Решение № 149 от 16.08.2023, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Севлиево, 16.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря Ивелина Ат. Цонева като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20224230101067 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и сл. и е образувано по подадена от „Изи финанс“ ЕООД, искова молба против М. С. С., с която са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл.

79 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: 750 лв. – неплатена главница по Договор за кредит № 365788/16.12.2021г., както и сумата от 86,64 лв. – договорна лихва за периода 16.12.2021г. - 14.06.2022г. и сумата от 14, 58 лв. – лихва за забава за периода от 14.06.2022 - 22.08.2022 г., ведно със законната лихва от депозирането на заявлението по чл. 410 ГПК - 25.08.2022 г. до окончателното плащане , за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 25.08.2022 г. по ч.гр.д. № 909/2022 г. по описа на РС - Севлиево.

Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на 16.12.2021 г. между страните е сключен договор за кредит от разстояние № 365788, като договорът е сключен чрез електронна платфрома и последващо потвърждение в телефонен разговор. По силата на договора на ответника е отпусната сумата от 750лв., дължима на 6 ежемесечни вноски – по 125 лв. за периода 15.01.2022 г.-14.06.2022 г.

Поддържа, че няма погасени вноски и цялото задължение е падежирало преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В заключение се прави искане да се постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество претендираните суми. Претендират се и разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът М. С. С., поставен под ограничено запрещение, действащ със съгласието на своя баща С. Х. С., чрез адв. К. е подал отговор на исковата молба. Твърди, че към момента на сключване на договора, ответникът не е бил в състояние да разбира смисъла и значението на този договор и да ръководи постъпките си, като причина за това е, че ответникът страда от биполярно афективно разстройство от 2022 г., като първоначално е бил с диагноза параноидна шизофрения. Поради изложеното прави възражение за унищожаемост на процесния договор на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД и моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на заявление от 24.08.2022 г., подадено от "Изи Финанс" ЕООД е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 909/2022 г. по описа на Районен съд Севлиево, с която е разпоредено на М. С. С. да заплати на заявителя следните суми: 750 лв. – главница, 86, 64 лв. договорна лихва за периода от 16.12.2021 г. до 14.06.2022 г., 14,58 лв. – мораторна лихва от 14.06.2022 г. до 22.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 25.08.2022 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски. В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта, поради което съдът указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението за така постановения съдебен акт било надлежно връчено на заявителя, като настоящите искове са предявени в указания срок.

Не е спорно между страните, а и от представения по делото договор се установява, че на 16.12.2021 г. между „Изи Финанс“ ЕООД и ответника М. С. С. е сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 365788, по силата на който ищцовото дружество е предоставило кредит на ответника в размер на 750 лв., преведени по сметка на последния. Ответникът е поел задължение да върне заемната сума на 6 месечни вноски, всяка от които в размер на 125 лв. за периода 15.01.2022 г. – 14.06.2022 г. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от сключения договор годишният лихвен процент е фиксиран в размер на 40,15 %.

Между страните не е спорно, че не е постъпвало плащане от страна на ответника.

По делото е представено Удостоверение с изх. № РД-05-06.16 (2) от 17.08.2022 г., съгласно което лицето С. Х. С. е определено за попечител на поставения под ограничено запрещение М. С. С. съгласно Решение № 125 от 11.07.2022 г., постановено по гр.д. № 163/2022 г. по описа на Окръжен съд – Габрово и протоколно решение № 01-П/2022 от 17.08.2022 г. на Органа по настойничество и по 2 попечителство при Община Севлиево.

По делото е представено и прието Експертно решение ТЕЛК № 91035 от 23.09.2022 г., съгласно което лицето М. С. С. с 80% ТНР с водеща диагноза „биполярно афективно разстройство, сегашен епизод – маниен без психотични симптоми“.

По делото е представена епикриза от Държавна психиатрична болница – Севлиево на М. С. С., съгласно която лицето е постъпило на 16.09.2022 г. и изписано на 05.10.2022 г. в лечебното заведение с окончателна диагноза: БАР – сегашен епизод маниен без психотични симптоми. Психични и поведенчески разстройства вследствие употреба на алкохол.

Във връзка с направеното възражение за унищожаемост на договора за заем с а е приети заключение на компексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, заключение на съдебно-техническа /компютърна/ експертиза, заключение на допълнителна компексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза.

От приетото по делото заключение на основната комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза се установява, че М. С. С. страда от биполярно афективно разстройство. Психично и поведенческо разстройстрво вследствие употреба на алкохол. Синдром на зависимост. Към 16.12.2021 г. при освидетелствания е разгърната маниййна фаза на психозата. Вещите лица са посочили, че катамнезното проследяване показва хронично протичане на заболяването – периодични обостряния, с превалиране на манийните афективни епизоди, следвани от непродължителни, скъсяващи се светли периоди и депресивни фази. Посочва се, че поради зависимостта си към алкохола и отслабените волеви задръжки възобновява приема, а това води до задълбочаване на болестната симптоматика, въпреки съхранените интелектуални възможности, честите декомпенсации на заболяването нарушават критичността на лицето и действията му са доминирани от болестни афективни подбуди. В заключение вещите лица са посочили, че М. С. към 16.12.2021 г. и към настоящия момент страда от душевна болест – биполярно афективно разстройство и не притежава психична годност да се грижи пълноценно за своите работи, да разбира своите и на близките си интереси и да ги защитава.

По делото е допусната и приета съдебно-техническа /компютърна/ експертиза, по която вещото лице е посочило техническите стъпки и последователност на извършените действия при кандидатстване за кредит в страницата на minizaem.bg.

По делото е приета и допълнителна комплексна съдебно-психиатрична и съдебнопсихологична експертиза, по която вещите лица, въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза са посочили, че освидетелствания може да борави с телефон/компютър, да следва поредица от стъпки, да попълва графи и да изписва данните си. Посочено е, че въпреки съхранените интелектуални 3 възможности, действията и подбудите на лицето са доминирани от болестни афективни подбуди, като поради мисловната си недооценъчност, изводима не от нисък интелект, а от болестно променен афект, лицето трудно се ориентира в сложни социални ситуации.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предмет на делото предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 240, ал.1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР.

.

Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, предвидени в чл. 154, ал.1 от ГПК, ищецът е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните е сключен валиден договор за предоставяне кредит от разстояние, неговото съдържание, че този кредит е усвоен, че е настъпил падежа на отпуснатия кредит, като ответникът следва да установи, правоизключващото си възражение, а именно, че към момента на сключване на процесния договор е била налице невъзможност да разбира или да ръководи действията си по причини, дължащи се на ментални и психични проблеми.

Както беше посочено, между страните не е спорно, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че договорът за кредит от разстояние е бил сключен и сумата е усвоена от ответника, както и че по него не са постъпвали погашения.

По отношение направеното правоизключващо възражение на ответника за унищожаемост на процесния договор:

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си.

Съгласно приетото в мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 30.05.2020 г. постановено по т.д. № 5 от 2020 г. на ОСГТК на ВКС, в случаите на чл. 31, ал. 1 ЗЗД може да е налице невъзможност да се разбират или да се ръководят действията по причини, дължащи се на ментални и психични проблеми, когато лицето формално се води дееспособно, т.е. не е поставено под запрещение. Необходимо е това състояние да е било налице към момента на извършване на сделката. Опорочаващият факт на волеизявлението в хипотезата на чл.31, ал. 1 ЗЗД се състои в това, че е извършено при разстроено съзнание. Без значение е продължителността на това състояние.

Невъзможността на лицето да разбира или да ръководи действията си може да се дължи на различни причини, както временни - алкохолно опиянение, въздействие на наркотици, интоксикация и др., така и трайни. В законовата разпоредба липсва разграничаване на конкретните причини според вида и степента, в която те засягат 4 възможностите на лицето да действа разумно. Поради това, на основание чл.31, ал.1 ЗЗД са унищожаеми и договорите, сключени от дееспособни лица в състояние на тР. неспособност да разбират или да ръководят действията си и когато тяхното състояние обективно е обуславяло поставянето им под запрещение, като се има предвид, че правните последици от поставянето под запрещение настъпват за в бъдеще.

От приетите по делото и неоспорени заключения на вещите лица по допуснатите комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза и допълнителна такава, които съдът кредитира като изчерпателни и изготвени с необходимата компетентност, се установява, че към 16.12.2021 г., ответникът – М. С.

С. не е бил в състояние да разбира и ръководи действията си. В проведеното на 30.01.2023 г. о.с.з. вещите лица потвърждават, че към момента на подписване на договора, ответникът е бил в поредна манийна фаза на заболяването си, като макар и с граничен вариант на интелигентност и възможност да борави с технически средства, мотивът на действията му е психотичен. Вещите лица са съобразили и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа /компютърна/ експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено. Посочили са, че ответникът е могъл лично да извърши посочените технически стъпки, но действията му са доминирани и мотивирани от болестни афективни подбуди. Вещите лица посочват, че при ответника почти липсват светли моменти, което определя състоянието му като трайно.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че от събраните по делото доказателства при условията на пълно и главно доказване се установява, че М. С. С., към момента на сключване на договора – 16.12.2021 г., не е разбирал и не е можел да ръководи действията си. В този смисъл, направеното възражение по чл. 31, ал. 1 ЗЗД се явява основателно и сключеният между страните договор е унищожаем.