Определение № 260182 от 26.03.2021, Апелативен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 260182

Пловдив 26.03.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателна колегия, на двадесет и пети март две хиляди двадесет и първа година, в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ

ЧЛЕНОВЕ:

МИЛЕНА РАНГЕЛОВА

ДЕНИЦА СТОЙНОВА разгледа докладваното от съдията Васил Гатов вчнд №155/21г. по описа на съда, образувано по протест на Окръжния прокурор на Окръжна прокуратура гр. *против Определение № 260052/29.01.2021г. по чнд № 32/21г. на Окръжен съд Стара Загора .

Производството е по реда на чл.243 НПК.

С протестираното Определение състав на Старозагорски окръжен съд е отменил Постановление на О.п.С.З. от 07.01.2021г., с което е прекратено наказателното производство по ДП № 113/2016г. по описа на * при ОП *, образувано за престъпление по чл.248а, ал.1 НК.

Останал недоволнен, Окръжният прокурор го протестирал с нарочен протест. В просителния пункт на протеста се иска Апелативният съд да отмени определението на Окръжния съд. Релевирани се съображения за неправилност, като се оспорват правните изводи на съда.

По допустимостта на жалбата пред първоинстанционния съд.

При преценката на въпроса за допустимостта на протеста в първоинстанционното производство, Окръжният съд е отчел, че същата е подадена в срок и от ощетено юридическо лице, което има право на жалба и поради това е процесуално допустима и я разгледал по същество.

Без надлежна преценка обаче е останал въпроса, доколко „*“ АД има качеството на ощетено юридическо лице в настоящия казус и разполагат ли * *Д.В. и А.Ц. - Б. с активна легитимация за иницииране на производство по чл.243 НПК.

Първоинстанционният съд за да приеме, че „*“ АД е ощетено юридическо лице е намерил, че засегнатите правоотношения рефлектират и касаят пряко неговата правна сфера и нормалното функциониране на кредитната система в Република България и пострадали от това престъпление могат да бъдат единствено кредитните институции.

Този въпрос обаче е следвало да бъде внимателно изследван на плоскостта на характера на повдигнатото обвинение по чл. 248а, ал.1 НК.

Диспозицията на правната норма на чл. 248а, ал.1 НК ясно показва, че тя визира престъпление от категорията на т. нар формални, безрезултатни престъпления, чиято обществена опасност произтича от факта на извършването им. Този престъпен състав не свързва възможността за реализиране на наказателна отговорност с настъпването на определени вредни последици, а е достатъчно самото извършване на деянието, без да е необходимо от това да е настъпил конкретен резултат. Престъплението по чл.248а, ал.1 НК не е резултатно, а е от онези, които създават само състояние на опасност за настъпване на вреда. В случая първоинстанционният съд очевидно бърка съставомерни вреди с обществена опасност, разграничението между които е добре изяснено в правната теория.

След като вреди, било имуществени или неимуществени не са обективен елемент и липсват като такива в състава на чл.248а, ал.1 НК, то процесуалното качество на „*“ АД не може да се субсумира в диспозицията на чл.74, ал.1 НПК, а от там и в диспозицията на чл.243, ал.4