Решение № 1385 от 27.11.2025, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1385 гр. Пловдив, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20255330204270 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № НП-54 от 02.07.2025г., издадено от Председател на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на „Електроразпределение Юг“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв. за нарушение на чл. 68, ал.1 от ЗЕВИ.

С жалбата и в съдебно заседание се релевират доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. На тази база е формулирано искане за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно постановено. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, действаща чрез юр. Н. ангажира становище за неоснователност на жалбата, като се противопоставя на доводите на въззивника. Моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията за този извод са следните:

В АУАН и НП са изложени следните фактически и правни параметри на вмененото нарушение:

„Електроразпределение Юг“ ЕАД е продължило на 09.04.2024 г. от гр.

Пловдив, ***, прекратената на 15.01.2024 г. по закон (ех lege) процедура № 4573975 по присъединяване на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, с мощност 11,96 kW, към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение“ Юг“ ЕАД, предвиден за израждане в ПИ ***, ***, гр.

Хасково, общ. Хасково със заявител Г. В.В..

Съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗЕВИ, ред. ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г., в тримесечен срок от получаване на становище за условията и начина за присъединяване но подадени искания за присъединяване на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници производителят на електрическа енергия от възобновяеми източници предоставя в полза на оператора на съответната електрическа мрежа гаранция под формата па депозит или банкова гаранция в размер на 50 000 лв. за всеки мегават (MW) присъединена мощност на бъдещия енергиен обект. В случай че производителят не предостави дължимата гаранция в посочения срок, становището се счита за невалидно. Съгласно чл. 29, ал. 3 от ЗЕВИ, ред. ДВ, бр. 86 от 2023 г„ в сила от 13.10.2023 г., при сключване на предварителен договор или на договор за присъединяване гаранцията обезпечава изпълнението на задълженията на производителя на електрическа енергия във връзка с присъединяването на обекта. Предоставената от производителя гаранция се освобождава при присъединяването на обекта, като съответният оператор може да извърши прихващане с дължимата от производителя цена за присъединяване до размера на по - малкото от двете насрещни задължения - чл. 29, ал. 4 от ЗЕВИ, ред. ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г. Гаранция не се предоставя за инсталации за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници или инсталации на потребители на собствена електрическа енергия и демонстрационните 2 проекти с инсталирана електрическа мощност до 10.8 k W включително, за присъединяване, различно от трифазна връзка и при извършване на модернизация на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, когато не се променя общата присъединена мощност - чл. 29, ал. 5 от ЗЕВИ, ред. ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.

Съгласно § 70, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници - ЗИД на ЗЕВИ, обн. ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г. гаранцията по чл. 29, ал. 1 се предоставя за енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, за които са издадени становища за присъединяване, но към датата на влизане в сила на този закон не са сключени предварителни договори или договори за присъединяване. Гаранцията се предоставя в срок до три месеца от влизането в сила на този закон - § 70, ал. 3 от ЗИД на ЗЕВИ, обн. ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г. По силата на ал. 4 от последната разпоредба в случай че гаранцията не бъде предоставена в срока по ал. 3, процедурата по присъединяване на обекта се прекратява.

Към 13.10.2023 г. Г. В.В. няма сключен предварителен или окончателен договор за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД с мощност 11,96 k W , предвиден за израждане в ПИ ***, ***, гр. Хасково, общ.

Хасково. Договор за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на

„Електроразпределение Юг“ ЕАД е сключен на 05.01.2024 г., поради което Г.

В.В. е дължал предоставяне на банкова гаранция или депозит по чл. 29, ал. 1 от ЗЕВИ в срок до 15.01.2024 г., която не е депозирана. С оглед на това, съгласно § 70, ал. 4 от ЗИД на ЗЕВИ, обн. ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г„ процедурата е прекратена по силата на посочената разпоредба на 15.01.2024 г.

На 09.04.2024 г. между страните е подписан Констативен протокол № 4573975 за установяване на годността за ползване на изграден обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по реда на чл. 147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ, след изтичане на срока по чл. 29, aл. 1 от ЗЕВИ, а 3 именно до 15.01.2024 г., без да е предоставена в полза на оператора на съответната електрическа мрежа гаранция под формата на депозит или банкова гаранция в размер на 50 000 лв. за всеки мегават присъединена мощност на бъдещия енергиен обект, съгласно изискването на чл. 26, ал. 1 от ЗЕВИ.

Като е продължило на 09.04.2024 г. от гр. Пловдив, ул. „Христо Г.

Данов“ № 37 прекратената на 15.01.2024 г. по закон процедура № 4573975 по присъединяване на обект за производство на електрическа енергия с мощност 11,96 kW, предвиден за израждане в ПИ ***, ***. гр. Хасково, общ. Хасково със заявител Г. В.В. „Електроразпределение Юг“ ЕАД е нарушило § 70, ал. 4 от ЗИД на ЗЕВИ, обн. ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г., с което е осъществило състава на чл. 68, ал. 1 от ЗЕВИ.

По отношение на изложените от администрацията фактически положения, липсва спор между страните, като същите се установяват по несъмнен начин от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства – а именно приложените към АНД и въззивната жалба писмени доказателства. Същите си кореспондират и с показанията на разпитания по делото актосъставител П.. Показанията на същия съдът кредитира в цялост като добросъвестно дадени.

Освен, че не са спорни, тези вменени с АУАН и НП факти се установяват по несъмнен начин и от приложените по преписката писмени доказателства:

При така безспорните по делото факти, спорните въпроси са правни и се свеждат до следното:

- дължало ли се е по конкретната процедура внасяне на гаранция по смисъла на чл. 29, ал.1 ЗЕВИ;

- сключването на окончателен договор за присъединяване без внесена гаранция съставлява ли нарушение по чл. 68, ал.1 от ЗЕВИ;

- ако е извършено съставомерно деяние, описани ли са в АУАН и НП всички негови съставомерни признаци, така че да не е накърнено правото на защита на наказания субект.

Няма спор по делото, че процесната процедура за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници към електроразпределителната мрежа на наказания субект е стартирана по реда на чл. 24 (отм.) ЗЕВИ.

4

На тази база жалбоподателят навежда довод, че към процесната процедура принципно е неприложимо изискването за внасяне на гаранция по смисъла на чл. 29, ал.1 ЗЕВИ, позовавайки се на параграф 69 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ, според който: „Започналите до влизането в сила на този закон процедури по отменените чл. 23, 24 и 25 се довършват по досегашния ред“.

Този довод не може да бъде споделен, като за оборването му следва да се направи исторически преглед на релевантната уредба.

До измененията в ЗЕВИ с ДВ бр. 86 от 2023г., в сила от 13.10.2023г., в зависимост от техническите особености на конкретния енергиен обект, съществуват различни процедури за присъединяване на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници към електроразпределителната мрежа. Тези процедури са уредени в чл. 23 ЗЕВИ (отм.), чл. 24 ЗЕВИ (отм.), чл. 25 ЗЕВИ (отм.), като са детайлизирани в глава пета от Наредба № 6 от 24 февруари 2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (отм.). В чл. 23-25 от ЗЕВИ и съответните норми от Наредба № 6 от 24 февруари 2014 г. подробно са регламентирани фактическите състави на всяка една от процедуритеизискуеми за подаване документи, етапи от процедурата, срокове за приключване на етапите и др.

С измененията в ЗЕВИ с ДВ бр. 86 от 2023г., в сила от 13.10.2023г., чл.

23, чл. 24 и чл. 25 от ЗЕВИ са отменени, като на законово равнище процедурата за присъединяване на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници към електроразпределителната мрежа вече е уредено в чл. 26 от ЗЕВИ, който от своя страна е съществено изменен и има нова редакция. Отменена е Наредба № 6 от 24 февруари 2014 г., като на подзаконово равнище процедурите, уредени в новата редакция на чл. 26 ЗЕВИ, са детайлизирани в новата Наредба № 6 от 28 март 2024г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи.

Същевременно с ДВ бр. 86 от 2023г., в сила от 13.10.2023 г., се изменя и чл. 29 от ЗЕВИ, като измененията са в следната насока:

-в чл. 29, ал.1 ЗЕВИ се въвежда задължение за представяне на гаранция в полза на електроразпределителните дружества, както следва: „В тримесечен 5 срок от получаване на становище за условията и начина за присъединяване по подадени искания по чл. 26, ал. 1 производителят на електрическа енергия от възобновяеми източници предоставя в полза на оператора на съответната електрическа мрежа гаранция под формата на депозит или банкова гаранция в размер на 50 000 лв. за всеки мегават (MW) присъединена мощност на бъдещия енергиен обект. В случай че производителят не предостави дължимата гаранция в посочения срок, становището се счита за невалидно.“ -в чл. 29, ал.5 ЗЕВИ са въведени изключенията, когато гаранция не се дължи, както следва: „Гаранция по ал. 1 не се предоставя от лица по чл. 26, ал.

15 и от производители по чл. 26а, когато не се променя общата присъединена мощност.“

От текста на чл. 29, ал.1 ЗЕВИ е видно, че задължението за внасяне на гаранция е директно приложимо по процедурите, които са започнали по реда на новата редакция на чл. 26, ал.1 от ЗЕВИ.

Приложимостта на задължението за внасяне на гаранция към процедурите, започнали по реда на чл. 23 ЗЕВИ (отм.), чл. 24 ЗЕВИ (отм.) и чл. 25 ЗЕВИ (отм.) се урежда от ПЗР към ЗИД на ЗЕВИ.

Основният спорен по делото въпрос е коя конкретна норма от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ урежда задължението за внасяне на гаранция.

Според жалбоподателя това е параграф 69 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ, съгласно който: „Започналите до влизането в сила на този закон процедури по отменените чл. 23, 24 и 25 се довършват по досегашния ред“.

Според въззиваемата страна това е параграф 70 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ, съгласно който:

(2) Гаранцията по чл. 29, ал. 1 се предоставя за енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, за които са издадени становища за присъединяване, но към датата на влизане в сила на този закон не са сключени предварителни договори или договори за присъединяване.