Определение № 1527 от 07.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1527 гр. Пловдив, 07.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

И. Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от И. Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20245300501211 по описа за 2024 година

Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ЕООД против разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2829/29.03.2024г. по ч.гр.д.№ 5657/2024г. на ПдРС, ХХ гр.с., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя против И. Д. Б. по отношение на следните суми: сумата над присъдената главница от 1143,12 лева до пълния претендиран размер от 1879,60 лева, сумата от 768,40 лева- неплатено договорно възнаграждение, сумата от 612,48 левавъзнаграждение за услуга „Фаст“, сумата от 1137,48 лева- възнаграждение за услуга „Флекси“, 40 лева и 500 лева- неплатени такси, 248,50 лева- лихва за забава, 232,13 левазаконна лихва, както и за разноските над присъдените до пълните претендирани размери. В частната жалба се сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел за недействителен на основание чл.22 от ЗПК сключения между страните договор за потребителски кредит № *** от 22.11.2021г.. Погрешни били констатациите на районния съдия за несъответствие на съдържанието на договора с изискванията по чл.11, ал.1, т.10 и т.11, вр. чл.19, ал.1- 4 от ЗПК. При постановяване на обжалваното разпореждане не била отчетена разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗЗП, предвиждаща, че преценката относно наличието на неравноправна клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената и възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. Изложени са подробни доводи за това, защо възнагражденията за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ не следва да се включват в общите разходи по кредита и съответно да бъдат отчетени и при формиране на размера на ГПР, като поконкретно се сочи, че закупуването на тези услуги не е задължително условие за отпускане на кредита.

1

Пловдивският окръжен съд, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото констатира следното:

Производството по ч.гр.д.№ 5657/2024г. на ПдРС, ХХ гр.с. е образувано по заявление по чл.410 от ГПК от „Профи кредит България“ЕООД, с което е поискано издаването на заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 1879,60 лева- главница по договор за потребителски кредит профи кредит стандарт от 11.03.2022г., ведно със законната лихва върху същата, считано от постъпване на заявлението в съда до окончателното й погасяване, както и за горепосочените суми, представляващи възнаградителни лихви, лихви за забавено плащане, възнаграждения за допълнителни услуги и такси.

Към заявлението е приложено заверено копие от горепосочения договор за потребителски кредит, ведно с анекс към същия от 27.10.2022г.. Видно от завереното копие от договора, дължимата сума по кредита е посочена в размер от 3649,63 лева, включващи размера на отпуснатия кредит- 2100 лева, и възнаградителните лихви. Посочено е и общото задължение по кредита и по закупените допълнителни услуги в размер от 5740,63 лева.

Допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ са описани в т.15 от общите условия към договора, като същите предвиждат възможност за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит в рамките на един час, както и за промяна от страна на кредитополучателя на погасителния план по договора, чрез отлагане или намаляване на погасителни вноски или промяна на падежа им. В т.15.2 е записано, че закупилият допълнителна услуга „Флекси“ клиент може едностранно да променя погасителния си план.

В т.15.2.3, вр. т.15.2.1, б.“а“ и б.“б“ и т.15.2.1.1 обаче е предвидено, че за желаната промяна клиентът следва да подаде заявление до кредитодателя, при което промяната може да бъде допусната по негова преценка и съобразно с приложени към заявлението доказателства относно причината за исканата промяна. Горният извод не се променя от анекса от 27.10.2022г., с който е отложено с един месец плащането на погасителната вноска с падеж на 05.10.2022г., тъй като така или иначе отлагането на погасителната вноска е предоставено на преценката на кредитодателя. Допълнителната услуга „Фаст“ по т.15.1 се изразява в „приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на един час, считано от постъпване на искането за отпускане на потребителски кредит“. Като цяло практическата полза от горепосочените услуги е нищожна или поне твърде съмнителна, тъй като приоритетното разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит би имало смисъл само в случай, че не всички искания на кандидатстващи за кредити могат да бъдат разгледани в рамките на един час от подаването им, а промяната на погасителния план не може да бъде осъществена с едностранно изявление от кредитополучателя, а с одобрението на кредитодателя и след преценка от същия на наличието на определени условия и доказателства за тях.

Възнаграждението за допълнителните услуги е в общ размер от общо 2100 лева, т.е. в размер почти равен на този на отпуснатия кредит. Това възнаграждение оскъпява кредита 2 приблизително двойно и очевидно не е отчетено при определяне на ГПР, тъй като същият е изчислен единствено на база на посочения в договора годишен лихвен процент от 41 %.

Горните обстоятелства дават достатъчно основание да се счита, че посочените в договора размер на възнаградителна лихва и ГПР са некоректни и в противоречие с изискванията на чл.11, ал.1, т.т.7, 9 и 10 от ЗПК. Съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, заповедният съд може да откаже издаването на заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави. Неоснователен е доводът в частната жалба, че в заповедното производство съдът може да следи единствено за наличието на неравноправни клаузи. Щом като противоречието със закона е основание за отхвърляне на заявлението, то съдът е длъжен да извърши преценка относно спазването на всички относими императивни разпоредби на закона. В случая е налице достатъчно основание да се счита, че договорът за потребителски кредит, въз основа на който се претендират процесните вземания, не отговаря на изискванията на закона и е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, при което дължима се явява единствено чистата стойност на кредита. От анекса и погасителния план към него става ясно, че от длъжника със сигурност са платени поне шест погасителни вноски, като след приспадането им от главницата остава дължима сума в размер от 1143,12 лева. Що се отнася до лихвите за забавено плащане, следва да се има предвид, че връщането на чистата стойност на кредита се дължи на плоскостта на неоснователното обогатяване- не на договорно основание, а като законова последица от недействителността на договора.

Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 21.11.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2017 г., ОСГТК, при връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал.

1, предл. 1 от ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни. Липсват данни жалбоподателят да е отправил покана до длъжника за връщане на остатъка от главницата преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което преди тази дата законни лихви не се дължат. Ето защо, обжалваното разпореждане ще следва да бъде потвърдено изцяло.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Профи кредит България“ЕООД частна жалба против разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2829/29.03.2024г. по ч.гр.д.№ 5657/2024г. на ПдРС, ХХ гр.с., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя против И. Д. Б. по отношение на 3 следните суми: сумата над присъдената главница от 1143,12 лева до пълния претендиран размер от 1879,60 лева, сумата от 768,40 лева- неплатено договорно възнаграждение, сумата от 612,48 лева- възнаграждение за услуга „Фаст“, сумата от 1137,48 лева- възнаграждение за услуга „Флекси“, 40 лева и 500 лева- неплатени такси, 248,50 лева- лихва за забава, 232,13 лева- законна лихва, както и за разноските над присъдените до пълните претендирани размери.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4