главница, договорна лихва в общ размер на 240,13 лв. начислена за периода от 30.09.2018 г, до 31.12.2019 г. и дължима в периода от 31.10.2018 г. до 31.12.2019 г. вкл., лихва за забава върху просрочена главница-380.07 лв., начислена за периода 01.11.2018 г. до 19.08.2021 г. Размерът на ГПР по процесния договор бил в размер на 247.50%.

На 23.08.2021 г. било подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на което вземането на „Ай Тръст“ ЕООД, във връзка с договор за предоставяне на поръчителство от 05.07.2018 г. прехвърлил в собственост на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

Било изпратено уведомление от „Ай Тръст“ ЕООД с изх. № УПЦ-ПКРС-АТ/1102916 от 23.08.2021 г. до ответника за извършената цесия с известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД, което се върнало в цялост.

Било изпратено и уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-КРСАТ/1102916 от 13.09.2021 г. с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството на пълномощник на цедента до ответника, което било получено от ответника на 15.09.2021 г.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск, в производството, по което ищецът цели да установи, че ответникът му дължи парични суми по цедирано вземане по сключен договор за поръчителство въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение в законоустановения срок за 4 недължимост на сумите.

Разгледан по същество, същият се явява частично основателен.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането поражда действие между цедента и цесионера с постигането на съгласие между тях, а по отношение на третите лица и на длъжника от момента на съобщаването на цесията на длъжника от предишния кредитор.

По делото ищецът е ангажирал доказателства, от които се установява изпращане на уведомяването на длъжника за цесията и получаването му лично от него.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че във формираната с редица решения практика на ВКС (вж. Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д.

№ 12/2009 г., II т. о., ТК и др.), безпротиворечиво се приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл. 235, ал.

3 от ГПК.

Дори да се приеме, че ответникът не е получил уведомлението, като приложение към исковата молба ищецът е представил и уведомително писмо за извършеното прехвърляне на вземанията, изходящо от цедента и адресирано до ответника в качеството му на длъжник. Уведомлението, заедно с исковата молба и останалите писмени доказателства, се счита връчено на ответника, поради което следва да се приеме, че прехвърлянето на вземанията по сключения договор за потребителски кредит в полза на ищеца е произвело действие спрямо последния, още повече, когато той не твърди, че е извършил плащане на задължението си на стария кредитор (в този смисъл Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК, Решение №198 от 18.01.2019г. по т.д. №193/2018г. на І т.о. на ВКС).

С оглед горното следва да се приеме, че по отношение на длъжника 5 цесията е породила правно действие.

Според текста на чл.143, ал.2 от ЗЗД, длъжникът не отговаря към поръчителя, ако е изпълнил задължението, пред дае бил уведомен за направеното от поръчителя плащане. Ако поръчителят е изпълнил задължението, без да уведоми за това длъжника, последният може да му противопостави възраженията, които е могъл да направи на кредитора при изпълнението. И в двата случая поръчителят може да иска връщането на онова, което кредиторът недължимо е получил.

Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК /ДВ, бр.100/2019 г./ съдът служебно следи за наличието на неравноправна клаузи в договор, сключен с потребител.

Приложеният към заявлението договор попада под приложното поле на Закона защита на потребителите - кредитополучателят отговоря на дефиницията за „потребител” по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.

Контрактът има за предмет предоставяне на финансови услуги, свързани с дейността на кредитна институция по смисъла на § 13, т.12 от ДР. на ЗЗП. По отношение на договора е приложим и ЗПК. Заявителят черпи правата си от Договор за предоставяне на поръчителство от 05.07.2018 год., който длъжникът сключил с Ай Тръст ЕООД във връзка с Договор за потребителски кредит № 1102916/05.07.2018 год., сключен между длъжника и Кредисимо ЕАД.

В конкретния случай сключеният договор за паричен заем е недействителен, като неотговарящ на изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.