Решение № 719 от 19.05.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 719 гр. София, 18.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20211000501667 по описа за 2021 година

С решение № 260141 от 8.01.2021 г., по гр.д. № 12349/19 г., СГС, І-10 св, отхвърля предявения от Б. М. М. срещу С. Б. М. иск с правно основание чл.

59, ал. 3 ЗС за установяване, че е погасено поради неупражняването му в 5годишен срок правото на ответницата на ползване върху недвижим имот, находящ се в гр. ***, ж.к. ***, бл. **-***, ет. *, ап. **, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения, със застроена площ от 76, 16 кв.м., заедно с избено помещение, и 0, 626 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, с идентификатор ***, дарен на ищеца М. с нотариален акт за дарение № 9 от 08.10.1990 г., том XXXI, дело № 7203/1990 на нотариус П. при Софийска нотариална служба.

Със същото решение се отменя на основание чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД договора за дарение, сключен с нотариален акт за дарение № 9 от 08.10.1990 г., том XXXI, дело № 7203/1990 на нотариус П. при Софийска нотариална служба по отношение на 1/2 ид.ч. от недвижим имот, представляващ описания по-горе апартамент, по иска, предявен от С. Б. М. срещу Б. М. М..

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от Б. М. М.. Твърди, че 1 петитумът на насрещния иск е формулиран непрецизно, тъй като не е използвана думата „издръжка“, посочена в закона, като съдът е разгледал иска по чл. 227 ЗЗД при противоречие между обстоятелствена част и петитум.

Счита, че съдът не е оценил надлежно финансовото състояние на ищцата и нейните нужди, както и възможностите на ответника по иска по чл. 227 ЗЗД.

Оспорва, че е налице отказ за даване на издръжка, като сочи, че ако е конкретизиран размера на същата, той заявява готовност да я изплаща. В тази връзка отново подчертава, че ищцата, основавайки се на високите си разходи след развода, е претендирала обезщетение за ползване на спорния имот, а не издръжка. Счита, че поканата за даване на издръжка не може да бъде инкорпорирана в самата искова молба. Намира, че доклада на съда не е пълен, както и че неоснователно са отхвърлени доказателствени искания. Сочи, че съдът е нарушил правилото за преклузия, като е приобщил доказателства, депозирани извън посочения в ГПК срок – л. 199-201, 202-236 от делото.

Оспорва извода на съда, че се касае до заем за послужване между страните относно процесния апартамент. Твърди, че ищцата разполага с имущество, от което може да се издържа, както и че здравословното й състояние не е съответно надлежно установено по делото, като твърди, че то е добро.

Представя писмени доказателства и прави искане за СИЕ, по задачи посочени във въззивната жалба. Моли да се отмени решението, да се уважи иска, предявен от жалбоподателя и да се отхвърли този на ищцата.

Ответницата по жалбата С. Б. М. оспорва същата. Подчертава, че след развода М. разполагала с недостатъчни средства за издръжката си, която се обуславяла и от силно влошеното й здравословно състояние. Твърди, че между страните действително е съществувал неформален договор за послужване относно процесния имот, за което свидетелстват фактите, че в него се намират вещи на М., че тя го посещавала периодично, имала ключ от него, претендирала с нотариална покана обезщетение за неговото ползване, заплащала заедно с бившия си съпруг данъците за жилището, отказала имота да се продаде за подпомагане на фризьорски бизнес за съпругата на ищеца и пр. Счита, че всички доказателствени искания на ищеца са надлежно разгледани от съда, а новите му – съответно преклудирани, неотносими, а задачите за СИЕ - недопустими. Изтъква, че М. не може да реализира доходи от имотите, върху които има право на ползване, тъй като достъпът й до тях е ограничен. Прилага писмени доказателства, касаещи влошените отношения 2 между страните.

Въззивната жалба е подадени в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 59, ал. 3, пр. 2 ЗС и насрещен иск по ч. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД.

Първоначално делото е образувано по искова молба, подадена в СРС от Б. М. М. срещу С.Б. М., негова майка. Ищецът твърди, че по силата на договор за дарение на недвижим имот от 1990 г., придобил процесния апартамент от родителите си С. и М. М., които си запазили вещното право на ползване. Твърди, че на 01.04.1997 г. родителите му напуснали жилището и правото на ползване не се упражнявало. Ищецът отдавал под наем апартамента, за който ползвателите не извършвали никакви действия по съхранение, заплащане на сметки и пр. Твърди се, че за период повече от 20 г. ответницата не е упражнявала правото си да ползва имота, поради което същото се е погасило поради давност, предвидена в чл. 59, ал. 3 ЗС. Моли да се признае, че правото на ползване е погасено, както и да се отмени нотариалният акт за дарение № 9 от 1990 г.

Ответницата С. Б. М. оспорва иска, като сочи, че от края на месец март 1996 г. предоставила на ищеца и семейството му ползването на имота по силата на договор за заем за послужване, като е оставила в дома всички намиращи се там движими вещи - мебели, бяла и черна техника, посуда, чаршафи, завивки и възглавници, сувенири, книги и пр. Сочи, че никога не била канена да освободи имота от принадлежностите си. Твърди, че не е спирала да упражнява правото си на ползване, че заедно с бившия си вече съпруг е заплащала данъци и такси за имота, разполагала с ключ от жилището, редовно го е посещавала, като в продължение на години почти всеки петък е вземала децата на ищеца при себе си, а в неделя - ги е връщала.

Сочи, че се е съгласила имота да се предоставя под наем от ищеца за подпомагане на бюджета му и тъй като съпругата му останала без работа.

На свой ред С.М. предявява насрещен иск срещу сина си Б.М., като претендира договорът за дарение да бъде отменен по отношение на 1/2 ид. ч. от процесния недвижимия имот, като твърди, че след като се е развела с 3 бащата на ищеца през 2018 г., за нея е възникнала нужда от издръжка, тъй като доходите й да покрива нуждите си били недостатъчни. Твърди, че отправила покана до ответника М., но последният отказал да й предостави средства.

Ответникът по насрещния иск Б.М. оспорва същия, като в писменият си отговор е оспорил „нуждата й от материална подкрепа“ – л. 12, делото на СГС. Счита, че не е канен да осигурява такава, като подчертава, че в получена от него покана не е посочена необходимост от издръжка. В писмения отговор са анализирани подробно предпоставките на иска по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД.

Сочи, че майка му разполага с недвижимо имущество, от което може да се издържа, както и че са във влошени отношения и няма личен контакт с нея за да й я осигури. Твърди още, че няма доказателства, които да установят, че самият М. има финансова възможност да дава издръжка на майка си, без да засегне своите лични нужди и тези на лицата, на които дължи такава – деца и съпруга.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Пред настоящата инстанция няма спор, че с договор за дарение от 8.10.1990 г., сключен с н.а. № 9 от 1990 г. С. Б. М. и М. Б. М. са дарили на сина си Б. М. М. процесния апартамент № 25, находящ се в г ***, ж.к. ***, бл.

-**-***, ет. *, като са запазили за себе си правото да ползват жилището до края на живота си.

Няма спор, че от пролетта на 1996 г. С.М. не обитава фактически имота, както и че той се е ползвал лично от Б.М. и семейството му, а след това от други лица, срещу наем и задължение за поддръжка.

По делото е представена нотариална покана от 11.03.2019 г. от С.М., връчена на ответника М. на 13.03.2019 г. (л. 34), в която се съдържа изявление, че тъй като достъпът до имота е ограничен, се иска същият да бъде предаден, а от датата на получаване на поканата се претендира обезщетение от 500 лв. за ползването на апартамента.

Видно от решение на ТЕЛК от 16.12.2016 г. (л. 56) на ищцата М. е определена 94 % пожизнена ТНР, с нужда от чужда помощ, поради невъзможност да се придвижва и обслужва самостоятелно.

4

Св. М. Б. М., бивш съпруг на ищцата С.М., разказва, че до развода живеели съвместно в жилище в ж.к. ***, (дарено на дъщеря им със запазено право да го ползват), след което той се преместил в процесния имот. Твърди, че здравословното състояние на С. не е толкова влошено, макар и тя да посещавала лекари и да приемала лекарства. Свидетелят сочи, че в имота в *** започнал да живее синът им (ищеца Б.М.) като се оженил и се родили децата му, като му оставили почти цялото оборудване за да му помогнат.

Родителите обаче запазили ключове от апартамента в „***“ и от входа там.

Сочи, че всяка седмица в петък вземали от това жилище внуците си за да помагат на семейството на сина си. Изтъква още, че синът му в момента имал две жилища.

Синът на ищеца и внук на ищцата по насрещния иск – св. М. Б.М., сочи, че баба му С. е в добро състояние и се придвижва самостоятелно и без проблеми с обществен транспорт и таксита. Разказва, че много често вижда баба си, тъй като имали уговорка той да ползва единия етаж, а тя другия от къщата в с. ***. Сочи, че тя посещавала множество институции и пускала жалби, вкл. обвинявала свидетеля, че бил откраднал от нея различни суми – 500 евро, 2000 лв., предмети. Твърди, че през времената, когато били в добри отношения (няколко месеца назад) тя му е давала пари, водила го е със сестра му и братовчед му по магазините, парадирала пред приятелките си с пари, дрехи, бижута, готвела в огромни количества храна и помагала на брат си, като всичко това не би било възможно ако е имала финансови проблеми.

Сочи, че сега тя разполагала с хубав скъп „Айпад“. Твърди, че дядо му дал на баба му 10 000 лв., както и че продали земи, имала наследствени пари от прабаба му по сметка, като обобщава, че тя никога не е показвала, че има финансови затруднения. Сочи, че родителите му след сватбата заживели в апартамента в „***“, баба му не е живяла там, в него нямало нейни вещи.

Св. Н. Б. В., брат на ищцата, разказва, че процесния имот сестра му и зет му предоставили през 1995-1996 г. с най-добри намерения на Б. и младото му семейство, с уговорката някой ден да си го ползват пак. Апартаментът бил като едно бижу, луксозно обзаведен, и абсолютно всичко оставили на младите. С. била като робиня там, отгледала децата на Б., получени от майка им пари (20 000 – 30 000 лв.) тя дала на Б. да си купи апартамент, и той си купил дори два. Разказва, че тя се разболяла и имала какви ли не болести, 5 след развода парите й не й стигали, пенсията й била 380-400 лв., свидетелят й давал пари на заем.

Св. В. Д. М., разказва, че преди 1-2 г. ходила със С. до имота в „***“, за да може тя да си вземе пощата и да вземе наема, който й се следва, но момчето там затворило вратата. Свидетелката разказва, че през 2016 г. ищцата получила автоимунно заболяване и това много я променило, влошило здравето й, влизала в болница поне 10 пъти. Твърди, че след развода тя имала остра нужда от медикаменти, дори самата свидетелка й давала свои пари, а един път ищцата не могла да й ги върне. С. ползвала и нетрадиционна медицина и парите не стигали, защото трябвало да плаща и ток, вода, телефон. Потвърждава, че през 1997 г. ищцата дала на сина си Б. 30 000 лв., които получила от наследствен имот и той си купил 2 жилища.

Приетата по делото СМЕ е установила здравословното състояние на ищцата, която страда от прогресивна системна склероза, остеоартроза и радикулопатия, варици, артериална хипертония, цироза, като е посочила, че необходимите задължителни медикаменти, които трябва да приема (частично заплащани от НЗОК и изцяло заплащани от нея) са на обща месечна стойност от 227,44 лв. Посочено е, че лицето има необходимост от профилактични прегледи при специалист от дентална медицина на всеки 6 месеца, като само веднъж годишно този разход се покрива от НЗОК. Според експертизата няма данни от медицинската документация, съставена при посещение на лечебни заведения лицето да има нужда от личен асистент при битовото си обслужване.