Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 598 от 13.08.2026, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Гражданско дело 1925/2025
Вид
Решение № 598
Подписан
13.08.2026
Състав
Габриела Тричкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 587 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.587, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77, ал. 1, предл. второ · Закон за собствеността
  • чл. 79 · Закон за собствеността
  • чл.79, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 86 · Закон за собствеността
  • чл. 10, ал.12 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 10б, ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 24, ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.24, ал.7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 12 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 151, ал.2, изр. трето · Конституция на Република България
  • чл. 17, ал.1 и ал.4 · Конституция на Република България
  • чл. 17, ал.1 и ал.3 · Конституция на Република България
  • чл. 17, ал.1 и ал.4 · Конституция на Република България
  • чл. 1, ал.2 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 27, ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 45, ал.1 и 2 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.45, ал.10 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 45, ал.1 и 2 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 47, ал. 8 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 598 гр. Б***, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б***, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Габриела Тричкова при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Гражданско дело № 20251210101925 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на подадена искова молба от И. И. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б*** чрез адв. Н. Л. против Държавата, чрез Министерството на земеделието и храните, със седалище и адрес на управление: гр. С***, представлявана от Министъра на земеделието и храните - Г. Т***.

Твърди се в исковата молба, че на основание давностно владение по смисъла на чл. 77, ал.

1, предл. второ ЗС във връзка с чл.79, ал. 1 ЗС, ищецът е придобил по давност правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в област Б***, о***, гр. Б***, местност „А***", с площ от 744 кв.м., начин на трайно ползване: „За животновъдна ферма", трайно предназначение: „земеделска“, при съседи по ККР: ***, ***, ***, ***.

Ищецът посочва, че владее процесния имот от 1994 г., като към датата на завладяване на имота същият не е владян от трети лица, а е представлявал безстопанствена, пустееща земя.

Предвид факта, че ищецът владее имота явно, продължително и необезпокоявано повече от десет години, се твърди, че през 2024 г. същият предприел действия по сдобиване с констативен нотариален акт, като депозирал Молба декларация по чл. 587 ГПК от 20.09.2024 г. Сочи се, че на 10.10.2024 г. от О*** издали Удостоверение с изх. номер 709/10.10.2024 г. с което информирали ищеца, че за процесния имот липсват данни за наличие на акт за общинска собственост, но съгласно данните от ККР същият е собственост на Държавен поземлен фонд. С оглед на изложеното, се сочи, че на 15.10.2024 г ищецът депозирал до Областна администрация - гр. Б*** Заявление с вх. номер 94И-00-168/ 15.10.2024 г., с което поискал издаване на документ, удостоверяващ липсата или наличието на акт за държавна собственост за процесния имот. В отговор на заявлението, А. получил Удостоверение с изх. номер ***(5)/31.10.2024 г. на областният управител Г. Д***, с което е информиран, че за процесния имот не е регистриран акт за държавна собственост след *** г., въпреки че към тази дата вече е имало издаден акт за държавна собственост. Твърди се, че в удостоверението било посочено, че след извършена проверка в Областна дирекция „Земеделие“ Б*** се установило, че имотът попада в бивш стопански двор, поради което е държавна собственост на основание чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ, като съгласно разпоредбата на чл.24, ал.7 ЗСПЗЗ земите от държавния поземлен фонд не могат да се придобиват по давност. Излага се, че в последствие след направена справка в Службата по вписвания - гр. Б*** ищеца установил, че на *** г. процесният имот е актуван като частна държавна собственост с Акт за частна държавна собственост № 5272/*** г.

1

Твърди се, че ищецът и неговото семейство владеят явно, непрекъснато и необезпокоявано процесния имот от 1994 г., като владението на процесния имот се изразявало чрез извършване на следните действия: Сочи се, че имотът е ограден с ограда от мрежа от ищеца, като чрез посочените действия същият е демонстрирал пред трети лица, че той е собственик на процесния имот. Навежда се, че през годините, в процесния имот, ищецът и неговото семейство отглеждали зеленчукова и овощна градина, която се състои от приблизително 15 овощни дръвчета, а от 1994 г. до настоящия момент полагат грижи за имота и овощните дръвчета. Навежда се, че през 2024 г., когато вече е била налице изтеклата придобивна давност, ищецът предприел действия по сдобиване с констативен нотариален акт в процедура по чл. 582, ал. 2 и ал. 3 ГПК, като по този начин демонстрирал по един явен начин пред ответника намерението за своене на имота като собствен. Излага се, че описаните действия, извършвани от страна на ищеца и неговото семейство, изпълват фактически съдържанието на правото на собственост, придобито чрез давностно владение, като се сочи, че са налице всички признаци на владението - то е било непрекъснато, явно, постоянно и спокойно осъществявано. В процесния период владението на имота от ищеца и неговото семейството се сочи, че е постоянно, изразяващо се в трайна воля да държи вещта за себе си; непрекъснато - не е отнемано от никое друго лице; несъмнено и спокойно, защото не е установено по насилствен начин и явно - ищецът е демонстрирал по явен и безусловен начин упражняването на фактическа власт върху поземления имот. До настоящия момент се посочва, че трети лица не са имали претенции към собствеността на процесния имот, като никой не е прекъсвал и не се е противопоставял на явното владение на имота от ищеца.

Относно изтичане на придобивната давност по смисъла на чл. 79, ал, 1 ЗС, се сочи, че с изменението на разпоредбата на чл. 86 ЗС (ДВ. бр.33/96 год. в сила от 31.05.1996 год.) се лимитира ограничението за придобиване на държавна собственост, само по отношение на придобиване на вещи и вещни права със статут на публична държавна собственост. По аргумент на противното се налага изводът, че по отношение на частната държавна собственост, считано от влизане в сила на посоченото изменение - *** година, отпада забраната за придобиване на основание давност на вещи и/или вещни права за имоти със статут на частна държавна собственост. С последващи изменения на законодателството, за имотите, представляващи държавна частна собственост, придобивната давност е спряна, считано от 31.05.2006 г. С Решение № 3 от ***г. по к.д.16/2021г. на Конституционния съд на Република България, са обявени за противоконституционни разпоредбите, предвиждащи спиране на придобивната давност по отношение на имотите частна държавна и общинска собственост. Решението е обнародвано на 04.03.2022 г. и е влязло сила на 08.03.2022 г. В тази връзка се сочи, че следва да се направи разграничение между спиране на давностен срок и неговото прекъсване. Когато срокът бъде прекъснат, той започва да тече отначало, когато бъде спрян. Следователно, при отмяна на спирането, той продължава да тече, тоест времето до момента на спирането се включва в общия давностен срок. От 31.05.2006 г. до 07.03.2022 г. придобивната давност не е текла. С влизане в сила от 08.03.2022 на Решението на КС придобивната давност е продължила да тече. Излага се, че към датата на подаване на исковата молба (*** г.), по отношение на владението на процесния имот от А. е изтекла давността по чл. 79, ал. 1 ЗС, поради което същият е придобил собствеността му, въз основа на давностно владение продължило повече от 30 години - от началото на 1994 г. до настоящия момент.

По отношение на издадения Акт за частна държавна собственост № 5272/*** г. се посочва, че имота е актуван като частна държавна собственост на *** г., на основание чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ и чл.68, ал.1 от ЗДС. Излагат се съображения, че не е посочено коя хипотеза на чл.45, ал.10 ППЗСПЗЗ е била налице към датата на съставянето му, което поражда невъзможност да се установи по ясен и безспорен начин придобивното основание въз основа на което се твърди, че спорния имот е частна държавна собственост. Излага се, че в друг акт Удостоверение с изх.№ 94И-00-168/5/ /31.10.2024г. издадено от О*** е посочено, че за процесния имот не е регистриран акт за държавна собственост след 0***г. но същия попада в бивш стопански двор, поради което е държавна собственост на основание чл.45, ал.10 ППЗСПЗЗ. Твърди се, че процесния имот е актуван като частна държавна собственост на ***г. тоест няколко дни след подаване на Заявление с peг. номер РД-12-02-00-1164/ 15.10.2024 г. Навежда се, че до този момент държавата и областната администрация са били напълно дезинтересирани от установяване на собственост на процесния имот. Оспорва се, че 2 процесният имот е частна държавна собственост на основание чл. 45, ал. 10 ППЗСПЗЗ.

Твърди се, че на територията на процесния имот никога не е съществувала и не е регистрирана животновъдна ферма. Навежда се, че процесният имот не представлява земеделска земя в бившите стопански дворове на организациите по § 12, намиращи се извън урбанизираните територии, останали след възстановяване правата на собствениците. В посочената хипотеза съществува условие земеделските земи да са разположени извън урбанизираните територии. Навежда се, че имотът не е внасян в трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или друго кооперативно обединение, както и имотът не представлява земя, върху която е разположен обект на организациите по § 12 и 29 ПЗР ЗСПЗЗ. Следователно се твърди, че, в случая, не е налице нито една от хипотезите, визирани в чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ. Сочи се, че имотът не попада в бивш стопански двор на организациите по § 12, намиращи се извън урбанизираните територии, останали след възстановяване правата на собствениците, респективно се оспорва основанието за включването му в Държавния поземлен фонд.

Навежда се, че съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 7 ЗСПЗЗ не намира приложение към процесния казус, поради което не са налице законови пречки за придобиването на процесния имот от ищеца по давност съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС. Навежда се, че към момента на установяване на фактическата власт върху процесния имот от ищеца същият е представлявал безстопанствен имот, който е нямал друг собственик. Ищецът е владеел процесния имот от 1994г. до настоящия момент поради което същият е придобил собствеността му въз основа на чл. 77, ал. 1, предл, второ ЗС, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗС.

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че на основание давностно владение по смисъла на чл. 77, ал. 1, предл. второ ЗС във връзка с чл.79, ал. 1 ЗС, ищецът е придобил по давност правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в област Б***, о***, гр. Б***, местност „А***", с площ от 744 кв.м., начин на трайно ползване: „За животновъдна ферма", трайно предназначение: „земеделска“, при съседи по ККР: ***, ***, ***, ***.

Направено е искане, съобразно изхода на делото, за присъждане в полза на ищеца на сторените от него съдебно-деловодни разноски по делото. Към исковата молба са приложени писмени документи.

С Разпореждане с рег. № 3174 от 11.09.2025 година съдията-докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба (чл. 129 от ГПК) и допустимост на предявения с нея иск, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК, е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.

Изпратеното съобщение до ответника е връчено на 11.09.2025 година чрез ССЕВ.

Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението на 10.10.2025 година е депозиран писмен отговор по подадената искова молба.

В същия ответникът оспорва всички наведени твърдения от ищеца. Излага се, че единствените предприети конкретни действия по отношение на процесния имот, както и самият ищец твърди е започнатата процедура по чл.587, ал. 2 от ГПК, която е стартирала едва през 2024 година. По отношение на изложените аргументи, свързани с твърдяното право на собственост на И. А. върху процесния имот, основано според него на разпоредбите на чл. 77, във връзка с чл. 79 от Закона за собствеността (ЗС) се считат същите за недоказани и правно необосновани. С оглед на представената фактическа обстановка според ответника не може да се приеме, че И. А. и неговото семейство са упражнявали явно, непрекъснато, спокойно и несмущавано владение върху процесния имот, считано от 1994 г. Навежда се, че описаните в исковата молба действия не съответстват на законовите изисквания за придобиване на собствеността чрез изтекла придобивна давност. Като безпочвено се излага, че е твърдението на ищеца, че към момента на установяване на фактическа власт върху имота от страна на И. А., същият е представлявал безстопанствен имот, лишен от собственик. Оспорва се твърдението на ищеца, че е придобил имота по давност, като се 3 твърди, че придобиване по давност на вещ - държавна или общинска собственост не е било възможно поради забраната на чл. 86 от ЗС, в редакцията до 1996 г., като се посочва, че такава възможност е въведена след изменението на чл. 86 от ЗС, обн. ДВ. бр. 33/1996 г., в сила oт 0*** г. и с приемане на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост, и двата в сила от 0*** г., от който момент изобщо би могла да започне да тече давност за имоти - частна собственост на държавата или общината. Посочва се, че с разпоредбата на §1, ал. 1 от ЗД на ЗС (обн. ДВ. бр. 46 от 2006 г.. в сила от 01.06.2006 г.), съгласно която: "Давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г.. включително за придобиване на земеделски земи, които са собственост или върху които е възстановено правото на собственост по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (3CП33) на държавни или общински училища, или на други държавни и общински институции в системата на предучилищното и училищното образование.", е въведен мораториум за придобиване по давност на държавни и общински имоти. Т. е. сочи се, че давността е спряна един ден преди изтичане на 10 - годишния срок, считано от 0*** г. С Решение № 3 от *** г. на Конституционния съд (КС) е отменен мораториума за придобиване по давност на държавни и общински имоти, считано от влизането на решението в сила 08.03.2022 г.