Решение № 1 от 08.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№1 гр. София, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20231001001002 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК, вр. чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от „А.“ ООД, с която обжалва решение № 1 355 от 08.11.2023 г., постановено по т. д. № 1 976/23 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е оставена без уважение жалбата на „А.“ ООД, ЕИК: 131357193 срещу отказ 20231012105826/19.10.2023 г. на длъжностно лице при Агенцията по вписванията, постановен по заявление вх. 20231012105826.

В жалбата се твърди, че постановеното решение е необосновано и постановено при нарушение на съществени съдопроизводствени правила. Твърди и изброява приложените към заявлението доказатества, сред които са и заповед за изпълнение, която смята, че е годно доказателство относно настъпилата смърт на управителя. Оспорва и изводите на съда по отношение факта, че А. А. е единствен наследник, като твърди, че положението е същото като при нашето право. А. не е единствен наследник, но със завещанието в нейна полза е завещано цялото имущество, вкл. и дяловете в дружеството.

Твърди, че съгласно израелския закон удостоверяване на наследяването по закон се извършва чрез заповед за наследяване, а по завещание чрез заповед за изпълнение на завещание. Оспорва и изводите по отношение на липсата на превод на представените паспорти Развива доводи относно ЕГН и твърди, че е абсурдно да не може да се установи правоприемство по отношение на лицата, починали преди 1977 г. Представя преписизвлечение от Закон за наследството от 1965 г. (5 725 г. съгласно еврейския календар). Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с 1 което да укаже на АВ да извърши исканото вписване.

Ответникът по жалбата Агенция по вписванията оспорва подадената въззивна жалба. Твърди, че същата е неоснователна, а атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Развива доводи относно начина на идентификация на починалия и другия съдружник като твърди, че същите са с други паспорти и номера. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното и претендира разноски.

Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в жалбата и като взе предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното решение № 1 355 от 08.11.2023 г., постановено по т. д. № 1 976/23 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 3 състав, съдът е оставил без уважение жалбата на „А.“ ООД, ЕИК: 131357193 срещу отказ 20231012105826/19.10.2023 г. на длъжностно лице при Агенцията по вписванията, постановен по заявление вх.

20231012105826.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че производството е образувано по постъпила жалба от „А." ООД, с която обжалва отказ № 20231012105826 от 19.10.2023 г. на длъжностно лице при Агенцията по вписванията, постановен по заявление вх. № 20231012105826.

Не се спори, а се установява и от приложените към заявлението за вписване документи, че молителят е представил е представил завещание и заповед за изпълнение на завещание, съставени по законите на Израел. Не са представени документи, от които да е видно, че чуждото законодателство предвижда заповедта за изпълнение на завещанието да представлява официален документ относно настъпилата смърт на лицето.

Пред настоящата инстанция е представено извлечение от Закон за наследството от 1965 г. (5 725 г. съгласно еврейския календар). Съгласно т.2 от Глава първа наследниците биват два вида – по закон или по завещание. Липсват разпоредби, които да установяват правата на двата вида наследници. От друга страна липсват доказателства относно района на действие на регистраторите.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ отказът подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца или клона на чуждестранен търговец в 7-дневен срок от връчването му. Решението на съда подлежи на обжалване в 7дневен срок от съобщаването му пред съответния апелативен съд. В настоящият случай, видно от доказателствата по делото жалбата срещу постановеното решение е подадена в установените срокове и от упълномощено лице, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Регистърното производство с предмет вписване, заличаване и обявяване на 2 подлежащи на вписване/обявяване обстоятелства/актове е уредено в Глава втора, чл. 13 и сл. на ЗТРРЮЛНЦ. Производството е от компетентността на Агенция по вписванията към министъра на правосъдието - чл. 3 ЗТРРЮЛНЦ, и неговата цел е да съдейства на лицата, които имат интерес от вписване/заличаване на обстоятелства или от обявяване на актове, да постигнат последиците по чл. 7 - чл. 9 ЗТРРЮЛНЦ. Началото на регистърното производство се поставя със заявление на заинтересовано от вписването, заличаването или обявяването лице (чл. 13, вр. чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ), като заявлението се разглежда от длъжностно лице по регистрацията от състава на Агенция по вписванията. Длъжностното лице по регистрацията проверява редовността на заявлението и спазването на изискванията по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, след което в зависимост от резултатите от проверката извършва вписване или заличаване на вписването, съответно обявяване на представения със заявлението акт (чл. 22 ЗТРРЮЛНЦ), или постановява мотивиран отказ за вписване, заличаване или обявяване, когато не е изпълнено някое от изискванията по чл. 21 (чл. 24 ЗТРРЮЛНЦ). Съгласно чл. 25, ал. 1 и, ал.

4 ЗТРРЮЛНЦ, отказът подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца, който се произнася с решение, подлежащо на обжалване пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно. При отмяна на отказа съдът с решението си дава задължителни указания на агенцията да извърши исканото вписване, заличаване или обявяване.

Обхвата на проверката, извършван от длъжностното лице извършвана в рамките на регистърното производство е регламентиран от законодателя в разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ. Формалната проверка посочена в т. т. 4 и 5 от същия текст обхваща проверка дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт, както и съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона. Извършвайки тази проверка длъжностното лице е констатирало пороци в представените документи. Представена е заповед за изпълнение на завещание и саморъчно завещание, които не удостоверяват смъртта на лицето, а съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 3, т. 11 от НВСДТРРЮЛНЦ, представянето на такива е условие за издаване на искания акт/вписване на настъпили обстоятелства по партидата на дружеството. Видно от разпоредбата на т. 69 (б) от представеното извлечение от чуждестранния закон заповедта за изпълнението удостоверява само, че завещанието е валидно, с изключение на онези клаузи в него, за които съдът е установил, че не са валидни. Представеното извлечение от Закон за наследството от 1965 г.

(5 725 г. съгласно еврейския календар) не удостоверява настъпилата смърт. Не на последно място липсват доказателства, че наследяването по завещание изключва правата на наследниците по закон, а видно от представеното завещание, лицето има наследници по закон.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

По отношение на направеното изявление от АВ за присъждане на разноски в настоящето производство, настоящия състав намира, че същото е неоснователно. Безспорно 3 новата, ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, която постановява, че "В производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс" е предвидена възможност за присъждане на разноски. Същата не е съобразена с едностранния характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и е резултат от несъвършенството на обнародваните в ДВ бр. 105/2020 г. законодателни промени в ЗТРРЮЛНЦ. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл. 25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно и в него Агенцията не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи разноски. Съдът прилага закона според неговия разум и тъй като едностранният характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ следва да се прилага корективно във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството, т. е. за сметка на молителя. В този см. е постоянната практика на ВКС, обективирана в определение № 157 от 11.04.2022 г., постановено по ч. т. д. № 585/22 г., по описа на Т.К., ІІ Т.О. на ВКС, определение № 615 от 23.11.2022 г., постановено по ч. т. д. № 2 297/22 г., по описа на Т.К., ІІ Т.О. на ВКС и др.

Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1 355 от 08.11.2023 г., постановено по т. д. № 1 976/23 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 3 състав, като правилно и законосъобразно.

Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4