Решение № 220 от 11.12.2024, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Ловеч, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20244310200522 по описа за 2024 година

С Електронен фиш Серия К №8414542 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система издаден от ОД на МВР Ловеч на името на Х. Н. К., ЕГН: ********** от гр. София, е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 във вр. с ал.1, т.2 от ЗДвП, глоба в размер на 100.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 14.08.2023 г. в 16:14 часа в обл. Ловеч, ПП І –4, км. 24+500 в с. Сопот, с АТСС „ARH CAM S1”, насочено в посока гр. София, снимащо в двете посоки, при максимално разрешена скорост за населено място 50 км.ч., съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП и приспаднат толеранс от 3 км или 3% е установено, че с МПС л.а. ******* вид – л.а. с рег. № *****, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №120cd3d. Посочено е, че при разрешена скорост от 50 км/ч е установена скорост от 69 км /ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 19 км/ч. Посочено е, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/5102442 на 23.02.2023 г.

Недоволен от издадения Електронен фиш останал жалбоподателят Х. Н. К., който го обжалва в срок и излага, че електронен фиш е незаконосъобразен поради което моли да бъде отменен изцяло. Излага, че за издадения Електронен фиш е попълнил и представил пред ОД МВР Ловеч писмена декларация с данни на лицето, на което е предоставил Моторно превозно средство, с което е извършено нарушение по ЗДвП, но че на 18.06.2024 г. получил уведомление с peг. № 906000-3383/27.02.2024г по описа на Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР Ловеч, с което го уведомили, че декларацията не отговаря на изискванията на чл.

189, ал.5 от ЗДвП, тъй като такава можели да подават собственика на MI IC или управителя на юридическо лице, поради което фишът не е анулиран и може да бъде обжалван пред РСгр. Ловеч, чрез Директора на ОД МВР гр. Ловеч. Сочи, че този отговор противоречи на закона, тъй като в закона никъде не било упоменато, че декларация може да подава само управителя на юридическо лице, собственик на МПС. Излага, че не отрича, че процесното МПС е било управлявано от него през различни периоди от време, но че конкретно към датата и часа на извършено нарушение, за което е издаден процесния ЕФ на негово име, 1 поради различни причини (като употреба на алкохол, което било абсолютно забранено при управление на МПС), го бил предоставял за управление на друго лице, на което предоставил и декларация с неговите данни и копие на СУМПС. Твърди, че не е извършил нарушението, и че моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмените наложеното му наказание глоба.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Депозирал е писмени бележки, с които е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие и е изложил аргументи за отмяна на обжалвания ЕФ.

АНО – ОД на МВР Ловеч, редовно призован, не изпраща представител. Със съпроводителното писмо, с което е представена административно наказателната преписка молят, в случая, че бъде уважена жалбата да бъдат присъдени разноски в минималния определен размер за този вид дела, съгласно Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП „Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.“. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП „Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В 7-дневен срок от получаване на жалбата директорът на съответната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, или оправомощено от него лице я изпраща заедно с цялата преписка на съответния районен съд, като в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл.21, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка.). По делото е ангажирано от наказващият орган доказателство /справка от АИС АНД и разписка за връчване на процесния ЕФ от които се установява, че процесния ЕФ е връчен на жалбоподателя на 19.02.2024 г., както и писмени доказателства от които е видно, че жалбоподателят е депозирал в Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч възражение срещу процесния ЕФ, във връзка с което възражение, с писмо с рег. №906000-3383/27.02.2024 г.

Началника на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч го е уведомил, че процесния ЕФ не е анулиран, и че може да го обжалва пред РС Ловеч. Жалбата въз основа на която е образувано настоящето дело е с вх. №6906/19.06.2024 г., като предвид на това, че доказателства, за връчване на отговора по депозираното от жалбоподателят посочено по – горе възражение пред АНО, не са ангажирани по делото, съдът приема, че жалбата предмет на настоящето дело се явява депозирана в срок и от лице имащо право на такава, поради което е допустима.

От ангажираните по делото писмени доказателства е видно, че за нарушението санкционирано с издадения ЕФ, първоначално на 24.08.2023 г. е бил издаден ЕФ Серия К №7986710 от ОД на МВР Ловеч на името на А.В.В. от гр. София, връчен на същия на 27.10.2023 г. Видно е и че В., в законоустановения срок от връчване на този ЕФ, е упражнил 2 правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП в срок, като е депозирал на 03.11.2023 г. нарочна писмена декларация, с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Именно във връзка с така депозираните писмени доказателства ЕФ Серия К №7986710 на ОД на МВР Ловеч е бил анулиран и на негово място на 27.11.2023 г. е бил издаден процесния ЕФ.

Съгласно чл.34, ал.1, изр. второ от ЗАНН, не се образува административно наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя, или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за данъчни нарушения – две години. Няма спор по делото, че нарушението е извършено на 14.08.2023 г., няма спор и че личността на соченото за нарушител лице – жалбоподателят К. е била установена на 03.11.2023 г. след като собственика на процесното МПС е упражнил правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП в срок, като е депозирал писмена декларация, с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. От представената по делото нарочна декларация от собственика на процесното МПС /л.118 от делото/, се установява, че същия е посочил, че на процесната дата и час процесното МПС е било във владението на жалбоподателя К.. Въз основа на тази декларация процесния ЕФ е издаден на 27.11.2023 г.

При така установените безспорни факти, може да се направи извод, че са спазени преклузивните срокове по чл.34 от ЗАНН за издаване на процесния ЕФ, като доколкото нарушението е извършено на 14.08.2023 г., а процесния ЕФ е издаден на 27.11.2023 г., съдът намира, че към тази дата не са били изтекли предвидените в разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН тримесечен срок от установяване на нарушението и на нарушителя и едногодишен срок от извършване на нарушението. По тези съображения, съдът намира, че възражението на жалбоподателят за изтекла давност е неоснователно.

Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано, че жалбоподателя е извършил административно нарушение, което е квалифицирано по чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 69 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП и приспаднат толеранс от 3 км, с превишение от 19 км/ч. Представена е като доказателство по делото и разпечатка от използваното техническо средство, от която се установява, че разрешената скорост за пътния участък е 50 км/ч , видно от представената схема на пътния участък и съответства на зададената скорост в протокола за използване на АТСС. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – ПП І –4, км. 24+500, в с. Сопот, което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия материал, както и в протокола за използване на АТСС.

От снимковия материал се установява и точното отстояние на автомобила от АТСС – 163 метра, като на снимковия материал е отразено, че автомобилът е отдалечаващ се, т. е. след като АТСС е насочено в посока София и е снимало в двете посоки и заснетия автомобил е отдалечаващ се, то е видно, че посоката на движение на процесния автомобил е към гр. Варна. Безспорно е и обстоятелството, че нарушението е извършено в населено място, съгласно представената схема. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същите са годно доказателствено средство. В приложената разпечатка изрично е отразено, че превишената скорост е 72 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3 км. – 69 км/ч, като тази скорост е отразена в ел. фиш, и в същия изрично е отразено, че е отчетен толеранс от 3 км. или 3 %, от което следва, че при издаване на обжалвания ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег. номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

3

Съдът намира, че от словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено се установява, че нарушението е извършено в населено място - с. Сопот, през което преминава участък от ПП І-4 /София – Варна/), но неправилно като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Забраната да не се превишава стойността от 50 км/час за населено място е въведена по силата на закона – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и именно това е конкретно нарушената норма от закона, съобразно останалите изложени в обстоятелствената част на ЕФ и установени в хода на настоящето производство факти.

Нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП е посочена в обжалвания ЕФ, като привръзка на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, който текст всъщност е посочен, като нарушен. В този смисъл, посочената цифрова квалификация на нарушението не кореспондира със словесното му описание. Нормата на чл.

21, ал. 2 от ЗДвП, предвижда, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Това са знаците от група "В", с които се въвежда забрана и съответно се отменя въведена забрана. В частност това е знак В 26 "Забранено е движение със скорост, по-висока от означената". В случая, както е посочено и по - горе от словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено се установява, че нарушението е извършено в населено място - с. Сопот, през което преминава участък от ПП І-4 /София – Варна/), но неправилно е квалифицирано нарушението по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП. Така констатираното, обаче, не съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото в словесното описание на нарушението е индивидуализирано мястото, където е било заснето нарушението, а именно, че е в населеното място - с. Сопот (с посочен конкретния километър от ПП І-4), поради което не може да има съмнения, че това може да е "евентуално" път извън населено място или магистрала, където максимално разрешената скорост, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е по - висока.