Решение № 11 от 08.01.2019, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 11 гр.

Русе, 08.01.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на единадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИСКРА БЛЪСКОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ВЕЛКОВА

ЗОРНИЦА ТОДОРОВА – МЛ. СЪДИЯ при участието на секретаря Мариета

Цонева, като разгледа докладваното от мл. съдия ТОДОРОВА в.гр.д. № 585 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Подадена е въззивна жалба от В.П.В., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.

Ю.Д., срещу Решение № 1143 от 29.06.2018 г., постановено по гр.д. № 5089/2016 г. по описа на Русенски районен съд, ХІ състав.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие със събраните доказателства, и необоснованост.

По отношение на решението, в частта с която е уважен искът за осигуряване на достъп до таванското помещение на ищцата, както и за заплащането на обезщетение за лишаване от ползване на таванското помещение се твърди, че процесната сграда е построена с три входа – два северни и един източен, а не с два входа, както е приел в обжалваното решение първостепенният съд, като първият северен вход (откъм ул. „Петлешков“) е входа за жилището на първия етаж и от това жилище има врата за тавана, а другият северен вход (откъм ул. „Омуртаг“) осигурява достъп до избените помещения и до жилището на партера. Така, от момента на построяването на сградата собственикът на партерния етаж не може да стигне до таванския етаж без да премине през апартамента на другия собственик, а собственикът на първия етаж няма достъп до избените помещения без да премине през входното антре на партерния етаж и през прилежащото му избено помещение.

Сочи се, че осигуряването на достъп до втория северен вход (откъм ул. „Петлешков“) на ищеца по иска означава да му се осигури достъп до жилището на ответника.

По отношение на решението в частта, с която е уважен искът за събаряне на помещението, получено в резултат на затваряне на откритата северна тераса до кота корниз на сградата се навеждат твърдения, че процесната тераса не е обща част, противно на изводите на първостепенния съд. Позовава се на приложения по делото план за строеж на жилищната сграда, видно от който терасата е посочена като част от жилището на първия етаж. В този смисъл се твърди, че искането на ищеца да бъде признат за собственик на ½ ид.ч. от тази тераса е изцяло неоснователно. Сочи се, че неправилно първостепенният съд е приел, че процесната тераса е остъклена след 2000 г., поради което не била търпим строеж, доколкото от приложените по делото документи и декларации, събрани в хода на извършена проверка от ОНС – Русе се установява, че на терасата са изградени стенички, поставена е козирка и е остъклена още през 1949 – 1950 г.

По отношение на решението в частта, с която е уважен искът да бъде съборена площадката на партера пред първия северен вход се твърди, че процесният вход е затворен още през 1950 г. по взаимно съгласие на тогавашните собственици.

Твърди се, че в приложените нотариални актове за прехвърлянето на партерния етаж от процесната сграда е посочено, че жилището има един вход от източната страна на сградата и едва пред 1958 г. в нотариалния акт, с който Х.Б. дарява на дъщеря си жилището на партерния етаж е посочено, че жилището е с два входа без да има основание за това. Позовава се също така на приложеното по делото съдебно решение за разпределение на ползването на двора, в което производство е участвала и ищцата, съобразно което двата северни входа попадат в частта от двора, която е разпределена за ползване от собственика на жилището на първия етаж. Излагат се съображения, че иззиданата площадка и поставената пред нея метална врата са направени, съобразно одобрен проект на община Русе, като за преустройството е издадено влязло в сила Разрешение за строеж № 581/15.10.2002 г.

По отношение на решението в частта, с която е уважен искът за премахване на останалата част – две стени от незаконен строеж – беседка се излагат съображения, че в хода на делото не са събрани доказателства за съществуването и местонахождението на процесните стенички, нито пък за създаденото неудобство от съществуването им по отношение на ищеца по иска. Твърди се, че по делото са събрани доказателства, че процесната беседка е построена през 1966 г. със съгласието на всички съсобственици, в т.ч. наследодателят на ищцата – Х.Б.. Събарянето на незаконния строеж е извършено от общинските власти.

По отношение на предявения от въззивника насрещен иск за възстановяване на зазидания понастоящем вход за избеното му помещение се твърди, че следва да бъде възстановен достъпа на собственика на първия етаж до прилежащите му изби така, както е предвидено по проект – през входното антре и прилежащото на ищцата избено помещение. Навеждат се твърдения за неоснователност на извода на първостепенния съд, че при преместването на металната врата под стълбището ще се възстанови първоначалното състояние, каквото е било одобрено с архитектурния проект на сградата от 1949 г. и ще възстанови входа към мазата на ищеца в първоначалния му вид, доколкото по проект няма вход към мазите от северната фасада.

С въззивната жалба се иска обжалваното решение да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете бъдат отхвърлени. При условията на евентуалност - в случай, че бъде потвърдено първоинстанционното решение, да бъде уважен и отхвърленият насрещен иск за осигуряване на достъп към избените помещения на въззивника през северния вход, преминавайки през избеното помещение на въззиваемата, който вход понастоящем е зазидан.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, в който се сочат твърдения за неоснователност на жалбата, като се излагат съображения, че обжалваното решение е правилно и обосновано. Твърди се, че процесната сграда е била построена с два входа за жилищните етажи, като след преустройството на мазата на въззивника в магазин, единият от входовете от северната страна (този за мазата към жилището на въззивника) е бил преместен на площадката пред входа на жилището на въззиваемата и същият бил затворен, в резултат на което последната няма достъп до собственото таванско помещение. По отношение на спорната остъклена тераса се сочи, че същата е обща част, доколкото по делото е установено, че на нея се излиза от стълбищна площадка и същата е с конструкция, излизаща извън стените на сградата и очертаваща външния й контур и фасадата й. Твърди се, че от показанията на свидетелката С.Д. се установява, че през 1973 г. заварила терасата със странични стенички около 80 см. от тухла и една колона, както и арматура със стъкло, а изграждането на цялостни стени е извършено по-късно – след 2001 г. Поради това, че незаконното строителство по отношение на терасата е извършено след 2001 г. счита, че същата не е търпим строеж. По отношение на иззиданата площадка на партера на първия северен вход на сградата и поставената метална врата се излагат съображения, че това преустройство е незаконно, доколкото не е предвидено в разрешението за строеж. Твърди се, че по делото е установено съществуването на незаконно построени стенички на беседка в общия за страните двор, за които в рамките на административно производство е установено, че са незаконно построени и подлежат на събаряне.

Обосновава необходимост от събарянето им, тъй като разделянето на двора създава неудобство за ползването му от страна на въззиваемата, доколкото за да ползва таванското си помещение, последната следва да излезе на улицата и да влезе в дворното място откъм ул. „О.“, който вход е винаги заключен. Изразява се становище за правилност на решението и в отхвърлителната част по отношение на насрещния иск.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на ожалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по същество.

С обжалваното решение е: 1) признато за установено по отношение на В.П.В., ЕГН **********, че Н.Х.Б.-М., ЕГН ********** е собственик на 1/2 идеална част от помещението, получено в резултат на затварянето до кота корниз на откритата северна тераса, намираща се над стълбището, водещо до първия жилищен етаж и таванските помещения, представляваща част от северната фасада и обща част по естеството си; 2) В.П.В., ЕГН **********,***, е осъден да прекрати неоснователните действия, с които пречи на Н.Х.Б.-М., ЕГН ********** ***, да упражнява правото си на собственост, като възстанови правомерното състояние на общите части на етажната собственост и премахне незаконното им преустройство - да събори иззиданата площадка на партера на официалния първи северен вход на сградата, да премахне металната врата и осигури достъп до двата северни входа, да събори помещението, получено в резултат на затваряне на откритата северна тераса до кота корниз на сградата, както и да събори останалата част – две стени на незаконен строеж – беседка, разделящи поземления имот с идентификатор ***; 3) В.П.В.,

ЕГН **********,***, на основание чл.31, ал.2 ЗС, е осъден да заплати на Н.Х.Б.-М., ЕГН ********** сумата от 446,16 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на таванското помещение през периода от 08.09.2014г. до 08.09.2016г. от недвижим имот, находящ се в гр. Р., ул. “В.П.” №. а и е отхвърлен иска до претендираните 480.00 лева; 4) е отхвърлен предявеният насрещен иск от ответника за осъждането на ищцата да възстанови зазидания понастоящем вход за избата на ответника през втория северен вход.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение правилността му, по наведените от въззивната страна доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, настоящият състав приема от фактическа страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искове с правно основание чл. 124 ГПК, чл.

109 ЗС и чл. 31, ал. 2 от ЗС.

От фактическа страна по делото се установява:

Не е спорно между страните, а и от представените в хода на първоинстанционното производство писмени доказателства – Нотариален акт № 185, том ІХ, дело 2531/1985 г. на нотариус Ц.М. (л.8), Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 72, том Х, дело № 3944/1972 г. на нотариус Ц.М. ( л. 9), Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 75, том VІ, дело № 2462/1985 г. на нотариус Ц.М. (л.10), Удостоверение за наследници на Д.С.Б. с изх. № 1-4156/22.07.2016 г. на община Русе (л. 11) и Удостоверение за наследници на Х.Т.Б. с изх. № 1-4155/22.07.2016 г. на община Русе се установява, че въззиваемата Н.Х.Б. е придобила по силата на дарение и по наследство следния недвижим имот: 122,75/367 ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 367 кв.м. в гр.Р., по ул.О. №.., представляващо имот пл. №1 в кв.289 по плана на града, при граници: ул. В.П., ул. О., имот на Л.К. и имот на Т.В., заедно с Апартамент, заемащ целия партерен етаж, състоящ се от антре, две стаи, хол, кухня, баня, клозет, килер, с вход от източната страна на сградата, заедно с изба, състояща се от три помещения-под кухнята, под половината югозападна стая и под хола; заедно с таванско помещение, отговарящо на ¼ от площта на тавана с размери 5,5 м южна стена и 4,5 м източна и западна страна и ½ идеална част от общите части на двуетажната сграда по правилата на етажната собственост, а съгласно кадастралната карта, одобрена със Заповед №РД-18-18/16.05.2007г. на Изп.директор на АК София

122,75/367 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор

***, адрес на имота гр.Р., ул.Х.О. №., с площ 385 кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване-до 10 м; номер по предходен план: 4047, квартал: 289, при съседи: