Решение № 407 от 21.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 407 гр. София, 21.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20221100500407 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на „М.А.“ ЕООД“ срещу решение по гр.д. № 20359/2020г. на СРС, I ГО, 119 състав, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу ЗАД „А.Б.“ АД иск за заплащане на сумата 4 898. 58 лв.

– застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба и са присъдени разноски съобразно изхода на спора.

Въззивникът – ищец обжалва решението изцяло, с оплаквания за неправилност и необоснованост. Поддържа, че изводите на първоинстанционния съд за наличие на съпричиняване са неправилни, тъй като е налице признание на виновния водач Х., че увреденият автомобил не е бил в движение към момента на удара. Излага доводи, че има противоречия в показанията на виновния водач, поради което същите не следва да бъдат кредитирани. Сочи, че настъпването на всички претендирани вреди е доказано по делото от представените по делото писмени доказателства и неоспореното заключение на приетата САТЕ. Моли съда да отмени решението и да уважи изцяло иска, с присъждане на законната лихва от завеждане на делото и направените съдебни разноски.

Въззиваемата страна ЗАД „А.Б.“ оспорва жалбата в депозиран писмен отговор. Поддържа, че констатациите в протокола за ПТП относно механизма на произшествието не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила. Твърди, че съгласно показанията на свидетеля Х., 1 вината за настъпилото ПТП е изцяло на водача на автомобил „Киа“, който е бил спрял на непозволено за това място - на входа на паркинг, без да изчака преминаващият по алеята лек автомобил марка „Форд“. Излага доводи, че от обезщетението следва да бъде изключена стойността на ремонта досежно предната броня в размер на 2175. 72 лв., с оглед констатациите на вещото лице, че по нея е имало и стари увреждания и счупвания, които не са в резултат на процесното ПТП. Твърди, че не е доказана причинно – следствена връзка между механизма на ПТП и уврежданията по окачването на автомобила. Моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите във въззивната жалба и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните оплаквания в жалбата.

Първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 4 893. 58 лв. – остатък от обезщетение за имуществени вреди от настъпило на 16.04.2020г. пътно-транспортно произшествие в гр. София, на паркинг на магазин Лидл, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

За да отхвърли иска, СРС е приел, че възражението на ответника за съпричиняване е основателно при съотношение на вината 1: 3 съответно за водача Х. и водача Б., като след приспадане на заплатеното от ответника извънсъдебно обезщетение в размер на сумата 1669. 82 лв., при дължимо съгласно заключението на САТЕ обезщетение от 1640. 85 лв., не е налице остатък и искът е неоснователен.

Спорният по делото въпрос, повдигнат с въззивната жалба, по който съдът дължи произнасяне, е свързан с наличие на съпричиняване и размера на следващото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди.

По делото е безспорно установено наличието на целия фактически състав на нормата на чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ - реализирано на 16.04.2020г. застрахователно събитие - ПТП, предизвикано съгласно констатациите в протокола за ПТП противоправно и виновно от застрахован при ответното дружество водач Л.Р. Х. при управление на МПС – лек автомобил марка „Форд“, модел Фокус, рег. № *******, със застраховка ,,Гражданска отговорност” с валидно застрахователно покритие към датата на произшествието, при претърпени вреди т ищеца „М.А.“ ЕООД, като собственик на лек автомобил марка Киа, модел К5, рег. № *******, 2 управляван от А.Б. Б..

Съгласно представения протокол за ПТП № 1733420/16.04.2020г., на посочената дата лек автомобил марка „Форд“, модел Фокус, рег. № *******, се движи в района на паркинга на магазин Лидл, бул. *******, където водачът, поради недостатъчен контрол върху управлението на превозното средство, реализира ПТП със спрелия автомобил лек автомобил марка Киа, модел К5, рег. № *******. Съгласно отбелязването в протокола, на водача Х. е съставен акт за административно нарушение на основание чл. 20, ал. 1 ЗДвП.

Съгласно показанията на свидетеля Б., същият е предприел маневра на заден ход от паркомясто на паркинга и след изтеглянето му от него с цел излизане от паркинга, след като е видял в лявото си странично огледало отзад автомобил Форд, управляван от Х., спрял, за да я пропусне, при което неговият автомобил е бил ударен в лявата предна част. Свидетелят твърди, че лек автомобил Форд се е движил към неговия автомобил при десен завой.

Според свидетеля Б., автомобилът му се е намирал отстрани на главния вход, като пред автомобила му е имало инвалидно паркомясто, а от лявата му е страна е имало достатъчно място за движение на автомобили.

Свидетелката Х. твърди, че ударът между двата автомобила е настъпил при предприета маневра потегляне от страна на свидетеля Б. успоредно на нея.

Сочи, че след влизането й в паркинга, поради наличие на спрели автомобили, не е могла да направи десен завой с цел намиране на свободно паркомясто, като е видяла първоначално спрелия таксиметровия автомобил Киа, но не успяла да възприеме потеглянето му. Сочи, че е подписала протокола за ПТП без възражения поради преживения стрес.

Показанията на свидетеля Б. кореспондират изцяло със схемата в протокола за ПТП относно местоположението на автомобила му и мястото на удара, поради което настоящият въззивен състав намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, като не споделя мотивите в обжалвания акт в тази връзка. Показанията на свидетелката Х. противоречат на констатациите в протокола на ПТП, подписан от последната без забележки относно обстоятелството, че таксиметровият автомобил е бил спрял към момента на удара.

За приемането на съпричиняване е необходимо пострадалият обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, като с поведението си е създал условия или е улеснил неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно и противоправно /така Решение № 339/20.12.2021г. по т. д. № 2882/2017г., ІІ ТО на ВКС и др./ В конкретния случай, съдът намира, че действията на водача Б. обективно не са спомогнали за настъпването на произшествието. Извършената от него маневра излизане на заден ход от паркомясто в непосредствена близост до входа на паркинга и изчакването на влизащия към този момент в паркинга лек автомобил Форд, управляван от свидетеля Х., не е допринесла за настъпване на ПТП, а причина за настъпилия удар е загуба на контрол на управлението от страна на водача на лек автомобил Форд. При съвкупна преценка на събраните гласни доказателства съдът намира, че ударът е бил предотвратим от водача Х., с оглед ниската 3 скорост на движение и признанието й за наличие и на други спрели автомобили в лентата й, които е заобиколила. С оглед изложеното, причина за настъпилото ПТП е нарушението на чл. 20, ал. 1 ЗДвП от страна на водача Х. при завиването й надясно след входа на паркинга, при което не е възприела правилно разстоянието до спрелия таксиметровия автомобил, собственост на ищеца, а не нарушение на нормата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП от страна на водача Б..

Отделно от това, таксиметровият автомобил не е бил паркиран, а спирането му е било в хода на предприета маневра за излизане от паркомясто и от паркинга.

Следва също да се отбележи, че направеното в срока по чл. 131 ГПК възражение за съпричиняване от ответното дружество е бланкетно – твърди се принос на водача, управлявал автомобила на ищеца, без конкретни фактически обстоятелства в тази връзка.

С оглед изложеното, доводите в жалбата за липса на доказано съпричиняване от ответника, чиято е доказателствената тежест, са основателни.

От заключението на приетата САТЕ се установява, че стойността на щетите по средни пазарни цени възлиза на сумата 6543. 40 лв., поради което след приспадане на извънсъдебно платеното обезщетение от 1669. 82 лв., искът е доказан за предявения остатък до пълния предявен размер от 4893.58 лв.

Неоснователно е поддържаното в първоинстанционното производство и в отговора на жалбата искане на ответника за приспадане на сумата 2175. 72 лв., представляваща стойността на увредена предна броня.

В представения списък на констатирани увреждания на МПС, изготвен от ответното дружество, предната броня фигурира като детайл за подмяна с нов, а от показанията на ангажирания от ответника свидетел Х. се установява,че предната бронята на лек автомобил Киа е била счупена, като е висяла от лявата страна на земята. Това е видно и от представения от ответника снимков материал на извършения от него оглед на автомобила. Не се налага различен извод от отговора на задача № 4 в приетото заключение на САТЕ, съгласно който в приложения снимков материал се наблюдават увреждания в долната средна част на предната броня, изразяващи се в нарушение на лаковото покритие и счупване. С оглед неопроверганите констатации в протокола за ПТП, че предната броня на таксиметровия автомобил е била увредена и изложеното по-горе, съдът намира, че смяната на бронята с нова произтича от процесното ПТП.

Неоснователно е и оспорването на ответника на причинно-следствената връзка по отношение на вредите, свързани с окачването на автомобила.

Съгласно заключението на САТЕ, при сравнение на щетите в описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими увреждания, всички щети са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Не е доказано по делото и другото възражение на ответника, че вредите са в резултат на амортизационни процеси и умора на материала. Вещото лице дава констатации, че към датата на застрахователното събитие процесният увреден 4 автомобил е бил на приблизително 5 години, считано от годината му на производство и за такъв период умората на материала не може да допринесе за настъпване на уврежданията, а относно амортизацията в о.с.з. вещото лице прави уточнение, че всички увреждания в ходовата част са в зоната на удара и в списъка с констатирани увреждания няма щети , възникнали вследствие на амортизация.

По изложените съображения искът е основателен и доказан до пълния предявен размер.

Поради несъвпадение на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение на СРС следва да бъде отменено, като вместо него постановено друго за уважаване иска, с присъждане на законната лихва върху главницата, считано от предяваване на исковата молба до окончателното изплащане.

С оглед изхода на спора, на въззивника – ищец следва да се присъдят претендираните и доказани разноски за настоящата инстанция в общ размер на сумата 97. 87 лв. - държавна такса и сумата 971 лв. – разноски за първоинстанционното производство, представляващи държавна такса, адвокатско възнаграждение, депозит за вещо лице и за свидетел. От ответника е направено своевременно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на размера на претендираното за първонистанционното производство адвокатско възнаграждение от 500 лв. Възражението е неоснователно, с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и извършените от пълномощника процесуални действия и следва да бъде присъдено изцяло.