Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 435 от 12.06.2019, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Гражданско дело 3003/2018
Вид
Решение № 435
Подписан
12.06.2019
В сила
05.07.2019
Състав
МАРИНА ХРИСТОВА ХРИСТОВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит

Р Е Ш Е Н И Е

№ 435/12.6.2019г. 12.06.2019 година град

Ямбол

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав

На 11.06

2019 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Марина Христова при секретаря Н.Х. като разгледа докладваното от съдия Христова гражданско дело №3003 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „АКПЗ“ООД, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника М. П.П., че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №*** г. на ЯРС, а именно – 1870, 85 лв. – главница, 440, 29 – договорна лихва, 46,76 лв. – мораторна лихва, в едно със законната лихва от датата на подаване на заявлението.

В исковата молба се посочва, че на 05.07.2017 год. между праводателя на ищеца – Банка „ДСК“ ЕАД и ответника бил сключен договор за стоков кредит №*** в размер на 1870,85 лв. за закупуване на стоки/услуги и еднократна застрахователна премия, която сума следвало да бъде върната на 24 месечни погасителни вноски, включващи главница и лихва. На кредитополучателя била представена преддоговорна информация, бил запознат с тарифите на банката, както и приел ОУ – неразделна част от договора. Плащанията били преустановени на 14.07.2017 год. Предсрочната изискуемост била обявена на 28.02.2018 год.Предвид забава в плащанията ответникът дължал и мораторна лихва – чл.12 от договора. На 29.09.2017 год. било сключено рамково споразумение за прехвърляне на вземанията и Приложение 1 от 09.02.2018 год., по силата на които ищецът придобил вземането на банката срещу ответника с всичките му привилегии и обезпечения.Длъжникът бил уведомен по чл.

99 от ЗЗД от цедента. Респ. се иска уведомлението за цесия да бъде връчено с преписа от исковата молба. Иска се уважаване на иска, както и присъждане на разноски.

В депозирания отговор иска се оспорва по основание и размер. Излагат се съображения по повод продажбата на дълга, вкл. ненадлежно съобщаване на цесията на длъжника. На следващо място се посочва, че предсрочната изискуемост, на която се позовава ищеца, не е съобщена на ответника преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, поради което и иска следвало да бъде отхвърлен само на това основание.Липсвали и доказателства за предаване на сумата на кредитополучателя. Освен това договорът за стоков кредит бил нищожен на основание чл. 22 от ЗПК. Иска се отхвърляне на иска В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.

Ответникът се представлява от особен представител, който оспорва претенцията по изложени в отговора съображения.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №*** год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя исковите суми, включително разноски. Предвид , че ответникът е бил уведомена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.

Представен е договор за стоков кредит № *** от 05.07.2017 год., сключен между „Банка ДСК“ЕАД и ответника П., по силата на който банката е отпуснала кредит в размер на 1870,85 лв. за закупуване на стоки- телевизор на стойност 1649 лв. и еднократна застрахователна премия в размер на 221,85 лв.В договора е уговорен съответния лихвен процент, застраховка, годишен процент на разходите, включително срок за връщане на кредита – 24 месеца, считано от датата на усвояването. Приети са и ОУ, подписани и приети от ответника, както и погасителен план към договора, видно от който последната месечна погасителна вноска е следвало да бъде заплатена на 23.06.2019 год.

С приетия рамков договор за покупко – продажба на вземания от 29.09.2017 год. , банката е прехвърлила на ищеца вземанията си по приемо – предавателен протокол по чл. 1.6 от договора /протоколът, съдържащ описание на прехвърлените съгласно договора вземания/ С потвърждение /без дата/ цедентът е потвърдил настъпилото прехвърляне на вземанията по ДС с дата на прехвърляне 09.02.2018 год. Представено е и копие от цитираното ДС от 09.02.2018 год., в което фигурира вземане срещу М. П.П. по договор за стоков кредит № *** от 13.04.2017 год. с краен падеж 13.04.2018 год., с посочен разрешен размер 510, 65 лв.

Към исковата молба е приложено и уведомление за извършената цесия.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК, чл. 79 от