Решение № 41 от 14.02.2025, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Оряхово, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Люб. Павлова при участието на секретаря Вержиния Ив. Иванова като разгледа докладваното от Веселина Люб. Павлова Гражданско дело № 20241460100544 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба Вх. № 2876/30.07.2024 г. от Д. Д. Ю., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. София, жк. „Младост“ № 3, бл. 349, вх. 1, ет. 7, ап. 19 и постоянен адрес в гр. Бургас, жк. „Изгрев“, бл. 20, вх. 1, ет. 7, действаща чрез адв. С. Д. Г. от САК против ЕТ „И. Б.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр. с. Крушовица, общ. Мизия, обл. Враца, представлявано от И. Г. Б., с искане за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от общо 11 752,20 лв.

/единадесет хиляди седемстотин петдесет и два лева и двадесет стотинки/, включваща изплатени вместо наемателя ЕТ „И. Б.“ наемни вноски в общ размер на 10 326,79 лв. за периода м. декември 2022 г. до м. юни 2023 г. вкл., както и лихва за забава в размер на 1425,41 лв. за периода от 21.06.2023 г. до 25.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба, до окончателното й погасяване. Претендират се и разноски по делото, вкл. разноски в обезпечителното производство пред РС Оряхово, във връзка с предявените искове.

Предявени са два обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, а в условията на евентуалност – осъдителни искове по чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ицщата твърди, че е живяла на семейни начала със сина на търговеца ответник – И.Б., с който решили да започнат съвместна търговска дейност, свързана с откриване на две каси на Изипей в гр. София. За тази цел и предвид обстоятелствата около изискванията за откриване на касите, те решили да ползват фирмата на майката на И.Б. – ЕТ „И. Б.“, като през м. декември 2022 г. е сключен договор за наем на две помещения в гр. София – в кв. Лозенец, ул.

„Козяк“ № 21А и в кв. Младост 3, ул. „Ген. Радко Димитриев“ № 15, бл. 352, с наемодател на двете помещения – „Н. - Н.“ ЕООД и наемател ЕТ „И. Б.“. Сочи се също, че ищцата е била наета по трудов договор с работодател ЕТ „И. Б.“ на 1 длъжност „касиер“, която длъжност е изпълнявала от м. декември 2022 г. до м. май 2023 г. Отношенията на ищцата с И.Б. се влошили и през м. май 2023 г., като тя напуснала работа, но продължила да заплаща наемите до юни 2023 г. вкл.

Твърди се, че причината за заплащане на сумите се дължи на взето решение между ищцата и И.Б. за самофинансиране на дейността, докато започнат да получават достатъчно средства от нея. Поради това наемите на двете помещения са били заплащани изцяло от ищцата в периода м. декември 2022 г. до м. юни 2023 г. вкл., на обща стойност 10 326,79 лв., платени вместо ответника ЕТ „И. Б.“. Сочи се също, че е била налице уговорка между ищцата и ЕТ „И. Б.“ - последната (И. Б.) да възстанови платените от ищцата суми за депозит и наемни вноски за посочения период, което до настоящия момент не се случило. Сумите са били превеждани от личната банкова сметка на ищцата, с основание „наем“ и задължено лице ответника търговец. Твърди се, че ищцата е извършила чужда работа без пълномощие в интерес на ответника и вместо него, като ЕТ „И. Б.“ се е обогатил за сметка на ищцата. Претендира се и законна лихва в размер на 1425,41 лв. за периода от 21.06.2023 г. до 25.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба, до окончателното погасяване на главницата, в размер на 10 326,79 лв. В условията на евентуалност исковите претенции са заявени и на основание чл. 59 от ЗЗД. Претендират се и разноски по делото, вкл. разноски в обезпечителното производство пред РС Оряхово, във връзка с предявяване на настоящите искове.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника ЕТ „И. Б.“, действащ чрез пълномощника си адв. М. Г. от АК Враца, с който главните и евентуални искове се оспорват като неоснователени. Твърди се, че изложените в исковата молба фактически твърдения не отговарят на действителните факти и обстоятелства.

Сочи се, че И. Б. не е имала търговски отношения с ищцата и никога не й е възлагала да извършва каквито и да било действия и плащания от името на едноличния търговец, вкл. за заплащане на наемни вноски вместо нея. Сочи се, че синът на И. Б. – И.Б. и ищцата са живеели във фактическо съжителство в гр. София и по молба на сина си, И. Б. е позволила той да развива дейност от името и за сметка на ЕТ „И. Б.“. И.Б. и ищцата са решили да извършват описаната в исковата молба дейност, като открият две каси на Изипей в гр.

София и именно затова между ищцата и ответника е сключен трудов договор за длъжността „касиер“. Сочи се, че ищцата е работила около месец на касите, след което е напуснала, без да предупреди И.Б. и И. Б., като трудовото й провоотношение е било прекратено.

Твърди се още, че ищцата е имала непогасен личен кредит в размер на 1146,50 лв., която сума е погасена от едноличния търговец на 30.12.2022 г., като е заявено възражение за прихващане на тази сума при евентуално осъждане на ответника, ведно със законната лихва от 30.12.2022 г. до окончателното плащане на сумата.

Сочи се, че сумите за наемите на двете каси са били осигурявани от едноличния търговец и предавани на И.Б. за погасяване на тези задължения от името и за сметка на наемателя ЕТ. Понеже И.Б. е бил с наложени запори по банковите си сметки, той е превеждал сумите чрез банкомат на ищцата и последната ги е превеждала в съответните размери и срокове на наемодателя 2

„Н. - Н.“ ЕООД. За тези плащания са издавани и фактури от едноличния търговец и наемател по Закона за счетоводството.

Също така през м. февруари отношенията на ищцата с И.Б. се влошили, като тя напуснала съвместното им жилище и работното си място, което наложило от 01.03.2023 г. ответникът да прекрати трудовото й правоотношение. Ищцата до края на м. юни 2023 г. е продължила да заплаща в срок наемните вноски на обектите към „Н. - Н.“ ЕООД, чрез преводите от И.Б., на когото едноличният търговец е предоставял съответните суми за тези плащания.

При горните доводи и обстоятелства е заявена неоснователност на предявените искове, тъй като ищцата не е имала никакви уговорки с ответника за заплащане на процесните суми и тяхното възстановяване в последствие, като не е налице и обедняване на ищцата или обогатяване на ответника, тъй като процесните суми за наем са осигурявани именно от И. Б..

Претендират се разноски в производството.

След като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата и доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

С определение № 495/24.09.2024 г. съдът е обявил като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелствата, че между ищцата и ЕТ „И. Б.“ е бил сключен трудов договор от 29.12.2022 г. за изпълнение на длъжността „касиер“ на каса EasyPay в гр. София, както и че между ЕТ „И. Б.“ и „Н. - Н.“ ЕООД са били сключени 2 броя договори за наем от 14.11.2022 г. на две помещения в гр.

София – в кв. Лозенец, ул. „Козяк“ № 21А и в кв. Младост 3, ул. „Ген. Радко Димитриев“ № 15, бл. 352 – за каси на EasyPay. Тези обстоятелства се установяват и от събраните писмени доказателства по делото.

От представено по делото банково удостоверение от 22.04.2024 г. се установява, че ищцата е направила в периода м. 12.2022 г. до м. юни 2023 г. вкл. преводи към „Н. - Н.“ ЕООД за депозити и наеми за ползване на каси на EasyPay в общ размер на 10 326,79 лв., със сочено основание „наем Изипей ЕТ И. Б.“. В тази връзка от представената детайлна информация за транзакции по сметката на ищцата за посочения период се установява, че преди всеки превод към „Н. - Н.“ ЕООД по нейната сметка е постъпвала съответна сума, чрез вноска по карта през банкомат – канал FLEXSWITCH от банкомати на „УниКредит Булбанк“ АД 4402---5231 - TID: A5400020, TID: A5400032 и TID:

A5400677 и в рамките на същия ден или на следващия ден, сумите са нареждани към наемодателя. Тези банкомати, съгласно информация на „УниКредит Булбанк“ АД, се намират както следва: TID: A5400020 – в УКББ София Парадайс център, TID: A5400032 – в УКББ София, Младост, Йерусалим и TID: A5400677 – в ж.к. Младост, Хипермаркет Кауфланд.

Представено по делото е и банково извлечение за налични суми по сметка на ищцата в Англия за периода 2019 – 2020 г., съгласно което към януари 2020 г. ищцата е разполагала със сметка, от която е била изтеглена сумата от 4200 паунда.

От приложен по делото трудов договор, уведомление по чл. 62 КТ, заповед за прекратяване на трудов договор от 01.03.2023 г., уведомление по чл. 62 КТ се установява, че ищцата е била в трудови правоотношения с ЕТ „И.

Б.“ за периода 30.12.2022 г. до 01.03.2023 г.

3

По делото са приети годишни данъчни декларации на ЕТ „И. Б.“ за 2022 г. и 2023 г., както и 6 броя разходни касови ордери за предоставяне на аванси на И.Б. за наеми в гр. София в периода 02.12.2022 г. – 16.06.2023 г. на обща стойност 9920 лв.

По делото са разпитани свидетелите А.В.С., И.В.Б. (син на И. Б.) и В.С.С..

По отношение на свидетелката С., която е близка приятелка на ищцата, съдът частично кредитира нейните показания, тъй като част от изложеното от нея противоречи на събрани писмени доказателства по делото, а друга част от показанията са взаимно противоречащи си. В тази връзка не се възприемат с вяра твърденията на тази свидетелка, че ищцата е работила на касите на Изипей до месец май 2023 г. (работила е в периода януари – февруари 2023 г.), както и че изцяло със собствени средства е плащала наемите за касите на Изипей в кв. Лозенец и в кв. Младост 3 в гр. София. В тази част показанията на св. С. съдържат противоречиви твърдения, тъй като от една страна тя заявява, че ищцата е разполагала с лични средства от около 10 000 лв. от работа в Англия, а в същото време се е наложило майка й да й помогне с 3000 лв. в края на м. ноември 2022 г. Противоречиви твърдения са изложени и по отношение на преводите, които се твърди, че е правила ищцата, със свои лични средства, тъй като първоначално свидетелката заявява, че всеки път преди да преведе наемите на наемодателя, ищцата е внасяла съответните суми от своите лични спестявания през банкомат на Уникредит Булбанк, след което ги е нареждала по сметка на наемодателя. Впоследствие обаче заявява, че от ищцата знае, че наемите са плащани с нейни средства и че не е присъствала на такива преводи, както и че няма знание дали преди всеки превод са внасяни пари от банкомат или са внасяни за месеци напред от страна на ищцата. Също така няма знание с какви банкови сметки е разполагала ищцата и какви плащания е извършвала чрез тях. Възприемат се с вяра показанията на тази свидетелка в частта, в която заявява, че ищцата Д. и И.Б. са живеели съвместно и са взели решение да започнат обща дейност, чрез откриване на каси на Изипей, както и че са използвали фирмата на неговата майка, която не е имала отношение към търговската дейност, уговорена между ищцата и И.Б., а те сами са си решавали и движили всичко по тази дейност.

Показанията на свидетеля И.Б. (син на ответницата И. Б.) съдът преценява съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната негова заинтересованост.

Следва да се отчете, че същите са последователни и логично изложени, във връзка с възприятията му относно отношенията между страните и във връзка с развитието на процесния частен бизнес, вкл. задълженията за плащания към трети лица. Свидетелят уточнява и потвърждава, че бизнесът с касите на Изипей в гр. София се е движил от него самия, със знанието и изричното упълномощаване от страна на ЕТ „И. Б.“, тъй като с ищцата не са имали собствена фирма, която да отговаря на изискванията за сключване на договорите за наем на касите. Също така сочи, че е имал лични отношения с ищцата Д., които са приключили, след напускането й на работата като касиер на една от касите през м. февруари 2023 г., но е имал уговорка с нея, да продължи чрез нейната сметка да превежда наемите към наемодателя за двата наети обекта. Уточнява, че той лично преди всеки превод, чрез банкомат на Уникредит (най-често в магазин на Кауфланд в ж.к Младост 3) е внасял 4 съответната сума по сметката на ищцата и тя чрез мобилното си приложение я е нареждала към наемодателя. Последният е бил уведомен, че ще получава преводите от тази сметка и е дал съгласие за това, а впоследствие е издавал фактури на ЕТ „И. Б.“. Свидетелят е бил с наложени запори на банкови сметки, затова е внасял всеки месец съответната дължима сума по сметката на ищцата, непосредствено преди съответните преводи от нейна страна към наемодателя, тъй като не е имал и право да оперира със своите лични данни и средства, като администратор и оператор към Изипей. Сочи също, че никога не е имал уговорка с ищцата, тя да влага свои лични средства или спестявания в това начинание, като не е имал знание да разполага с такива средства. Също така ищцата не е имала никакви отношения с майка му и не я е търсила по повод дейността с касите на Изипей, а я е виждала един единствен път - по повод личен празник на свидетеля. Не се възприемат с вяра показанията на свидетеля в частта, в която сочи, че средствата за наемите винаги е получавал от майка си, като титуляр на ЕТ и всеки месец се е прибирал от гр. София до с. Крушовица, за да вземе на ръка съответна сума от счетоводството на ЕТ.