Решение № 1122 от 17.11.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1122 гр. Бургас, 16.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Радостина П. Петкова

Йорданка Г. Майска при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Радостина П. Петкова Въззивно гражданско дело № 20222100501327 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано пред настоящата съдебна инстанция по повод въззивната жалба на „ПАЙОНИР ДЕВЕЛЪПМЪНТ“ ЕООД, ЕИК: 131233128, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ул. „Иван Вазов” № 4, представляван от управителя Красимира Тодорова Тодорова- Хрисантова против решение № 260199 от 24.08.2021 г., постановено по гр. дело № 891/2020 г. по описа на РС- Несебър, с което са отхвърлени исковете му за приемане за установено по отношение на ответницата Л. Р. К. , с код по БУЛСТАТ:

********* , с адрес в Р.България- с. Р., комплекс Е., бл. *, вх. С., ет. *, ап. ***, че същата дължи на ищцовото дружество сумата от 2485.19 лв. - главница, представляваща незаплатена такса за поддръжка за 2018 г., дължима по договор за поддръжка и управление на „Курортен апартаментен комплекс Emerald Resrot Ravda № ММС-S1-PD/262-06.07 от 04.06.2007г., и сумата от 2485.19 лв. - главница, представляваща незаплатена такса за поддръжка за 2019 г., дължима по Договор за поддръжка и управление на „Курортен апартаментен комплекс Emerald Resort Ravda № ММС-S1-PD/262-06.07 от 04.06.2007г., сумата от 549.51лв., представляваща лихва за забава върху таксата за 2018 г., начислена за периода от 15.02.2018 г.- 01.04.2020 г., и сумата от 297.53 лв., представляваща лихва за забава за таксата за 2019 г., начислена за периода от 15.02.2019- 01.04.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 312/2020 г. по описа на РСНесебър.

1

В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение, с твърдения, че същото е неправилно, необосновано, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно тълкуване и прилагане на процесуалния и материалния закон.

Сочи се, че съдът е обсъдил само част от заявените от ищеца твърдения и възражения, като е тълкувал същите превратно, както и, че съдът се е позовал на несъществуващи твърдения и н а доказателства, без такива да са налични в кориците на делото. Излагат се доводи за необоснованост на изводите на съда за липсата на доказана годна облигационна връзка, обвързваща страните към процесния период, с оглед на което е прието, че предявения иск не е доказан и е отхвърлен само на това основание. На следващо място се изразява несъгласие с изводът на съда за липса на надлежно изпълнение от ищеца към ответника, като се твърди, че то не кореспондира с приетите от него факти, както и с приложимото право, още повече предвид нормата на чл.73 от ЗЗД. Оспорени са и изводите на съда, че в отделните му части /т. 4, 7,6 и т. 7 / договорът е прекратен, респ. развален по право по т. 7, като се излагат доводи, че не е налице хипотезата нито на чл. 89, нито на чл. 87 от ЗЗД. Твърди се, че в случая съдът произволно е приел, че ищецът се е лишил от възможността да изпълнява договора, след като договорните задължения са били изпълнявани от трето лице „Емералд Хоспиталити“ ООД по силата на извършен апорт от въззивното дружество в „Емералд Хоспиталити“ ООД на всички свои собствени недвижими обекти, земя и съоръжения, служещи за поддръжка и управление на собствеността в комплекс „Е." в с. Р.. Навежда доводи, че в случай на апорт, не се касае за невиновна невъзможност за изпълнение на вече сключения договор и същия не се прекратява по право на основание на основание чл.89 от ЗЗД. Излагат се подробни съображения за валидността на договорните клаузи и за липсата на неравноправност на договорните клаузи. Твърди се също, че изпълнението на договорните задължения от страна на ищеца е доказано от събраните по делото доказателства- експертно заключение и свидетелски показания. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което исковете да бъдат изцяло уважени. В съдебно заседание, въззивното дружество чрез процесуаления си представител поддържа въззивната си жалба и моли съдът да я уважи.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата-ответница Л. Р. К. е депозирала писмен отговор , в който е оспорила въззивната жалба като недопустима поради подаване след изтичане на срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и нередовна поради неспазване на изискванията на чл. 260, ал. 1 от ГПК, а по същество като неоснователна. Твърди се, че мотивите на съда са обосновани, тъй като се е позовал на относимите материално-правни разпоредби, както и на приложимия закон, обсъдени са и подробно всички събрани по делото доказателства. Наведени са доводи, че по делото е установено, че „Емералд Хоспиталити" ООД, за когото ищецът твърди, че е изпълнявал задълженията му по поддръжка на комплекса, всъщност е правил разходи във връзка с поддържането на собствените му множество обекти в комплекса, а от м.април 2018 г. управляващото дотогава дружество „Емералд Хоспиталити“ ООД, е уведомило собствениците, че преустановява да поддържа и управлява комплекса. Сочи, че поради тази причина собствениците са провели учредително събрание, въз основа на което през месец май 2018 г. са регистрирали Етажна 2 собственост в сградата, която да организира поддръжката и управлението в комплекса. По отношение на процесния договор за поддръжка и управление от 04.06.2007г., сключен между страните се твърди, че тъй като същият е бил за срок от 5 години, считано от въвеждане във владение на възложителя в закупения от него недвижим имот в к.к. „Е.

Резорт Р.“, срокът му е изтекъл на 04.06.2012 г., предвид което се възразява, че след този момент страните вече не са били обвързани от него. По тези съображения въззиваемата счита, че само на само на това основание исковете за заплащане на дължими по прекратения договор суми за последващ период - 2018г. и 2019г. се явява изцяло неоснователни. На следващо място са наведени доводи за неоснователност на твърденията на въззивника, че е изпълнявал дейности по поддръжка и управление на общите части в сградата лично или чрез “Емералд Хоспиталити“ ООД, с мотив, че от 2018 г. етажната собственост на сградата се самоуправлява по силата на проведено валидно Общо събрание на собствениците, решенията, на което са влезли в сила, а "Емералд Хоспиталити" ООД е напуснало комплекса е оставило комплекса в неподдържано състояние, което се установява от разпитания свидетел. Твърди се също така, че ищецът не е водил аналитична отчетност на извършените разходи за всеки отделен вход, както и за общите дейности, които се отнасят, както за „Пропърти", така и за собствени на ищеца обекти в комплекса. Излагат се доводи за нищожност на договорната клауза по т.9 от Раздел IV, поради противоречие със закона, в т.ч. и поради нейната неравноправност о смисъла на чл.143, ал.2, т.9 от ЗЗП. Сочи се, че по делото е доказано, че въззивникът е извършвал само дейност по отдаване под наем на апартаменти в сградата, а не е изпълнявал в цялост поетите от него по договора задължения за процесния период, от което се извежда извода, че същият е неизправна страна по договора и не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, в т.ч., това би довело до нарушение на принципа в чл. 63 от ЗЗД за добросъвестност при изпълнение на задълженията. По подробно изложените в писмения отговор се иска потвърждаване на обжалваното първоинстанционното решение като правилно и обосновано. В съдебно заседание въззиваемата, чрез упълномощения си процесуален представител поддържа писмения си отговор и моли за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Заявява, че не претендира присъждане на разноски по делото.

Бургаският окръжен съд, след като взе предвид исканията и доводите на страните, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното:

Първоинстанционното производство пред Районен съд- Несебър е било образувано по предявените от ищеца „ПАЙОНИР ДЕВЕЛОПМЕНТ“ ЕООД искове за приемане за установено на основание по отношение на ответника Л. Р. К., че същата дължи на ищцовото дружество сумата от 2485.19 лв. - главница, представляваща незаплатена такса за поддръжка за 2018 г., дължима по договор за поддръжка и управление на „Курортен апартаментен комплекс Emerald Resrot Ravda № ММС-S1-PD/262-06.07 от 04.06.2007г., и сумата от 2485.19 лв. - главница, представляваща незаплатена такса за поддръжка за 2019 3 г., дължима по Договор за поддръжка и управление на „Курортен апартаментен комплекс Emerald Resort Ravda“ № ММС-S1-PD/262-06.07 от 04.06.2007г., сумата от 549.51лв., представляваща лихва за забава върху таксата за 2018 г., начислена за периода от 15.02.2018 г.- 01.04.2020 г., и сумата от 297.53 лв., представляваща лихва за забава за таксата за 2019 г., начислена за периода от 15.02.2019- 01.04.2020 г., за които суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 312/2020 г. по описа на РС- Несебър.

В писмения си отговор в срока по чл.131 от ГПК ответницата е оспорила иска по съображения, че към датата на сключване на процесния договор не е била собственик на имот в комплекса, поради което счита, че договорът не е породил правни последици спрямо нея. Навежда също съображения за нищожност на клаузата т.9 от Раздел IV от за автоматично подновяване на договора поради твърдение, че същата противоречи със закона – чл.21, ал.1 ЗЗД, чл.11, ал.1, т.11 ЗУЕС, чл.17, ал.3 и ал.7 от ЗУЕС и чл.19, ал.8 от ЗУЕС, както и за неравноправност на същата клауза по смисъла на чл.143, ал.2, т.9 от ЗЗП. По тези съображения счита, че договорът е преустановил действието си на 04.06.2012г., от който момент никоя страна по него не е дължала изпълнение, нито е могла да претендира права по него, в т.ч. твърди, че тя не дължи такса по договора за процесните 2018 г. и 2019г., тъй като за този периодът договорът не е действал между страните. На следващо място се сочи, че ищецът е неизправна страна по договора, тъй като не е изпълнявал задълженията си по договора след 2012 г. Твърди се също, че през м.април 2018 г. трето на спора лице „Емералд Хоспиталити” ООД е уведомило собствениците на самостоятелните обекти в комплекса, че преустановява поддръжката на комплекса, което е принудило собствениците в комплекса да проведат учредително общо събрание и да регистрират Етажна собственост, която да организира поддръжката и управлението на комплекса. Ответницата сочи, че е заплатила дължимите за поддръжката в комплекса такси за 2018 г. и 2019г. по сметката на учредената етажна собственост.

Предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД.

С обжалваното решение /без да е посочена правната квалификация на исковете/ РСНесебър е отхвърлил предявените искове изцяло, като е приел, договорът между страните е развален по право на основание чл. 89 от ЗЗД, поради невъзможност на ищеца да изпълнява задълженията си по него. Предвид това съдът е счел, че за исковия период между страните не е съществувала действаща облигационна връзка, както и, че дори такава да е била налице дейностите по поддръжка и управление за 2018г. и 2019г. не са били осъществявани от ищеца. Вследствие на тези доводи съдът е направил решаващия извод, че ответницата не дължи на ищеца претендираните от ищеца вземания. На следващо място съдът е счел за основателни възраженията на ответницата за неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП на договорната клауза по т.9 от Раздел IV за автоматично подновяване на договора, като е посочил, че с оглед липсата на валидна облигационна връзка между страните, това обстоятелство няма значение. Що се касае до правото на собственост съдът е изложил, че 4 счита за ирелевантно обстоятелство, че ответницата не е била собственик на имота към момента на сключване на договора, тъй като за исковия период 2018г. – 2019г., за който ищецът търси заплащане на такси за поддръжка и управление ответницата вече е придобила правото на собственост върху имота. Поради неоснователност на главните искове, съдът е отхвърлил и акцесорните претенции за претендираните лихви за забавеното им плащане.