Решение № 597 от 26.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 597 гр. Бургас, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА при участието на секретаря МАРИАНА Д. К.А като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА

Административно наказателно дело № 20262120201102 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на К. Д. Е., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ******, чрез адвокат С. К., против Наказателно постановление №25-0769001293/03.07.2025г. на началника началник група в ОДМВР Бургас, с-р Пътна полиция Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.39 от ЗДвП, на основание чл.180, ал.1, т.3, пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 70 лева.

С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като се моли за неговата отмяна. В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв.К., който моли за отмяна на НП.

За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се явява юк.Желязкова, която оспорва жалбата .

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

На 12.03.2025г. около 09,20 часа, К. Д. Е., ЕГН: **********, управлявал лек автомобил „Ауди А6“ регистрационен номер ******* в гр.Бургас по ул.“Одрин“. Същият предприел завИ.е - образен завой върху и при наличие на железопътен прелез от завод „ЕЛКАБЕЛ“ в посока бензиностанция „Лукоил“.

Като е взел предвид процесния АУАН и събраните в преписката писмени 1 доказателства административно - наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление. В него при идентичност на фактическата обстановка, при правна квалификация на допуснатото нарушение по чл.39 от ЗДвП, на основание чл.180, ал.1, т.3, пр.2 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 70 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН /доколкото НП е връчено на 13.03.2026г., а жалбата е депозирана на 23.03.2026г./, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Съдът счита, че наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН съставен от компетентен орган.

Посочената като нарушена правна норма - чл.39 от ЗДвП въвежда забрана за завИ.ето в обратна посока на пешеходна пътека, железопътен прелез, мост, надлез, в тунел, в подлез, при ограничена видимост или при намалена видимост под 50 метра. В конкретния случай между страните не се спори, а се установява и от разпита на актосъставителя М., че на процесното място се намира железопътен прелез, на който жалбоподателят е извършил маневра – обратен завой. Съдът намира обаче, че видно от наличния по делото снимков материал, а и при извършване на справка в Google Maps Street View се установява, че така посоченият прелез е обрасъл с растителност и не се използва по предназначение. Очевидно законодателят е запретил извършването на завИ.е върху железопътен прелез с цел наличието на рискове за настъпване на ПТП между съответния автомобил и влакова композиция. У явк(ьсше у ндсшд обаче едно място е обозначено като железопътен прелез, но не изпълнява функциите на такова, горната опасност не е налице. С оглед на изложеното следва да се приеме, че са на лице смекчаващи административната отговорност обстоятелства, очертаващи обществената опасност на самото нарушение и нарушител като незначителни.

След като не е приложил чл.28 от ЗАНН в рамките на правомощията си по чл.53, ал.1 от ЗАНН, наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон, поради което и атакуваното НП следва да бъде изцяло отменено като незаконосъобразно и нарушителят бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства 2 възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.

С оглед решението за отмяна на НП и направеното искане от страна на процесуалния представителя на жалбоподателя в съдебно заседание, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 евро /съобразно представения договор за правна защита и съдействие - л.28 от делото/, който размер отговаря на конкретната правна и фактическа сложност на делото.

Така мотивиран, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №25-0769-001293/03.07.2025г. на началника началник група в ОДМВР Бургас, с-р Пътна полиция Бургас, с което на жалбоподателя К. Д.

Е., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ******, за нарушение на чл.39 от ЗДвП, на основание чл.180, ал.1, т.3, пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 70 лева.

ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН К. Д. Е., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ******, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА ОДМВР гр.Бургас да заплати на К. Д. Е., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ******, сумата от 100 евро (сто евро), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3